Реквием за неолибералната идея
Отиди на страница:
Те го приемат като отворена врата към "морален риск", постоянна награда за лошо поведение. Така си е. |
| Secrets Of The Elite: Why Forbes’s Rich List Doesn’t Include The Wealthiest Families On The Planet Two months later, following Oxfam’s calculation and having published the new 2014 rich list, Forbes journalist Kasia Morena did some fact-checking. She found that the number of billionaires owning the same as the poorest 3.5 billion had dropped from 85 to 67: which demonstrates an enormous widening of the global inequality gap in just one year. Fast-forward to 2015, and another Oxfam investigation. The anti-poverty charity warned in January that if nothing is done to tackle global wealth inequality- by forcing corporations to pay their taxes and closing off-shore tax havens, for example- the richest 1% will own more than everybody else in the world combined by 2016. ................ The same can be said for the Rothschilds and Rockerfellers, whose European forebears were richer than any Royal family at the time. The families are believed to have set up and own the Federal Reserve (G Edward Griffin’s The Creature From Jekyll Island and this research by journalist Dean Henderson are recommended reading if you want to get deeper into this topic). Could this be why the families, whose power in manipulating global affairs for the past few hundred years cannot be underestimated, are protected by Forbes’s ‘don’t even go there’ policy? Retired management consultant Gaylon Ross Sr, author of Who’s Who of the Global Elite, was apparently told in 1998 that the combined wealth of the Rockefeller family was approx $11 trillion and the Rothschilds $100 trillion…what might that figure have reached 17 years later? http://anonhq.com/secrets-of-the-elite-why-forbess-rich-list-doesnt-include-the-wealthiest-families-on-the-planet/ |
| Какво възпира световната икономика? Нито паричните власти, нито финансовият сектор правят това, което се очаква от тях, пишат икономистите Джоузеф Стиглиц и Хамид Рашид Свръхниските лихвени ставки донесоха ограничена полза на развитите страни, но пък излязоха скъпо на развиващите страни. Непреднамерена (макар и очаквана) последица от смекчаването на паричната политика стана резкият растеж на трансграничното движение на капитали. Общият приток на капитали в развиващите се страни се увеличи от близо 20 млрд. долара през 2008 г. до над 600 млрд. долара през 2010 г. През тези години много развиващи се страни трудно се справяха с внезапния и мащабен приток на капитали. Само малка част от тези средства отиваше в дългосрочни инвестиционни проекти. Нещо повече, през следкризисния период нарастването на инвестиции в развиващите се страни значително се забави. А през тази година се очаква развиващите се страни, взети заедно, за първи път от 2006 г. да отчетат нетно изтичане на капитали на стойност 615 млрд. долара. Нито паричните власти, нито финансовият сектор правят това, което се очаква от тях. Изглежда морето от ликвидност диспропорционално е отишло за създаването на финансови богатства и за раздуването на балони на пазара за активи, а не за укрепване на реалната икономика. И макар че по целия свят котировките на акциите рязко спаднаха, пазарната капитализация, измерена като дял от световния брутен вътрешен продукт, остава висока. Така че не може да се пренебрегва рискът от още една финансова криза. Има друга политика, която дава надежда за възстановяване на трайния и всеобхватен растеж. Тя започва с пренаписването на правилата на пазарната икономика с цел да се гарантира по-голямо равенство, с по-дългосрочно мислене и обуздаване на финансовите пазари с ефективно регулиране и подходящи структури за стимулиране. В същото време обаче ще бъде необходимо и да се увеличат значително държавните инвестиции в инфраструктурата, образованието и технологиите. Те би трябвало да се финансират, поне частично, от нови екологични данъци, включително въглеводородни налози и данъци за монополистите, както и от други видове ренти, станали прекалено разпространени в пазарната икономика и активно допринасящи за увеличението на неравенството и забавянето на темпа на икономическия растеж. |
