Реквием за неолибералната идея
Отиди на страница:
| Натисни тук Коледата на 1924 г. е специална. Тогава в Женева се срещат няколко господа и създават тайно първия световен картел за контрол на произвоството на електрически крушки и си разделят печалбите от световния пазар. Този картел е наречен Фьобус и цели да налага на всички производители на крушки намаляване на дълготрайността на използването на този продукт. Целта е хората редовно да купуват електрически крушки. Ако те са много издръжливи, това води до загуба на печалба. Картелът налага на фирми като “Филипс” в Холандия, “Осрам” в Германия и “Лампарас Зета” в Испания крушките им да не надвишават 1000 часа работа. Така възниква идеята за „планираното остаряване” на стоки, която се превръща в религия за производителите в следващите десетилетия. Планираното остаряване се ражда заедно със създаването на масовата продукция в консуматорското общество. С новите машини стоките стават все по-евтини и това е страхотно за консуматорите, но хората не успяват да следват ритъма на машините, защото се произвежда твърде много. Хората започват да пазаруват за удоволствие, не от необходимост. 1929 г. е също много специална година за развитието на консуматорското общество. Кризата му слага спирачка. Тогава прочутият брокер на недвижими имоти Бернард Лондон предлага като решение за излизане от кризата в САЩ планираното остаряване да стане задължително. Лондон предлага всички стоки да са с ограничен срок на годност и след достигането му да се обявяват за „мъртви по закон”. По този начин ще се гарантират работни места и сигурни печалби за капитала. Така предложената от него идея да се превърне в закон е отхвърлена. Двадесет години по-късно, през 50-те, планираното остаряване възкръсва, но с една основна разлика. Вече не става дума консуматорът да се задължи, а да се съблазни. Желанието на консуматора да притежава нещо ново преди да има наистина нуждата от него. Маслоу, Лазерсфелд Тофлър, Веблен и Ритцер са имената в американските теоретични разрабатки. В тях личи как потреблението в Америка е издигнато в ранг на патриотично задължение. |
| Кайли, печално вярно е, че някои стоки умишлено имат кратък живот. Личен пример: акумулаторът на новия ми (тогава) лаптоп умря малко след гаранционния срок. Купих нов, струваше стотина лева. Той изгоря точно една година и няколко дни след гаранцията. Мисля си, чип ли някакъв слагат тия хора, та да не се минат дори с месец? Сега карам без акумулатор, писна ми! И все пак много фирми печелят клиенти именно с "вечните" си продукти. Предлагат ти например автомобил с гарантирани 1 милион километра. Как тълкуваш тази разлика в маркетинга? PS И не съм никой друг, освен аз!  |
Парадоксът се крие в това, че живеем в свят на изобилие. Това море от излишъци и изобилие не задоволява обаче духовната страна на човешката същност. Това ни кара да потребяваме още и още знаци и символи, за да задоволим нужда, която се оказва че е духовна, а не материална. Дефицитът приема формата на честност, доверие, споделяне и внимание. В действителност с нарастващото потребление на стоки и услуги се опитват да спасят текущата икономическа система. Без това бясно потребление на стоки и услуги, най малко половината работни места щяха да са излишни. То и сега имаме свръхизлишък от стоки и услуги. И като следствие излишък от работна ръка! |
| Гарантират ти 1 милион километра, когато автомобилът може да измине два милиона, но те са им скъсили живота до милион и сто |
Мисля си, чип ли някакъв слагат тия хора, та да не се минат дори с месец? Сега карам без акумулатор, писна ми! Погледни го от от друга страна! Налага ти се да работиш за новия акумулатор, плащаш данъци, обогатяваш работодателя си. Разбира се по веригата пускаш нещо и в касичката на Суперкласата. От друга страна осигуряваш работа на работниците произвеждащи акумулатори. Представи си ако стоките и услугите бяха перфектни! Едва ли щеше да имаме повече от 2 часа работа на ден. А по вероятно 25% щяха да работят, а 75% да са безработни.  |
