Отиди на страница:
Много си се объркал. Българите веке не искат лидери и месии, а нови правила и механизми във властта, гарантиращи непрекъснат граждански контрол над всяко едно правителство. Представителната, фасадна демокрация на партиите си отива за сметка на пряката-народна. И така ще бъде.  |
| За първи път в света, и за последен! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Жоро14 |
Другото хубаво нещо при продължителния протест е, че и протестиращите разбират - ничий глас не е по-важен от гласа на ближния. Дори своят. Дори гласът на млад симпатяга, хиперлайкван във "Фейсбук", чел Маркузе и Хабермас, способен да ми ъпгрейдне щайгата, па даже да поговори с Бога на два джойнта. Съпоставен с гласа на престарелия козар от село Цръняне - дедо Вълчо, спящ с вълнени чорапи, последен жител на селото, полусляп, напълно глух. Вярно, но кой от двамата може да промени живота в България към по-добро? |
| Съвсем очевадно на някого е необходим протестът да бъде ограничен до искания за оставка на правителството. Всякакви опити за други искания, както за организиране на протестиращите като нова политическа сила се съботират и отклоняват. Защото целта на тези, които яхнаха протеста, е създаването на нестабилна обстановка в страната и повече и по-дългоживущи служебни правителства, сформирани от Прокопиев и ко чрез това , което имаме за президент. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mi6osp. |
| В последния брой на "Економист" има статия посветена на нашенските протести. Тезата е, че това не са протести на бедните срещу цени на тока или заплати, а на средната класа срещу олигархията. Олигархията нашенеца (според форумните писания) свързва с "червените прашки" (определение колкото малоумно, толкова и популярно сред нашенските антикомунета). Любопитна е вярата на последните в добрия "син" олигарх. С една дума, докато протестите са насочени не срещу олигархията и слугуващите и политикани въобще, а срещу тези прилепнали към т.н. "социалистическа" партия тия протести не струват дори напъните на една актриса въобразила си, че е свободата на Дьолакроа и размахваща гола цица пред блюстителите на реда или подвига на някой си друг световно неизвестен актьор дето се качил на комина на ТЕЦ "Земляне", че се наложило да го свалят спасители. Безнадеждна Пошлотия... |
| Протест на олигархията срещу народа, позициониран като протест на народа срещу олигархията. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Жоро14 |
| Щурец и Мравка — Бабо Мравке, где така? — Тичам Щурчо за храна. А ти къде със таз гъдулка? — Днес Калинката е булка, та съм канен на свирня. — А когато сняг забръска, що ще правиш ти зимъска? — Ще поискам срам не срам, аз от твойто житце сбрано. — Аз пък няма да ти дам, гиди дърти мързелан! |
| Тъжно - едната България си отива, другата се съблича . . . Дали умните и красивите в Брюксел и 28 други града от 11 държави , ще си изберат едната от двете Българии ? Всички разумни хора трябва да напуснат България иначе или ще гладуват, или ще се събличат след един месец . . . Жалко |
| Докато не са забранили тълковните речници, рекох да прочета: "Олигархия" ж. /гр./ - Политическо и икономическо господство на едно малцинство експлоататори - робовладелци, аристократи, буржоа-капиталисти...." УФ, каква мръсна дума написах - "капиталисти", че и "експлоататори". Нямаше такива докато ни управляваше ГЕРБ - свобода, братство, равенство и голи цици за всяка мутра, която ги пожелаеше. Но! Дойде БСП-то на власт и този мафиот Орешарски и като ни налазиха всякакви олигарси - има -няма за един месец и край -щЩе ни довършат. Добре, че тия "кукери" от жълтите павета денонощно скачат и дрънкат с хлопки, свирят с вувузели,май-май ще им вземат страха. И ще дйадат самодиви с бяла премяна - Кристалинки, Цветелинки, Безуханки и прочие капиталистически държанки. До всяко добро същество, ще застане още едно, и още едно , и ....  |
че целта е нищо, а въпросното състояние - всичко. Eдин от графитите на 68-а в Париж впрочем гласи Soyez realistes, demandez l'impossible - което е знак за осъзнаване на парадоксализма на ситуацията от самите студенти: "Бъдете реалисти, искайте невъзможното!" |
