...из блогосферата : относно Харта 2013
Отиди на страница:
Летецо, тук не съм те чела с мнения, но се чудя, как не усещаш безплодността на усилията си... Ми не си ме чела, щото си почивах на село... А в случая не употребявам никакви усилия, защото не се мъча да правя каквото и да било. Най-вече да убеждавам някого да си сменя позицията и мнението... Просто си казвам моите по актуалните събития... Нищо повече... |
аз мисля, дето най-успешни могат да бъдат терминологични дискусии. Когато говорим за термини - да. Когато говорим за други неща първо уточняваме понятията, верно. Но след това трябва да се говори по същество. Идеите, тезите и аргументите не са просто съчетаване на термини... |
| Летец, не се отказвай. В наше време е такъв еликсир за душата да прочетеш смислено, логично и аргументирано мнение! В случая удоволствието е допълнително усилено от това, че аз споделям това мнение. Когато хората привикнат да говорят небрежно (ще пропусна да дам примера, но той е пред очите ни), а другите привикнат да четат небрежностите, всички слизат надолу. Не искам това. Цанев,  |
Вещичке, Цанев, вие сега всички ли ще се изредите в подкрепа на Летеца. Да ! Представи си, и аз го подкрепям... |
mercury 24 Юни 2013 19:59 Ето това съждение е достатъчно, за да се прецени, че изказаното мнение не е достатъчно обмислено -
Авторът иска да ни внуши, че настоящото правителство е в състояние да промени икономическото статукво. Ми не е в състояние, щото матрицата му е на феодално-родов номенклатурен социализъм гарниран с мафиосос.  С поправка: Матрицата по-точно е колониално-корпоративен слугинаж, гарнирана с феодално-васален атавизъм. letec55 24 Юни 2013 20:52 Но някои май повече се страхуват правителството да успее за тази една година... Отколкото се опасяват, че няма да успее... Не мога да си обясня по друг начин твърденията, че това правителство е негодно само защото е съставено и подкрепено от БСП, ДПС и Атака. Олигарси, турци и патриоти с видиотен лидер... Може и такива да има, но това е вотът на хората... Защо не забелязваха другите олигарси, защо не виждаха турските интереси, когато медиите на Пеевски обслужваха ГЕРБ и проваляха енергийни проекти, осигуряващи перспектива на турските такива Аз не се опасявам от неуспех на правителството, нито ме страхува успех.  Но просто виждам че успех няма да има. Просто защото не са си го поставили за цел. Имам предвид точно определени неща, като казвам успех, и мисля и ти влагаш същия смисъл. Но за разлика от мен ти все още имаш някакви наивни положителни очаквания, които са по-скоро ирационални, защото обективни основания за такива очаквания няма. Какъв е плана Орешарски, защото аз такъв не виждам. Нещо там за майчинските втора година, мин заплата и 15 септември - добре, но е твърде малко. Това не са орехи и лешници, даже бедеми и фъстъци не са, а соя и нахут. А за решаване на проблемите канари трябва да се местят. Има огромна приемстмвеност между Борисов и Орешарски. И като персонални профили на министрите, и като политики. Виж за Белене - също нямат намерене да строят, просто не са го обавили публично, защото не могат да вземат завоя. И за самолетите - и тез щели да купуват. И за какво ли още не. Същата политика, само че с други изпълнители и маскирана частично зад друга фразеология. За не не ме разбираш грешно - не искам Орешарски да си ходи, но и не очаквам нищо хубаво от него. |
| Но, да се върнем към материала, пуснат от проф д. Не съм съгласен с това: Пак ще повторя основната си критика. Промяната в България не може да дойде единствено чрез промяна на политическото статукво. България се нуждае на първо място от промяна на икономическото статукво, което е основния проблем на страната. Когато променим икономическите правила, тогава и политиката ще е в състояние да се върне при интересите на гражданите Съвсем накратко(много съм уморен) - благодарение на глупостта на много хора, избрали си за управници Рапона, Потника и компания, ситуацията в България премина границата, когато икономическите отношения определят политическите. Върнахме се към системата, в която политическата ситуация (държавната власт) определя икономическите отношения, играчите и правилата на играта. Това е най-разрушителното управление, което сме имали от 1878-а насам, с оглед на това кой се облагодетелства от властта. Затова ще си позволя едно съвсем крамолическо твърдение - правителството "Орешарски", при което икономическите интереси диктуват политиката, е прогресивно, то е връщане към нормалността. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
