Четирима горят в скандала със СРС-тата
Отиди на страница:
| Председателският съвет на Европейския парламент* взе решение темата за масовите незаконни подслушвания в България да бъде разпределена за разглеждане на комисията по Граждански права, правосъдие и вътрешен ред. В тази комисия се разглеждат най-сериозните доклади по въпросите на нарушенията на човешките права, функционирането на системите за сигурност, годишните доклади на "Европол" и за Шенген. Тази процедура дава възможност за изслушване на отговорните лица пред комисията. Председателският съвет е преценил, че последният тежък за България проблем заслужава много подробно анализиране в тази специализирана комисия, преди да бъде докладвано в пленарната зала. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Председателският съвет е политическият орган на Европейския парламент, който притежава правомощия относно: - организацията на дейността на ЕП и законодателната програма, - предоставянето на правомощия на комисиите и делегациите, както и определянето на техния състав, - връзките с останалите институции на Европейския съюз, националните парламенти и трети държави. Председателският съвет се състои от председателя на Европейския парламент и от председателите на политическите групи.В него участва също представител на независимите членове на ЕП, но без право на глас.Председателският съвет взима решения с консенсус или с гласуване чрез претегляне на гласовете, в зависимост от числеността на членовете на ЕП от всяка политическа група. Председателският съвет изпълнява определените от Правилника за дейността на Парламента задачи.Той организира дейността на Европейския парламент и неговите органи.Дава становище по всички въпроси, засягащи законодателната програма и отношенията с останалите органи и институции на Европейския съюз. Председателският съвет заседава по правило два пъти месечно. Неговите заседания не са публични. Протоколите от заседанията на Председателския съвет се превеждат на официалните езици, след което се разпечатват и предоставят на всички членове на ЕП. Всеки член на ЕП може да задава въпроси, свързани с дейността на Председателския съвет.В периодите извън месечните сесии, Председателският съвет предоставя възможност на членовете на ЕП да обменят възгледи със специално поканена личност или да се запознаят с предимство с предложенията, направени от Европейската комисия. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Doctora |
 Емануил Йорданов: Българският Джеймс Бонд с отвертката е метафора за МВР - Г-н Йорданов, трябва ли Цветан Цветанов да се оттегли от политиката след изнесените от прокуратурата данни по случая СРС-гейт? Срещу него няма обвинение. - Разбира се, че случаят засяга Цветан Цветанов. Няма как да предполагаме, че дребни служители ще се ангажират с нещо толкова опасно. Още повече, че хората, които работят в МВР, като цяло, са професионалисти и не бих предположил, че група от тях биха предприели подобни действия. Естествено, има единици, които нарушават закона, но когато става въпрос за нещо толкова мащабно, е наивно да си мислим, че зад всичко това не стои човек на най-високо ниво в министерството. А в крайна сметка, всички знаем, че последният мандат бе мандат на едноличното управление. Така, както Борисов управляваше еднолично държавата, по същия начин и Цветанов управляваше еднолично МВР, включително в някои моменти и във вреда на Бойко Борисов. - Цветан Цветанов дали си е вкарал автогол с лансирането на Сотир Цацаров, защото не е тайна, че Цацаров е кандидатура на ГЕРБ? - Цветан Цветанов си вкара автогол като прие да заема пост, който не отговаря нито на образованието му, нито на професионалната му биография. Всичко останало е следствие. |
 Всичко виждат, всичко чуват Думата "подслушване" е тези дни много актуална в България. При това подслушването далеч не е единственият начин за събиране на конфиденциална информация. "Очите" и "ушите", които следят българите, си имат и други методи. Странно защо нерегламентираното, сиреч незаконно подслушване, което в България си има собствена 20-годишна история, се възприема като основен етикет на тайните служби. А те си имат и куп други методи за следене и контрол. Обект на техния специален интерес са не само нищо неподозиращите обикновени граждани, но и политици и журналисти, дребни и средни предприемачи, търговци, производители, да не говорим за по-известни юристи и правозащитници. Информацията е стока, която днес се продава скъпо, тъй като с нейна помощ могат да бъдат постигнати не само политически, но и чисто икономически цели - като превземане на чужд бизнес или упражняване на най-обикновен рекет. Освен микрофонното слухтене, в арсенала на събирачите на лични данни са още проследяването, специализираното видеонаблюдение, контролът върху компютрите и пощенската кореспонденция и редица други явни и тайни методи.  