Г-н Христов, втора седмица на улицата са младите, интелигентните, красивите, можещите. Какво очаквате да роди този протест?

С риск да обидя българската журналистика, не споделям нито едно от тези определения. Освен това, смятам, че журналистиката се движи по повърхността на събитията и значителна част от нея участва в манипулацията. Разбира се, наясно съм, че това е работата на всяка една журналистика.
Колкото до тези протести, те се базират на три неща – късата памет, непознаване на реалните механизми за управление и манипулация на обществото. И имат за задача да прикрият други реални властови противоречия и реалните властови актьори, които си дават сражение, като използват хората, които наистина са искрени в желанието си нещо положително да се случи, като площадка и масовка. Хората стават привиден субект на промяната.

Ще има ли все пак резултат от тези протести? Ще се наложи ли най-сетне граждански контрол върху властта, какъвто всички ние искаме?

Разделям моя отговор като гражданин от отговора ми като социален учен, какъвто претендирам да съм. Като гражданин ми се иска точно това да се случи – да има контрол. Като социален учен, преди да дам отговор, искам да знам кой инициира въпросните събития, какво цели с тях и кого използва за тях.
Очевидно е, че в момента наблюдаваме реванш на тази част от българската олигархия, която загуби изборите от май месец срещу другата част от олигархията.

Като цяло българското общество е инертно, некомпетентно и който трябва – използва това противоречие.
Резултатът от всичко това, което се случва на улицата ще бъде, че или тези, които държат лостовете на властта ще запазят статуквото с малко или много поражения, или властта отново ще премине в другата част от българската олигархия, която е свързана с други геополитически центрове. Това е, съжалявам.

Има ли за кого, различен от досегашните, да се гласува на изборите, ако се стигне до предсрочни такива. И каква конфигурация предвиждате за 43-то НС?

Това е проблемът. Огромната част от българското население е индиферентно. А едно активно малцинство, което услужливо бива представяно пред камерите като мнозинство, като ги питат какво точно искат, те отговарят, че искат три неща, на които не се знае значението. Искат Велико народно събрание, искат нова Конституция и смяна на системата. Още зимата имах възможност да кажа пред вашия сайт, че това е политическа чалга. Когато ги питаш какво точно ще даде ВНС като промяна на модела, те не могат да отговорят. Като ги питаш с какво Конституцията, която сега действа, пречи на досегашния модел, те също не могат да отговорят. Истината е, че в НС нито Конституцията, нито институционални, финансови и икономически технологии имат отношение към основното противоречие, а то, че обществено политическия модел в страната е сменен безвъзвратно. Именно в края на 90-те години, в резултат на което основните икономически властови активи в страната се удържат от няколко олигархични фамилии, които от своя страна се държат на къс повод от съответните геополитически централи в света. Това е положението.

Има ли възможност да се промени този модел, като се наложи граждански контрол върху властта?

Дали ще маскираме този модел или не, резултатът ще е един и същ – няма да се случи този контрол. Казвам го със съжаление.

Как ще коментирате явлението „Пеевски“.? Именно неговото назначение за шеф на ДАНС стана причина за протестите.

Пеевски не е олигархията в България, той е лице, фронтмен. Пеевски е метафора, която се персонифицира с конкретния индивид. Една част от манипулацията е, че сложен системен проблем се свежда до персонални недостатъци. Това е начин за прикриване на реалната ситуация. Защото

ако не е Пеевски, ще е Деляновски.
Нали разбирате, че това е плъзгане по повърхността.

Как ще приключи тази битка? Кои кръгове ще надделеят?

Ще ви го кажа директно. Тъй като в момента кръговете около КТБ са удържали превес и разпределят лостовете заедно с ТИМ, опитът е да се обърне това съотношение и улицата бива използвана като аргумент и мотив за целта.

Има и втори пласт и той се изразява в това – съживяване на мъртвия…

За десницата ли говорите?

Да, става въпрос за т. нар. българска десница. Сегашните събития трябва да бъдат използвани като фон, като индукция за реанимиране на т. нар. българска десница. Като започна да слушам от българските медии за граждански енергии и внезапно избухнали чувства на населението, почвам да се ослушвам къде политтехнолозите са запретнали ръкави за производството на поредния политтехнологически продукт. Такъв ще се появи и до шест месеца той ще бъде конструиран с външна подкрепа. След което ГЕРБ ще се прелее като институционален и задграничен ресурс към новосъздадения субект. Следователно, ще имаме отново имитация на ляво и дясно с всички възможни последици.

Бойко Борисов каза, че ГЕРБ могат да се върнат в парламента, ако Станишев се извини. Възможно ли е сътрудничество между БСП и ГЕРБ?

Истината е, че в средносрочна перспектива ГЕРБ си мислеха, че улицата работи в тяхна полза и те я анонсираха и подкрепяха. Те не си дават сметка, че всъщност работят за собствените си гробокопачи. Не изключвам вариант за сътрудничество с БСП, но аз не обичам да правя прогнози, защото това не е сериозен анализ.

Т. е., Вие не смятате, че преживяваме историческо раждане на гражданското общество?

Нека водим наистина сериозен разговор. Първо да кажем какво представлява гражданското общество. При какви социални условия е възникнало. Да си направим един трезв анализ, тъй като в България такъв е невъзможен. И да видим, че този идеологически „вирус“ не може да се случи в България, независимо, че ни тровят с него последните 20 години.

