Некогаш, монголите при настъпление срещу крепостите са изтиквали напред пленените деца и старци.

Колкото да сучете и да увъртате, колкото да мажете с големата бадана, ясно е, че защитавате със зъби и нокти финансовата политика и бюджета на Дянков. Защо тогава го плюхте три години и половина, бе, мушмороци? Само за спорта ли?

Да пояснявам ли, че бюджетът на "екпертите" е същият като на Дянков, но по-скъп за децата на България?

Форумници, моля за повече коментари към текста и по-малко към автора и института, който представлява.

Аргументите за актуализацията на бюджета са неубедителни, а бързото й приемане зависи само от готовността на депутатите да пожертват ден-два от ваканцията си

Посочете един икономист, който би казал, че ако през първото полугодие се съберат 400 млн. повече, през второто можем да очакваме 1 милиард и 400 милиона лева повече от 2012 г. Несериозно, нали? Това обаче е предвидено в бюджета, който вие, г-н Президент, защитавате и не искате да променяме. Още по-зле е положението при данъчните приходи по републиканския бюджет. Там преизпълнението е около 270 млн. при планирано 1 милиард и 300 милиона лева. Къде е порокът на действието? Впрочем от януари до май т.г. двата кабинета – на Б. Борисов и на президента (служебният) – са похарчили по този “непрозрачен” начин ни повече, ни по-малко 357 млн. лева. Сложих непрозрачен в кавички, защото не се сещам да има нещо по-прозрачно от това едни бюджетни средства да се харчат с постановление на МС, което се обнародва в “Държавен вестник”.

На 5 август, понеделник, бе проведена среща между президента и финансовия министър по повод евентуално вето на държавния глава върху ЗИДЗДБ (Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет) за 2013 г., приет от НС миналата седмица. След тази среща г-н Плевнелиев обяви, че ще се произнесе до два дни. В разпространеното от прессекретариата му изявление се казва: “С промените в бюджета са предвидени 40 млн. лева за уязвимите групи, които държавният глава също подкрепя. Важно е да се има предвид, че тези средства са 4% от предвидения нов дълг. Логично е да се поставя въпросът за останалите 96%, за какво са те.”

Предварително искам да заявя, че ние в ДПС имаме респект към президентската институция, тъй като смятаме, че именно президентът олицетворява (или би трябвало) единството на нацията. И това е поводът да напиша тези редове с надеждата, че ще бъда в помощ на държавния глава при трудните решения, които му се налага да взема. Осланям се на скромния си 20-годишен опит в областта на публичните финанси и икономическата политика и искам да отговоря на г-н Плевнелиев, когато той поставя един от най-обсъжданите въпроси на актуализирания бюджет.

1. Възможността за емитиране на нов дълг в размер до 1 млрд. лева. Отговорът е: тези средства от дълга ще отидат във фискалния резерв (фР). Веднага изниква въпросът защо трябва да се вземе дълг, за да се попълва фискалният резерв, след като нивото му от 5,6 млрд. лв. към 31 юли е добро. Тук са нужни следните разяснения. От тези 5,6 млрд. лв. във фР на 22 август ще бъдат извадени 800 млн. лева за погасяване на заема, взет през месец февруари. Остават 4,8 милиарда. От тях до края на годината ще бъдат изхарчени по предвидения от действащия Закон за бюджета дефицит, а той е 1,3% от БВП, или 1 милиард и 100 милиона лева. Така към 31 декември ние ще имаме фискален резерв от 3,7 млрд. лв.

Изискването на същия този закон обаче е минималното ниво на фР да бъде 4,5 млрд. лв. Но това не е единственият аргумент в полза на дълговата операция. В началото на 2014 г. има плащания по държавния дълг в размер на около 450 млн. лв., прибавете към тях и авансовите плащания за земеделските производители -1 милиард лева’, и ще получите фискален резерв от 2,2 млрд. лв. около края на януари 2014 г. Недопустимо е и от фискална, и от законова гледна точка. И това са прогнози при най-оптимистичния сценарий – ако се изпълнят приходите, заложени в действащия Закон за бюджета. Така стигаме до другата голяма тема в дебата по актуализацията му.

2. Изпълнението на приходната част на бюджета. Според нас заложените в Консолидираната фискална програма (КфП) 1,8 млрд. лв. приходи в повече в сравнение с 2012 г. е неизпълнимо, независимо от това какви мерки относно събираемостта биха били приложени. Ето факт: за първото полугодие на 2013 г. данъчната приходност в КфП бележи ръст спрямо 2012 г. от 382,3 млн. лв., или 3,6%, а трябва да достигне ръст до края на годината 1,8 млрд. лв., или 8,4%. Посочете един икономист, който би казал, че ако през първото полугодие се съберат 400 млн. повече, през второто можем да очакваме 1 милиард и 400 милиона лева повече от 2012 г. Несериозно, нали? Това обаче е предвидено в бюджета, който вие, г-н Президент, защитавате и не искате да променяме. Още по-зле е положението при данъчните приходи по републиканския бюджет. Там преизпълнението е около 270 млн. при планирано 1 милиард и 300 милиона лева.