| Г-н Ламбовски ака Тагарински, отново е изпаднал в тежко словоблудство. Започвам да подозирам, че тези ежеседмични изпускания не са случайни. Те не харесват не само политическото статукво, те не харесват политическата стилистика, изкуството на скритите договорки и законния Това сигурно трябва да мине като голямо прозрение, само че не е, да го разбереш на 32 ден от протестите, означава преднамереност И да да не забравим основната мисъл: Къде е лидерът? Да те светна, няма такъв, нито лидер нито вожд нито спасител. И поради тази причина, изречението Зад описания по-горе масов копнеж по социалния идеал неизбежно потриват ръце политически сили, чийто копнеж е един-единствен - властта. е проста редакция на познатия рефрен, че Боко и Цецо плащат за протестите. Разбира се и заключенията са също така недъгави. Протестите от 68 доведоха до дълбоки сътресения в почти всички страни на Западна Европа. Те показаха силата на образованата средна класа и я етаблираха като политическа фигура наместо намаляващия пролетарият. Без да изпадам в потробности, но основният резултат е фактическото изчезване на комунистическите партии - корумпирани представители на пролетарията и замяната им със партии на зелените, представители на образованите средни класи Протестите в България са първа стъпка. Срещу статуквото, което потиска. Всякакви опити да се иска те да станат градивни са лицемерие. След време, ще се появят и политическит субекти, които ще изразят и за какво се борят протестиращите. Няма как да стане изведнъж. |
| Младите хора в България са малко бавно развиващи се, но това не е толкова страшно. Бавно но сигурно ще стигнат до идеята за пряка демокрация. Имаме нужната технология която по един чудесен начин ще изпрати дедо Вълчо в историята. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
| «Противоречието е критерий за истина, отсъствието на противоречие – критерий за заблуждение.» | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
«Противоречието е критерий за истина, отсъствието на противоречие – критерий за заблуждение. Много интересно твърдение, веднага ми прозвуча като "Контролът - висша форма на доверие" Опитах се да го намеря в Гугъл. Видях, че някакъв блогаджия го приписва на Хегел, потърсих при Хегел, но не го намерих. Били ме осветлил, на кого принадлежи тази мисъл? |
| Колонките на Ламбовски (и Донков) останаха светъл лъч на общия фон... Иска ми се Ламбовски да е прав, че взискателността на обществото към този и всеки следващ кабинет ще е все така висока, а не да е под пълна упойка като при управлението на ГЕРБ. Но реалистично не ми се вярва нещата да са се променили толкова от миналата година. Този кабинет сега обаче е първият в най-новата ни история, който наистина се вслушва в исканията на общественоста и веднага им откликва. Интервюто на З. Златанова в същата рубрика и добра илюстрация на разбирането им по въпроса. Но сравнението между Париж 1968 и София лято 2013 няма никакви реални основания (както и сравнението с Истанбул 2013). Ламбовски е бил може би под peer pressure да придаде някаква легитимна значимост на летните събития. Студентското и младежко движение в САЩ и западна Европа през втората половина на 60-те години беше резултат на съвсем други обществени тенденции: преодоляването последствията от войната и настъпилото скромно народно благоденствие, и особено масовото нахлуване на младото поколение на запад в университета и претенциите му за духовно издигане над тесния кръгозор на родителите, преживели мизерията на голямата депресия и войната и посветили живота си на търсенето на "еснафска" (philistine) сигурност. Teзи движения респективно бяха леви, антибуржоазни, духовни и културно високопродуктивни. Те бяха наистина движение на търсещите по-висока духовност, ако не точно на "интелектуалците". Особено в Париж 1968 движението започна като чисто студентско, от специфичните искания на студентите, оказали се за първи път в нетърпимо пренаселена среда просто поради големия си брой. Те се увличаха от лявата интелигенция, някои от представителите на която са споменати от Ламбовски. Сартр е комунист, оплакал навремето смъртта на Сталин в задъхано есе (вж. траурния брой на "Юманите" за Сталин, още с рисунка на Пикасо, стихове от Елюар и Арагон и пр.). Маркузе и Хабермас са младите философи от Франкфуртската школа, дошли след старите Адорно и Хоркхаймер. По това време Маркузе е в Сан Диего, Калифорния, дето громи еснафския едномерен свят на консуматорското общество и го сравнява с Третия райх (и Сталиновия СССР). Маркузе е идеолог на "новата левица". Студентите от Сорбоната се увличат от Мао, Кастро, Че и Хо. Сред тях май е и младият Пол Пот. Води ги червеният Дани Кон-Бендит. Особено в САЩ, преди и през "лятото на любовта 1967" и трите години след него, културната продуктивност на движението е изумителна. Нищо подобно в София лято 2013. Студентите са пренебрежимо малцинство сред протестиращите които са наглед поне 50% над 40-45 г. възраст), а вълнения и стачки в университетите