| От КНСБ предложиха да се въведе диференцирана минимална заплата за младежите, които са завършили висше образование и работят по специалността си, предаде БНР. Според президента на КНСБ тази заплата трябва да е около 700 лева. |
| Защо изведнъж се появиха милиони социалисти в Америка? втор: Харълд Мейерсън, в. "Гардиън" През 1906 г. германският социолог Вернер Зомбарт написа есе, озаглавено "Защо няма социализъм в Съединените щати?", в което се опитваше да обясни защо САЩ единствени измежду индустриализираните демокрации не са развили голямо социалистическо движение. Днес обаче е необходимо да зададем различен въпрос: защо има социалисти в Съединените щати? Кои са всички тези хора, които сега изведнъж се определят като социалисти в тази държава, която отдавна се съпротивлява на призива на социализма? Какво разбират те под социализъм? Според проучване в навечерието на партийните събрания в Айова 40 процента от вероятните участници в събранието на демократите са заявили, че са социалисти. Според проучване на "Бостън глоуб" в навечерието на първичните избори в Ню Хемпшър 31 процента от демократическите избиратели в щата са се определили като социалисти; сред избирателите под 35-годишна възраст малко над половината са се определили като такива. А в края на февруари проучване на "Блумбърг" сред вероятни гласоподаватели на първичните избори на демократите в Южна Каролина - Южна Каролина! - показа, че 39 процента са се описали като социалисти. Но главният фактор, който тласка милиони американци към редиците на социализма, е почти пълната нефункционалност на съвременния американски капитализъм. Някога регулираният, профсъюзен и полусоциализиран капитализъм от средата на 20 век създаде жизнена средна класа, която представляваше мнозинство, докато нерегулираният, непрофсъюзен и доминиран от финансовия сектор капитализъм от последните 35 години създава рекордно неравенство, предизвиква намаляване на средната класа и ограничава икономическите възможности (като същевременно налага рекордни икономически товари) за младите хора. Ако, както твърди Зомбарт, реалността и очакването за подобряване на икономическите условия - и усещането, че това е държава, която награждава работливостта, е било ключът за отсъствието на социализма, тогава реалността и очакването за влошаване на икономическите условия - и усещането, че това е държава, която награждава само богатите, е ключът за изненадващото присъствие на социализма - или по-точно на социалистите. Затова през 2016 г. в Америка има социалисти, наброяващи милиони. http://www.fbr.bg/read.php?n=52169 |
| Сан Франциско е залят от бездомни хора, които живеят в палаткови лагери, на моменти напомнящи на град в града. Това се дължи на факта, че никъде другаде в страната разривът между високоплатените технически специалисти и бедните слоеве на населението не е толкова огромен, както тук. На някои улици могат да се видят до 30-40 палатки с различни размери и "багажа" на техните жители. |
| Из "Речта на Тръмп, която взриви Америка" Почти всеки четвърти американец в трудоспособна възраст е без работа. Във всяко пето семейство никой не работи. 45 милиона американци ползват талони за храна, а 47 милиона души живеят в бедност. Страдат гражданите, които не са богати, страдат афроамериканската и латиноамериканската общност – ние излъгахме надеждите им. 22 октомври 2016 г., Гетисбърг http://svetoven.pogled.info/amerika/news/78798/rechta-na-tramp-koyato-vzrivi-amerika |
| Тази година се навършват 100 години от революцията в Русия и 10 години от началото на световната финансова криза. Пред себе си имаме две събития, които имат повече общи неща, отколкото би могло да изглежда на пръв поглед, пише Мартин Сендбю във „Файненшъл таймс“ (The Financial Times). И в двата случая става дума за промени, разтърсили света. Октомврийската революция създаде диктатура, съперничеща за световна хегемония с фашизма през първата половина и с демократичния пазарен либерализъм през втората половина на миналия век. От друга страна, световната финансова криза разтърси обществения модел, победил в студената война. Защо полската икономика върви толкова добре Защо ниските заплати са разрушителни за България Хората на 25 г. никога няма да имат сигурна работа