Отиди на страница:
| Но млъкни "експерте"...Видеото от атентата и от повторението му показва пълно НЕсъвпадение-При атентата взрив и 15 минути буйни пламъци и кълба от дим.При повторението-взрив,4-5 секунди слаби пламъци,няма дим... |
Левит пристигна в България по покана на Центъра за изследване на демокрацията. Това е достатъчно за да не чета интервюто.   |
Трудно е да се повярва, че някакви правещи (може би и ако въобще) спорадично атентати, може да се конкурират със западните държави и с главният им водач начело - превърнали се в подпалвачи, организатори и поддръжници на модерния глобален тероризъм под маската на "демокрацията"... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Eisblock |
Най-сетне и главата на Вагенин да заври... 
Разузнаването си е разузнаване и тази информация няма как да бъде разкрита напълно пред обществото Така е, разузнаването си и разузнаване. Понякога се налага да изфабрикува информация (ония ми ти митични оръжия на Садаам), а понякога самото то прави атентатите. Тъй де, що да се обърква обществото с неоспорими доказателства като могат да му бъдат подхвърлени "обосновани предположения". |
| Вие, дето разпнахте Христос, гадове, и ти, левит, идете на майната си да се биете с Хизбулла. Освободете ни от присъствието си нас, та и целия свят. |
Hans1 Вие, дето разпнахте Христос, гадове, и ти, левит, идете на майната си да се биете с Хизбулла. Освободете ни от присъствието си нас, та и целия свят. Като ни освобождават от присъствието си, да си вземат ли и Христос, щото и той техен? |
| Е, сигурно е голям експерт тоя, щом газетата го твърди ... Да можех, щях да попитам този експерт нещо просто. Тези, дето обичат да убиват евреи, се делят на два вида - едните искат да се знае, че убиват евреи, другите не искат да се знае, че убиват евреи. Простичкото ми питане е ... "Хизбула", дето обичат да убиват евреи, искат ли да се знае, че убиват евреи или не искат да се знае, че убиват евреи. Имам "нездравото" подозрение, че отговорът, който ще получа, е ... "Хизбула" искат да се знае, че убиват евреи, но не искат да може да се докаже, че убиват евреи. А "нездравото" ми подозрение иде от там, че оперативниците на "Хизбула" от една страна са си дали целия този зор с дегизировката и фалшивите шофьорски книжки, що изпосяха из България, за (не)радост на следствието, а от друга страна са звънели в Ливан да питат как е тези дни на учинайката на тъщата жлъчката и тетинчо простатата - за радост на разузнаването.  Съвсем неекспертно ще ви река - търсете някой, който обича да убива евреи и ... мрази "Хизбула".  |
| Бенджамин Харисън Фрийдман e американски евреин и писател. И по-точно с негова книга "THE HIDDEN TYRANNY" (ПРИКРИТАТА ТИРАНИЯ). Ето как започва той: "Повечето евреи не искат да го заявят открито, но нашият бог е Луцифер" Горното твърдение е точен цитат на думите на Харолд Уолъс Розентал, бивш главен съветник на тогавашния американски сенатор Джейкъб Джавитс, който загуби изборите през 1980 година. |
| В Сирия, в Сирия е разковничето. Хизбула помагат на Башар, а израелско сърце мъжко не трае да гледа такива работи. Що се отнася до Божия син, да не забравяме все пак, че майка му е еврейка. Но не там е проблемът. Да не затъваме в лаишки теологични спорове. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ablepsia |
| Хизбулаците са си терористи. Спор нема. Спорът Е дали ни е удобно да се прайм на дръж ми шапката и да се надяваме че нема да ни гърмят или все пак ще се наложи да погледнем суровата реалност в очите. Мнението на рубладжиите дет са наскачали първосигнално е лесно предвидимо. Хизбула е военен съюзник на Русия и те друг избор освен да ги вапцат в бяло нямат. |
