Хит интервюта
Отиди на страница:
Така че в тези избори няма победители и победени, всички сме победени. Такъв срам, такова пропадане, мутра да стане премиер и да овладее съдебната система, институциите, да разсипе бизнеса, да вулгаризира публичните отношения и да командори цялата държава, докато играе карти с просташкия си манталитет, е непростимо. Това петно е неизчистимо от България и то се случи 20 г. след като държавата започна да се цивилизова. Това не мога да го приема. Не мога вече да приема и разговора комунисти – антикомунисти, защото този дебат не съществува, а и най-големите комунисти си бяха Борисов и Цветанов. Даже зловещото е, че те действаха като ранни комунисти, милиционери от 50-те г. на миналия век. Ако времето беше друго и нямаше демокрация и Европейски съюз, тези хора щяха да ни разстрелват без съд и присъда. Това трябва да се знае, но така наречените демократи не го разбират. Сега говоря в някакъв смисъл положителни неща за левицата и Станишев, защото това се оказа единствената партия, която успя да съхрани някакъв демократичен модел и да защитава някакви демократични ценности. Трябва да свикнем и с друго: че една партия е силна, когато има избиратели зад себе си. БСП има зад себе си реални избиратели, докато другите вдясно се лутат от 10 години. Настъпи ли краят на изживяващите се като автентични десни? - Да, за Костов задължително, какво ще стане от техните партии вече няма никакво значение. Клише е, че те са автентичната десница, те просто са останали едни лидери, които са сами и зад тях няма последователи. Автентичната десница е при избирателите. След като нямат представителство в парламента, значи няма и такава автентична десница. Абсурдно е да говориш за лидери, които от избор на избор отпъждат все повече избиратели от себе си, че са автентични. Това означава, че не знаеш елементарни правила на политическия живот и машина. Защо наричате Иван Костов политически мошеник? - Той просто е най-големият мошеник. Излъга много хора. През 1997 г. взе властта в екстремна ситуация. България беше преживяла катастрофа и най-важното - беше преживяла огромна драма на несправедливостта. Банковият фалит окраде всички българи. Тогава Костов излезе и поиска съд за всички, довели страната до национална катастрофа. И друго каза на хората: „Ние няма да ви предадем, няма да ви излъжем!”. Но докато е говорел на хората тези неща, се е срещал с Николай Добрев и е договарял прехода, споразумявал се е кое как да стане, и то с комунистите, които днес много мрази, договарял се е как да не ги закача. Тоест елитите се пазеха помежду си. Играеха игра на врагове и предадоха хората. Затова казвам, че е най-големият мошеник, защото имаше най-голяма обществена подкрепа от всички дошли досега на власт. СДС взе тогава пълната власт, назначи си и главен прокурор и пропиля всичко. И това се случи не заради заговор срещу СДС, а сами си пропиляха шанса. Костов даде единствената частна телевизия на човек от ДС, не отвори досиетата, скри досието на Георги Първанов и заради това е най-големият мошеник. Нито Доган, нито Първанов са се представяли пред електората си като това, което не са. Те просто са едни цинични политици, а Костов през цялото време подвеждаше – говореше за морал, за ценности, за демокрация, а правеше точно обратното и се спасяваше поединично. Опасно ли е, че този път новият месия не изгря от средите на политиците, а от прокуратурата? - Това е опасно. Но ако Борисов беше останал на власт, мисля, че Цацаров нямаше да се държи по този начин. Прояви някаква адекватност, когато беше разхлабена политическата примка. Това наистина не е малко, поздравяваме го, но не можем да бъдем фенове на един шофьор, който вместо да блъсне автобуса в някоя сграда и да убие хора, кара по правилата, спира на пешеходна пътека. Цацаров не може да бъде новият герой, никой не може да бъде новият герой. Една демокрация се изгражда с общите усилия на всички. Никой няма нито физическите, нито духовните, нито интелектуалните възможности да влачи един народ зад себе си и да му показва накъде да върви. Това са