Отиди на страница:
| Немо, може, разбира се и на маса, но дай да го отложим за към края на месеца, тъй като в момента работя "стахановски" и утре даже имам audit from Health Canada ( всеки две години трябва да минавам детайлно през процедури, проверки на данни, съгласуване с разни разпоредби, районни, провинциални, държавни и даже глобални стандарти...изобщо - ясна ти е картинката). На всичкото отгоре, тази седмица започва и учебната година и изобщо не знам дали ще имам време изобщо за нещо извън обязаности. Както и да е: Дай сега, да се опитам пак да се доуточня: Първо, моите констатации не бяха направени ( ако се сещаш, ако не се сещаш-провери ги пак) в директивен вид. Черното - черно, бялото - бяло, както ти си ги изтълкувал. Тъй като все пак съм човек на точността, дай да се разпищолява, както съм си свикнал. Родната култура, за отрасналите в нейните кулуари, за това си се нарича в края на краищата родна. След като ти и аз сме израснали в тази интонационна среда, безспорно сме били облъчвани катадневно с нейните продукти и инерционно ( просто първосигнално ) сме реагирали на тях (на базата на сходни преживявания, душетерзания и наличието на познати нам екземпляри в творбите). Съпричастни сме били с терзанията на безименния оркестър, смяли сме се на двойника и на римската баня, запознали сме се с творбите и на Миряна ( hi, baby), с тези на Михалис Гарудис, с "малките пластики" на един бивш министър, с монументалните творения на Чапа, съзерцавали сме Невена Коканова и сме пяли заедно с "ФСБ" "Пак ще се срещнем след десет години".ю Емоционалната връзка с обкръжението ти, несъмнено изкривява рецепторите и по същия начин по който ти възприемаш чадото си ако не като най-умното и най-красивото, барем го слагаш някъде в челната десятка. Ако живеехме, като албанците през онези години, в една капсулирана среда, без повей на външни дразнители и без екземпляри за сравнение - щях и аз като теб ( и някои други тук) да легна като Раймонда Диен и да защитавам онази ми ти култура която ме е вълнувала толкова много, разплаквала ме е и даже ми е бъркала в душичката, дето има една дума. Да де, но за радост, ние не бяхме чак толкова изолирани и благодарение на разни "проводници" на иностранни произведения на това ми ти пусто изкуство (не на последно място и собственника на тази овална маса) и лека- полека онзи пишлигар с бейзболната шапка, дето бил "драл лисици" ни става по-симпатичен от майор Деянов (на мен, барем), онзи ми ти Уди Алън ме разсмива повече от Калоянчев, Парцалев и Вачков, взети заедно, Маркес ми е по-интересен от Дончев, Салвадор Дали ми е по-привлекателен от Стоил Мирчев ( макар Тилко да ми е приятел). Предпочитам да слушам Франк Дзапа, пред "Сигнал", предпочитам да гледам "Полет над кукувиче гнездо" пред "Най-дългия ден"...и така постепенно моята ценностна система се модифицира. Да кажеш, че го правя нарочно - не...аз предпочитах, да речем да слушам Битълс, без дори и да знам дума английски и то съм бил във възраст невръстна. Сега, аз разбирам, че за някой моите избори са "упадъчни", "хаотични" или там...както искат да ги характеризират, но това са си моите избори и туй то. Нито ги натрапвам на някого, нито пък очаквам някой да ми каже: "Еваларка"...нищо подобно...радвам си се на онова което си ме радва и прескачам онова което ми се прескача. Разбира се, когато някой идва от България и ме пита: Какво да ти донеса? Аз викам: Ами някоя интерсна книжка от български автор, някой по-интригуващ диск с филм или музика. Ако дойдеш в нас, ще видиш, че имам сума ти и видео-касети ( от онова време когато това беше формата), дискове, касети и даже плочи с родна музика, да не говорим пък за книги. За съжаление, обаче, много малко от тях успяват да ме гепят както си му е реда. Ами, на базата на всичко това и заключението ми е такова каквото е. Толкова. Нищо мистериозно, нищо несрещано и нищо родоотстъпно. Просто - въпрос на вкус и толкова. Имам разбира се любими родни творци които са ми по-близки ( в края на краищата с някои от тях съм дори и приятел) - като почнеш от Дико Илиев и стигнеш до Теодоси. От Ялдъз та до Киро Маричков, от Кацата та до Богдан Томов...