Отиди на страница:
Зе Мария, линка ти води към сайт, пълен с буби, провери си компютъра да не е хванал венерическа болест...  |
Зе, наистина разкошен филм. За съжаление след него и Амадеус (преди това) Том се загуби, а е разкошен артист...то и Лолита( която направи няколко много силни филма през този период ) не съм я срещал наоколо в последно време.  (Много силна беше и сцената във вагона за "отбрани"  . * * * Немо, кой си ти, та да забраняваш на плъховете да обсъждат слоновете? А? Политкомисар? Квартален отговорник? Домоуправител? Нито ти преча да си слушаш Уиуето, нито ти преча да гледаш "Басейна"...радвай си се на слоновете, мечките, клоуните и шимпанзетата...цирка е за народа, в края на краищата ( даже доколкото си спомням беше третиран през любимия ти период като изкуство). Брех, мамамустара, като видя "забранител" и направо ми се вдига кръвното...кафа от "тънки познавачи на изкуствата"! Колкото до Джъстин Бибър, ами детето си върши работата превъзходно - хванал е съответната възрастова група съвсем яко и след като хиляди дечица подмокрят пликчетата само като го видят, явно знае какво прави.  |
| http://www.security.bg/ekspertno/intervjuta/daher-farid-daher-ba-deshteto-na-siriya-e-sruteno Май затова са апетитите към Сирия? |
| Грацко, както обикновено писатель, не читатель... Нищо на никого не съм забранявал. Този, който забранява, повелява, пронумерова, прошнурова и подчертава - си ти, душа. Затова те помолих най-културно да не разпоредителстваш кой къде да седне в историята на българската култура. Още повече да у светиш за срока на годност... А ти се репчиш и кръвно дигаш, ма ньдей!... |
Аз бих превел "No fucking way!" с "Няма да стане, да го еба!" Какво сте се вторачили в това "fucking"? Превежда се "в никакъв случай" или по-буквално "никой път", като "път" не е "road"  |
| Немо, всеки има право на собственно мнение, дори и чукчите-писатели. Живял си, дагоеба, цял живот, формирал си се там посредством консумацията на разни културооформящи продукти и съвсем нормално е да оформиш свой собствен вкус на базата на тези свои "натрупвания"...един се е нагушил, та чак му се повдига с разни "вносни мат'ряли", друг пък само от родния чучур поема, трети пък се задоволява с "мешанко" и така - в ценностната система на едни доминират едни културтрегери, в ценностната система на други - други. Нищо ново, демек, под слънцето. Това, да речем, че ти получаваш оргазъм когато чуеш Панайот Панайотов ( примерно) или че си се скъсал да плачеш като детенце четейки "Овчарчето Калитко", това че не можеш да си представиш световната КУЛТУРА без блясъците Ст.Ц.Даскалов, Добри Немиров или Крум Кюлявков си е абсолютно твое право. Прекланяй се пред олтарите на Стоян Венев, на Бинка Желязкова и на Григор Вачков, смъквай си шапката, издигай им паметници нерукотворни и изобщо - радвай се на кумирите си. То изкуството именно заради това се прави! За да доставя естетическа наслада и да се опита да покаже обкръжаващата действителност пречупена през чувственната призма на твореца. Не забравяй обаче, че един се радва на шаренко и смята, че Тошко Козарев е много повече от Народен артист, друг пък обича зевзеклъци и постоянно цитира Радой Ралин, трети си пада пък по поезията на Елисавета Багряна и знае наизуст барем една дузина нейни стихове. Творци хиляди - потребители на продуктите им пък милиони. Това, че твоите рецептори за красота, я долавят не там където аз я долавям ( и обратното ) не значи, че нито че ти си някакъв си "възвишен интелектуалец", а аз някакъв си "мръсен плъх" опитващ се да злослонослови, нито пък обратното. Научи се, да толерираш инакомислещите и да демонстрираш по-недразнещо поведение. Никой не ти пречи нито да се наслаждаваш на кумирите си, нито пък да имаш собственно мнение, просто когато не си съгласен с мен - можеш да ми кажеш:Не споделям твоето мнение...според мен оценката ти е неадекватна...или нещо така...в границите на "бон тон", а ти, дагоеба, плъхове там, слонове и разни други такива едни зоологически констатацийки и то с тон на партиен секретар...е това е нормално да ми кипне лайната, в края на краищата...тъй де...не се знаем от вчера и желанието ти да ми се правиш на полковник не е демонстрирано за пръв път. Просто, стегни се в кръста и се опитай да бъдеш по-адекватен - ясно? |