Фотографиите на КАТ Парадоксалното в България е, че докато при използването на СРС-та от страна на МВР все пак има някаква законова уредба, пътната полиция например безконтролно събира и съхранява огромно количество информация, свързана с личния живот на хората и тяхната собственост. Нека си спомним как в средата на миналата година българската пътна полиция се похвали с новите си супермодерни радари, чиито камери с висока резолюция заснемат ясно не само шофьора-нарушител, но и неговите придружители. Дори да приемем, че „честитката” от КАТ пристига по пощата с черна лентичка върху очите на пътниците, не е ясно колко време се съхраняват заснетите изображения, кой има достъп до базата данни на КАТ и как се охранява тя срещу щедри събирачи на конфиденциална лична информация.  Да бяха само микрофоните... Big Brother is watching you! Подобна е и ситуацията с безбройните системи за видеонаблюдение, без които наистина борбата срещу престъпността е невъзможна. По закон видеозаписите следва да се унищожават най-късно в 30-дневен срок, освен в случаите, когато записите съдържат данни за извършено престъпление. Използването на заснетите изображения като доказателствен материал в съда преминава по принцип през сложни процедури и експертизи, поради което рядко се прилага. Възниква обаче въпросът дали ненужните записи действително се унищожават в законовия срок или все пак някои от тях се превръщат в обект на незаконна търговия, ако съдържат, да речем, компрометиращи данни за определено лице. От птичи поглед И още един пример: флагрантно нарушение на личната свобода извърши през 2010-та Националната агенция по приходите. Тя организира шумна публична акция, в рамките на която от въздуха бяха заснети луксозните имоти на заможни българи. Хеликоптер на прочулия се правителствен „Авиоотряд 28”, натоварен с репортери, прелетя над богаташки имения, над голф игрища и яхти, за да документира от въздуха собствеността на предполагаемите данъчни престъпници. Резултатите бяха повече от съмнителни - акцията наля в хазната едва няколко милиона лева, които при това не бяха събрани от най-приближените до властта бизнесмени. В замяна на това обаче авторът на гениалната идея, тогава заместник-началник на НАП, бързо зае титулярното място в агенцията и днес дори е водач в една от изборните листи на ГЕРБ. Скандалното заснемане от въздуха всъщност се оказа безконтролно събиране на данни, които се използват неизвестно от кого и с каква цел, а масираното публикуване на заснетото предостави на потърпевшите солидно основание да сезират пряко съда в Страсбург. Живите СРС-та  Стени с уши и очи Едва ли е нужно да говорим за т. нар. ”трафични данни”, сиреч информацията за това кой с кого, кога и колко е контактувал по интернет или чрез мобилен телефон. Според неотдавнашен доклад на една от комисиите на 41-то НС, службите и особено МВР са следили тези данни неограничено и без разрешение на съда. Да не споменаваме и възможностите на същите тези структури да ползват безконтролно цялата визуална и текстова информация на информационните агенции и медиите и най-вече онази, която не е публикувана. Да не говорим и за вечните местни доносници, онези „живи” СРС-та, за които още през 70-те години на миналия век Радой Ралин написа: „Да, факт, под небосклона - осем милиона микрофона!”. Наистина, нека не говорим! Защото в България това занимание е все още твърде опасно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Doctora |
| - Мобилната подслушвателна техника е купена с европейски пари по "Шенген" от бившия финансов министър Симеон Дянков. - Обществената поръчка е обявена през октомври 2009 г. - В документацията на търга ясно се казва, че техниката записва глас. (Преди два дни това бе отречено от главния секретар на МВР Калин Георгиев. "Доколкото ми е известно, апаратурата не може да извършва секретно запис на глас, не може да подслушва", заяви той. В техническата спецификация обаче ясно е посочено: "Необходимо е системата да записва едновременно 4 разговора на абонати на клетъчни телефони, прихванати от системата и посочени от оператора независимо дали са входящи или изходящи". Освен това се проследява и съдържанието на текстовите съобщения. В изискванията на финансовото министерство е записано още, че в зависимост дали мобилните телефони работят в мрежите 2G или 3G, техниката трябва да може да проследява минимум 4 от тях в първия случай и поне 1 във втория. Освен това не е необходимо системата да може да заглушава следения телефон.) - Апаратурата е за МВР. Автомобилите са с 12-волтово оборудване и стандартен алтернатор. Всички необходими дейности по монтажа на системата и преоборудването на автомобилите са задължение на фирмата, спечелила обществената поръчка.Обучението на служителите се поема от доставчика. - Първата заявка е обявена в последните дни на кабинета "Станишев" - на 22 юни 2009. Тя е разделена на четири, като освен подслушвателните устройства се купуват и камери за видеонаблюдение. И двете поръчки обаче са финализирани от правителството на ГЕРБ. - Доставчикът на подслушващите устройства е фирмата "Лирекс БГ" в съдружие с друга компания - "Ломини". По първата поръчка МФ е платило 688 700 лв ("Система за прихващане на GSM комуникации"  - Специализираната дирекция "Оперативно-технически информации" (СДОТО) в МВР не е изработила никакви правила за експлоатация на техниката. |