все "родни картинки" които са ми близки по "default", но в интерс на истината ако има по съшото време концерт на Джеф Бек и на "Сигнал" познай на кой ще отида.  Колкото до "звуковия материял" който си прикачил - мен по ме гепи версията на Селин...просто такъв ми е вкуса. Айде за последно и от мен един музикален поздрав от мой любим изпълнител Натисни тук |
| Тук, под г-н Иванов, върви ли да поздравим Съюза на балгарските писатели /т.н. "казионен"/ със стогодишнината му? Що да не върви. ДИ си е писател. По-малко - публицист. А най-слабичко - диалогист във форуми. Но писател - е. И понеже не съм патетична, давам думата за поздравления на Росен Плевнелиев да изрече протоколните си слова. Уверявам подскочилите от предварителна погнуса - тук май не си е плюл на суратя. София. С писмо до Николай Петев, председател на Съюза на българските писатели /т. нар. "казионен", б.м./, президентът Росен Плевнелиев поздрави писателската общност по повод 100-годишнината на Съюза. “Съюзът на българските писатели не е обикновено творческо обединение или професионално сдружение, а истински вдъхновител, коректив и стожер на българската култура, с чиято дейност са свързали имената си някои от най-светлите умове на България. Неслучайно първият му почетен председател е именно патриархът на родната литература дядо Вазов, който е и един от създателите му”, се казва в писмото на държавния глава. ............ ............ ............ През периода на тоталитаризма, въпреки тежката идеологическа стагнация и политическа намеса в творческия живот на интелигенцията и на цялото общество, редица талантливи творци от всички поколения защитиха достойнството и отговорната мисия на Съюза на българските писатели и създадоха високохудожествени творби, неоспорим принос в духовната съкровищница на България. Сред най-успешните инициативи на организацията безспорно са и международните писателски срещи, които събират в България водещи световни автори, едни от големите имена на съвременната литература, допълва в поздравлението си президентът Плевнелиев. ...Плевнелиев изразява увереност, че Съюзът на българските писатели и занапред ще има своето достойно място в културния и обществения живот на страната и ще отстоява достиженията на българската литература, като подпомага нейното развитие в България и по света. Тъй, че стягай се, Гратски, да ни прославяш -  ако не в България, барем в Брамла Деш и по света! |
Сега, аз разбирам, че за някой моите избори са "упадъчни", "хаотични" или там...както искат да ги характеризират, но това са си моите избори и туй то. А не мислиш ли, че доста често изборът ти (моят на времето беше абсолютно същият !) е бил в резултат на някаква силна инстинктивна негативна реакция, реакция на отхвърляне на всичко, което ни е било предлагано тогава от 'официалните' източници ? Аз поне, за себе си, си признавам тогавашното си увлечение. И ми трябваше известно време и някаква решителна самоувереност, за да призная на висок глас, че Уди Алън става страшно досаден някъде след третия или четвърти негов филм. После дойде по-детайлното опознаване на онова, което в младите ни години беше привлекателно донякъде именно защото бе забранено. После ни налегна и егенозата и към разочарованието от 'прекрасния нов свят' се добави и естествената носталгия... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
