
| Знам ли кво има в тамошните салами. Но сигурно знаеш, че тя има по 3 косъмчета в средата на всяка... ъъъ... челюст и квото и да ѝ дадеш, щом ги докоснеш, щраква! Майтапа настрана - докато няма насекоми, можеш да я поливаш сегиз-тогиз с рибен или косте бульон. И завлечи от някоя лаборатория висок стъклен похлупак, за да ѝ поддържаш висока влажност на въздуха и субстрата. Подозирам, че лятото децата ще станат ентомолози. |
| Непременно ще поливам с бульонче, добре, че ми каза! А за това: И завлечи от някоя лаборатория висок стъклен похлупак, за да ѝ поддържаш висока влажност на въздуха и субстрата скърцам със зъби! Мухлясах до мозъка на костите си, стържа мухъл от стените и попивам литри вода от первазите - хич повече не й трябва! |
| Честит ни нов домашен любимец Не я храни насила, щракването на челюстите много ги изтощава и по-бързо загиват. |
| И аз си донесох едно такова чудо от Холандия преди петнайстина години. Но не беше отгледано, а трябваше да го наблюдавам, от кълн нататък. Не ми се получи. Беше страничен продукт от известното на всички шашване, като се озовеш на онзи пазар на цветята, то какво пазара, във всеки магазин - красоти, картинки, луковици, напълниш куфара с подаръци. В някои самоковски градини има още остатъци от моите черни лалета, те отдавна не са черни, пък и не са черни и by default де, нещо се израждат, изсветляват, ошарват се и т.н. Но първият допир с тази индустрия наистина те изпълва с почит и възторг и още не ми е отминало красивото чувство, дето си пиех кафенцето срещу пазара и съзерцавах чудесиите. ей в туй кафененце | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Геновева |
| Може и да ти се е получило, но да не си разбрала |
за да ѝ поддържаш висока влажност на въздуха и субстрата И разходките - само на каишка и с намордник! ![]() |
| Честито, Хексе! Живинката е много забавна! Нашата живееше в един стар аквариум, защото в местните ширини й беше тъмно и студено на перваза, а в аквариума свети и топли лампичката. Живинката обича стейк, живя три години щастливо и беше причина за веселби. Когато се сдобихме с нея, беше вече късна есен и насекомите бяха се покрили. А в инструкцията пише "насекоми"... 67-и отива на работа и там в едно от тайните помещения е влажно. Неочаквано по пода минава насекомо. С победоносен вик "Закуска!", 67-и самоотвержено скача да го лови в салфетка. Е, после се налага да обяснява на стреснатия си колега кой ще закусва с мокрицата, ама това са подробности от пейзажа. ![]() |
Симпли, от здраве да не се оттървеш. Само дето ще ми трябва една седмица репетиция да науча наизуст н*ам си к*во регнелии вар, ако и това съм запомнила правилно . Защото, съгласи се, е къде къде по-префърцунено от една "детелинка" Как се полива мухоловка с рибен бульон - в устичката с лъжичка ли ![]() |
| Сакън, лъжичка! Вчера не бях достатъчно бърза и така захапа пинсетата, че едвам я извадих | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Die Hexe |
И после на дентист. Здравче, онова намсиквоси не е за заучаване, а за случай, че трябва да удариш в земята нафукана колега или комшийка. Съм ти подала оружието демек. В Бриколажа има ей таквиз табелки - надписваш, забождаш и каниш уж на кафе. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Simplified Solutions |
С победоносен вик "Закуска!", 67-и самоотвержено скача да го лови в салфетка. Това ми напомни как големият ми син, на гости на баба си на село, беше кръстил двете червени кокошчици "чорбичка" и "манджичка" |
Това ми напомни как големият ми син, на гости на баба си на село, беше кръстил двете червени кокошчици "чорбичка" и "манджичка" О, това е идея! Съседката тамън е завъдила нови петлета и още не са кръстени! "Петел-във-вино" ще дойде добре на единия, за останалите ще се наложи да разгледаме менюто. ![]() |
Ще и вариш рибена чорба. Обича! Хексето, Що не опиташ и малко биричка да капваш на мухоловката. Мръвка без пиене не върви. После може да минеш и на по-силни алкохолни напитки. От чисто научен интерес. Навремето в института някой донесе един кактус - светлозелен, с ярки жълти бодли. Турихме го на перваза на прозореца в лабораторията да си го чуваме. Стана обаче така, че в един период (месец ли беше, два ли) пиехме на работа само червено вино - бяхме си докарали десетина големи кашона от Сухиндол. И наливахме по малко винцЕ на кактуса. Вдигаме наздравица и някой току се сети: "А бе я капнете малце на кактуса, и той е живинка!" Арабията ви рЕдим, ама след известно време кактусът от зелен взе да розовее, и накрая почервеня. А когато най-после изпихме виното и взехме да поливаме кактуса отново с вода, той изсъхна и умря. ПП: Същото става и с човек, кога зареже пиенето, но това вече е за другата тема. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Даскал Цеко |
| Здравче, Ка щяло да е нямало водка? И водка имаше, и ракия, и бренди "Слънчев удар", че и уиски чат-пат, когато някой се върнеше от тежка чужбина. А за спирт да не говорим - с него редовно "промивахме оптичните оси на апаратурата" (истински майтап от Дубна - там некъв гявол в продължение на години изписвал редовно спирт с такава цел). Само че спиртът беше технически, и макар да беше свръхчист (за анализ), не беше вкусен за пиене. Именно поради това, в недрата на ескперименталния атомен реактор на 7-ми километър, където и дяволът не смееше да влиза, колегите си бяха инсталирали апарат за ракия - като казан, само че всичко от стъкло, и изработено майсторски в стъклодувната работилница на института. И носеха качетвен "starting material", от който вадеха чудесна ракия - чиста като сълза на младенец и опияняваща, като целувката на млада девойка. Ама това са лакърдии за темата "А.Л. КОХОЛ", а не за тук. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Даскал Цеко |
| Здравче, Не е толкоз чудно как при тоз боллук сме оставили горкият кактус да изсъхне. По-чудното е как след тоз боллук ние сме останали живи! |