 Мълчанието на Плевнелиев "Най-чудовищната афера в новата история на България" разтриса страната вече три седмици. А какво прави президентът на всички българи? Мълчи, безмълвен е. Никаква реакция, никакъв коментар, никакъв укор. Само мълчание. Трета седмица след огласяването на “най-чудовищната афера в новата история на България”, наречена “Българският Уотъргейт”, президентът Росен Плевнелиев не намира за необходимо да направи официално изявление по въпроса. Това колкото странно, толкова и смущаващо мълчание кънти в клокочещото разнообразие на публичните догадки, обвинения и закани. Непонятно, нелепо След като двайсет и два дни цялото българско общество се занимава с това кой, кога, кого и защо е подслушвал, след като течът на секретни данни продължи да блика от пропуканите артерии на най-дискредитираното в момента ведомство, след като в публичното пространство продължават да се множат профили на хора от подземието, които години наред са държали невидими управленчески лостове, след като Председателският съвет на Европейския парламент взе решение темата за незаконното подслушване в България да бъде дадена за разглеждане на Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешен ред, безмълвието на Плевнелиев започва да прилича на предумишлена “отстраненост”, която тласка президента на всички българи към една неподходяща за днешната политическа динамика доброволна изолация. Това мълчание е още по-нелепо на фона на обстоятелството, че титаничният скандал, демаскиращ тайната власт на властниците, се случва в период, когато президентът представлява единствената институция, избрана от народа.  Няма го Национално отговорното поведение в такива случаи не допуска дистанцираност, изключва удобното празнословие, не понася хлъзгавите клишета на дипломатичния консенсус. Крясък е нужен. Нужна е ярост срещу моралното похищение на държавата, ярост, артикулирана с болезнено откровение; нужно е мъжество, поведение на държавник, готов да застане срещу довчерашните си приятели - макар и “сам”, дори когато “други няма”. И пак осъмнахме омерзени Уви, от президентската институция и от назначеното от Плевнелиев служебно правителство се чува само мрънкане, някакъв миш-маш от клишета за “национално отговорно поведение”, “воля”, “пълно съдействие”, “ясни заявки” за “стабилност в тези турбулентни месеци”... Двайсет и два дни след началото на поредния скандал осъмнахме загубени в превода, омерзени от подлия кабинетен шепот на политиците, от тяхната бездушна арогантност. Фалшива би била всяка патетична реторика срещу днешното мълчание на българите, които излязоха на улицата заради цената на тока, но не и заради "цената на подслушването". След като президентът на всички българи не намери за необходимо да реагира, какво да очакваме тогава от обикновените хора... dw.de Натисни тук |
 Службите си слушат - и така до безкрай Кой лъже и кой казва истината в поредния полицейско-политически скандал в България, няма да се разбере. Така че по-добре нека се опитаме да изчегъртаме сърцевината му, пише Александър Андреев в коментара си. Тази сърцевина всъщност е яко затегнат възел от интереси, архаични нагласи, необразованост и лицемерие. Така наречените „служби” продължават да живеят с жилавата сталинистка инерция, че правителствените и политическите поръчки са много по-важни от закона. Не само в България, но и на много други места по света, включително и в улегнали демокрации, тайните служби по-рядко или по-често погазват закона с обяснението, че това повеляват националните интереси. Зад паравана Но този капан е много опасен. Защото ако с инструмента на незаконното или полузаконно подслушване наистина може да се предотврати, да речем, опасен терористичен атентат, който би отнел живота на много хора, всеки нормален гражданин би си затворил поне едното око. Но въпросните национални, или международни, или каквито щете интереси често служат за параван, зад който се прикриват съвсем конкретни властови или политически надборвания. Как да се излезе от този капан? Световната практика отдавна е отговорила на въпроса: чрез максимална прозрачност и действащ граждански контрол. Лесно е да се каже, много трудно е да се осъществи. Защото за целта са необходими поне няколко предпоставки, които ги няма в България. Първо: самите български граждани, които още носят в костите си спомена за диктатурата и ДС, изобщо не са масово убедени, че на „службите” трябва да се гледа като на необходимо зло, а не като на непрозрачна и всесилна инстанция.  