Д-р Николай Михайлов - интервю по BTV, пълен текст.
Отиди на страница:
| Лично: ненавиждам препостваните чаршафи, някои едновременно в няколко теми, с даден скромно на финала линк към статията. Това интервю не се появи в пълния си текстов вариант. Направих си труда да го снема аз, лично, улеснена от добрата си машинописна скорост. Извинявайте за дължината му. Мисля, че в истерията и помията, която ни заобикаля в последните две седмици - от екрани (ТВ и компютърни), от вестници, радиостанции, а понякога и от прозорците (на нещастниците, обитаващи центъра на София), един спокоен и мъдър глас е добре да прозвучи. Затова си направих труда. Хич не ми е жал. Заб. Текстът повтаря едно към едно интервюто, пропуснати са въпросите на Цветанка, което не е голяма загуба, според мен. Обем на текста - 9 000 думи. ПРОТЕСТИ И ВЛАСТ – ИМА ЛИ ДОПИРНА ТОЧКА? Какво се случва? Мисля, че сме в една пауза с неизвестни, много неизвестни. Наистина има една неяснота на едно гражданско предприятие. На изхода от това гражданско предприятие не е ясно какво ще се случи в резултат на тази изсипана на площада човешка маса, за пръв път по-скоро човешки индивидууалности да кажем, отколкото маса, защото това не е колектив, учленени лица.. Това за пръв път се случва - хора, които не са групирани по партиен признак, нямат някаква родова характеристика на дисквалифицирани или просто принадлежащи към политическа партия и т н . Поне проформа е така, декларативно е така, макар че вътре доминират определени направления по партиен признак. Но тези хора се явиха за пръв път от началото на българската посткомунистическа революция, за да заявят гражданска воля за промяна. Първите дни на този протест волята бе по някакси по радикална и на мен лично по-симпатична. Ще кажа защо - защото хората бяха много дълбоко, органично скандализирани от феномена Пеевски, от дързостта на това управление да го постави на такава позиция в ДАНС, което си беше чист абсурд. Този абсурд сам по себе си не е толкова интересен. Интересно е че той проявява манталитета на една власт, която сякаш (и това беше генералното подозрение) властва, тази власт властва някъде назад в годините и характеризира мъчния период на прехода. Проявява неговия дълбок секрет, а секретът е, че всяка политическа власт, всяко управление има един непроявен, непубликуван олихаргичен фундамент, който решава нещата , сменя правителствата, но той е тъждествен на себе си и на собствените си интереси. Пеевски беше Пеевски в предишното управление - олигархичен гарант на кабинета Борисов. Сега по идея на Станишев и останалите той трябваше да бъде нещо като олигархичен гарант в друга функция, в друго амплоа на същото управление. Сякаш враговете и приятелите на едно и също или на различни управления са в дълбочина тъждествени на себе си. Ще повторя - нещо стационарно, условие, без което не може Стана ясно, че тези хора са епифеномен, просто проявление на нещо задкулисно. Това скандализира до дъно хората, които имат рецепция и за това, че политическата власт трябва да страни от някакви пределни безобразия, тя не може да си позволи всичко върху гражданските сетива. Пеевски придоби това заслужено или не (разбира се до голяма степен заслужено, макар че той беше вторично и допълнително демонизиран). Силуетът му стана одиозен просто , той е в някакъв смисъл емблематична фигура на недопустимото на политическа сцена и не само на политическа схема, но и някъде в задкулисието във връзка с политическите процеси , каквато беше ролята му в миналия кабинет на Борисов. Този човек е скандален по силата на този контраст. Той, който упражнява нелегитимна власт като медиен магнат, беше инсталиран да упражнява така да се каже власт по линията на националната сигурност и уреждане на фундаменталните очаквания на гражданите за правов ред и някаква относителна нравствена почтеност в обществото. Това е , съгласете се, абсурдно, то е в някакъв смисъл даже трудно да бъде изобретено, ако имаше някакъв конкурс за това да бъде избран, абсурд да бъде предложен от някакъв кастинг. Мисля че този абсурд се яви много изненадващо и в някаква степен травматично. Това не се очакваше. Много хора очакваха този кабинет да остане, за да свърши работа по реабилитацията на обществото от щетите на Борисовото управление. Не съм сигурен, че в това управление специално и в това парламентарно мнозинство е инвестирано такова очакване. Въпросът е, че имаше една плаха надежда да се свърши работа от Орешарски, който е доцент, с други думи не е пожарникар, с други думи някакси е човек с всичкия си, освен това има компетентност да свърши работа. . Провалът беше спектакуларен. Аз мисля, че не могат да се спасят от ефектите на този провал, тази власт ще понесе своята историческа отговорност на глупава власт, на власт емблематична, консуматор и производител на страшна глупост, и ще си замине, тя не може да удържи властта. . Имам един обаче голям въпрос, да не кажа упрек, към хората които протестират. В самото начало реакцията беше много чиста аз бях напълно и без вътрешно двоене солидарен с нея и присъствах там първите няколко дни. По-нататък се разколебах вътрешно Сега съм амбивалентен.