| Американский блог «Экономический Коллапс» (Майкл Снайдер) подводит итоги года в виде подборки фактов о экономике США. США-2015: 58 фактов настолько диких, что многим в них сложно поверить http://the-day-x.ru/ssha-2015-58-faktov-nastolko-dikih-chto-mnogim-v-nih-slozhno-poverit.html 16. Сегодня 20 американцев имеют больше денег, чем 152 миллиона других американцев — ИСТОЧНИК; 17. 0,1% американцев имеют столько же, сколько 90% других — ИСТОЧНИК; 18. Если у тебя нет долгов, и ты имеешь хотя бы $10 баксов на кармане, ты богаче 25% американцев — ИСТОЧНИК; 23. В США сейчас 1.5 миллиона семей живущих в тотальной нищете (на 2 доллара в день), число удвоилось с 1996 — ИСТОЧНИК; 38. В 1950 80% мужчин в США имело работу, теперь это лишь 65% 51. Среднее домохозяйство имеет $15.950 долга на кредитке 53. Совокупно после первой волны суперкризиса у ипотечников конфисковано 8 миллионов домов — ИСТОЧНИК; 54. 41% имеют проблемы с оплатой медицинских счетов, к выбиванию медицинских долгов привлекаются коллекторы |
kaily Пропуснал съм това, но макар и със закъснение ще добавя в тази връзка:06 Дек 2015 16:35 Купи, хвърли, купи: Скритата история на планираното остаряване (2010) Пълната версия със субтитри. https://www.youtube.com/watch?v=-4MHKQApEJs |
 Коментар под фотото от един приятел What are taxes in US spent on? "... in Finland we get free education and free heathcare. We dont have people homeless on streets. We actually take care of people because we pay taxes. It is not always easy but it works." |
Не са глупости, а вицове.  Никъде образованието в университетите не е "безплатно" - то се плаща от държавата или от частни спонсори. Навсякъде има и "платено" обучение, в който случай самите студенти покриват разходите било с пари на родителите, било чрез заеми. Картинката ни повече ни по-малко сравнява "безплатното" обучение в някои държави с "платеното" в САЩ.  В престижните университети в САЩ пък е пълно с чуждестранни сътуденти, кои със стипендия, кои платено, загърбили "безплатното" обучение в техните страни. Сигурно защото не са приятели с кайлито на фейсбук, та да лайкнат въпросната картинка... |
| Безплатно образование означава безплатно за родителите и следващия, отворко. И в изброените държави е безплатно. А в родната ти сащ и родната ми България се плаща. От родителите и студента. Ама за мозък като твоя е много трудно да смеле, че единицата не може да добрува, когато цялото е разядено. Скоро до дълбоки разбирания няма да дорастнеш. Много още има боб да ядеш. Или пържоли - се тая. |
Безплатно образование означава безплатно за родителите и следващия, отворко. И в изброените държави е безплатно. А в родната ти сащ и родната ми България се плаща. От родителите и студента. Това просто не е е вярно. В САЩ има от това образование което наричаш безплатно, има и от платеното. В България - също. В държавите на картинката - също (поне в повечето, не съм сигурен за всички). Допускането че висшето образование в САЩ е само "платено" показва незнание. За България да не говорим. Обръщението "отворко" показва и други неща, които често вървят в комплект с незнанието. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Oraсle |
Никъде образованието в университетите не е "безплатно" - то се плаща от държавата или от частни спонсори. Пак счетоводно мислене! Остава да ни направи счетоводна сметка когато ЕС плаща, по колко е платила всяка държава членка в ЕС. |
В България висшето образование е толкова безплатно, колкото и в Германия (на картинката даже пише в че в Германия е "free" . Хубаво, ама съм учил и после работил в германски държавен университет и съм плащал същите семестриални такски които плащаха и всички германски студенти. |
| Ми във Франция е безплатно за бедните в държавните университети. Плюс стипендии без никакво задължение да се връщат. |
Хубаво, ама съм учил и после работил в германски държавен университет и съм плащал същите семестриални такски които плащаха и всички германски студенти. И въпреки това залагам 100 рубли, че кайлито е много по-наясно за тез неща. |
| В Шотландия е безплатно за нас, но не и за англичаните. Специално за мен и другите като мен, парите ги получаваха от ЕС. Медицината също е безплатна, включително и при зъболекар. Да не изброявам другите екстри. Но пък климата не струва! |