Съветският блок се срина в началото на 90-те години на XX век под тежестта на вътрешните икономически и политически противоречия. Проблемите тази година подсказват, че същата съдба може би очаква и пазарната икономика. Имаме не само исторически контекст на това, което се случва. Тази заплаха, пред която в момента е изправен пазарният либерализъм, напомня за факторите, които унищожиха неговия противник. Комунизмът бе победен заради допускането на двойна лъжа. На първо място той предаде мечтата на милиони хора за равенство, солидарност и реализация чрез постигането на общи цели. Тази мечта живя много по-дълго, отколкото би могло да се очаква, дори и в комунистическите страни, и дори още по-дълго на Запад. Но в крайна сметка тя не можа да понесе сблъсъка с реалността. Второ, създадена бе една икономическа система, основана на измама и самоизмама. Малко хора си спомнят, но сериозни спорове белязаха по-голямата част на ХХ век заради избора между централизирано планиране или децентрализиран пазар. Поддръжници на държавния контрол върху средствата за производство твърдят, че само една планова икономика може да избегне безсмисленото пилеене на ресурси под формата на безработица, както и периодичните спадове в търсенето, генериращи рецесии. На практика обаче, централизираното планиране не се справи с производството на стоките, търсени от потребителите. Въпреки това, вместо да се коригират системата, властите превърнаха плановата икономика в една голяма лъжа, която всички трябваше да подкрепят публично, дори тайно да не вярват в нея. „Те се преструват, че ни плащат, ние се преструваме, че работим”, се шегуваха хора от Росток до Владивосток. В крайна сметка, в света възтържествува светогледът на Фридрих фон Хайек, което предполага, че колебанията в пазарните цени съдържат повече информация, отколкото централизираната система на планиране, както и че децентрализираните механизми за вземане на решения работят много по-ефективно от държавните органи. Тази идея помага да се обясни разликата в богатството между капиталистическия и комунистически свят, тя също набра скорост в края на Студената война. Въпреки това, световната финансова криза подкопа твърденията, че западния финансов капитализъм е единственият начин за организиране на икономиката. Ценовият механизъм на Хайек е несъмнено правилен, но непълен. Пазарните цени на стоките и услугите, в действителност, дават много по-точна информация, отколкото планираната икономика. Но кризата показа, че това не е вярно за цените на активите. Петилетките са голямата лъжа на Съветския съюз, но капитализмът също е голяма лъжа. Тя се състои във факта, че пазарните цени на активите, включително финансовите, уж трябваше точно да отразяват икономическата им стойност. Преди 10 години хората с ужас разбраха, че финансовите задължения, натрупани по време на икономическия бум, са прекомерни, а обемът на бъдещото производство, на което разчиташе икономиката, за да се изплатят тези задължения, е недостатъчен,. Те вярваха, че притежават богатство, което всъщност не съществува. В резултат на това милиони хора изведнъж осъзнаха колко са излъгани и политическата арена съвсем очаквано беше изправена пред вълна от хаос и недоверие. Но една лъжа върви заедно с друга и либерализмът също предаде мечтите на хората. Западните икономики сега са много по-бедни от прогнозираните преди кризата тенденции. Особено силно кризата удари младежта, която има малко основания да очаква възможности за благоденствие, на каквито са разчитали нейните бащи и дядовци. А тези, които искат по-демократичен капитализъм и нов златен век, трябва да си вземат поука. Раздялата с илюзиите е пример за действието на комунизма и капитализма. Хората вече не могат да разчитат на гарантирано висок стандарт на живот и пазарният либерализъм изглежда е в беда. И левите, и десни популисти често възхваляват с носталгия славните дни на смесената икономика. Може би са прави, че съперничеството между планираната и свободна конкуренция трябва да приключи със сливането им. Но основната поука от това съперничество е, че всяка икономическа и социална система трябва да бъде честна към хората. Натисни тук Martin Sandbu: From Lenin to Lehman — the big lies http://on.ft.com/2vFAKo3 |