да присъствам там . Първите дни имаха манталитета на отказ да се живее по регламента на една публична олигархична власт. В първите дни гражданите не правеха разлика между ляво и дясно, не търсеха партийна диференциация на гражданското струпване там, не се различаваха по партиен признак. Сега наистина започна едно преформулиране на този протест, доколкото той търси политическата си легитимация и някакъв политически изход от това, което става на площада. Започна наистина да прилича на опит за реванш на извънпарламентарната десница в насипно състояние, защото тя е това. Тази десница има следната характеристика Нейните фенове от града на градовете, специално от центъра на София имат една характерна надменност, едно самочувствие, което е забелязано от критично настроени и проницателни хора от ляво. Те забелязаха това, забелязаха тази спокойна, самоуверена и в някакъв смисъл донякъде хедонистична гражданска инициатива, инициатива на удоволствието и доброто прекарване вечер семейно и дори с кучетата. Дечурлигата са там, около това има някакви надувателни пластмасови тромби, които произвеждат удивителен травматичен за ухото и за нервно психическото състояние на детето шум Но те са там, защото това е малко или повече някакъв шик, то стана нещо като градска мода Тези хора не проявяват през угрижените си натъжени и яростни лица, което е много важно и съществено, същинската драма на българския народ, Същинската драма на българския народ е проточеният преход, страшната несправедливост, много голямата бедност. Оттук и усетът, че има някакъв разпад на протеста на февруарски и юнски. Такъв разпад има и в дълбочина няма. Защото хората от февруари бяха граждани, започнах да мисля, че бяха малко повече граждани, понеже гражданинът е патетично същество, същество с граждански страсти и не се разхожда така фриволно на всяка цена, защото, съдейки отдалече по силуетите на тези граждани, те ще живеят общо взето прилично при всички обстятелства на българския злополучен политически преход и т н Те нямат същински екзистенциални драми Те нямат драмата на невъзможност да оцелееш, те нямат драмата на тези, които са близо до самозапалилите се. Ако на това гражданство сега моралните рецептори са така свежи, така раними, че откликват на всеки скандал, да бяха откликнали на скандала Борисов. Тука левицата откликна , дори Мая Манолова напоследък проговори този аргумент и го проговори кратко и много ефективно: да бяха се изсипали на този площад не когато Пеевски трябваше да отиде в ДАНС, а когато Борисов отиде в МВР. И аз бих добавил: когато Борисов стана министър председател. Аз лично не намирам никаква разлика, в скандалния смисъл на думата, между едното и другото, даже си мисля че скандалът е много по-голям в случая на нашия бивш премиер. Тези, които са на площада, не трябва да бъдат там с триумфалистичното настроение на хора, които са нравствено безупречни на всички етапи на този преход, а просто като едни хора, които зреят през собствените си грешки, осъзнават ги, осмислят ги и имат характерното смирение, някаква по-кротка норма на присъствие, а не тази специфична ярост на безпогрешните. Българската десница има първородния грях на непогрешима. Аз съм човек, който е обитавал тези предели и знам какво е то. То е квазирелигиозна общност, защото това е новото, синьото вероизповедание. То е богата и незаменима емоция, то не е неучленен, премислен и дълбоко разгледан политически избор. Това са десни, които са по- скоро либерали и по скоро леви, отколкото да са десни в собствения смисъл на думата. Дясното има престиж, който някакси се носи като емблема на праведност, като нещо дължимо, като нещо, което съобщава разум, престиж на добродетел, морален статус и гражданска красота. Тази характеристика, която иронично прави Дърева на „красивите, интелигентните и прочие”, е самочувствие на почти всеки един от тези хора, които аз познавам отблизо. Това са либерални кръгове, зад които има либерална олигархия. Те премълчават това обстоятелство, че имат своя соанирана, красива, интелигентна, европейска олигархия която дърпа конци и която е дълбоко ешалонирана и нейните въздействия