стари представи и те нямат нищо общо с модерния свят. Каква ще е съдбата на Борисов и Цветанов? - Мисля, че Цветанов поне може да посети следствения арест, защото България остана единствената страна, в която това не се е случило. България трябва да даде някакъв курбан и мисля, че това ще е Цветанов, той си го заслужава, мина всякакви граници. Но се надявам това да се отнася и за Борисов, за да бъде наказан този престъпен манталитет, с който се упражнява властта, за да могат и тези, които са гласували за него, да имат обеца на ухото и повече да не съучастват в престъпление. Надявам се Борисов да получи някаква санкция. Заведох това дело, за да покажа, че само приказки не са достатъчни, а ако всички действаме като граждани - политиците нямаше да се разпищолят по този начин. Ще оставят ли апаратчиците от „Позитано” Орешарски да си свърши работата? - Тези апартчици вече ги няма там и това е много интересно. Румен Овчаров, Румен Петков и Първанов не са фактори в тази партия. Там вече няма апартчици от стария тип от началото на прехода. С тези избори българската политика тотално се промени, но хората и политолозите не го усетиха – няма го Първанов, Руменовците, няма го Иван Костов, Доган, десните, всички емблеми на прехода приключиха. Това дава шанс цялата политическа система да се прегрупира и да се изгради нова дясна коалиция или партия, за каквато има ресурс. Надявам се България да се нормализира, защото тя претърпя огромната си криза с феномена „Борисов”. Но да не бързаме с оптимизма, защото може и да е по-лошо. Натисни тук | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: mercury |
| Много хвърляне на кал в модерната българска политика, много квази интелектуални "валсове" и "слаломи" около личностите в тази политическа игра вместо конкретна загриженост за икономическото и социалното състояние на народа и държавата. На това аз му викам Much Ado About Nothing ! |
Настъпи ли краят на изживяващите се като автентични десни? - Да, за Костов задължително, какво ще стане от техните партии вече няма никакво значение. Клише е, че те са автентичната десница, те просто са останали едни лидери, които са сами и зад тях няма последователи. Автентичната десница е при избирателите. След като нямат представителство в парламента, значи няма и такава автентична десница. Абсурдно е да говориш за лидери, които от избор на избор отпъждат все повече избиратели от себе си, че са автентични. Това означава, че не знаеш елементарни правила на политическия живот и машина. Това е пълна глупост, а най-смешното е, че с клишета говори за клишета. За една партия няма абсолютно никакво значение нейната масовост и подкрепа, за да има политическа идеология. Т.е. не броят, а мотивацията на избирателите, които подкрепят една политическа сила, придават нейната автентичност. Партията на Расате е откровено фашистка, независимо дали събира 1%. БКП и Съюзът на Комунистите в България са комунистически партии и всъщност те са автентичните комунистически организации, ако и обърканите комунисти да гласуват инерционно за БСП, а напоследък и за "Атака" и за НФСБ. Понякога започвам да се питам да не би да съм надценявал интелигентността на Дачков, така щото анализите му все повече и повече се превръщат в ширпотреба. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
mercury Жалко за тебе,че това интервю те е впечатлило. Благодаря за загрижеността относно моя вкус. Интервюто, особено пасажите, които съм поставила, наистина ме впечатли. Смятам, че Явор Дачков израства като един от добрите български публицисти. Политическите му залитания, пристрастията му, личностните му характеристики и чуждите намеси в заемането на позиции от него не пречат да му бъде дадена такава оценка, поне от моя страна. Съжденията на Дачков в това интервю идейно до голяма степен съвпадат с моите, може би защото сме почти на еднаква възраст и сме наблюдавали случващото се в България едновременно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mercury |
