Отиди на страница:
| Вярата е нещо много полезно за "хората без спирачки", тъй като нямат ли страх от "висше правосъдие" да не ви разправям какво ще направят...от друга страна пък убиващите и правещи золуми обикновенно го правят в името на "оня" ( моя Господ е по-голяма работа от твоя). Не мога да определя кое зло е по-голямото, но все ми се струва, че фанатизмът и преданността към ПРАВДАТА е винаги онази която прави най-големите магарии. Било то вяра в Новия строй или в Новия завет...все работи дето щели били да стават, ама...нещо комай...мат'ряла хич не го бива. 8) |
На кво отгоре? Попаднах на една песничка във форума. Има превод на български, ако някой не знае езика. Там ти загатват...  |
Забравих песента http://pravoslaven-sviat.org/audio/ |
| Да се преподава вероучение е пълна глупост, и върховна наглост от страна на заинтересованите - попове и политици. Полезно би било да се преподава история на религиите. Колкото до връзката между религии и духовност, то тя е много ясна. Това е духовността от духането на вятъра породен от празните приказки на мафиотите в раса. От край време е така. Разпъването на един идеолог е станало повод за голям бизнес. Религиите винаги и неоснователно са си преписвали заслугата за културните постижения на човечеството. |
| Има и друг момент: различните малцинствени общности (разбирай хомо и други дружинки) ще са абсолютно против часовете по вероучение. |
| . | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Тъй като ние всякога желаем да бъдем в радост, мислим си, че всякога се намираме в печал. Всъщност, ако се утвърдим в добродетелите, то нищо вече не ще ни опечалява и непрестанно ще имаме неизказана утеха. Вярно е, че много труд се изисква, за да се утвърдим в добродетелността, но затова пък това произвежда толкова много вътрешни удоволствия, че с никакви думи не може да бъде изразено. Удоволствията от здравето, богатството и славата ще се окажат нищожни, ако ги сравним с тези вътрешни удоволствия, които са най-приятни. А тези удоволствия са безукорността на съвестта и добрата надежда. За да се уверим в това достатъчно е да попитаме престарял човек, като му припомним за разкошните пирове и славата, от които се е услаждал и в същото време му припомним и добрите дела, които е вършил и върши и ще видим, че като му напомняме първите той се срамува, а като му напомняме последните той се възхищава и ликува. Който принуждава и заплашва — отвращава. А който предоставя свобода на слушателя, по-бързо привлича. Ако свойството на самото благо не те подбужда да се стремиш към него, то ти не си достоен и да го получиш, тъй като не ще знаеш цената му. Из Златоструй от цар Симеон Велики, обобщения по нравственото учение на св. Йоан Златоуст |
| Тъй като ние всякога желаем да бъдем в радост, мислим си, че всякога се намираме в печал. Всъщност, ако се утвърдим в добродетелите, то нищо вече не ще ни опечалява и непрестанно ще имаме неизказана утеха. Вярно е, че много труд се изисква, за да се утвърдим в добродетелността, но затова пък това произвежда толкова много вътрешни удоволствия, че с никакви думи не може да бъде изразено. Удоволствията от здравето, богатството и славата ще се окажат нищожни, ако ги сравним с тези вътрешни удоволствия, които са най-приятни. А тези удоволствия са безукорността на съвестта и добрата надежда. За да се уверим в това достатъчно е да попитаме престарял човек, като му припомним за разкошните пирове и славата, от които се е услаждал и в същото време му припомним и добрите дела, които е вършил и върши и ще видим, че като му напомняме първите той се срамува, а като му напомняме последните той се възхищава и ликува. Който принуждава и заплашва — отвращава. А който предоставя свобода на слушателя, по-бързо привлича. Ако свойството на самото благо не те подбужда да се стремиш към него, то ти не си достоен и да го получиш, тъй като не ще знаеш цената му. Ако облекат едно болно тяло в най-скъпи и прекрасни дрехи от това няма да има никаква полза за него и няма да му стане по-добре. Толкова повече това се отнася за душата, на