отиват някъде много надалеч, трансатлантически. Това управление е управление на Сидеров, без него то е невъзможно, следователно това управление е невъзможно. Това е политическата ми оценка, това е гражданската ми реакция, ето защо това управление трябва да си отиде, минимум. Сидеров въобще не е душевно болен, Сидеров е даже хладнокръвен човек, Сидеров играе роля, Сидеров я играе я не зле, ролята му е зла. Той принадлежи на екстремно дясно семейство, той е много добре образован в класическите текстове на национал-социалистическата литература, той е и автор на такъв тип текстове. Сидеров трябва да бъде „внимаван” извънредно много, но не трябва да бъде банализиран като душевно болен, какъвто той не е.. |
| Това си е просто преливане от пусто в празно. Монолог водещ към нищото! Ето ви и друг такъв бисер! При това положение е крещяща потребността от задействане на по-широкообхватен пакет от икономически и социални мерки за овладяване разрастването на икономическата, финансовата, социалната и политическата дестабилизация, за начало на постепенно стопанско оживление, изразяващо се в увеличение на производството, заетостта, доходите, постъпленията в бюджета. Такъв пакет трябва да засегне, макар и в скромни мащаби, поне около 1,0-1,5 млн. души, живеещи в най-тежка бедност, ниската част от среднодоходните слоеве и, разбира се, бизнеса, без който не може да се разчита на съществена промяна през тази и следващите години. Както вече подчертах в такава сложна социално-икономическа задача може да се решава сега главно с помощта на преразпределителните механизми: повишаване събираемостта на данъците и частично пренасяне на данъчното бреме от най-бедните към по-богатите слоеве от населението. Принципите на солидарност също налагат да се постъпи така. Най-надеждният път към благоденствие е тоталната структурна, технологична и институционална модернизация, но за това са нужни поне 10-15 години и огромни инвестиции. Хората, обаче не могат да чакат толкова дълго. Трябва да се бърза с екстремни мерки, защото извънредната кризисна ситуация ги налага. |
| Протести и власт - има ли допирна точка? 28.06.2013, 18:34 Натисни тук | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: абидал |
| ...дълго, многословно, типично за психиатър-богослов, хареса ми, затрудни ме само четенето между редовете ... благодаря, Уважаема; |
Какво ново научихме от Д-р Николай Михайлов? Че е ... блестящ? (Геновева, здраве и дълъг живот за теб. Ще ти се зачете!   ) |
Че е ... блестящ? Блестящ какво? Проповедник. Демонстрация на масова психотерапия. Всички са лоши! Но ти гражданино си добричък. Те са отвратителни! Ние сме благородни. Слушайте тази психотерапия и се вторачвайте в пъпа си! Поне е безплатна за разлика от посещението при психотерапевт Потъваме бавно с радостта на шопа, който пали собствения си дом, за да изгори плевника на съседа. |
Вие - да. Именно едно голямо нищо защото не ни казва нищо ново. Само една многословна психотерапевтична алабаланица. Но ако вие сте научили нещо ново толкова по зле за вас. Значи сте проспали повече от 20 години!  |
Това, което ни трябва най-неотложно, е да признаем огромната мощ и жизнената важност на интелектуалните професии. Културата не може да съществува без непрестанен поток от идеи и без будните, независими умове, които ги раждат; тя не може да съществува без житейска философия, без онези, които я формулират и изразяват. Страна без интелектуалци е като тяло без глава. […] Професионалният бизнесмен и професионалният интелектуалец идват на бял свят заедно, като братя, родени от индустриалната революция. И двамата са синове на капитализма – и ако загинат, ще загинат заедно. Трагичната ирония ще бъде в това, че ще са се унищожили един друг; а по-голямата вина за това ще носи интелектуалецът. За онези, които не искат да покоряват природата, има само един начин за оцеляване: да покоряват онези, които я покоряват. Човекът е единственият вид, който трябва да възприема реалността – тоест да бъде съзнателен – по свой избор. Наказанието, което получава за безсъзнателността, е същото, което постига другите видове – унищожението. Няма друг начин моралът да бъде превърнат в оръжие за поробване на човека, освен чрез отделянето му от човешкия разум и от целите на човешкото съществуване. Моралът е кодекс от ценности, които трябва да направляват избора и действията на човека; и когато бива противопоставян на живота и ума на човека, той кара човека да се обърне срещу самия себе си и сляпо да действа като оръжие за собственото си унищожение. |
GStradford що не си отворите една Ваша тема и там да си спамите Айн Ранд или някакъв друг bullshit по Ваш свободен избор?30 Юни 2013 14:57 |