От друга страна, ние като общество сме жадни за институции и политици, които да си вършат работата. Не да си играят на политика, не да си прехвърлят топката, не с помощта на блудкав и повърхностен ПиАр да заблуждават, че си вършат, а наистина да си я вършат. В този смисъл импонира на всички активността на главния прокурор, не малка част от обществото дори го героизира, възхищава му се, издига го в култ. Аз обаче съм умерен реалист и критично съмняващ се човек. Непрекъснато живея с усещането, че някой „подпали фитилите” на главния прокурор и го пусна по една политическа писта точно в самото навечерие на изборите. А когато в действията на прокуратурата има политически елемент – волно или неволно допуснат – аз не мога да бъда щастлив, дори тези действия в личен план да са ми изгодни... - Смятате ли, че ще бъде съставено правителство, при това дееспособно в добрия смисъл на думата? - Не виждам много основания за надежди в тази посока. Патовата ситуация в парламента е богата на изкушения за задкулисни сделки и безпринципни компромиси. Това, което много силно ме смущава е, че БСП взе много малък процент на изборите – примерно 25%, една четвърт от гласувалите, а това е една осма от всички избиратели. И в същото време с неподозирана страст за власт и постове взема всички ключови позиции в държавата. Главните проблеми на българина са 4: (1) тотална несигурност и висок риск – в социалната, икономическата, свързаната със заетостта, финансовата, материалната сфери; (2) пълната липса на перспективи и изтезаващата го безпътица, нарастващото убеждение, че разпадът е необратим, че провалът на България е непоправим, че нещата ще стават все по-зле и по-зле; (3) влошаването на всички национални показатели, с което става дума за ескалираща национална катастрофа - демографски колапс, пълен разпад на производството и въобще – на произвеждането, опростачване и лумпенизиране на огромни прослойки от хората, падане на социалното и психологическото дъно на нови и нови социопати, социални маргинали, болни психически хора; (4) трагичното усещане, че сме се прецакали, самоизмамили, самоопропастили – след като сме се имали една стойнстна държава, работеща икономика, нормален жизнен стандарт, европейско образование и порядъчно население, ние сме допуснали сами, като народ, като общество, да си саморазкатаем фамилията на държавата, да си унищожим Българията, да се сринем за 25 години Преход в социална и ценностна мизерия и да изглеждаме най-големите глупаци, наивници, будали, профани и безхаберници в Европа! - Възможно ли е в най-скоро време да стигнем до т.нар. революционна ситуация – политиците не могат да управляват повече така, а народът не ще да го управляват както досега? - Аз смятам, че ние вече сме в революционна ситуация. Ние сме на ръба на пропастта, в ситуация на ръба, когато малко въздействие може да има катастрофални последици, когато малка неправилна стъпка може да ни срине в бездната и да преминем в друго агрегатно състояние. Изконната миролюбивост и апатичност на българина, критичната маса демократична култура у него, изхабяването на обществената енергия през 1989-1900 и 1996-1997 г., както и европейските сдържащи механизми ни карат да търсим все още като общество решенията в рамките на демократичните процедури. Но научно казано ние сме в точка на бифуркация, на решителен избор, на възможни различни траектории: едната от тези траектории е тотален срив в дълбокото на окончателната държавна и обществена деградиция; другата от тези траектории е на продължаващата все в този дух безперкспективна, опустошаваща душите, изпепеляваща шансовете ни като страна агония; третата от този траектории е на мъчително, бавно себепревъзмогване, дъъълго лекуване на недъзите, мятане като риба на сухо докато се гмурнем след време във водите на европейското, модерното, демократичното и проспериращо пространство; има и четвърта траектория, тя за мен е най-малко вероятна – да се вземем в ръце като народ, да намерим в себе си национална енергия, която синът на великата руска поетеса Анна Ахматова Лев Гумильов нарича пасионарност – взрив от амбиции, воля, патриотизъм, смелост, характер и непримиримост, чрез които да се издърпаме от блатото на апатията, аномията, анемията и се върнем за броени години по пътя на възраждането и възхода... Когато по сегашните процедури на демокрацията се решава дали да има повече демокрация, ще побеждават тези, които искат по-малко демокрация и народът ще има единствено „правото” да възпроизвежда сегашните политици и да избира на принципа на най-малкото зло... Пътищата са няколко – единият от тях е революция – една „хубава”, яростна, попиляваща елита революция, която обществото да спретне за секунда, настъпвайки на гърлото на собствената си песен и на принципа "Кой кого?". Друг път е политическата класа да разбере, че трябва да позволи – чрез закони, чрез отказ от себефаворизиране, чрез мисъл за България – да се промени политическия пейзаж. Тя сега позволява само едно – вътрешни размествания в себе си, но без достъп на нови идеи, нови лица, нови партии. Ако политическата класа е на нивото на предизвикателствата, тя ще разбере, че е част от проблема и не може да бъде цялото решение на този проблем, а трябва да се опита да бъде част от решението на проблема. Това говорих преди месеци за десните партии, но те убиваха самата идея за дясно представителство на различни от тях десни и като резултат – сега в парламента десните избиратели не са представени. Е, има и други пътища – на агония, на действия по метода пробра-грешка, на управляем хаос – но това са само пилеене на обществена енергия и тъпчене на едно място, ако не и даване за заден ход... Т.е. с две думи – Дянков да е основният демон – тогава нищо страшно няма! Но Дянков бе част от една безнравствена, антисоциална, хищническа политика на пълно безсърдечие към бедните, болните, старите, безработните, нещастните, хората с увреждания, която провеждаше „ГЕРБ”. Дянков, образно казано, бе циреят върху лицето на „ГЕРБ”, но в социален план лицето на „ГЕРБ” бе толкова уродливо, защото нашето общество е болно и толерираше една организирана група от мутри, ченгета, недостатъчно образовани и зле възпитани хора, клептомани и социални безсърдечници да управляват България. А, както казах, когато обществото е толкова патологично болно, то се нуждае или от мъчителна и дълга химиотерапия, или от радикално хирургическо лечение... Натисни тук |
Интервюто, особено пасажите, които съм поставила, наистина ме впечатли. Смятам, че Явор Дачков израства като един от добрите български публицисти. Политическите му залитания, пристрастията му, личностните му характеристики и чуждите намеси в заемането на позиции от него не пречат да му бъде дадена такава оценка, поне от моя страна. Съжденията на Дачков в това интервю идейно до голяма степен съвпадат с моите, може би защото сме почти на еднаква възраст и сме наблюдавали случващото се в България едновременно.  |
| Какво се хилиш, бе, Бонго! Нали човек трябва да отговори културно на тъпото изказване на w201. А пък и прав е Дачков за предателя Костов. Както каза в едно интервю Петър-Емил Mитев - "Съдбата води онзи, който иска (да сдаде поста без принуда), и блъска (от поста) онзи, който не иска." Дачков е прав и по отношение на БСП. Въпреки всичките й кусури и обслужване на олигархията, формирала се през последните десетина години с държавни пари, тя си остава най-добре структурираната партия. А пък и самият ти в едно изказване във форума писа, че БСП е единствената организирана сила, както преди 1944 г. срещу фашизма, която може да се противопостави на пълзящия милиционерски режим на ГЕРБ и да запази демокрацията. Фак ли е - факт. Що трябва да си кривим душите и да не признаем това, независимо дали ми харесва или не Станишев. Независимо и от ченгесарския им подход за сваляне на правителството Бойко. Проблем на обществото е, че не може да състави друга(и) такива сили. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mercury |
| Хубави интервюта, mercury, благодаря за препратките. По мое мнение Слатински бледнее пред Дачков. А това, че бившите 'сини' сами се унищожиха, е повече от очевидно и не си струва да се коментира. |