| Преди няколко дни в темата на протестиращите си говорихме с Дарби за следното: "Идеята за необвързано с конкретни партии и корпоративни интереси правителство /както го обозначавате, "неутрално правителство"/, чието управление би осигурило достатъчно време на гражданското общество да се организира, е много добра. Но, за съжаление, настоящото правителство не е такова. Заемайки част от действително здравословния Ви цинизъм, се питам дали ще дочакаме такова правителство." Дарби "Дарби, не мисля, че ще дочакаме необвъзрано с конкретни партии и корпоративни интереси правителство - но се надявам сегашното да е неутрално именно заради обвързаността си. Изглежда парадоксално на пръв поглед, но именно абсолютно уникалният паритет в парламента няма да даде на правителството да се накланя в каквато и да било посока. Нееднократно беше споменавано, че Орешарски никого не устройва напълно - за съжаление това се разбира като призив ПРОТИВ Орешарски. Аз го намирам за най-голямото му предимство за гражданското общество. Така се опъват въжетата на кулите на радиоантените - равномерно натягане от всички страни - и кулите стоят прави. А докато партийните централи се гризат една друга, малкият бизнес, частните производители, малките рибки имат възможност да закрепнат." Аз Мисля си, че Александър Симов е един от тези, които мислят с една крачка по-нататък от "Оставка!", ултиматум до сряда и подобни истерични писъци. Дупането на дудуче-вувузелче е лесно занимание, мисленето в посока "Какво трябва да направим, че да се оправим?" е значително по-трудно. За съжаление първото е медийно интересно и физически полезно. Второто не е нито харизматично, нито популярно, изисква напрежение на някои позабравени мозъчни функции. "Седем пъти мери, един път режи!" и "Мъж искам, сега го искам!" съществуват паралелно във фолклора, всеки има право да си избира пътя. |
Аз като естествоизпитател само ще отбележа че сме свидетели на възникване на трета порода социозомбита. Социозомбито не иска да разбира, не иска да мисли, то просто си "знае". Избрало си е една универсална причина за всичко лошо, всичко което не му харесва квалифицира като принадлежащо към причината. И тази причина е кратка, универсална, и безусловен източник на всяко зло. Най-разпространената порода социозомбита са тия, на които за всичко се им виновни комунистите, и всичко което не им харесва го наричат комунизъм. http://www.youtube.com/watch?v=rUwr8zJczYs Другата порода порода социозомбита са тия - виновен им е там някакъв си там фашизъм и всичко що не им харесва го наричат фашизъм. И третата порода е тая - с тиквите, рапоните, мутрите - още е неизкритализирал термина. Но симптомите му са ясно видими в мнението на Калки горе. |
| Излишно е да се вълнувате за сегашното правителство. Тревожете се за следващите! Ние сме изправени пред изчерпания ресурс на досегашния ни икономически модел на развитие, който може би неслучайно съвпадна с изчерпването на политическия ресурс за управление на страната. От диагнозата на ситуацията не може да се премине направо към въпроса какво да се прави. Трябва да се запитаме и защо се е стигнало до нея. В крайна сметка нали твърдим, че в България има работеща демокрация и пазарна икономика - в комбинация това трябва да са най-добрите механизми за създаване на справедливост. Развитата част от света се съгласи с нас, като ни допусна в международни организации, които са отворени само за такива страни. Забелязвам изкушение у определени коментатори да представят предишните протести, които свалиха правителството на Бойко Борисов, за по-примитивни, защото ставаше дума за доходите и благосъстоянието, а сегашните - за по-просветени, защото искат промяна в начина на управление и в институциите. За мен и двата протеста са