| Вместо мнение... Левит (Библия) от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене Левит (на гръцки: το Λευϊτικόν, на латински: Leviticus, а на еврейски език: Вайикра (וַיִּקְרָ  – И повика) е третата книга от Библията, от Стария завет и от Петокнижието (петте Мойсееви книги).Съдържание Място и роля на книгата Гръцкото, латинското, както и българското заглавие на книгата, показват, че това е книга на еврейските свещеници, които са от Левиевото коляно. Според теорията за четирите източника на Петокнижието, Левит е създадена изцяло от текста на преданието на свещениците. За третата книга от Петокнижието богослужението и свещеничеството са важно посредничество между Бог и хората, докато в други книги от Стария завет като посредник се представя царят или пророкът. Втората книга от Петокнижиието, Изход, завършва с издигането на скинията, шатрата за срещане, която се изпълва от облака на Господната слава (Изход 40). Докато в Изход Бог говори на Мойсей преди всичко на върха на планината Синай, в Левит, с малки изключения, му говори от шатрата за срещане (напр. 1:1). Левит се различава от предходните книги на Петокнижието и по това, че в нея почни няма действие, а в двадесет и седем глави Бог предава на своя народ закони и заповеди, които „ако човек ги изпълнява, ще живее“ (18:5). Обяснява им как да използват скинията, за да бъде тя наистина място за срещане; никаква грешка в обреда, външна или морална нечистота не трябва да пречи на връзката между Бог и хората. Поради тази причина са дадени подробните описания в Левит. Обаче Левит представя само някои от аспектите на еврейското богослужение. Голяма част от молитвите и песните, които съпровождат обредите, се откриват в Псалтира. Пророците и учителите по мъдрост предупреждават израилтяните, че за приятелство с Бог не е достатъчно само точно да се спазват неговите закони. Възникване, източник и съдържание на книгата Каноничният текст на Левит възниква по време на вавилонския плен (6 век пр.н.е.) и след това. Обединява в добре свързано цяло текстове от различни епохи, доста отдалечени във времето. Във времето, когато евреите вече нямат цар, свещениците укрепват властта си, а за нуждите на Втория храм в Йерусалим събират и допълват различни сборници със закони и правила за обредите. Приноси В първата част на Левит (1–7 глава) са представени различните видове приноси, които израилтяните могат или трябва да принасят на Господ при едни или други обстоятелства. Книгата няма за цел да въвежда неуките в богослужението, а да класифицира различните обреди в нещо като наръчник за хора, които вече са запознати. Затова оттук не се научава нищо за източниците и значението на приносите и другите обреди. Чрез предположения и сравнения може да се установи само, че израилтяните отчасти са заели начина на принасяне от други религии в древния Близък изток, обаче тези рамки са изпълнени с ново съдържание, съответстващо на техния светоглед и техните познания за Бога. Посвещаване, права и задължения на свещениците Втората част (8–10 глава) описва церемонията по посвещаването на Аарон и неговите синове. Предполага се, че тези три глави евентуално са били непосредствено продължение на Изход, като отговор на указанията в 29 глава на Изход. В тази част свещеничеството (левитите) е представено като законен посредник между Бог и израилтяните. Със службата на свещениците се свързва и службата на тълкуване на Божията воля. Понеже свещениците действат в центъра на юдаизма (Храма), тяхното влияние е изключително силно върху обществения живот на израилтяните. Обредна чистота и нечистота В третата част (11–16 глава) се посочват различни видове чистота, както и нечистотата, която не позволява на човек да влезе в контакт с Бога: яденето на нечисти храни, проказата, половата нечистота на мъжа или жената. Глава 16 е своеобразно ядро на книгата: описва се обреда на умилостивяване (йом кипур — ден на изкуплението). Закон за спазване на светостта Четвъртата част, обхващаща 17–26 глава, обикновено се нарича Закон за спазване на светостта. В духа на преданието на свещениците, спазването на всички обредни закони, в които са включени и обществените, дават възможност на хората да се срещнат със светия Бог: „Господ говори още на Мойсея, казвайки: Кажи на цялото общество израилтяни...: Свети бъдете, защото Аз, Господ, вашият Бог, съм свет“ (Левит 19:1–2). Глава 27 е допълнение към книгата и говори за как да се откупи човек или имот, когато някой ги обещае за дар (обрек) към Господ. Левит и другите книги в Библията На Левит се позовават: Книга на Езекиил (особено глави 40–48), Книга на Ездра, Книга на Неемия, както и Първа и Втора книга на летописите. Понеже дава преди всичко указания за обредите, Левит не се споменава често в Новия завет. Цитатите, които се срещат там, са преди всичко от закона за спазване на светостта. Християните четат тази книга от Стария завет много малко, понеже се смята, че Новият завет е отменил обредите, описани в нея. |