| Слатински бледнее пред Дачков, щото е адски свестен човек. А и, пак повтарям, Дачков израства като много добър публицист. Твоята подкрепа, Калки, е, както винаги, лицемерна. Грам стремеж за обективност няма в нея. |
| Не бъркай собственото си мнение с обективността. Аз, съвсем лицемерно, ще пусна част от друга статия от твоя източник: акто изглежда по крясъците около Атака, изобщо не е изключен вариант Волен Сидеров да прекали с „конвертирането на подкрепата”, и тогава двете големи партии ГЕРБ и БСП биха могли да се споразумеят неофициално и да го разкарат от пътя си. Още повече, че когато Волен Сидеров се газира силно, нацията става свидетел на доста смущаващи гледки. Вярно е, че „за постигането на определена цел в политиката, може да се съюзиш дори с дявола", трябва, обаче, само да си сигурен, че ти ще успееш да изиграеш дявола, а не той тебе. Днес Волен говори за заплатите на депутатите, но логичния въпрос е защо два мандата той прибираше тези заплати и се ползваше от тях. Кога е искрен лидерът на „Атака”? Когато почти три години подкрепяше правителството на Б.Б. или сега, когато заплашва ГЕРБ, че ще опознаят страданието? На 15 ноември 2011 г. „Атака” гласува заедно с ГЕРБ да бъде отхвърлено предложението за намаляване на ДДС върху лекарствата, нищо че това е било едно от основните предизборни обещания на Сидеров през 2009-а. Днес Сидеров е срещу монополите, но на 18 февруари 2010 г. „Атака”, заедно с всички останали партии, с изключение на БСП, гласува закон, с който банките имат монополната възможност сами да си определят лихвения процент, според това дали им харесва времето навън. Днес Сидеров говори за несправедливата партийна субсидия, но през април 2007 г. „Атака” гласува срещу идеята да се премахне държавната субсидия на партиите. Популизмът, разбира се, е закономерност в демократичните общества. Има ли демокрация, има и популизъм. Но конюнктурното поведение на „Атака” е доста притеснително. Силата на газировката също е важна. Важен е и балансът, когато става дума за разкешване.Често небалансираният рекет може да те изхвърли в небитието.От постъпките на Волен става ясно, че той няма никакво намерение да поправя лошото ни общество. Общо взето истеричната окраска на неговия тон маргинализира всяка важна тема, която той изговаря. Тъжното е, че Сидеров поставя някои наистина тежки въпроси от действителността на държавата ни, но ги поставя така, че хората автоматично се отстраняват от чуваемост. Ако искате нещо да звучи абсурдно и никой да не го възприеме сериозно, то спокойно можете да го вложите в устата на Сидеров и то напълно ще се дискредитира. Така и най-важната тема става част от общия бутафорен сценарий на ксенофобия, антиглобализъм, антиелитизъм, антисемитизъм, световен заговор за унищожаването на България и прочее. Натисни тук |
| Това не е статия. Това е коментарът на Калина Андролова в "Деконструкция" от събота. Поредният нейн блестящ коментар. Красива и умна жена. Натисни тук |
| Ето ти от същия източник. Точно в десятката! - Бившият депутат Румен Петков поиска Сергей Станишев да се оттегли от лидерския пост в БСП заради загубата на парламентарните избори. Това другарски огън ли е, или наистина е нужна оставката на Станишев, г-жо Дончева? - На заседанието на Националния съвет на партията след изборите видях една доброжелателна атмосфера. На всички е ясно, че средният и нисък ешалон на БСП, както и висшият, искат кадрова реализация и смятат, че в сегашния момент, независимо колко е труден, се съдържа възможност за това. След сериозните загуби на предишни избори има една прекалено дълга листа на чакащи. И тя ще подпира ръководството на партията да реализира участие във властта на всяка цена. Това е по-тревожният факт, защото лишава от хладнокръвие за добра преценка докъде партията може да се ангажира в момента и как ще изглеждат нещата след една година. И Румен Петков, и всеки друг би преценил, че не би намерил подкрепа в средния и нисък ешелон на партията. Обаче независимо от това трябва да се мисли за "капака", който седи над БСП. Той стои от много години и може да бъде премахнат само с достатъчно категорични кадрови