| "Чалмите и фесовете печелят изборите." Ислямът е религия, но той има и политическо измерение. Мохамед, пророкът на мюсюлманите, е бил начело на ислямска държава. Явно и до сега мюсюлманите не приемат разделението на религията от държавата. Ето защо, към това вероизповедание трябва да имаме по-различно отношение. Особено с настоящите претенции за имоти. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: doodle |
| Грацко, разбрах. Не успя да ме убедиш, нито аз теб, но поне си казахме позициите. Да прощава Дмитри, че използвахме неговия терен за това. Хайде наздраве и по-малко се кахъри с институциите, че животът е кратък...  |
Тъй като се знаем от повече от декада с вас, вие заслужавате един от тия "прословути мои словесни чаршафи"...тъй де, след като съм си създал репутацията на плетач на чаршафи, няма с'я да се излагаме я. Carpe Diem, придружавам се към теб и с възсторженост и аз поздравявам казионния Съюз на българските писатели. От моя лична гледна точка, аз бая "намазах" покрай тия интелектуални сдружения на родни културносители. Тъй като през моята ( а и твоята младост) всичките тези гилдии на социнтелигенцията се сбираха в нарочно изградени за целта клубове по поминък...като почнеш: Клуб на писателя ли не щеш, клуб на преводача - баш на един "таковата" от нас, клуб на художниците и даже, значи, клуб на архитекта имаше (където всеки четвъртък на пържени картофки и бира си карахме с приятелите така наречените тогава от нас "ергенски вечери"  . Та в тия клубове освен съответните му там творци се сбираха и куп гаджета с вкус към възвишеното, а на нас младите дихатели с вкус пък към любителки на изкуствата тогава - възвишено ни дай! Има да ги омайваме, значи, с разните му интелектуалщини, като стой та гледай. Ами, като погледнеш - пиенето беше на бакалски цени, атмосферата и тя една такава задушевна, с гъгнещи културтрегери наоколо, цигарен дим...а бе изобщо...спомняте си как беше, нали? А девойките ужким за култура дошли, ама и те гледат - нещо "агнешко" да изкунсумират, което си е все пак по-добре от някакъв си дърт пръч, па макар и "заслужил" или "народен" там някакъв си...та от дума на дума...все стигахме до най-главното. Веднъж, значи, Калки, при посещение на един от тия клубове аз се запознах с една много интелектуална девойка. Краката и почваха от сливиците, пък да не ти говоря какъв привлекателен "балкон" притежаваше. Аз, като млад студент тогава, се бях сдобил по втория начин с два билета за концерт в Алеанса ( баш на площад "Славейков"...в близост, демек) на някакъв си унгарски китарист и като кавалер и джентълмен решавам да поканя гореописаната девойка да дойде с мен и заедно да се наслаждаваме на виртуозността на този изпълнител. Виж сега, след толкова години името му съм забравил...Ерньо ли беше, Черньо ли беше изобщо не мога да се сетя, ама както и да е...това не е важно в случая. Отиваме, значи, там. Залата една такава камерна, столовете - най-обикновенни столове, от ония дето ги имаше навсякъде през тия години. Хората понаоблечени, значи, програмки купуват, шушукат си там тихичко...изобщо културна работа. Момчето излезна там. Ръкопляскания, туй онуй. Той извади, значи първо една лютня и ни омайва половин час с предкласични шедьоври. После извади "кухарката" и като почна - Албениз там, Паганини, Скарлати...а бе, както си му е реда. Внушителна техника и балсам за душата на любителите на този инструмент. Когато излезнахме, после и аз въодушевено попитах моята придружителка: К'во ш'кажеш?...тя горката се понамуси леко и ми вика: Ам'чи то, като викаш китарис...аз си мислех...жици там, туй-онуй...пък то... Разбира се, девойчето извърши след това всички маньоври които се очакваха от нея превъзходно, ама думата ми беше за очакванията и разочарованията от фалшивите надежди. Та сигурно, така е било и при теб с филмите на Уди Алън. Ей, няма нищо лошо в това - един харесва едно, друг - друго. Аз, лично, съм гледал абсолютно цялото му творчество и да ти кажа - I love this guy. То, може би, човек би трябвало да е позапознат с някои реалии за да абсорбира напълно всички онези негови "намигвания" (ту заиграване с руската класика в "Love and death", ту пък бъзикане с античния театър в "Mighty Aphrodite", ту пък повдигане на вежди с германските импресионисти - Фриц Ланг там и другите в "Shadows and Fog" .Тъй като само след три часа трябва да ходя до летището да посрещам дъщерята, която се връща от екскурзия в Испания ( Барселона, Мадрид и Монсерат) се сетих ( тъй като сме на тия вълни...де), че наскоро гледахме с нея последните му южноевропейски шедьоври на Нетфликс и аз я занасях ( след гледането на Vicky, Cristina, Barcelona): Да не вземеш сега да ми домъкнеш някой нов испански Миро, да го хрантутя и него...не за друго, ама европейските възвишени творци много си падат по спонзорство. Може всичко да кажете за мен, ама аз имам нюх някакъв си към онова което "ще остане" (е може би не в омиров или есхилов мащаб) ама барем няколко декади напред. Когато гледам, значи локалните "олимпиади за талант" дето се пръкнаха в последните години като enterntainment (X-facotor, American Idol, Canadian Idol...и тем подобни) в над 90% от слуячаите моят любимец /любимка печели). Та в този дух предричам, че в бъдещето, когато учениците ще се обучават дистанционно ( кой ще ти хаби пари за учебни стаи, кабинети там, лаборатории и другите му пички майни) на интернет когато стане дума за литература ( или както там ще му викат в бъдеще) от края на миналия и началото на този век Димитри ще е включен в учебната програма и когато виртуалната учителка зададе там домашното на бъдещите дихатели, няма да е там онова дето му викаха на времето съчинение, а пък днес - есе, ами постинг (като тоя дето го пиша в момента) с тема "Димитри Иванов и неговото отношение към лайната"... а помнете ми думата...да сме живи и здрави до тогава, па да видим кой прав, кой крив...айде че пак се отплеснах, а трябва и да се къпя и да хапна нещо все пак...до нови срещи.  |
| Па що да бе взема и аз да направя един музикален анти-соц-реалистичен поздрав: http://www.youtube.com/watch?v=4vIrmaYv8ls |
| Като ти гледах клипа, та след това се появи и един форумец ( изникна след това eй тъй на "панела", та си викам дайте да го почетем тук, наш човек е, де: и една загадка за десерт: А бе, в този комикс да не би да е закодирано нещо за тройната,а? Пусто с тая моя мнителност. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Грациан |
| Еййй, Грацко трудно го асимилирам, тежък ми е и прекалено обилен. Ноооо, с този линк, който даде за изказването на Сократ, ме реабилитира пред форумното общество. Понеже видях линка, след това го цитирах във Форума с ключовите фрази, че е едикойси, писател, и иска среща със Станишев, за да го заплюе. Сократя изпищя, отрече, след това мои недоброжелатели ме упрекнаха в лъжа, аз не можах да намеря линка и си остана, че съм сънувала както Сократя, така и сюжетя. И диагнозата склеротична ми бе поставена и какво ли не още! Най-упорит в преследването бе никът Браун, еле омръзна му по едно време. Дойде и моят час, и аз ще кажа като Емил Димитров: Ти закъсняваш понякога, истино, но винаги идваш при нас. Но ако има нещо, което дълбоко ме .... хм, озадачава, да речем, бе искреното учудване на Сократ, че е казал такива думи, та затова и настояваше за линка. Ех, свят широк, госпожа, .... разни  Хайде, Сократя да ходи на кино или на протест, както си иска, но текстът на тази песен е на Иля Велчев. Чудесен е! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Геновева |
Гео!  Е те тия ме докараха до болница с отоневрологичен синдром.  И колко много тъпанарки, лелей... Останалала съм си на етапа "Ударни - Ринго Стар". Та не ми бил той стар, най съм била аз...  Гео.  |
