Отиди на страница:
| "Е някой ще си спомни, че нямаше банани, леките коли, електрониката бяха много скъпи в сравнение със заплатите. Но това беше политика, която имаше тенденция да се промени в края на 80-те." Да, имаше такава политика -- да се закриля родното автомобилостроене (Кое???). Но не бананите и автомобилите и не столовите буламачи са важни. Важно е, че НЯМАШЕ СВОБОДА НА СЛОВОТО, свобода на мисълта и съвестта, свобода на изразяването на мнение, свобода на събранията и сдружаването, свобода на пътуванията. С една дума: НЯМАШЕ НИКАКАВА СВОБОДА. Страната беше един ГОЛЯМ ЗАТВОР и никаква комунистическа пропаганда, че всички, видите ли, сме били еднакво бедни, но никой не умирал от глад, не може да скрие тази истина. Еднакво бедни ли? Равни ли? В затвора затворниците са горе-долу равни, а у нас жените и дъщерите на управляващата шайка пътуваха през седмица на държавни разноски до Виена на пазар за модни парцали. |
| Нито в един момент не съм вярвала на Плевнелиев и отдавна съм престанала да слушам глупостите които без умора ръси! |
децата, които ... още по-трудно отличават родителите си от самите себе си, защото и родителите им са деца. Денков  Трудно може да се даде по-точно определение за тия специфични млади семейства. |