която и целия свят да дадеш — ако е болна — от това само повече ще страда и няма да има полза. Каква полза, че слугата — тялото — благоденствува, а душата — господарката — в същото време погива. В младостта си почти всички сме неразумни, а когато настъпи старостта, у нас се притъпява всяко чувство. Остава един малък промеждутък, през който ние бихме могли да се наслаждаваме с пълно чувство, но и тогава грижите и трудовете ни притесняват. Ето защо трябва да се стремим към нетленните и нестареещи блага на добродетелите. Добродетелта е лека, а порокът тягостен. Порокът е вериги и робство, а добродетелта е освобождаване от всяко зло. Който пости, той не дреме, не говори много, не се прозява и не се разхлабва; той е по-бърз от огъня и по-висок от земята, неговата молитва е искрена, поради което човек става по-силен от всичко. Ето защо нищо не е така желано за дявола, както разкоша и пиянството — източниците на всяко зло. Разкошът прави хората по-лоши и по-сластолюбиви от свинете. Не напразно в древността Александър Македонски уверявал, че леко побеждавал противниците си само затова, че те живеели в разкош... За да се спасим трябва да станем като децата, а детето е смирено и простосърдечно, у него няма нито завист, нито тщеславие, нито желание за първенство (суета). Ето защо, освен мъжеството и благоразумието, особено необходими са ни скромността и простотата. Детето — било, че му се карат и наказват, било, че го хвалят, — нито възразява, нито се гордее, но остава спокойно. За това Христос ни учи никога да не търсим първенство (суета) и навсякъде да търсим последно място. Това е така, защото високомерието ни лишава от най-обикновеното благоразумие и ни прави глупаци. Пример за това е настъпването на война, глад или друго някое бедствие, при които привидните преимущества на знатния произход ясно проличават. Свободен, властен и могъщ е само човекът, който не е поробен от страстите Из Златоструй от цар Симеон Велики, обобщения по нравственото учение на св. Йоан Златоуст |
| Да, вероучение "изобщо" не ни е необходимо. Нужно ни е православно вероучение, задължително за всички и по три пъти седмично. Без да разглеждам вярата като такава или благотворното влияние на вероучението върху нравитв, ще кажа: Нищо друго не може да влее социално лепило в атмизираното ни общество, а политиците са единствените, които имат обективни причини да са против православното вероучение. Защо има и други, които го оспорват? Ами де да знам, от интелектуален снобизъм, може би |
Аз уважавам Ж. Желев, ... и защото не ламтеше за лично облагодетелстване. На пръв поглед да, но замислял ли сте се колко ламтят за почести, уважение, ордени и медали, признание? Чърчил бил такъв, все се доказвал пред баща си, който го смятал за глупак, какъвто си и бил. Някакъв Едипов комплекс. И не са по-малко опасни от които ламтят за богатство, даже по-вредни. Смятам Желев за суетен стар глупак, продал се на червения елит. И като всеки философ, си е измислил сложна философия за оправдание на стореното зло на българите. |
| Нашият народ, както знаят това и всичките наши учени хора, беше див, скитнически, разпилян, без единство, без отечество, без съзнание целта на своето съществование, без място в историята на народите, а следователно и без бъдуще. Но Православието, тази Божествена истина, с която именно просветиха народът ни нашите равноапостоли, направи народа ни питомен, събра го в една целокупност, указа му истинската цел на неговото съществование, вкорени в него всичките ония велики нравствени качества, които са най-яка основа на истинско и разумно народно съществование, образува му езикът, като му създаде писменост, книжнина, и по този начин не само отвори път за постоянно умствено и нравствено развитие и усъвършенствование, не само му даде възможност да си извоюва това хубаво Отечество, което се казва с едно общо име България, и да се укрепи в него на вечни времена, но още и да си спечели почетно място в историята на народите, да си осигури трайно бъдуще... В продължение на много векове, както знаете, нашият народ беше тъпкан, унижаван, лишаван от всякакви човечески права, лишаван от правото да се учи и да се моли Богу на езикът си, да се нарича с името си... Писмеността му беше потъпкана, книжнината му унищожена, съзнанието му смазано, сам той изложен на всевъзможни теглила, биде докаран до крайно изнемощение и отъпение... Всичко беше насочено към твърде грозната цел — да се затрие от лицето на земята името на народът ни. И за по-сполучливото постигание на тая ужасна цел върху какво най-много се насочваха и трупаха всичките тия грозотии през толкова тежки и жестоки за нас векове? — Върху вярата на българина! Знаеха, вижда се, неприятелите на народът ни, че докогато той си пази вярата, дотогава никакви жестокости и неволи, никакви тъмници и окови, никакви бесилки не могат подкопа и унищожи името и съществованието му, та затуй приемаха с радост всички тия българе, що отстъпваха от бащината си вяра, и ги обсипваха с правдини и богатства, правеха ги големци и властелини, а тъпчеха немилостиво тези, които си оставаха верни на бащината вяра. |
| Боцмана е прав, нарича се "рекурсия": У попа была собака, он её любил. Она съела кусок мяса, он её убил. В землю закопал, и надпись написал: "У попа была собака, он её любил, Она съела кусок мяса, он её убил, В землю закопал, и надпись написал..." И т.д. Сюжет сказочки не развивается, связующий вопрос вызывает у слушателя только недоумение и досаду. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: OLDMAD |
Да знаят, г-н Тошев, да знаят, ама това трябва да се учи от семейството, а не обществото да влиза в ролята на родител и морален надзорник. Да положи малко усилия този родител, а не все някой друг да му е виновен за ниското духовно ниво на отрочето. Всъщност трябва да има синхрон между семейна среда и общество. Нали семейството уж е основната клетка на обществото. Но, повече от половината деца в България се раждат извънбрачно. А обществото, извинявайте, какви ценности изисква от своите членове - спазване на законите, комсуматорство и морален релативизъм. Всъщност в днешна България няма институция за възпитание на бъдещите членове на обществото, а и няма консенсус в какво да бъдат възпитавани те. Детенцето от разказа на Тошев ходи на медресе, но заедно с него ходят и децата на близки семейства от квартала. На времето така е било в ирландските и италиянските католически квартали в САЩ. Затова ислямските общности в Западна Европа се капсулират - защото те се стремят да възпроизведат своето общество със своите ценности, които западноевропейското общество не може да им предложи. Затова на контраста на отлив от конгрегациите на католическата църква, организации като Опус Деи печелят нови членове и симпатизанти въпреки глупостите в разни романчета като "Ш(л)ифера на Леонардо". Защото подобни затворени и консервативни организации дават необходимата вътрешна подкрепа и спомагат за духовната устойчивост на своите членове. |
| "Казах по-преди и сега пак ще кажа, че няма по-голямо зло, което би могло да се нанесе на народът ни от това — да не пазим и да не зачитаме на вярата му, да посягаме на Православието. Да не забравяме никогаж: ИМА ПРАВОСЛАВИЕ У НАС, ИМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД, НЯМА ПРАВОСЛАВИЕ — НЯМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД !" *Из завета на митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) към православния българин |
| Има и друг момент: ние непрекъснато подхвърляме фразата, че ислямистите са назад с материала, малко над 600 години. И нищо не правим. Ми айде и ние да се върнем малко назад и да не се правим на тоооолкоз напреднали. В крайна сметка религиозността е нещо присъщо--спомнете си "Контакт" (и книгата, и филма). |