част от един и същ проблем, който вече назовах - от липсата на справедливост в нашето общество. Това е дефицит, който пронизва всички сфери, не само сферата на правенето на публични политики. Даже има широко разбиране, че първоизточникът на проблема е именно в задкулисието на взимане на решения, където действат по-скоро правилата на икономическия пазарлък, отколкото на легитимното взимане на решения, което очакваме от демокрацията. То е цялостен проблем за зараждането и правилата за използване на източниците на икономическото, политическото и общественото влияние в страната ни. Нашата демокрация и икономика имат своя първороден грях. Има един наивен възглед, според който няма значение как е станало първоначалното раздаване на картите в икономическата игра - след това играта може да продължи и постепенно всичко си идва на мястото. Пренесено в икономиката, това означава, че няма значение как са били разпределени началните активи, след това пазарът влиза в ролята си и всичко започва да работи като добре смазана машина, произвеждаща равни възможности. Има обаче и друга теория, тръгваща от философа Джон Лок, която се споделя и от много радикални привърженици на свободния пазар. Според нея последваща справедливост в пазарните и обществените отношения може да има само ако първоначалното придобиване на актива е било справедливо. Инак по-нататъшните икономически и социални позиции в обществото са в някакъв смисъл делегитимирани. Първородният грях на неясното придобиване на активи и обществени позиции се оказа не безобиден и съвсем не толкова лесен за преодоляване. Изначалният дефицит на справедливост намира начин да прониква в оформянето на институциите и законите, в икономиката, в начините, по-които се прави политика, и в обществените отношения като цяло. Така предварително нареденото тесте карти се допълва от въвеждане на правила на играта, които усилват несправедливостта. Затова много хора хвърлиха картите и излязоха от играта. Други останаха, но загубиха интерес към случващото се. Общото усещане е, че качествата, които се изискваха, за да станеш част от българския икономически и политически елит, може би не са тези, които са морално легитимни. За разлика от крайните оптимисти аз мисля, че непоправими грешки все пак съществуват. В реалността за разлика от киноиндустрията "хепиендът" не е гарантиран или поне не знаем кога ще се случи. Нека припомним, че вече наближава средата на третото десетилетие от началото на прехода към демокрация и пазарна икономика в България (който нееднократно беше обявяван за приключил). Ако е приключил, значи живеем във финалното състояние, към което сме се стремили и ще бъде все така. Ако пък не е, тогава трябва да се запитаме защо продължава толкова дълго и защо след всичко, което направихме, не живеем в обществото, към което сме се стремили? |
Върнахме се към системата, в която политическата ситуация (държавната власт) определя икономическите отношения, играчите и правилата на играта. Чарли, конкретните доказателства за верността на това твърдение са много и се знаят от всички. Говорено е за тях и са обсъждани многократно. Първите две тези от теоретическите ти разсъждения по отношение на оценъчните системи също са факт, при това не от 23 години, и не само у нас. Не е български патент за всичко лошо да са виновни само комунистите или фашистите...Третата теза, обаче, е за конкретна ситуация само у нас. С какви конкретни аргументи би защитил оценката, че постинга на Калки, и по-точно цитираното от мен изречение, е доказателство именно на нея? |
| Гледам, че се зачева дискусия около моето скромно мнение. Не мога да се намеся по същество, защото Чарли ми е на ignore и няма да променя това. Само да поясня, че снощи бях много уморен и маркирах онова в публикацията, което не ми хареса. С останалото съм съгласен. А сега пак ще бягам, щото ме чакат десетина кила вишни да им вадя костилките. Изпих всички сутрешни кафета, потривах се максимално, но дойде горският и ..... |
...авторът е млад човек, казва се Александър Симов, журналист, по негови думи един от протестиращите... Само, дето пропусна, че е журналист на в-к "Дума". Еех, професоре, докога с тези малки шашми  |