промени. - Но Волен Сидеров направи бойкот още първия ден и така осигури нисък кворум, който бе в помощ на БСП и ДПС да си изберат ръководство на парламента сами. - Ние като граждани трябва да си дадем сметка искаме ли да ядем. Ако искаме, трябва държавните институции да работят. Сегашното парламентарно съотношение създава много критична ситуация за политици дори от значително по-висока класа от нашата. Но независимо от това парламентарните фракции трябва да намерят решения с наличните ресурси. На мен ми се струва, че е по-разумно да се направи правителство - да речем, с хоризонт от 1 година. Защото за стабилно правителство с 4-годишен мандат не виждам подходящо парламентарно съотношение. Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mercury |
Мдааа... Четох го това интервю на Танчето. Усеща, горката, че и тя, като Слатински, се е превърнала окончателно в бивша. А й се иска, ужасно й се иска  |
средният и нисък ешалон на БСП, както и висшият, искат кадрова реализация и смятат, че в сегашния момент, независимо колко е труден, се съдържа възможност за това. Гледай само какъв елегантен начин да кажеш "искам да стана цар", а ? При това, "искам сега, не ми пука, че не му е времето". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
| И аз преди уважавах Дачков, но напоследък това става смешно... Защото в интервюто има и това Сега говоря в някакъв смисъл положителни неща за левицата и Станишев, защото това се оказа единствената партия, която успя да съхрани някакъв демократичен модел и да защитава някакви демократични ценности. Пита се - къде е този демократичен модел? А пък особено защитаваните от БСП демократични ценности са покъртителни... Щото когато е на власт няма нищо демократично. |
Калки 26 Май 2013 09:07  Много верен коментар на Андролова. Целият - вкл. с частта, която си пропуснал - за евентуалното бъдеще на ГЕРБ. Никой от нас не си е правил илюзията, знаем, че бъдещето на ГЕРБ преминава през смъртта на досегашните десни партии и в недопускането на конкурент за анти-БСП електората. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Пита се - къде е този демократичен модел? А пък особено защитаваните от БСП демократични ценности са покъртителни... Щото когато е на власт няма нищо демократично. Има предвид нормализиране на политическия живот. |
Нали човек трябва да отговори културно на тъпото изказване на w201. А пък и прав е Дачков за предателя Костов. Както каза в едно интервю Петър-Емил Mитев - "Съдбата води онзи, който иска (да сдаде поста без принуда), и блъска (от поста) онзи, който не иска." Дачков е прав и по отношение на БСП. Въпреки всичките й кусури и обслужване на олигархията, формирала се през последните десетина години с държавни пари, тя си остава най-добре структурираната партия. А пък и самият ти в едно изказване във форума писа, че БСП е единствената организирана сила, както преди 1944 г. срещу фашизма, която може да се противопостави на пълзящия милиционерски режим на ГЕРБ и да запази демокрацията. Костов направи огромна грешка, че сдаде поста си от председател на СДС. Тази грешка не беше направена от Станишев. Това е същинското предателство на Костов. Апропо, аз почти повтарям тези на самия Дачков от преди години, които той самият конюнктурно замазва. Да, казах, че БСП е единствената политическа сила, която можеше да спре милиционерския режим на ГЕРБ. Но тя го направи по един милиционерски начин, така , че спорно е доколко тя е запазила демокрацията и каква демокрация тя евентуално е запазила. В съседната тема, някои привърженици на ГЕРБ говорят за преврат на 11 май. Без да съм съгласен с тях държа да натъртя, че демократична е онази смяна в управлението, която става според законите и по правилата, така, че у хората да не остане и капка съмнение в характера на промяната. Това, БСП не успя да направи. Тя се впусна в милиционерщина и охотно изигра ролята си в ченгеджийската мелодрама по изборите. Аз мисля, че достатъчно съм надебелил защо се смея, такаа че намирам въпроса ти за реторичен  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |