Отиди на страница:
| Долу, на площад Журналист (Йорданка Николова, Йорданка Чанкова) се прекачваш на друг трамвай който е теснолинеен и еднорелсов, и който пътува две спирки. |
| В комплекса "Албена" имаше /може и още да го има/ нощен бар "Горски цар". Беше разположен в една горичка близо до плажната ивица. Та тогава в програмата участваше Мария Бирцоева със змиите. Беше млада, с хубави ц..ци и много дълга коса. Една вечер в бара дойде цялото партийно ръководство на ОК на БКП-Толбухин заедно със съпругите си. Облечени официално, с костюми, вратовръзки, жените в рокли модел "принцес" /жените тука ще разберат/, тупирани коси и всичко както си трябва. Тогава в баровете не пускаха без сако и вратовръзка. Атракция беше сервирането на грузински шишове - месо, набучено на дълги шишове, оформени като саби и фламбирани. В интерес на истината, музиката беше преобладаващо джаз - суинг, дикси и на нея се танцуваше. Та, започва Бирцоева програмата си и явно някой й е пошушнал за високите гости /те бяха на голяма маса точно срещу подиума/ и тя отиде до тях и танцува ориенталски танц със змията. Един от шефовете /може и да е бил най-главният, защото седеше на централно място на масата/ беше напълно плешив. В един момент Бирцоева отиде зад него и както си танцуваше, се наведе над него и метна косата си върху главата му. Отпред той заприлича на Гойко Митич като Винету, а главата му опираше в гърдите на Бирцоева. Тези, които виждаха отпред сцената започнаха да се смеят, а на масата настъпи неловко мълчание. Бирцоева се дръпна и отиде отново на подиума, а женицата на партийния шев намусена като облак, го хвана за лакътя и си тръгнаха. Малко след тях си тръгнаха и останалите. Оттогава словосъчетанието "горски цар" винаги ми напомня тази вечер. П.П. На сутринта се прибрахме в хотела с "Вартбурга 1000", в който бяхме 7 човека + дежурния милиционер на комплекса, който ни помоли да го вземем, защото валеше дъжд.  |
| Нищо презрително няма към Ловешкия венчър. Само дето състезанието не е в един коридор. Състезателите плуват в много коридори. Хайде да посмекчим националната гордост със следното сравнение: онзи ден гледам по телевизията една Шведска бегачка, ама тя черна та черна. Къде сега се произвежда Волво? Имаше, имаше кръчма там точно, сега е автомивка |
Долу, на площад Журналист (Йорданка Николова, Йорданка Чанкова) се прекачваш на друг трамвай който е теснолинеен и еднорелсов, и който пътува две спирки. Не бъркай малкото малкото трамвайче от пл.Й.Чанкова до Семинарията /Двореца на пионерите/или по близо до Тенекиите с фуникульор. Трамвайчето си беше единичен вагон-мотриса с органи за управление от двата края но се движеше на две релси. Същото беше трамвайчето от Павлово до Бояна. Това за уточнение на любознателните по млади читатели на форума. А по старите могат да кажат къде беше "Куцият кит" в този район | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: tibi |
Тенекиите ми бяха удобни, защото изпращах после гаджето с 19-ката до Автогара Юг  Късните 70. Студентски спомени... |
| Не съм посещавала много Тенекиите. Много пиянско ми беше, да извиняват тук споделящите. А някой да си спомня за "Бай Васо"? Ако си спомня, може и някога да съм палила цигара на една маса с него... Трамваят, разбира се, не беше еднорелсов. А междинната спирка беше съвсем в гората, на мен не ми беше ясно за какво е там, след като там никой ни се качваше, ни слизаше, сигурно е било заради разминаването. Спирката обаче бе твърде романтична, наистина за Горски цар. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Геновева |
| Прося за извинение една двурелсова линия (еднопосочен), ватманът се мести ту отпред ту отзад. Монорелсов е когато е една релса. Също така имам смътни спомени, че автобуси за Витоша тръгваха от площад Йорданка Николова. |
| Ашколсун ,Майсторе ,машаллах!!! Така или иначе една голяма част от форумците по възрастови причини започваме да живеем повече в спомените си защото настоящето не ни харесва , не го дип разбираме,демек: Абе,живее се ама не е като едно време! А Майсторът това и прави .... току разръчка спомените си и пръсне една шепа, и ние като мисирки кълвем ли кълвем и после започва една: Кой , аз ли нямам спомени ,бе? Ти знаеш ли де съм учил? Знаеш ли къде съм живял у София? И прочее... истава готинооо... ей затова се събираме под тази колонка да си начешем всеки където го сърби, да си покажем новите буки, да се види ,че не сме втора ръка хора...Сполай ти ,Майсторе за майсторлъка да ни накараш без зор да се покажем такива каквито сме си!!! |