Същностните характеристики на тези две фигури остават постоянни през вековете: Атила, човекът, който управлява с груба сила, действа само с оглед на настоящето, не се интересува от нищо друго, освен от материалната реалност непосредствено пред него, не уважава нищо, освен мускулите, и разглежда юмрука, тоягата и пушката като единствен отговор на всеки проблем; и Шамана, човекът, който се бои от материалната реалност, бои се от необходимостта от практическо действие и търси убежище в своите емоции, във виденията за някаква мистична сфера, където желанията му имат свръхестествена мощ, неограничавана от абсолюта на природата.[…] Именно срещу дарбата на разума, се бунтуват Атила и Шаманът. Ключът към душите и на двамата е копнежът им по лесното, безотговорно, автоматично съзнание на животното. И двамата се боят от необходимостта, от риска и отговорността на рационалното мислене. И двамата се боят от факта, че „за да властваш над природата, трябва да я слушаш”. И двамата се стремят да съществуват не като покоряват природата, а като се приспособяват към даденото, непосредственото, познатото. За онези, които не искат да покоряват природата, има само един начин за оцеляване: да покоряват онези, които я покоряват. […] Ето защо Атила и Шаманът се съюзяват и си поделят сферите на влияние. Атила управлява в сферата на физическото съществуване на човека, а Шаманът – в сферата на неговото съзнание. Атила събира хората във войски, а Шаманът поставя цели пред тези войски. Атила завладява империи, Шаманът пише законите им. Атила граби и плячкосва, Шаманът увещава своите жертви да надскочат себичните си копнежи за материална собственост. Атила коли, Шаманът проповядва на оцелелите, че нещастията са наказание за греховете им. Атила управлява с помощта на страха, като държи хората под постояннна заплаха от унищожение, Шаманът управлява с помощта на вината, като насажда у хората убеждението, че по рождение са греховни, безсилни и незначителни. Атила превръща живота на хората на земята в ад – а Шаманът им казва, че не може да бъде иначе. […] Така аз лекувам крайно левите с Айн Ранд а крайнодесните с Маркс и Енгелс! За да има възможност да се огледате в кривото огледало! |
| Не думай! Притесних се Самия фАКТ че веднага разпозна Айн Ранд показва че, искаш не искаш го четеш Дано си прочел и Маркс и Енгелс. |
| Ами то ще се изприкаже, новачето, опитът показва, че повече от ден-два не трае тупането по тумбачето. |
| Добра идея е да се обсъждат изказвания на умни хора. Дори и да се спори, то разговорът става по същество. В случая с протестите, мисля, че докторът недовижда, че те са вече явление надхвърлящо политическото. Ние сме свидетели на един културен преход. Едно заявление, че вече имаме активно гражданско общество и то ще има водеща роля. |
Ние сме свидетели на един културен преход. Едно заявление, че вече имаме активно гражданско общество и то ще има водеща роля. Освен ако навънка вали. Тогава водеща роля ще има телевизията, която и без това има водеща роля. |
| >>><<< Прекрасен анализ! Не казва нищо ново, но казва всичко изключително прецизно и без ни най-малко залитане встрани от истината, та по-нататък, тези, които могат да мислят, да си осмислят нещата. Които се радват на пъпа си, да продължат.....и там може да има нещо |
Ако на това гражданство сега моралните рецептори са така свежи, така раними, че откликват на всеки скандал, да бяха откликнали на скандала Борисов. Тука левицата откликна , дори Мая Манолова напоследък проговори този аргумент и го проговори кратко и много ефективно: да бяха се изсипали на този площад не когато Пеевски трябваше да отиде в ДАНС, а когато Борисов отиде в МВР. И аз бих добавил: когато Борисов стана министър председател. Аз лично не намирам никаква разлика, в скандалния смисъл на думата, между едното и другото, даже си мисля че скандалът е много по-голям в случая на нашия бивш премиер. Да бяха, ама не бяха, и който не намира разлика по-добре да не ни занимава с бокоборските си мераци. Намерило се поредното логорейно лапацало да казва на гражданството на какво да откликва. Аман от добри-за-нищо безделници. Тоя не бих го издържал повече от средата на второто изречение. По досада клони към фил кенеди, ама онзи барем не беше маскирал се като щраус комуняга.  |
Ами то ще се изприкаже, новачето, опитът показва, че повече от ден-два не трае тупането по тумбачето. Блаженни са вярващите Тук съм повече от 10 години. Тези дни ми излизат другите никове от фризера така че спокойно мога да се разделя с този  Добре че не винаги ми дават по 1 година, иначе постоянно щеше да съм новаче |