Кой контролира тайните служби? Пошли зависимости Второ: нездравословното преплитане между политика, бизнес и правораздаване, това кълбо от взаимни зависимости, запушва демократичните канали за контрол. Нима можем да сме абсолютно сигурни, че да речем една специална парламентарна комисия с паритетно представителство наистина ще контролира тайните служби от гледна точка на закона, а няма да стане пазарище за тайни сделки? Трето: как да разчитаме на независимите прокурори или съдии, които подписват заповедите за подслушване - след всички разкрития за неморални или непрофесионални решения в правосъдието? И най-сетне - не е ли наивно да вярваме, че затворената система на „службите” сама ще си върже ръцете, респективно - ореже бюджета? Тъй че нека никой не се обижда на Европейската комисия, която още държи България и Румъния под наблюдение именно заради това - заради законите като „врата у поле”. DW Натисни тук |
Flic ou voyou, Полицай или негодник (1979) В българския кавър обикновено се оказва..негодник. За пореден път (поради фундаменталното му значение) - цитирам Калин Георгиев, главен секретар на МВР: ..Г-н Бареков, цялата, бих казал, история на организираната престъпност в България, пък и не само в България..във всяко едно по-значимо дело и всяка една по-сериозна организирана престъпна група, не минава без участието на полицай, магистрат и политик. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Doctora |
не минава без участието на полицай, магистрат и политик. Добре де, не минава без участието, ама трябва ли да бъдат солиращи или може в миманса?  |
Инфо - от режисьора..или поне.. инспициента..  И отново: "Лице в лице" - Има ли чуваемост за сигналите за корупция?- Петър Якимов и Григор Здравков от легия "Антимафия" Натисни тук  Относно престъпното настояще на лицата Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Станимир Флоров, Румен Николов - Пашата и Димитър Стефанов - Каратиста: - цигарена мафия (годишен приход за заинтересованите лица - минимум 1.5 милиарда лева) - наркотици (амфетамини и кокаин) и Подслушването | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Doctora |
 Внезапно, макар и не неочаквано, в. "Уикенд", който е собственост на Делян Пеевски и е финансиран от банкера Цветан Василев, се обърна срещу бившия вътрешен министър и зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов. Това става ясно от последния брой на вестника, който е посветил три страници на скандала с незаконното подслушване от МВР. Те започват от водещата публикация на първа страница под заглавие "Шест тайни буса за подслушване". Публикацията е в рубриката "Голямото слухтене" и в нея се твърди, че "И Слави Трифонов бил записван незаконно", "Над 150 души са следени постоянно", "Мобилните подслушвачи са внесени от Израел и струват около 4 млн. евро". "Уикенд" помества на вътрешните си страници обширен материал по темата, като цитира имена на хора, които са били подслушвани незаконно от МВР. Статията е озаглавена "Не 1, не 3, а 6 ЦЕЦОмобила кръстосвали България". В публикацията се твърди, че "150 баровци са следени незаконно". Вестникът публикува и снимки на една от истинските, специално оборудвани коли, с която са подслушвани видни политици и бизнесмени. Сред имената са Росен Плевнелиев, Георги Първанов, Сергей Станишев, Кристалина Георгиева, Ахмед Доган, Мая Манолова, Слави Бинев, Румен Овчаров, Илияна Йотова, Костадин Паскалев, Волен Сидеров, Симеон Дянков, Свилен Нейков, Трайчо Трайков, Слави Трифонов, Меглена Кунева, Стефан Данаилов, Иво Прокопиев, Огнян Донев, Сашо Дончев, Васил Божков, Богомил Манчев, Христо Ковачки, Николай Гигов.  Публикацията е изцяло в негативен тон спрямо Цветан Цветанов и индиректно го посочва за основен виновник за подслушванията. За баланс "Уикенд" помества интервю с Едвин Сугарев, който развива тезата си, че Цветанов "е сготвен от БСП". Вестникът публикува и статия срещу най-добрия приятел на бившия вътрешен министър, певеца Веселин Маринов. Според заглавието той е контрабандист на цигари. Трубадурът на МВР, както го нарича вестникът, изкарвал по 100 хил. евро месечно от износ на папироси за Гърция.  "Уикенд" отразява и другия скандал от тази седмица - справката за шефа на ГДБОП Станимир Флоров, изготвена от МВР през 1999-2000 г., по времето на министър Богомил Бонев. Подобни публикации в този вестник бяха немислими само преди седмица. В последните четири години "Уикенд" се превърна в нещо като официоз на ГЕРБ и лично оръжие на Цветан Цветанов за изпълнение на мокри медийни поръчки.Интересното е, че в последния брой на "Уикенд" няма и една дума за Бойко Борисов, нито дори негова снимка, което май не се е случвало в българско печатно издание от 13 г. насам. Днешният брой на в. "Уикенд" показва, че има сериозни размествания във властта, но как ще бъдат разпределени силите от тук нататък, предстои да разберем. |
| .." Всички чакат да се омаскарим като другите партии, но ако ние станем като тях, аз ще разпусна партията". (Борисов, при учреждаването на партия ГЕРБ, 3 декември 2006) Водите им с две обиколки на стадиона.. вече.. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Doctora |