| Оскърбилият те не може с нищо да ти причини такова зло, каквото ти сам си причиняваш, когато питаеш в себе си гняв и по този начин се подхвърляш на Божието осъждане. Ако ти бъдеш разсъдителен и търпелив, злото непременно ще се обърне върху главата на оня, който те оскърбява. Освен това той ти доставя случай да се освободиш от греховете си и то толкова повече, колкото по-силни са обидите му. Ако ние пожелаем да търпим, никой не може да ни обиди. Ако бъдем търпеливи, не само враговете — хора, но самият дявол ще ни дава случай да се прославяме. Ако ненавиждаме другите, сами себе си наказваме, а ако не ги обиждаме, благодетелствуваме себе си. При такъв начин на постъпване самите ти врагове, ако ще това да са и демони, и всички други, които те наблюдават, ще те уважават и за малкото търпение скоро ще стане така, че въобще няма да имаш враг, но което е по-важно: ще придобиеш Божието милосърдие, а то във всичко ще ти донесе преуспяване. Но ще кажеш, че врагът ти те е оклеветил пред другите? Какво ти е на тебе от това, когато Сам Бог е Този, Който всъщност разглежда твоето дело. За сребролюбивия придобиването на богатство е [неизменно] свързано със загубата. Точно така и за славолюбивия домогването към слава е съединено с безславие. Така и за сладострастния като препятствие за наслада служи неговата необуздана страст Хората не са привикнали да отстъпват своите права на другите и затова на нищо толкова не се съпротивляват, както на човек надменен и славолюбив. Ако някой дойде при теб с коварно намерение и ти го изобличиш, той още повече се ожесточава. Ако ли този, когото изобличиш, си отиде тъжен, значи не е имал коварно намерение. Към каквото ние сами се стремим и нетърпеливо желаем, към това не ни допуска самата наша нетърпеливост. („Спокойно върши делата си” Дън Сяо Пин) Когато имаш намерение да се жениш, не разпитвай за имотите на жената, а за нрава й. Древните искали от невестата духовно съвършенство и добро поведение с кротост Нищо не е така приятно на Бога, както полезния за всички живот. Бог затова и ни е дал дар на слово и телесна сила, за да употребим всичко това за наша и на ближните си полза Ако ти не можеш да благославяш тогова, който те проклина, то поне мълчи. Станеш ли такъв, и самият дявол не ще бъде в състояние да ти противостои. Той знае Христовото оръжие от което е бил поразен — кротостта и смирението. Така и ти постъпвай и с кротост и смирение побеждавай обладания от дяволска злоба към тебе човек Мъката ни произлиза не толкова от злобата на другите, колкото от собственото ни малодушие. Не толкова грехът погубва, колкото отчаянието Ние никога не ставаме победители, когато правим зло, а всякога, когато търпим злото, побеждаваме [злото]. Тъй и морските камъни разсичат удрящите се в тях вълни. Не се безпокой — Бог ни е дал сила да побеждаваме не като се сражаваме, а само чрез търпението. Победата и поражението трябва да търсим в края на самото дело, затова трябва да побеждаваме чрез претърпяване на злото, а не чрез нанасяне на зло Ако свалиш от себе си украшенията и се облечеш с духовна красота всички ще ти се възхищават. Из Златоструй от цар Симеон Велики, обобщения по нравственото учение на св. Йоан Златоуст Ето такова трябва да се изучава в училищата -- в началото, по средата и в края на училищното и университетското обучение. Общо е към 5-6 страници а толкова мъдрост. Мълви се че Симеон Велики е направил сборника с нравоученията за държавните служители |
| А помагачът на бомбаджиите от гара Буново, помилван, сега получава пенсия от Република България, за това че е политически репресиран от комунистическата власт. Либералът - марксист Желев е много прекалил с демокрацията. |
| Гладиатор, Златоустия писал ли е нещо за две мами, респективно двама татковци в семейството? Ако не е писал, няма как да мине--не е бил политкоректен. Най-добре е да се върнем при изворите (Аристофан, "с пръст по пеперудката" --това е цитат). |
| Удоволствие е да те чете човек, Гладиатор-е Ти си историк, нали? Аз не съм, а детството и юношеството ми в училище бяха ограбени от атеистите. Едва по-късно осъзнах, колко много ни е отнело от всички останали научни дисциплини, изолирането им от религиозното познание. А "изучаването" на история, философия, етика, логика, психология, социология и всичко, което наричаме култура, без вероучение е просто зубрене на фикции. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: внимателният |