| Eee, Карпе (все ме сърби езикът да те нарека - шаранче!, че аз само на този език го знам какво значи), ама пък колко са им сложни ритмите Това Елица и Стунджи ряпа да ядат... |
| Обичам българските военни песни, Баща ми беше сглобил детекторен приемник. Дълго преди да се появят самолетите на софийското небе, по радиото започваха да изпълняват военни и патриотични песни - "Един завет", "Велик е нашият войник", "Шуми Марица", "Край Босфора..." Слушах с упоение :-) Особено запомних марша "Защо сте ни дошли на гости" Мелодията смътно помня, текста успях да открия преди 4-5 години, запис на мелодията - не. Оказа се, че песента се казва "На англо-френските пленници" текст Иван Вазов: На англо-френските пленници (Когато ги видях карани по улиците) Защо сте ни дошли на гости, далечни, бледи чужденци? Злочести жертви на какво сте? На кой сте идеал борци? На роба ли за свободата изтеглили сте своя меч? Гласът на правдата ли свята привлякъл ви е отдалеч? Гръмовните ли ваши речи за чест, за милост, за права човешки - плът да станат вече и дело - вашите слова? Със подвизи ли светли, нови да увенчайте наший век? Или да връщате в окови избавений от тях човек? Кажете! Ала вий мълчите, глави навели под срамът, под ударите страховити на божий и човешкий съд. Ах, виждам там, зад кръгозора, под гробния си свод, уви, Дантон че плаче от позора, от стид Гладстон че се черви! 7 декември 1915 г. |
| Вероятно ще прозвучи "соц-реалистично" :-) но обичам песните на руските бардове - особено Юрий Кукин и Володя Высоцкий Юрий Кукин - "Мой маленький гном" http://www.youtube.com/watch?v=I5WPXugnpwY и "Солдат Киплинга" http://www.youtube.com/watch?v=rR8AiJp4L3g От Высоцкий - всичко. "Баллада о ненависти" Погляди — что за рыжие пятна в реке? Зло решило порядок в стране навести. Рукояти мечей холодеют в руке, И отчаянье бьётся, как птица, в виске, И заходится сердце от ненависти! http://www.youtube.com/watch?v=qMbtBDsCKGw |
| Е, те сега си дойдохме на думата...и като се почне сега да се цитират Илф и Петров, като се разлее едно олио...стой та гледай. Айде аз, като противовес да пусна пък нещо по-упадъчно от моя "ВЕФ": Натисни тук |
| CarpeDiem, съжалявам, че така лошо са ви повлияли тъпаните, дано "Мой маленький гном" ви пооправи настроението. Лично аз по случай...хм...как да кажа... тоталитарния праздник ще си позволя един музикален автопоздрав - моля за извинение преди всичко Автора за тази волност. Пее великолепната Зара: http://www.youtube.com/watch?v=a4ntdehqMDE | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гео |
| Е айде сега Илф и Петров...Илф и Петров са от пред-соц-реалистичния период на тоталитарната псевдокултура. Но ние двамката си харесваме Саша Черный, та реших да ви пробутам и аз нещичко: У двух проституток сидят гимназисты: Дудиленко, Барсов и Блок. На Маше - персидская шаль и монисто, На Даше - боа и платок. Оплыли железнодорожные свечи. Увлекшись азартным банчком, Склоненные головы, шеи и плечи Следят за чужим пятачком. Играют без шулерства. Хочется люто Порой игроку сплутовать. Да жутко! Вмиг с хохотом бедного плута Засунут силком под кровать. Лежи, как в берлоге, и с завистью острой Следи за игрой и вздыхай,- А там на заманчивой скатерти пестрой Баранки, и карты, и чай... Темнеют уютными складками платья. Две девичьих русых косы. Как будто без взрослых здесь сестры и братья В тиши коротают часы. Да только по стенкам висят офицеры... Не много ли их для сестер? На смятой подушке бутылка мадеры, И страшно затоптан ковер. Стук в двери. "Ну, други, простите, к нам гости!" Дудиленко, Барсов и Блок Встают, торопясь, и без желчи и злости Уходят готовить урок. П.П. Абе мислех нещо по-тъпо да подбера по случая, ама нали сме и двамата анти-соцреалисти |
| Гео, от един кадър в песента за Альоша се сетих: Натисни тук ...А про Сашу Черного и многих других - на днях. |