Ето как основният аргумент на противниците на актуализацията на бюджета – “доброто изпълнение” (в смисъл преизпълнение спрямо 2012 г.) – се превръща в основен аргумент за актуализацията му. Не от правителството, а от фактите, съдържащи се в отчета за изпълнението на бюджета за първото полугодие на 2013 г. Надявам се всички да съзнават, че правителството “Орешарски” няма роля в това първо полугодие.

3. Последната голяма тема в този дебат е защо разходите не се описват конкретно и детайлно, а се отнасят в статия “За неотложни разходи…” и ще се разходват с постановления на МС, а не със санкция на парламента. Аргументът на противниците на актуализацията на бюджета е в посока “ще харчат непрозрачно”. Всъщност разходи, които се извършват с постановления на Министерския съвет (ПМС), има във всички бюджети, правят се от всички правителства, защото невинаги разходите са детайлно предвидими или поне не всички. Ето фактите по тази тема:

За 2010 г. с актуализацията на бюджет 2010 (апропо въпросната актуализация е извършена още през юни, за която сегашният президент е гласувал в МС в качеството си на министър на регионалното развитие тогава) е предвидена в същата “статия” колосалната сума от 1 148 933 000 лв., т.е. изхарчени са с ПМС без акт на парламента. За 2011 година – изхарчени с ПМС (пак без акт на НС) – 367 милиона лева.
2012 – изхарчени с ПМС (пак без акт на НС) – 410,686 млн. лева.

А сегашната актуализация на бюджета предвижда до края на тази година тези средства да бъдат 286 млн. лева. Къде е порокът на действието? Впрочем от януари до май т.г. двата кабинета – на Б. Борисов и на президента (служебният) – са похарчили по този “непрозрачен” начин ни повече, ни по-малко 357 млн. лева. Сложих непрозрачен в кавички, защото не се сещам да има нещо по-прозрачно от това едни бюджетни средства да се харчат с постановление на МС, което се обнародва в “Държавен вестник”.

Описах трите големи теми по актуализацията на бюджет 2013 – заема от 1 милиард лева и връзката му с нивото на фискалния резерв; изпълнението на приходите спрямо заложените в бюджета и прозрачността на разходите, които бяха основен аргумент на противниците на тази актуализация. А всъщност внимателният, професионален и безпристрастен анализ на фактите показва, че това са мотиви в полза на извършената актуализация на бюджет 2013. Толкова за бюджета.

И тъй като се опитвам със скромните си възможности да бъда в помощ на президента, няма да отмина и голямата тема от последните два месеца – протестите и чуваемостта на политиците към това, което обществото иска. Неколкократно в изявления на президента сме чували къде в прав текст, къде в контекста на казаното от него, упрек към нас, действащите политици, че не чуваме гласа на народа. Бих искал да кажа, че прекрасно чуваме какво искат протестиращите в София. То не е и трудно за разбиране, тъй като те имат само едно искане – незабавна оставка на кабинета, бързи предсрочни избори. Ние обаче като политици, избрани само преди два месеца на законно проведени (според Конституционния съд) избори, сме длъжни да слушаме мненията на всички български граждани, тъй като ние, народните представители, по конституция представляваме всички тях. А голяма част от тях са на друго мнение. Предполагам, че президентът чу мнението на една голяма група от българските граждани, казано му от връх Бузлуджа. То е диаметрално противоположно на това на протестиращите в София. Една друга голяма част от българските граждани пък искат да се даде време на кабинета да изпълни най-важните мерки в програмата си и евентуално на по-късен етап да се отиде на предсрочни избори. Ние чуваме и тях. Надяваме се, че президентът също ги чува. И сега да кажа за членовете и симпатизантите, и избирателите от ДПС, с които аз и моите колеги от парламентарната група се срещаме всяка седмица и слушаме тяхното мнение – а то не е за оставки и предсрочни избори, а за работа.

И тук ще си позволя да отправя една покана към президента да дойде и да се срещне с която част от нашите избиратели желае и от което и да е кътче в страната. Уверявам го, че ще бъде посрещнат радушно, гарантирам му, че никой няма да го замерва с павета, тъкмо обратното – ще бъде почерпен най-малко с баклава. Може би единственият неудобен въпрос, който ще чуе, е този, който ми зададе един възрастен наш избирател: “Защо не ни пречат с телата си, когато отиваме да орем земята, а пречат на нашите образовани синове като Муса Палев да заемат ръководни постове в държавата.” Бихте ли казали, г-н Президент, публично какво е вашето мнение по този въпрос.

Йордан Цонев