Отиди на страница:
Това полезно ли е да го знаем? Вие кажете... Да  |
| Романът се казва Хуук. Не помня автора, верно е средна убост. Обаче туй за старите къщи на приятелите ми грабна сърцето. И аз обичам да отскачам в тях и да утешавам буретата в мазетата им. А моят приятел М. П., известен врачански зъболекар, се е изпедепцал да прави такава вълшебна ракия че слага в малкото си джобче абсолютно цялата шотландска продукция ссъс срок на отлежаване до 5 г. Ае наздрае! |
| И аз си правя колекция - книги от 50-те до 70-те години. От ранната младост. Та имам цял раздел криминалета. Повечето безнадеждни от гледна точка на сегашния читател. Имам и детски, и приключенски, исторически, фантастика, научно-популярни...Остаряват данните, остаряват средата и героите - но някак си самият процес на четене разтоварва. Ей оня ден прочетох една английска детска книжка "Съкровището на стария Ян". Ако беше преведена на български по наше време - със сигурност щеше да заеме място до "Али и неговите приключения" и "Момчетата от Лингейри"...Но... Хубаво есе - ------------------------------------- Блогът на Генек |
Ех, г-н Донков, полезно е и удивително ми напомня, на моята действителност. Разликата е, че ние със сестра ми имаме наследствена селска къща от дядо ни, която не е възрожденска, а най-обикновена селска, модел 1954, двуетажна, пред полуразпад. Там в едната стая има трикрилен гардероб, който е пълен само и единствено с особено "ценни" книги. Всичките кримки и адвокатски трилъри са на сестра ми, беше маниак за такава "литература" в началото на 90 години. Моите книги оставени там са към категорията особено "умни" - пример "Верноподаникът" на Х. Ман(мразя го от гимназията). Всичко, което няма място в тесните местообиталища в София. Книги награди с надпис, за положен комсомолски труд на бригада, спечелена викторина, или послучай напускане на комсомола  В една от книгите, не помня коя, беше описан терористичен акт в метрото, нещо, което се случи в Лондон по-късно. Не мисля, че това е някакво пророчество, просто обикновеното човешко и писателско въображение е крайно. Единици са представителите на човешкия род с по-широко въображение. Там няма нито компютър, нито телевизор. Само един ВЭФ. Единственото постижение е вътрешна тоалетна с баня и бойлер. Обикновено успявам да отида един два пъти годишно за по 3-4 дена лятно време, лежа по цял ден на поляната или в стаята, чета за Пери Мейсън, конспирации велики, световни и си почивам. Съжалявам, че не мога да го правя по-често и продължително  Ако можех, бих се скрил завинаги там  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: nikola_tsanev |
| Абе убаво автора е изброил класически крими писатели ама е забравил най-класическите - баба Агата и чичко Артър. Иначе от американските Чандлър е най-великия. Поне за мен. Изчел съм всичко. Любими ми са ми романите му за времето от 30-те. "Големия сън" си е направо култов....  |
| Вчера погребахме моя съсед бай Дончо или, както го наричаха повечето хора - дедо Дончо. Стар ерген, облечен до последно със сако, риза и вратовръзка (неописуемо мърляви, но - стил). Та, дедо Дончо имаше най-голямата лична библиотека в наше село - над 7 000 тома. И до последно продължаваше да следи какво се печата, да поръчва книги от София и да ги чете, докато пасе патки. Невероятна картина - възрастен мъж, седнал на крайпътен камък, пасе патки. И чете Тукидид. Преди година склерозата надделя и дедо Дончо - неясно как - подпали къщата си. Пожарникарите го заварили да се хили безумно и да се грее на огъня, изгарящ библиотеката му. |
| Многото стари книги и приятелите, които се разпиляхме къде ли не... Ама лятото не е време за спомени, наесен, като налеем виното, който може, тогава. |
понякога се чуваше капането на крушата петровка и после краткият миг тишина, в която щурците прекъсваха свирнята си, за да разчетат този звук  железен! И за "саундтрака на щурците" благодаря, ще ми остане завинаги! |
Невероятна картина - възрастен мъж, седнал на крайпътен камък, пасе патки. И чете Тукидид.  Тоя пък Тукидид откъде го измисли? |
| И моя баща - "бог да го прости" - има хубава библиотека. Последните 3 години от живота си препрочиташе всички книги поред, както бяха наредени - от най-ниските лавици нагоре. Беше стигнал до последната, когато смъртта неочаквано го покоси. Поставих последната недочетена книга да отиде с него в царството на мъртвите... Тъжно е когато книгите останат без стопанин. Затова нека четем. "Във всяка книга(приказка) има поука някъде дори две" - така казваше дъщеря ми, когато беше малка. А ние трябва да се учим не само от родителите си, а и от децата си. |
Аман от изгъзици в писането Мен ако питаш, аман от гъзурчещи се илитерати в минфина. Феодалът Дянков ги наплоди.  |
Тоя пък Тукидид откъде го измисли? Г-жа Раданова, и вий ли сте от минфина?!? Натисни тук Те го Човеко. Изложен в Кралския музей на Онтарио.  |