| Бонго, пропускът е умишлен, ако бях посочил, че авторът е 30-на годишен журналист от този вестник, нямаше да коментирате съдържанието на материала, а името и издателя на вестика ... а ти нещо за написаното от младежа да кажеш? В твоя ред на мисли, сега да не питаш защо чета такива вестници  - като в рекламата на една марка бира ще ти река: "щото така ни харесва", а иначе като Кенеди (истинския, не твоя Фил) чета до 42 издания седмично (и това само в свободното си време);   Гледай пичът как се самоопределя : Свободен блогър, уличен проповедник и интелектуален екстремист. Интересува се от политика, блондинки и други магически явления ...типичен фен и последовател на триждиуважаваната Кайла; И за да погъделичкам дясното демократично его, ето откъс от още един материал на същия този журналист - аз съм съгласен с написаното: .... 3. #Occupy Pozitano Привечер. Единият електорат - красивите, успелите, можещите, съвременните си викат пред МС. А малка група "червени боклуци", "мръсна комунистическа сган", както и "и преди, и сега БСП е мафия" се събра на нагорещените плочки пред "Позитано" 20. Сърцето ми не издържа и отидох там. Чувствах, че трябва да отида, защото иначе нямаше да си намеря място. Червените боклуци изглеждаха вдъхновени, ядосани и предадени. ....Единственият случай, в който съм се чувствал червен боклук, е, когато разбрах за това шибано и проклето гласуване за Делян Пеевски. Бях омерзен, нещастен и тъжен. Човек обаче се нуждае от другите хора. И така се озовах на "Позитано" в края на един изтощителен ден и гледката на тези други хора - обикновени, не прелестни, но добри, не успели, но готини, не съвременни, но истински ме изпълни с някакъв безкраен възторг. Няма да оставя един Сергей Станишев да погребе всичките ми идеали. Защото в онези позорни пет минути, той просто престана да съществува за мен. Чувствам го като зомби, също както чуствам Иван Костов и неговата идеология. Станишевизмът беше извратен вариант на псевдодемократичен авторитаризъм. Стига толкова. Червените боклуци не искат да бъдат марионетки на някаква узаконена сивота. Заради това избягвам да споменавам името на лидера. Него просто вече го няма за мен. Той ме предаде. Стояхме малка група от хора, но се чувствах възторжен по непознат начин. Човек може да търси себе си из безкрайната вселена много. Може да си въобразява, че е друг, но тези, само там, където му е познато, топло, където лятото изглежда безкрайно, а бъдещето светло. Червеният боклук, лирическият, пардон, политическият герой откри своето място във вселената. Или просто разбра къде принадлежи и се изпълни с поезия, светли мисли и много гняв. Винаги трябва да има малко гняв. Без него маргиналите не могат да съществуват. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: проф. дървингов |
Но някои май повече се страхуват правителството да успее за тази една година... Отколкото се опасяват, че няма да успее... Не мога да си обясня по друг начин твърденията, че това правителство е негодно само защото е съставено и подкрепено от БСП, ДПС и Атака. Олигарси, турци и патриоти с видиотен лидер... Поправка: това правителство е контролирано и в него се кадрува от БСП и ДПС, които за това правят отстъпки на националисти с видиотен лидер. Да видим първите стъпки на новата власт. Някои от тях бяха неутрализирани от гражданския натиск, други не: - назначаването на Тихолов. - промяна на закона за ДАНС. Тук не иде реч само за общественоопасната практика един закон да бъде променян заради един човек. Измененията на закона превръщат ДАНС в практически неконтролируем орган или избирателно контролируем орган с огромна мощ. Аз имам дълбокото съмнение, че записът с "тримата тенори" от Банкя е дело на хора, свързани с ДАНС. Независимо от обществената роля на самия запис, той е незаконен и съм 100% сигурен, че извършителят няма да бъде открит в обозримо бъдеще. Самият закон дава на ДАНС възможност за следните дейности, без изрично разрешение и контрол: 1. разузнаване в полза на чужди сили; 2. корупционни прояви на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор; 3. прилагане на сила или използване на общоопасни