Отиди на страница:
| ...Той не е доброволният строител на цивилизацията, а нейната жертва... Ей го на. Поредното ненужно ентелектулче, дето си няма никаква представа от миналото на България. Когато нашите прадеди преди хилядолетия са творили цивилизацията на континета на, който са дали името, другите европейски племена весело са се замеряли с кокали в пещерите си.  |
щурчо 11 Апр 2013 19:59 Мнения: 3,134 От: Bulgaria ...Той не е доброволният строител на цивилизацията, а нейната жертва... Ей го на. Поредното ненужно ентелектулче, дето си няма никаква представа от миналото на България. Когато нашите прадеди преди хилядолетия са творили цивилизацията на континета на, който са дали името, другите европейски племена весело са се замеряли с кокали в пещерите си. 4-ти ....метър. |
| Интересен опит, но му липсват базовите знания за да бъде верен. - Гражданин, като произход на думата няма нищо общо с тип населено място (древните градове са били просто сбор от села), а с политическата организация, най-вече от античната епоха на демокрацията. Не напразно оригиналното гръцко звучене не град е "полис", на държава, "полития", на гражданин "политис", а на това работите които се правят във и от полиса (политията), "политика". - След това отиваме в средновековието в Западна Европа. Там почти, а някъде и след началото на 19 век имаме феодали държащи земята и властта върху всички, които са върху нея, а населението в огромното си мнозинство са безправни закрепостени селяни. Без свобода на придвижване. Толкова безправни, че дори им е било забранено да се обличат в цветни дрехи. (От там и до днес запазеният там стил на обличане.). - По това време, обаче там имаме и обособени структури - градове, които са извън феодалните отношения. Те нямат земя и не се занимават със земеделие, а със занаяти, търговия. Те обикновено са самоуправляващи се, а жителите им, обикновено чужденци или бегълци са лично свободни. На немските езици тези градове, обикновено обградени от крепостни стени се наричат "бург". От там и "буржоа", което също е "гражданин" и имплицитно носи в себе си културата присъща на неземеделски занимания и начин на живот. От там и "буржоазно общество" (гражданско общество) "буржоазна революция" (гражданска, в смисъл, като преминаване към отношения от типа на градските нефеодални). --- Да видим Балканите и българите през същото време. Българинът и балканецът (с изключения на някои западноевропейски влияния след 4-ти Кръстоносен поход) винаги е бил лично свободен. Той е лично свободен и в Османският период, има собственост (бащиния), пълна свобода на придвижване, на стопанска дейност. През цялото време той има всичко, което западноевропеецът, в повечето страни, го получава чак през 19 век. - Ако към това прибавим е две големи отличителни разлики, то нещата стават по-ясни. Бидейки в състава на голяма империя, а не на малко феодално владение, на българина почти през цялото време му е бил гарантиран мир, спокойствие и сигурност. Големите изключения са само две - около границата на 18-19 век (Кърджалийските времена) и след 1856 г. (преселването на Балканите на черкезите). - За разлика от Западна Европа, която е арена на религиозна нетърпимост и войни, където съществува изгаряне на клада за неправилно мислене, то в Османската империя цари религиозна, културна и идейна свобода и толерантност. Какво мислиш и говориш си е твое право и никой не те преследва за това. Прави си училища, театри, библиотеки (читалища) - твоя работа и право. --- Къде е сблъсъка - много по-млада, но пък агресивна култура и империи решават да завладеят и затова "цивилизоват" (обичайният колониален мотив) българина. Съвсем целенасочено му набиват чужди му ценности, представи и порядки, които той може да възприеме и възприема само на повърхностно, външно имитационно ниво. И съвсем не е чудно, защо "цивилизаторите" са отчаяни от неуспехите се. Просто няма как с проста агресивност една млада култура да победи една хилядолетна кулура, при това култура създадена от предците на днешните балканци преди хилядолетия заедно с понятието за култура. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Brightman |
| DANI DE GREEК, бегай да учиш, щото едно време в СУ, когато ги питаха гръцките студенти къде е избухнало Търновското въстание,те казваха: " В Стара Загора". |