"Тенекиите", "Ливърпул", "Русалка" направо си бяха баровски заведения, в сравнение с едно кръчме по улицата надолу към "Хемус". Викаха му "Бангладеш" и не знам дали имаше официално име. Там такива глезотии, като мезета, нямаше. А в "Тенекиите" скарата си я биваше. В една от сградите на ФМФ ми беше първото работно място. Ама какъв хубав беше най-обикновения "Коняк". Още си беше с тоя надпис.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Пенчо бре |
| Но факт е, че двете трамвайни линии - тази на двойката и тази на малкото трамвайче не бяха свързани и се налагаше прекачване. Противоположно на това което заявява Dedovec: "Хората си правеха излети до там, беше таман до последната спирка на трамвая "Двойка", дето първом минаваше на серпентини през гората. Беше любимо място за изява на софийската бохема, и по-специално на интелектуалците с леви убеждения." Поради това не му хващам вяра за "интелектуалците с леви убеждения". (майтап). Може да са били бачкатори с десни убеждения. |
Dedovec 28 Август 2013 09:33 Интересно, колко малко хора знаят къде се намират истинските военни паметници, в частност - този на Червената армия в София. Тъй нареченият Паметник на съветската армия "освободителка" не е военен паметник нито по съдържание, нито по форма, нито по начина, по който е строен. Именно. Бетонна купчинка, образувание маркиращо територията. Напразно, Джимо, си се нервил, то просто не е паметник. А Горския цар са магични стихове за мен - Wer reitet so spaet, durh Nacht und Wind? Es ist der Vater, mit seinem kind! Велоколепно звучене, великолепна картина ! |
| И друго, дискусията относно цвета на котката няма общо с дискусията за това дали е добра или зла. Няма общо и с индивидуалните спомени, а вероятно с общото бъдеще ако такова предстои. |
| Хемус го строиха преди Младежкия фестивал. До тогава това си бяха най-живописните и аристократични покрайнини. Бангладеш студентите от трите факултета (те станаха три по-после) викаха на една кебапчийница. Но сервираха и твърд алкохол в нея. Волвото не съм се интересувал къде го правят след като го взеха китайци. Ама най-масовите модели 340-440 ги правеха в завода в Холандия. А двигателите им бяха на Рено. Карал съм такъв модел. Така че си е цяло геройство дето в такава конкуренция наши уредиха съвместно производство в Ловеч (по-точно в Баховица). А пък в Македонско на кьопоолуто (или на някакво близко подобие) му викат пинджур. Става за мезе, ако няма шопска салата. Македонската салата пък е като нашата овчарска само дето й икономисват яйцата. А на лютеницата и викат хайвер, малко по сръбски маниер. |
Не може дясно да покълне в беднотия Замисли ме това... Дали пък не може? Май - нито дясно, нито ляво не може да поникне. Щото тези думи се ползват за отличаване на различни политики при управлението, при разговор. А при нас такъв разговор не се е водил, не се води и сега. Едни ... влязоха по-рано в заседателната зала и седнаха отляво, хитри, щото така могат да заглавичкват масовата беднотия, че са уж леви. Но без да правят нищо ляво. А другите, нямаха избор, станаха "десни". А всички имат само една политика - на крадене. Затова и единственият възможен политически призив днес е - Спрете да крадете! Не можеш да искаш нито ляво, нито дясно... до тях просто не се достига! |
| Да подкрепя бай Хасан, правилното е "кьопекоолар" а не кьопоолу за кучи син "кьопек"- куче. Повечето турци когато се карат на деца особено момчета , казват "ешекоолу ешек" което се превежда като магаре, или може да му каже "съпа"- пърле. Кьопеоолар или кьопек е тежка обида при турците.Другите обиди вече са на сексуална основа към майките и другите роднини, някой път мераци и към самия обект на обида. Кьополуто си много харно мезе, а като няма магданоз и чесън не струва. Предполагам колегата да не прекалил със сливовата че така леко влиза с кьополуто , освен ако при обработката на патладжаните не е отделена добре "черната вода"-серитонин, тогава много лошо удря в бъбреците. с тази забележка за "кьополуто"(вероятно при неточно изговаряне, може да се чуе като обидната,фонетично са много близки) моите най-добри пожелания на Джимо и лека глътка |
| И аз имам приятен спомен с един турски магазин от Амстердам, само там можех да си купя българско саламурено сирене, че ми беше писнало от жълтите, всички еднакви. И си пишеше Булгарсе кааз, а не гръцка фета, както съм виждал в гръчки магазини в УС. Комшу, има пресен хляб, искаш ли ? Е как, давай викам, истински екмек, вкусна пърленка, че и от датския дунапрен ми беше писнало. А то дойде после и у нас... |
| А според мен не кьопоолуто, или качеството на ракията са били виновни, а КОЛИЧЕСТВОТО на ракията, подхлъзнало се с повишена лекота на юг, заради олиото в кьопоолуто  |