няма. Протестиращите не са леви, в голямото си мнозинство са крайно десни. Нямат оригинални идеи, духовни търсения или дълбока интелектуална основа. Никой син блогер в природата не е чувал за Маркузе и Хабермас*. Съответно в културно отношение протестите са "мозъчно мъртви". Претенциите им, че демонстрират за "ценности" са абсолютно неприемливи: не се забелязва никаква морална рефлексия у тях. Това е напълно резонно предвид социалния профил на протеста: това са гербери - чиновници, партийци и семействата им, застрашени от мерките на новия кабинет, запалени седесари, неприемащи резултата от изборите, служители и клиенти на олигарсите, застрашени от мерките на кабинета в икономиката, както и други групи, купени и примамени по различен начин: "интелектуалци" на хранилка при фондациите на олигарсите, студенти от НБУ под натиск от декани и преподаватели, наети футболни лумпени, статисти, наети чрез кастинг агенции, политически боси младежи, подмамени от телевизията и фейсбук на купона в скучната и душна през лятото столица, зяпачи, самотни хора, просто лумпени,случайни минувачи и пр. Резонно е и предвид явно неспонтанния, спуснат отгоре начин на възникване на протестите, особено чрез ролята на медиите и щатните агитпропчици на олигархията. Летните протести нямат нищо общо (освен по външна телевизионна прилика) и с протестите в Турция, Бразилия и другаде в Третия свят, които са протести на средната класа в защита на нейния начин на живот. В Истанбул средната класа протестира срещу ислямистката власт, ограничаваща нейния начин на живот, в Бразилия - също, срещу повишаването цените на градския транспорт. В София няма икономически искания и протестите не са в интерес на средната класа, която страда от монополите, от рекета на бизнеса, от беззаконите и всичките удари, нанесени й от герберския режим (включително по оценката на Джейм Пардю). Напротив, протестиращите явно изпълняват програмата на олигарсите. Нямат нищо общо и с протестите в Гърция, Испания и другаде в Европа, дето хората протестират срещу "остеритетните" (тази бълг. през нем. форма на англ. austerity беше въведена наскоро от един млад форумен колега) мерки на правителствата, срещу безработицата, съкращенията на социалните разходи, егоизма на богатите и изобщо срещу бедността. А в София се хвалят (т.е. олигархичните агитпропчици ги маркетират) като "успешните", "които си плащат" и пр. Летните протести нямат потенциал да свалят кабинета, но могат да му повлияят положително за подобряване на работата му, което вече става, и освен това да възпитат у мнозинството от българите един рационален и класов подход към събитията. С това протестите са безспорно полезни, макар не за подстрекателите си. Има и трета възможност, протестите да излязат от контрола на олигарсите и да се обърнат срещу тях, но това може би е твърде смело засега. У нас по начало си няма гражданско общество, независимо от държавата и квазидържавата, и през герберско време положението се влоши. ___________________ * Маркузе и Хабермас, да не говорим за Сартр, отдавна са интересни само на историците на философията. Хабермас е жив и се обажда отвреме-навреме във вестниците, но като един стар досаден дърдорко. Най-влиятелните живи леви мислители днес са прогресивните (главно американски, но и някои френски и английски) икономисти. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: BonnieClyde |
| . | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Българите веке не искат лидери и месии, а нови правила и механизми във властта, гарантиращи непрекъснат граждански контрол над всяко едно правителство. Представителната, фасадна демокрация на партиите си отива! И тогава ще може да си кажем: Ето защо ги ручахме жабетата на тоя "преход"! |
| Бони и Клайд са известно семейство чичовци, които претърпяха метаморфоза от яростни защитници на дясното в модерни леви проповедници -дето се вика, добре дошли у дома. Вижте, проблемът не е в Орешарски, верно. Днешният политически избор е като този на Ататюрк, който сме ви цитирали многократно.