| Соцът изведе тази опозиция до съвършенство. Удобният градски живот напълни градовете със селяни, които замениха полето като място за отглеждане на зеленчуци с остъкления си балкон, но при всяка отпуска държат да се върнат в бащината къща. Да си гражданин беше фалшива гордост и ние свикнахме терминът да означава нещо средно между дезертьорски упрек и иронична квалификация. Нищо общо с правилата и задълженията. Да. Дотук драги Драго! Ако пет човека отлично се справят с отглеждането на 40 крави, то на територията на България, както това се доказва на територията на Нова Зеландия, 9(словом девет) милиона крави могат да бъдат отглеждани от 225 хиляди човека... Или какво - обещаното за работните места от лидера на БСП е вярно... Да, ама не... Малко журналисти се занимават със собственикя на .... 1/един/ милион декара, повечето броят селяните и циганите в града... и правилно...така тряБва май... А иначе стилистиката, употребата на стилистични фитури и все така безупречните анализи във вестниците са неописуемо интересни, но някак си не достатъчно полезни... |
"Предпочитаме да се определяме с етнонима "българи". Нищо странно няма в това, само дето българи и граждани в смисъла, в който ги употребяваме, значат съвсем различни неща."  Кучето на няколко пъти е излайвало подобния поглед над реалностите на общия ни живот. Разликата му с този на дописката е в нещото "трето" и съответно, в мястото на всяка от трите съставки на системната триада на "българина", сетен като етноним на получаващото се.Трите ни съставки днес са: "гражданин", "селянин" и "какавида". Последната е тази, която буди и авторовите колебания, подозрения, недоумение, възмущение и неизбежен скептицизъм. Какавидата е самата "муха" върху щангата на критичния Баланс на българина, като социална Система. Иначе казано, какавиди са "виладжиите". Останалото в анализа на посочената, Системна "триада", само се налага. Спорът ни с Автора е само терминологичен...   | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: beagle |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Терминът "гражданин" е римски. Градът (civilis) е не само сърцето на държавната структура, но и символът на цивилизацията. Извън него е варварската неподреденост. От друга страна, терминът "култура", също от римски произход, има отчетливо селски, неградски характер. Той е неразривно свързан със земеделието, зер духът бива обработван така както земята, за да даде полезни плодове. И за разлика от "цивилизация" като понятие обратно на "варварската неподреденост" (според автора), което датира от епохата на Просвещението, "култура" е римският еквивалент на гръцката "пайдея". "Култура" е използвано от Цицерон в I в. пр. Хр. А триста години по рано Изократ пише в своя "Панегерик": Атина е направила така, че името "елини" да обозначава вече не произхода, а мисловността, и елини се наричат онези, които споделят нашата "пайдея"м отколкото онези, с които имаме общ корен." За разлика от римляните, древните елини не били толкова земеделци, колкото пастири. Другият основен проблем на "култура" като латински превод на "пайдея" е, че обработката за разлика от възпитанието е еднопосочно действие. След това уточнение все пак колебливо да вдигна палче за Драго Симеонов . Макар и подмамен от етмимологии, е изложил доста сносни мисли, ако и те да са малко наивно обяснени. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Римското понятие не е първоизточник. Славянският гражданин е калка на полис. Когато Аристотел казва, че човекът е политическо животно, има предвид, че човекът не може да се мисли извън полиса (о-град-ено място). |
Соцът изведе тази опозиция до съвършенство. Удобният градски живот напълни градовете със селяни, които замениха полето като място за отглеждане на зеленчуци с остъкления си балкон, но при всяка отпуска държат да се върнат в бащината къща. Вярно наблюдение за част от поразиите на соц. системата. И понеже ние вечно сме били част от нечия империя, само че никога от създателите, винаги от разрушителите й, ние изначално носим в себе си неградското, т.е. варварското. Невярно твърдение, че никога не сме били от създателите на империя. Много изследователи в западната историография не само че наричат средновековната българска държава империя, но отчитат и значителния й принос в наследството на средновековната европейска цивилизация. Иначе Брайтман е прав за липсата на знания по въпроса на автора, който се е опитал да направи нещо като анализ на тема защо в България липсва гражданско общество, но си е останал само с опита. |
| Както са казали Теофан и Никифор: "TH PALAIA I MEГAЛI BOUЛГAPIA". Демек, "Древна и Велика България". А защо е древна и велика, за автора са подробности в пейзажа. |
