Само непоправим наивник или същински глупак би могъл да се надява на помощ от католическия Запад, където единствена ценност е златото, и нищо друго - действителна е само помощта на 700 генуезки доброволци, начело с Джовани Лонго, които се бият на крепостните стени, заедно с 4983 византийци, и общо 16 западни кораба за отбрана на Златния рог предимно.

Никой не е хукнал да мигрира към Северна Корея, да речем...дори и най-заклетите комунисти!
Забележете, че "червеновъзпитаните" господа предпочитат да се "борят" с капитализма паразитирайки в него, вместо да отидат и да строят своя мечтан строй, дъвчейки трева вместо дъвка,рамо до рамо със своите идейни братя...пък нека после пак да седнат и да ми разправят че това не е chutzpah...ама к'во да ги правиш, в края на краищата...толкова дълго сме го гледали тоя цирк, че даже може и да се цаним да бъдем клоуни в него.

Впрочем, един век преди падането на Константинопол Византия моли Търновското царство за помощ да спре проникването на османците, които сама неблагоразумно е допуснала в Европа. Българите не само отказват, но го правят и арогантно - псувайки и подигравайки се на византийските посланици.

През 6804 [1296] година се въздигна някой са Отман от източните страни, от планината, наричана Ефтра, (произхождащ) от измаилски род, нападаше на кармените, биеше се и се сражаваше с тях през цялото време, надделяваше над тях, а също над харсаните. Така малко по малко дойде и в Тандиновата земя, Диаделфия и Малаина. И като пленяваше и завладяваше всичките тези земи, Отман умря, преживявайки 30 години.

Неговият син Оркан му беше наследник и той се захвана с още по-голямо дело, като воюваше и покоряваше, докато стигна до гръцките страни, където е град Бруса. Той обсади с войските са града, опожари околностите му и го завладя заедно със сина на Аморат Велики. И така, той се настани там с престолнината си. Не след много дни умря и Оркан през (6870 [1362] ) година. Остана Аморат, който бе млад и буен и се опълчваше силно против българите. Той искаше от гърците да го пропуснат, но бе възпиран от множеството кораби и катърги, които Кантакузан много добре хранеше и поддържаше, за да пазят брода на Галиполи. Аморат както казахме, бе принуден да премине морето.

И когато Кантакузин видя, че не може да прехранва войниците по катъргите, понеже не достигаше хляб и свинско месо, а и самата съкровищница всекидневно се изпразваше и дукати а сребро не достигаха, обмисли това н изпрати пратеници в Търново при българския цар Александър да му помогне за прехраната на морската войска, за да пазят брода. Българите обаче, когато чуха това, насмяха се и поругаха гърците, като не само ги обидиха, но ги напсуваха на жена и майка и ги отпратиха празни. Когато видя това, Кантакузин се нажали много и изпрати пратеници и при сръбските господари Урош, деспот Углеш и крал Вълкашин да помогнат за морските войски. И те, като чуха това, се надсмяха, поругаха гърците, не само ги обидиха, но га напсуваха га жена а майка и ги отпратиха празни. Когато Кантакузин чу това, той се нажали много и недоумяваше що да стори. Тогава Кантакузин изпрати при българските царе и при сръбските господари и им рече: „Не пожелахте да га помогнете, обаче после ще се каете.” Те обаче никак не обърнаха внимание на тези думи, а отговориха: ,,Когато турците дойдат против вас, ние ще се браним от тях.” Тогава Кантакузин се споразумя с Аморат, положиха клетва и си дадоха един другиму писма, които се пазят до днес, да не увреждат турците в нищо на гърците навеки, нито в Романия, нито в Македония. Турците обещаха да спазват тези неща и тогава Кантакузин даде на турците да преминат през Галиполи.