Отиди на страница:
Май точно "Тенекиите" имаха това приказно заглавие - "Горски цар". 
| Ау, в Луна ходеха от ФМ-то на кафе и коняче, и аз се отърквах там у големите, ама наистина големи имена, почти всички са вече покойници. Свързано ми е с ярък спомен как вадех кутия цигари от чантата да черпя и аз да подпалвам отвреме навреме. А не пушех и си я носех таз кутия за фасон, а приятелки ми викаха - не го прави, че си много смешна, пуфкаш с надути бузи и издишваш гъст дим като локомотив. В Луна беше. Ех, Страйки, ти тогаз сигурно си бил всред студентите.... |
| "Тенекиите" и "Горски цар" (не СакскобурггоРски) е едно и също заведение - до бившия Физически факултет. Сега е само Химически. |
| Едно приятелче наскоро се дипломира "инженер", вика алкохола и висшето не са простили никому. Щом казваш.  |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
Септември било, 1941. Бащата на свекър ми рекъл на жена си, иди на село при нашите, тука под Москва ще има патаклама, ама до зимата всичко ще е минало. Майката на свекър ми била недоверчива към прогнозите и с четиригодишния си син драснала до Оренбург, че по-нататък. От шестте хиляди в селото на техните не останал един да разкаже какво всъщност се е случило. Сигурно има и други такива села в Белорусия, а и не само там. Та, простете, партиен бил паметникът? На коя точно партия? Или да е по-лесно - против коя точно партия? Майка ми била отгледана от баба си, емигрантка от влашката махала на Крушево (Вардарска Македония), напуснала го след погрома на Крушевската република, съпругът й бил заклан, тогава била на 19 г. и с пеленаче на ръце, прадядо ми, починал, също като и баба ми, още преди войната, та майка ми останала сираче... Баба й обаче имала къща, освен на пъпа на София, срещу Нотариата, и в Своге, като много други софиянци, та могли да избягат (или по-точно се самоевакуират) от бомбардировките и се спасят. Като се върнали, заварили кооперацията разрушена, а съседите - загинали, нищо че били в скривалището. Явно и тогава държавата не я е било много еня за поданиците й, та всеки се е спасявал поединично, като в споменатото от вас село. Учих 4 г. в Ленинград по време на перестройката, та се е случвало руснаци (не казвам съветски граждани, тъй като съседите ми от други националности - татари, казахи, грузинци, осетинци, арменци, вепси, удмурти и други не са ми задавали такива въпроси) да ме питат, пардон, издевателстват над мен, захлебываясь от удовольствия, какво бил правил баща ми (като гражданин на монархо-фашистка държава, разбира се) по време на войната. Бил е студент в Загреб, върнали са ги едва към 1943 г., но баща ми бил освободен от военна служба, понеже като юноша прекарал тежка операция на плеврата, имаше голяма дупка в средата на гърдите (мислех, че всички татковци са с такава!), та не е воювал нито срещу им, нито заедно с тях... Дядо ми по бащина линия бил емигрант в САЩ, дори ги обвинявали в стачкоизменничество, когато продължавали да работят по време на стачки, толкова били неуки... профсъюзно, знам ли, но бил единственият, който се върнал през океана, когато получил призовка да се върне и воюва. Имал е и кръстове за храброст, въпреки че съратниците му били против, смятали го за дезертьор, тъй като се появил твърде късно на фронта, трябвало му време да прекоси океана и Европа... Завистта и злобата не са патент на нашето време... Както и да е. * Против коя точно партия е издигнат въпросният паметник не зная, но е ясно, струва ми се, че една партия днес държи на този паметник и като на назидание... Известно е коя партия го е издигнала и коя го брани, захлебываясь от удовольствия, днес. Днес случайно попаднах и на текст, разказващ за нерадостната съдба на четиримата синове на Райна Княгиня... От текста става ясно дори на коя партия са пречели след 9 септември 1944 г. Искате ли да знаете името й или сами ще се досетите? |
