Отиди на страница:
| Ето и изпълнението. Натисни тук |
И на съветските бачи Мити. Боже, боже. Лили Марлен беше под пълна забрана в целия соц, четеше се и слушаше от говорещите немски (защо ли?) апокрифно. Идилиите във филма на Фасбиндер, очевидно са плод на идеализирано левичарско мислене. |
Единственото лечение е да гласуваме мажоритарно, дори и да изберем Азис и гаджето му в парламента. По-добре тях отколкото мазните чиновници, алчните "предприемачи", адвокатчета на дявола и най-обикновени послушни тъпанари. Драги Фон- е, от месеци ви надувам главите, че "мажоритарен избор" означава отмяна на член първи и пряк избор на министър- председател. Защото само след седмици отново ще се чудите как за пореден път двайсетина никому неизвестни негодници се превръщат във важни "народни представители" и "балансьори", които еднолично решават въпроса с мнозинството, сиреч въпроса на властта. Парламентарната, "най- добрата възможна", система е що- годе поносима при ясно изразено мнозинство. Абсолютно негодна е и обществено вредна при липсата му, какъвто е общият случай. Работи само при отчетливо заявено обществено желание, тоест по изключение и само тогава, когато изобщо не ни е нужна. И е безкрайно противообществена през цялото останало време, когато имаме екзистенциална нужда от истинско народно волеизявление. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: внимателният |
А това е изпълнение на същата песен на Хана Шигула, пак от youtube. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Една размишляваща |
Чуя ли за медиен закон*, сещам се за Лили Марлен. Онзи ден умря на 91-години Норберт Шулце, който написа тази мелодия... Натисни тук |
| Съдране, тази песен я има на всички европейски езици, дори на японски. На руски я има в 7-8 изпълнения. А на мен най-много ми харесва ето това. Натисни тук |
| E, да, ама руският превод на Йосиф Бродский е съвсем "свободный перевод". В най-общ смисъл предава копнежа на лирическия герой за колкото се може по-скорошен свършек на войната, за излизане от окопите и казармите, и за живот и любов. |
| . На тебе ли бе, агенте, ти пломбираха копчето Форумът се напълни с чукчи–писатели. Чети бе чукча! Димитри, следващата сряда си корегирай мнението за „достойният“проф. Мишо К. |
Друго си е наляво и в затвора - при безплатното здравеопазване и гарантираната чорба три пъти дневно, където те отопляват, обличат и си равноправен с останалите затворници. В пълно съответствие с учението на Карл Маркс Тъжната истина е, че за много хора / 15% по последни демоскопски данни / комунистическият затвор е идеал, аркадия и връх на прогреса. Аз вече съм го разказвал във форума - очевидно не е само според учението на Маркс, а си е природно явление, защото зайчето на дъщеря ми, като го пуснем от клетката, ходи, тича, скача и после се прибира само в клетката да си чака паничката. Явно има 15% (даже ми се струва малко за България, особено съдейки по форума) хора с акъл и манталитет на домашни животни, които се радват на клетка, стига да им дават паничка. |
| Много мъдро наблюдение. Връщало се било в клетката, щото там била паничката. Ами сервирай му на масата, сигурно ще предпочете да се качи на масата. |
| Внимателния, пак не си внимавал. То кога ли пък си! 85% от българите са ляво ориентирани. Голям процент от тях не разпознават ляво и дясно в политиката поради популизма на десните партии. Затова и се самоопределят като десни. Все някога, ще прогледнат. Останалите 15% са либерали и откровенно десни. Поне това се сочи в европейско изследване за България. На европейците са им нужни истинските данни, защото им трябват знания за същинската обстановка в страната, а не пожелателната. Друг път бъди по-внимателен и по-малко избирателен. |
| Чух бродската Лили Марлен. Четох коментари. И се сетих за Симонов, военен кореспондент, и песента му за военкорите. Щото, нали, и ДИ донякъде военкор... Песенка военных корреспондентов Музыка: Матвей Блантер Слова: Константин Симонов От Москвы до Бреста Нет такого места, Где бы не скитались мы в пыли. С лейкой и с блокнотом, А то и с пулеметом Сквозь огонь и стужу мы прошли. Без глотка, товарищ, Песню не заваришь, Так давай по маленькой нальем. Выпьем за писавших, Выпьем за снимавших, Выпьем за шагавших под огнем! Есть, чтоб выпить, повод — За военный провод, За У-2, за эмку, за успех. Как пешком шагали, Как плечом толкали, Как мы поспевали раньше всех. От ветров и водки Хрипли наши глотки, Но мы скажем тем, кто упрекнет: «С наше покочуйте, С наше поночуйте, С наше повоюйте хоть бы год!» Там, где мы бывали, Нам танков не давали — Но мы не терялись никогда. На пикапе драном И с одним наганом Первыми въезжали в города. Так выпьем за победу, За нашу газету. А не доживем, мой дорогой, Кто-нибудь услышит, Снимет и напишет, Кто-нибудь помянет нас с тобой! 1943 Натисни тук |
Manrico 02 Апр 2013 23:00 Ангажиментът по прехраната на заека е Ваш, Манрико, и е резултат от постигнатото съгласие между два политически субекта: 1. Вие в качеството си на върховна власт и доставчик на блага и 2. Дъщеря Ви, в качеството си на политически представител на дългоухото. Този ангажимент Ви е вменен вследствие на силната Ви зависимост от политическия субект представляващ заека, срещу което същият се е съгласил да приеме избраната от Вас локация на предмета на Вашия договор, а именно ежедневното снабдяване на гризача с необходимата му животоподдържаща субстанция, вероятно състояща се от разни вегетариански боклуци. Както сам разбирате, съгласието на политическия говорител на заека, храненето на същия да бъде извършвано в определеното от Вас място, е по-скоро символичен жест, отразяващ съотношението на силите в триъгълника дъщеря>заек> Манрико. Мисълта ми е, че май някой е в клетката, но едва ли това е пухкавият приятел на дъщеря Ви. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
| :/ "...СЕМ е паразит." ............................................................................ 10/01/2006  - Атака поиска закриване на СЕМ |
Много мъдро наблюдение. Манрико - аналитик  Почти като онзи, дето изследвал хлебарките - пляска с ръце - те бягат. Къса им краката, пляска - те не бягат. И той прави мъдрото наблюдение, че хлебарките чуват с краката си. |
| Стар виц за научните методи и условния рефлекс: "Два заека си говорят в клетката и старият пита новия: - Ти знаеш ли какво е това условен рефлекс? - Не, боли ли? - пита новодошлият. - Ни най-малко, въпрос на свикване! Ето, аз моите съм ги научил - излизам от клетката, те отиват да я чистят, като се прибера в клетката - веднага носят манджата! Въпрос на ясни знаци! " |