средства с политическа цел; 4. опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата; 5. опасност за екологичната сигурност на държавата; 6. нарушаване функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация; 7. застрашаване сигурността на стратегически за страната обекти и дейности; 8. деструктивно въздействие върху комуникационни и информационни системи; 9. международен тероризъм и екстремизъм, както и финансирането им; 11. международна търговия с оръжия и изделия или технологии с двойна употреба; 12. производство, съхраняване и разпространение на общоопасни средства, изделия или технологии с двойна употреба, наркотични вещества и прекурсори, когато това поражда опасност за нормалното функциониране на държавните органи; 13. организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури; 14. митническия режим, паричната, данъчната и осигурителната система; 15. трафик на хора; 16. компютърни престъпления или престъпления, извършени във или чрез компютърни мрежи и системи; 17. интелектуална собственост; 18. неистински или подправени парични знаци, платежни инструменти и официални документи; 19. трафик на културни ценности или хазарт; 20. дейности на групи и лица, подпомагащи чужди служби, терористични или екстремистки организации; 21. миграционни процеси; 22. сключване на неизгодни договори, изпиране на пари и усвояване на фондове на Европейския съюз чрез измама. - личността на предложения за председател на ДАНС, Пеевски 8 месеца реален стаж като следовател, с диплома от Югозападния университет, човек участвал в корупционни схеми по заменки на собственост, уволняван на два пъти от държавната администрация. Това не беше просто "грешка". Това беше планирано престъпление срещу демократичните устои на държавата. Това беше опит за преврат, като се дадат диктаторски правомощия на един злобен, отмъстителен кретен, с доказана морална непригодност. - решението за намаляване цената на тока. Администрирано, правителствено решение, връщане на командния подход в икономиката с цел постигане на политически, а не на икономически резултати. - ликвидиране на достъпа до хазартни сайтове, вместо облегчаване на лицензионния и регистрационен режим. По този начин се обслужват интересите на онези, които имат господстващо положение в харатния бизнес и реално се подпомага монополизацията в сектора. Последните две всъщност оборват тезата на Калки, че правителството на Орешарски връщало икономическите принципи като ръководни. Той просто бърка желаното за действително. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
В твоя ред на мисли, сега да не питаш защо чета такива вестници И през ум не ми е минавало да те питам за очевадни неща, професоре |
Само, дето пропусна, че е журналист на в-к "Дума". Еех, професоре, докога с тези малки шашми Нищо чудно, че въобще не ми хареса. Отново слага каруцата пред коня: как да се подпомогнат бедните с увеличение на държавние плащания. Бедните няма как да се подпомогнат ако не се подобри икономическия климат, не се облекчи бюрокрацията, не се пребори корупцията, не се промени законодателството, не се ограничи властта на олигархията. Времето на строителните балони свърши, трябва да се мисли за реален бизнес и нови работни места. Парламентът прави точно обратното: създава закони за един човек, увеличава властта на олигархията с цел запазване на статуквото. |
Човек обаче се нуждае от другите хора. И така се озовах на "Позитано" в края на един изтощителен ден и гледката на тези други хора - обикновени, не прелестни, но добри, не успели, но готини, не съвременни, но истински ме изпълни с някакъв безкраен възторг. Гнусничко. |