...щото те комунистите само знаят да крадат чуждите пари и да ги разпределят... неизвестен..., сам не знаеш колко си прав!  |
| Явно има поне два Ленинграда, защото и аз учих 4 г. в Ленинград по време на перестройката, и НИКОГА, НИКОГА, никой не се е заяждал с мен за българският ми произход. Или на мен са ми се паднали интелигентни мили хора - това си беше така, на повечето така и не научих националностите. Все си мисля, че човешките отношения са като огледалото - скорчиш рожу, оно тебе так и ответит...  |
Здраствуй шпиль Адмиральтейства, и людей шумящая толпа. Но все пак, да засвидетелствам моето уважение към Димитри. Чета го с удоволствие. Та чак примлясквам.  |
Не честните непривилегировани комунисти, само наследниците на тяхната привилегирована върхушка. Тя заграби собствеността, ограби спестителите чрез невиждана инфлация, фалиране и източване на предприятия и банки, залъгалки за касова, масова, работническо-мениджърска приватизация, варненските пирамиди, а каквото не открадна, разруши и както се видя, на зор докара "царя" Риболовеца ме е изпреварил - , но не мога да се въздържа да не цитилам това брилянтно късче истина, скрито в сладките и (както винаги!) увлекателни лафове на днешния разказ.Сигурно за това харесвам Майстора,че покрай сладкия мохабет, който води с читателите си, умее да ти каже и истина, от която някому би причерняло пред очите, а той я казва така непринудено, почти през смях..... Евалла, Майсторе, за шекер мохабета, но най-паче за истините в него! Тук май имаше три евентуални попадения като отговор на бармана, ама нейсе, берекет версин, сколасал си да му речеш нещо, с което дори почерпка да си изкараш! Още от малък помня, че чичкото - телевизионен коментатор Димитри Иванов винаги беше слушан внимателно от родителите ми, така както никой друг, появил се на екрана. Да не говорим, че появите на Л.Живкова, бай Тошо или разни по-значими партийни величия завършваха винаги с чумосване от родителите ми независимо какво казваха (то пък каво ли и казваха - или лъжи, или нищо!), докато пред Димитри се пазеше задължително тишина в стаята и се благоговееше. Хубави времена бяха, ама минаха.... И аз днес в търсенето на изгодна гумаджийница в нашия район попаднах на един турчин, работещ с чирака си, в обстановка, близка до тази на българските гумаджии - нещо немислимо за всеки немец, работещ обаче на почти двойни цени. И естествено, стана въпрос, че съм от България, че съм "комши", на което той само с приятелска усмивка отвърна : "Хубави хора, България". Каза го толкова естествено, че за миг го почувствах като сънародник. Благодарих му от сърце и почти ме хвана срам, че още не съм стъпвал в Турция.... Та следващия път отново ще го предпочета, и не толкова заради евтинията, колкото заради отношението му към тоя ъгъл на Европа, където са сбрани една до друга нашите Родини.... И отново ще си затворя очите за това, че трябваше да платя в брой и без касова бележка насреща. Някои балкански мурафети не се изкореняват лесно и далеч от Балканите....  Сполай ти, Майсторе! |
| А пък аз тази вечер наблюдавах с огромно удоволствие поредното доказателство за класическата си теория ... Понеже г-н Иванов няма телевизор, само за него ще резюмирам: 1/ има състезание по футбол между националните шампиони 2/ тази вечер бе играна втората среща между швейцарския "Базел" и българския "Лудогорец" 3/ българският шампион загуби с общо 6 : 2 Анализът ми е, че във физическо и спортно отношение българите и швейцарците сме горе-долу на равна нога. А теорията ми е, че българите губим от всички, губим във всяко отношение и ще продължаваме да губим, докато не отхвърлим робско-феодалната политическа система, наложена ни насилствено от комунизма и не започнем да градим демокрация. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: внимателният |