Римското понятие не е първоизточник. Славянският гражданин е калка на полис. Когато Аристотел казва, че човекът е политическо животно, има предвид, че човекът не може да се мисли извън полиса (о-град-ено място). Докато Драго Симеонов се опитва да преведе Аристотел през латински на български, не мисля, че си прав: Ето Аристотел на руски: Равным образом, если люди живут на одной и той же территории, когда следует считать, что здесь единое государство(полис)? Разумеется, дело не в стенах, ведь весь Пелопоннесс можно было бы окружить одной стеной. Чем-то подобным является Вавилон и всякий город, представляющий собой скорее племенной округ, нежели государственную общину: по рассказам, (30) уже три дня прошло, как Вавилон был взят, а часть жителей города ничего об этом не знала. |
Поредното ненужно ентелектулче, Ти пък, много го повиши автора. Просто поредният графоман. Апропо докога Сега ще ни залива с кухите лелеения на вебкафе? Имаще една леля от същото заведение, радваща се на трибуната на вестника (!?!) която дълго и напоително споделяше, колко е умна и даровита щото се уредила на работа в София. К'во стана с нея?  |
| "Ние генетично сме предразположени да не разбираме съвсем точно значението на думата "гражданин"." Оттам нататък се чудех дали изобщо да продължавам. Авторът да си прочете учебника по генетика, а най-добре учебника по психоанализа. И този по история, също. Мъка, мъка. Да, римският гражданин е имал права, дори да е бил от плебса, например, да посещава гладиаторските борби и да не бъде осъждан на смърт на жестоки наказания, но оттам нататък? Решавал е какво ще стане? Ами авторът да прочете какво означава думата "трибун" и защо е мало нужда от него. Изобщо, писание в стил тюрлю-гювеч с който да докаже, че сме селяни и нямаме граждански права и щения (а да, в съвременна Европа и селяните имат граждански права, да не забравя да кажа-не се безпокойте ако живеете на село, няма да бъдете безправни). Не знаех че има нации с гени за граждани, честно. Тъй де, все пак в ГРАД Париж (и не само там) дългго време са си изхвърляли нощното гърне (известно като цокало) през прозореца, Плиска е имал канализация. За чумата дори не ми се споменава. Екстраполирането на собствените комплекси върху нацията не ключ към решаването на загадката, г-н авторе. Поразходете извън кочината, наречена София в някой малък град от селски тип и погледнете междукъщните пространства. С ужас ще видите, че са чисти (с редки изключения, а тук е обратното). Това някак не отговаря на въпроса защо в малките общности трябва да е селско и мръсно а не е, а в София, града голяма би трябвало да е чисто, а не е. (още едно абсурдно твърдение, между впрочем, градската мръсотия е нещо неописуемо, докато в село най-много да се е пооцапаш с кал). Нека авторът си поблъска главата над реалните парадокси, работещата или неработещата система за поддържане на града в прилично състояние, защото само с пазене на чисто не става и защо плащаме местни данъци и тогава може и да стигне до някой по-вероятно верен извод, а не че има генетични граждани и генетични селяни. |
| За много неща е прав авторът, но понеже има и доста критика към самите нас (българи и граждани едновременни ), това първосигнално ни "боцка" и веднага скачаме да го критикарстваме и плюем... Вместо това е по-добре да помислим върху написаното и, както гениално е казал Левски, да си кажем кривиците право в очите и заедно да помислим, как да ги изправим. Иначе Мафията ще ни "такова" до откат, каквито и избори - менте да си спретваме и който и да ни управлява в Парламента. "Криво да седим, право да говорим". За автора - ............... Яяяя, ние с Пенчо сме на едно мнение ! Не ни се случва често, затова ме радва този "съвпадък". Мархаба, колега ...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mars Attack |
| Добър опит за вулгаризирана схоластика на тема! Римският "гражданин" високомерно се е кичил с всички добродетели, включително и като "стожер" и "строител" на обществото на Империята. Имал е и време и средства за "интелектуалното си и общественото развитие" при наличието на безчет роби - този ефективен работен добитък! Ако направим една историческа корелация - по време на Османското владичество у нас и на Балканите, "граждани" са османлиите, а работния хуманоиден добитък е "раята"- "гяурите". Та тези гяури, тази рая са днешните генетично обременени българи, кофтия човешки мат,риал - НЕпредразположен да осмисли своите отговорности и права и докарал се до шизофреничното положение "Гражданин срещу българин". Пошло и омерзително четиво! |