Колко дълго могат да продължат протестите?

Ако трябва да се пошегуваме – до летните отпуски. Но истината е, че можем да влезем в онази ситуация от горещото лято на 91-а година – с неподписването на Конституцията, която продължи няколко месеца. Такъв един водевил не изключвам.

Как ще коментирате сблъсъка, който си дадоха ЕНП и ПЕС. Първите дадоха подкрепата си на Борисов във Виена, а вторите направо дойдоха в София да подкрепят Станишев?

Това го тълкувам като подкрепа на клиентелата на балканския интерес. Нито българското т. нар. ляво, нито пишман дясното имат нещо общо с европейското ляво и дясно. Но в Европа им трябват съответните креатури на терена и те ще ги подкрепят, докато това е политически целесъобразно.

Опасявам се, че липсата на организирано изговаряне на необходимите мерки за преодоляване на настоящата криза би могла да разхвърля и дори унищожи енергийния тласък, който изригна в гражданството и роди един невиждан досега в България протест! Протест не социален, не икономически, не политически, а “морално-естетически” (Калин Янакиев) Един истински граждански протест, който не се свежда до сметки за тока (Януари 2013) или инфлация и икономическа безизходица (1996-1997) (1990-91).

Не е необходимо да правя тук анализ на самия протест. Направен е в последните дни от по-умни от мен хора.

Едно нещо обаче ми липсва във всички коментари и ми се ще да го допълня. И то е, че успехът на този протест зависи от присъединяването и включването на абсолютно всички, които НЕ СА свързани с олигархично-престъпната структура, управляваща страната (пряко или косвено) в последните 23 години.

Съвсем опростено – онази структура, наследена от комунистическата Държавна Сигурност, създала и контролираща политическите партии, едрия капитал, организираната престъпност и всичко, което в България произвежда власт и пари след 10ти ноември.
Иначе казано, олигархичният Октопод - карциногенното образуване, довело тялото на държавата до терминално състояние, в което средствата на демокрацията (избори и политическо представителство) не могат да продължат дори да го поддържат живо, камо ли да го излекуват! Служа си с тази метафора, защото е проста и ясна. И така, какво правим, когато тялото ни е пред физически разпад и застрашено от смърт? Интересува ли ни дали дясната или лявата ръка ще посегне към лекарството, или напрягаме ВСИЧКИТЕ си сили за да си вземем цяра, да го преглътнем и да се справим с болестта? Още повече в политическа среда, в която лявото не е (и никога не е било) реално ляво, нито дясното – дясно!
Ще спестя тук мястото да коментирам нелепостта на българското определяне за “ляво” и “дясно”, макар че и то крещящо се нуждае от анализ и преподреждане, бидейки всъщност остър симптом за патологичните процеси, протичащи в българското държавно тяло. Именно това подреждане – на истинското ляво – в ляво, дясно – в дясно, обаче ще е възможно само ако се нормализира политическата среда и оздравее! Но това е вторичен процес. Преди да разберем дали ще пишем с дясната, или с лявата ръка, трябва да оживеем, да се види ще ни бъде ли изобщо!
И отново го повтарям, за целта е необходим целият наличен ресурс, всичките ни сили! Какво тук толкова не е ясно? Като всяка болест, като всеки рак - това е война, и то на живот и смърт!
Не само защото повече така не можем да продължим да живеем, а и защото поддържащата досега система за изкуствено дишане на държавността фалира, изчерпа се, изразходи целия си потенциал от пожарникари, царе, лумпени-националисти, малцинствени паники, антикомунистически страсти, комунистически такива и прочее репертоар.

Край! Толкоз беше! Нямат кого и от къде повече да извадят! И какво правим, питам? Или добре, по-простичък въпрос! Те кои са е ясно – 5те процента олигархична маса, ДС сраснато с властта, престъпността и големите пари. Но ние, кои сме ние? Не сме ли ние всичките останали 95 процента български граждани – червени, сини, българи, турци, бедни, богати, талантливи, некадърни, умни, глупави, красиви и грозни (по Дърева)... Какво общо имам аз - заклет седесар (да ползваме опростените термини) с далаверите на Евгений Бакърджиев и БТК, или леля ми с тези на Милен Велчев и външния дълг, или Емине с империята Кръстева-Пеевски, или Игнат със осребрения Сидеров кворум, или Диди с мутренското битие на Бойко, или Дърева с червените енергийни капитали или кадруването на Гоцев.... Какво общо имаме ние, хора, с МАФИЯТА?! Ние сме от едната страна – те са от другата!

Тук няма място за никаква политически деления, принадлежности и идентификации. Тук става въпрос дали си вадим хляба с почтен труд или с престъпления и дали сме съгласни пред очите ни тази криминална 5 процентна група да продължава да обезкръвява това нещастно, болно тяло на анемично – разпадната държавност!

Затова съм убедена, че всяко политизиране на протеста води до изключване и отхвърляне на огромни групи хора, които по естествен начин му принадлежат. След като се възстанови държавността, законът и нормалността имаме право отново да се разделим! Нямам нищо против това право... (Дърева не ми харесва!) Но нека си го извоюваме!!!