Колкото повече опознавам двуногите - толкова повече обичам четириногите.

генек
14 Окт 2015 12:15
Мнения: 29,527

Изключително увлекателен разказ за хуманитарните технологии на близкото бъдеще, а може би и настояще.

Авторът надниква в кухнята на трите най-мистериозни организации на XXI век: Отдела за борба с организираната реалност, Комитета „Лукач“ и курвите от Несла.

в. „Нашингтон пост“

Комитет, финансиран от могъщия филантроп Дьорд Лукач, разследва странни инциденти: човешки мозъци са препрограмирани да смятат като компютри. Следите водят към подозрително позната подмандатна територия, където Дракула е Граф освободител, а доброто и злото се борят за званието добро…

Иван Попов разголва истината за организираната ни реалност по особено циничен начин.

в. „Безсмислен труд“

Учението на Попов е всесилно, защото е вярно.

Иван Попов

Мързелът също може да се превърне в добродетел. С едно малко условие: може да те мързи да станеш от леглото, може да те мързи да вдигаш тежко, може да те мързи за всичко друго на света, но не и да те мързи да мислиш! Нямаш право да те мързи да използваш собствената си глава. Всички блага на цивилизацията са дошли по линията на стратегическия мързел. И по пътя на най-малкото съпротивление. Това е естествен закон. Природата винаги се стреми да лимитира ресурсите, ако има начин нещо да се случи с по-малко ресурси. Мисленето със сигурност изисква по-малко ресурси от вдигането на тежко. Мислещите хора си плащат, за да вдигат тежко (във фитнеса), докато на не-мислещите им плащат, за да вдигат тежко. Нямаше да изобретим колелото и огъня, ако не ни мързеше да бягаме по цял ден и да дъвчем суровото месо с часове, преди да преглътнем. Нямаше да ги има автомобилите, интернет и дистанционното управление. Нямаше да се различаваме по нищо от животинското царство. А там е жестока работа… Накратко, можеш да си позволиш да бъдеш мързелив, но само ако си достатъчно умен.
https://asktisho.wordpress.com

...
Борис изпсува и хвърли вестника на пода. Трябва да забраня на секретарката да ми носи тия жълти парцали, помисли си.
В тоя момент в кабинета му връхлетя Груйчев. Очите му бяха широко отворени, върху плешивото му теме бяха избили ситни капчици пот.
– Браточка, разбра ли ко стаа? – извика депутатът и се стовари мощно върху кожения диван.
– Не чета жълти вестници – излъга Борис.
– Кви вестници, ве! Шефа идва в ниделя – измуча отчаяно Груйчев. – Ох, налей ми идно уиски, чи ши ми са пръсни сърцето.
Братоев извади от барчето шише уиски и две чаши. Наля. Груйчев глътна на един дъх уискито и се оригна.
– Ей ся на ми са обади сикритарката му. В ниделя щял да открива 200 метра нов асфалт мижду Невестинци и Глуево.
– Ше пратя репортер да го отрази – успокои го Братоев и му наля още едно уиски.
– Бе ти хубо ши пратиш, ма Шефа искал да остани вичирта да гледа Мис Картаново.
– Ми да гледа, кво.
– Бе той хубо ши гледа, ма доколкот го познавам, ши иска и да ибе.
– Ми да ебе, кво. Те, миските, нали за това се явяват на тоя конкурс.
– Браточка, ку ни му организирам яко посрещани, ши ма ибе мен. А ку ма наибе мен, после аз ши ви иба сичкити по списък – внезапно избухна Груйчев.
– Груйчо, успокой се.
– Начи най-мразя някой кат ми кажи да са успокоя. Напрао са вбисявам. Слушай сига, планът е следният. В ниделя в три часа шефа каца с правитилствения самольет на силскостопанското литищи. В четри часа е откриванито на асфалта. Отивами там, пращаш
камери-мамери, кото тряа, искам туй вичирта да ѝ първа новина.
– Първа новина ще е. Освен ако не стане нещо друго...
– Няма да стани нищо друго! Туй ши ѝ първа новина, ку ще и война да избухни. Ясен ли съм? Посли го зимами оттам и го водим на стадиона.
– Защо на стадиона?
– Браточка, ни съ праи на луд. Знайш, чи Шефа секи ден играй мач. Уридил съм той и охраната му да играят срищу „Картаново Юнайтед“ и нашти да паднат с пет на идин.
– Що пет на един?
– Щот пет на нула ши изглежда много наведено. Трябва да има няква драма все пак.
– Аха. Ще пратя на стадиона Митко Куртев да направи подробен репортаж за спортната емисия.
– Ей, много бързо схващаш браточка. Затуй та обичам. Туй тряа да ѝ първа новина в спорта. После го водим в хотела да си тегли идин душ. Оттам го зимами и го водим на „Мис Картаново“. Там рипортери няма да пращаш. Щот медиити тряа да показват кък Шефа динонощно мисли за държавата и народа. И няма времи да ходи по миски.
– Разбрах.
– Циримонията свършва, Люба пичели „Мис Картаново“...
– Коя Люба?
– Любчито, ве, мойта приятелка.
– Аха.
– Качвами са на колити и отюами в „Ловното“. Там бай Стефан ша врътни на чивирмето идно шили, щот Шефа много идѐ. Идѐм, кот идѐм, идва фолклорният ансамбъл, хорЎ, гайди, да стани тъй по-патриотично. Остаям му на Шефа да ибе Любчето и са прибирами.
– Ще му дадеш да ти ебе гаджето?
– Кък няма да му дам, ве! Свитът е пълен с путки, ама дипутат са става идин път. Аз, ку си уридя втори мандат, ши наиба ощи сто путки кат Любчито. Пък и тя слид секса ши му кажи няколко добри думи за мен, инструктирал съм я.
– Как ше ти ебе гаджето, бе, ти нормален ли си!
– Кък няма да я ибе, ве! Власт е туй. Ку тряа аз лично ши му напрая миньет. Ама след туй ощи четри години ши дирибействам... Браточка, много разчитам на теб, да знайш. Ни искам да има грам издънка с отразяванито. Стигни си репортерите, обясни им как да са държат, кви въпроси да задават, да ни стани някой гаф.
– Няма да стане гаф.
– Кажи им да го питат примерно тъй: „Господин Симов, кък си обяснявати, чи имати най-високия рейтинг от всички български политици?“, или „Вашто правителство направи много за България, кък оцинява Ивропейския съюз усилията ви?“, посли да го питат и нещо уж критично от сорта „Кък гледати на постояннити бизпочвени критики на опозицията?“. Шефа много обича таквиз въпроси, щото те му дават възможност да говори ядосано, а пиарите му са му казали, чи хората най-много го харесват, когато е ядосан... Ох, налей ми ощи идно уиски, чи напрао ши пукна!