Ето как започнал лекцията си бащата на съвременната турска демокрация. "Вземете едно дебело гемиджийско въже, намажете го обилно с овча лой и го лапнете от единия край. Гълтайте го бавно, спокойно докато се покаже свободно отзад. След което го раздвижвате леко напред-назад, за да се убедите, че се движи свободно в тялото ви. Сега идваме до същината на избора. Завържете отпред за въжето, което виси от устата ви, едно голямо прясно изсрано кравешко лайно, а отзад завържете един голям анадолски… Дръпнете въжето назад – вонливата кафява маса приближава заплашително устата ви. Дърпате го бързо обратно – анадолският опира неприятно задника ви. Напред или назад? Ето това е политическият избор, бей ефендим, заключил пропагандното си слово Ататюрк. Оглушителни овации избухнали в дембелхаането, където той изнасял речта си. На местните паши толкова харесала притчата на бай Кемал, че гласували за него с две ръце. Ами там е трагедията за обикновения нормален българин-милиционерската олигархия-от една страна-срещу шесташката. Това е двубоят на титаните, на победителите на Прехода. Армагедонът на двайсетте години лутане. Глупавите комунисти си помислиха, че победиха. България от 80те години беше държава на комунистичеката номенклатура. Да, ама тази държава не се е хранила, благодарение на конкурентността на икономиката си и и натрупаните мощности от 40 години болшевишка власт-точно обратното-стандарта й се крепеше на симбиозата между работяги, извършители-ДС и възложители-номенклатурата на БСП. Контрабандни канали, наркотици, оръжие и пр. ДС, и нейните офицери останаха с парите от задграничните дружества, пак те държаха досиетата и формираха зависимости. Преходът, драги ми леви фенове, бе точно това-експроприация на експроприиралите. Активите от БКП-сега ненужни министри без портфейл-в ДС. Когато шапката, възложителите, бяха отстранени, то работягите взеха нещата в ръцете си и си създадоха нови политически носители. На база верност към тях самите-от страх от компрометиране и поради нереформирането на репресивния апарат, останал си до ден днешен бастион на миналото и напълно тяхна територия. Партии, политически проекти-всичко. Номенклатурата остана прецакана или само с трохи-класираха се само одобрените от ДС .И се създаде, пак от ДС, милиционерско-мутренско образувание, което излезе от контрол. Настана време да му се даде урок от шесташка олигархия срещу милиционерската-новата, ненаяла се и самозабравила се. Къде сте Вие, ли. Бягайте час по скоро, оставете им всичко и се спасявайте-те сами ще се изядат, като им останат за стрижене само пенсии. Проблемът е друг и много голям. Дори и навън ние си оставаме чичовци и глупаци, готови да заколят всеки българин, както Вазов го е описал. Оставаме си мастии и дървени философи, негодни за никакво съгласие и общо действие. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Зе Мария |
Много интересно твърдение, веднага ми прозвуча като "Контролът - висша форма на доверие" Опитах се да го намеря в Гугъл. Видях, че някакъв блогаджия го приписва на Хегел, потърсих при Хегел, но не го намерих. Били ме осветлил, на кого принадлежи тази мисъл? «Противоречие есть критерий истины, отсутствие противоречия – критерий заблуждения». Этим дерзким парадоксом возвестила о своем рождении философская система, которой было суждено стать высшей – и одновременно последней в истории нашей науки – попыткой объединить в едином энциклопедическом синтезе все достижения диалектической мысли человечества, попыткой критически обобщить задним числом главные уроки ее более чем двухтысячелетней истории – истории самопознания диалектики. Приведенный выше «парадокс» представлял собой первый – и по порядку, и по значению – тезис, выдвинутый молодым соискателем, защищавшим 27 августа 1801 года диссертацию «Об орбитах планет». Имя соискателя было Георг Фридрих Вильгельм Гегель, будущий автор последней системы «мировой философии». |
| Зе, също добър постинг с изключение на: "Глупавите комунисти си помислиха, че победиха. България от 80те години беше държава на комунистичеката номенклатура. Да, ама тази държава не се е хранила, благодарение на конкурентността на икономиката си и и натрупаните мощности от 40 години болшевишка власт-точно обратното-стандарта й се крепеше на симбиозата между работяги, извършители-ДС и възложители-номенклатурата на БСП. Контрабандни канали, наркотици, оръжие и пр. ДС, и нейните офицери останаха с парите от задграничните дружества, пак те държаха досиетата и формираха зависимости." *** Кои са тия комунисти дето си помислили, че победили? Комунисти или "комунисти"? Кога са си помислили преди или след 89-та? А как стои положението с умните? Или според теб що е комунист, все е глупав? Ами ако е тъй какво да кажем за такива като теб, дето глупавите комунисти ги водят за носа и в момента? Вярно, беше на номенклатурата, но стандарта и се държеше на финасовите инжекции от тия дето ни били прибрали златния резерв. Тоя резерв дето други щяха да ни го приберат безвъзмездно, например както става в момента със златодобива. А що се отнася до контабанда, наркотици, оръжие - коя държава не го прави бре, дядо наивни? |