| ...ето още едно мнение из блогосферата, познавам лично автора ... сега успокойте съвестта си и мислете - не е журналист от левите вестници ... 24 юни 2013, понеделник Защо не бих подкрепил Харта 2013 Накратко: защото тя не казва нищо, но създава предпоставка за бъдещо обвързване с решения, които още не са взети. Направих си труда да изчета т.нар. Харта 2013 (http://harta2013.eu/), която всички медии ни поднесоха с copy & paste от едно и също прессъобщение: "над 60 юристи..." "Хартата" се състои от три части: Част I. Изреждане на проблеми. 11 на брой, като за почти всички, с изключение на този че "Липсва правна сигурност на едрата собственост", дъщеря ми (6 г.) също щеше да се сети. Аз бих се сетил и за още 11, но това е друга тема. Част II. Нещо като анализ, от който в крайна сметка произлизат само три извода (два от авторите и един от мен): - не знаем как работи държавата - най-накрая разбрахме, че с проста смяна на едни хора с други няма да се получи нищо - това сме го писали двама юристи и един журналист ("Опитът от работата в съдебната власт през последните години, както и опитът на зараждащата се реална разследваща журналистика, показват ..."  Първият извод отново е по силите на дъщеря ми. Вторият би трябвало да е по силите на всеки, който е поне три пъти по-голям от нея (и съответно има право на глас). Третият е ненужен, но съм го сложил, за да покажа, че текстът първо е бил написан от малка група хора с компетентност точно в тези две области (виж забележката под черта **), после е бил предоставен за подписване и вероятно не е обсъждан с по-голяма аудитория. Чааст III. Всяко послание трябва да завършва с Call to action: Да създадем една работна група и една комисия, които да измислят как да се управлява държавата. И тук вече стигаме до същността на въпроса. Групата хора, които съставят работна група и комисия, които трябва да отговорят на въпроса "какво и как да се направи" се нарича Политичека партия. Такава е дефиниция, просто: Политическите партии (на гръцки: Πολιτική — изкуство за управление на държавата; на латински: pars — част) са свободни сдружения на граждани, създадени с цел да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на народа Политиката предполага разнообразие от възгледи, ако не относно крайните цели, то поне относно най-подходящите средства за постигането им. Терминът се употребява в единствено число и обозначава процес, при който група хора, чиито интереси са първоначално различни, достигат до колективни решения, които най-общо се смятат за обвързващи за групата и наложени като обща политика. Разбирам, че протестите най-накрая трябва да завършат със създаването на една или повече нови партии. Това дори трябваше да стане още след предишните протести. Но ходът с Хартата на мен ми се струва малко непочтен. Както няколко пъти вече споменах, проблемите в държавата (в която и да е държава) обикновено са видими за всички нейни граждани. Разликите между отделните социални групи (и в последствие между различните партии) се появяват едва тогава, когато започнат да се предлагат конкретните решения. Така че предложете първо едно-две решения, да видим в каква посока са, пък тогава им търсете съмишленици. Иначе излиза, че присъединявайки се към Хартата, предварително се съгласявам да се боядисат стените на Кремъл в синьо *. Митко --- * Стар виц:Путин, измъчван от безсъние и тежки държавни мисли, се разхождал през нощта из кремълските коридори, когато му се явил Сталин. "Друже, защо си тъй угрижен", запитал го Йосиф Висарионович. "Държавата не върви, хората се оплакват, реформите буксуват, какво да правя", оплакал се руският президент. "Разстреляй цялото правителство и боядисай стените на Кремъл в синьо", препоръчал Сталин. "Защо пък в синьо", почудил се Владимир Владимирович. "Ето, знаех си - дискусията ще бъде само по втората точка", отвърнал бащата на народите. --- ** Реших все пак да кажа какво имам предвид под "двама юристи и един журналист". Хипотезата ми е, че текстът е писан от "Българският институт за правни инициативи" (БИПИ) и гравитиращият около него "Център за съдебна и разследваща журналистика”. Гугъл ще ви даде имената в тях. Posted by Dimitar Ganchev |
И за да погъделичкам дясното демократично его, ето откъс от още един материал на същия този журналист - аз съм съгласен с написаното: Има си хас да не ги подкрепяш тези мисли. Малките "невинни" манипулации в текстчето на самопровъзгласилия се "интелектуален екстремист" са видими и без лупа. Сподвижниците на държавен монополизъм, стават неминуемо съчустници на частния олигархичен монопол и в крайна сметка претендират за монопол в идеализма. "Момчето" има мегдан за кариера в столетната. |