| Та да кажа и аз нещо за "ниските страсти" :-} Юни 1944 г. На площада на градчето П., в полите на планината под палещото слънце е проснато мъртвото тяло на "шумкарски" командир. Минувачи и деца разглеждат с любопитство облеклото на dead body. ----------------------------------------------------------------- " Death. Where was the dead body found? Who found the dead body? Was the dead body dead when found? How was the dead body found? Who was the dead body? Who was the father or daughter or brother Or uncle or sister or mother or son Of the dead and abandoned body? Was the body dead when abandoned? Was the body abandoned? By whom had it been abandoned? Was the dead body naked or dressed for a journey? What made you declare the dead body dead? Did you declare the dead body dead? How well did you know the dead body? How did you know the dead body was dead? Did you wash the dead body Did you close both its eyes Did you bury the body Did you leave it abandoned Did you kiss the dead body" Harold Pinter - Nobel Lecture "Art, Truth & Politics" |
| Тука, някой си Грациан спомена Григор Вачков. Имах щастието съвсем случайно (тогава билети за театър се купуваха месеци предварително) да го гледам в моноспектакъла "Лазарица". Беше броени седмици преди преждевременната му кончина. Изглежда, че е знаел за болестта си и неизбежният финал. Всичко - сценарий, постановка, декори и фантастична игра, беше на изключително ниво. Само да припомня, че Гришата започна кариерата си като комедиен артист. С малко недодялан вид, вечният веселяк и добродушен наивник, никой не го свързваше със сериозни роли. Но, явно сме имали велики режисьори, откриха го и направи христоматийни роли в "Последно лято" и "Мъжки времена". Е, може да звучи носталгично, но не е. Ако четете внимателно, точно това съм написал, че сме щастливо поколение с толкова много спомени и пълноценен живот, че няма да стигне времето да разправяме, но не съжаляваме за миналото. Не чувствам такова нещо и в написаното от Димитри. Най-малкото аз съм този който да го защитава, но се дразня когато невежи "блогери" ми обясняват колко зле съм живял и как не гледам в бъдещето. Много е просто, сравнете някой от съвременните "герои на нашето време" с Гришата и ще си отговорите на въпроса защо няма какво да се пише за настоящето или бъдещето. Между другото, гледах днес по ТВ 3 репортаж от вчерашните протести пред НС. Там основна фигура беше този "режисьор", провъзгласил се за архитект на тези срамни събития. Прегракнал, превъзбуден, в обкръжението на няколко лелки и полицаи, се опияняваше от микрофона и камерата. Нелепи, угоднически въпроси и още по-нелепи отговори. И ако това е прогресивната ни интелигенция, не, благодаря, гледайте си я и и се радвайте. Извинете ме, че се разбъбрих толкова. |
Ако четете внимателно, точно това съм написал, че сме щастливо поколение с толкова много спомени и пълноценен живот, че няма да стигне времето да разправяме, но не съжаляваме за миналото. Не чувствам такова нещо и в написаното от Димитри. Най-малкото аз съм този който да го защитава, но се дразня когато невежи "блогери" ми обясняват колко зле съм живял и как не гледам в бъдещето. Щастието е относителна величина. Когато някой лагерник в шарашката е получавал допълнителна филийка хляб той също е бил изключително щастлив, когато едно детенце получи камионче от Дядо Мраз е изпълнено с толкова щастие, сякаш е получило не някаква си пластмасова дрънкулка, ами истински "Питербилд" или барем "Скания". Тъй като аз този "някой си", мога да потвърдя че съм живял през същия този строй, през същите тези години и потвърждавам, че също съм живял щастливо, но не благодарение на него, ами въпреки него. Имахме известно количество творци и изпълнители на поносимо ниво, но отново харесването е относителна категория и едни харесват едно, а други - друго. Интересно ми е какво има предвид списващият горния постинг когато пише невежи "блогери"? Как се постига "вежество" и на базата на що пишещият горния постинг се разпищолява в ролята на вежествооценител? |
Гео, поздравявам ви за дистанцираното присъствие под тази колонка. Трябваше някой най-сетне да вдигне нивото на коментарите тук.  |
| И тъй като празнуваме днес, да кажа"Прости им, Господи, те не знаят кво правят". Хубаво стихотворение, човешко. Ако не е посвещението за убития командир. Поне нему и на другите, убити от режима преди 09.09 им направиха паметници и 45 години ги кичеха с цветя-а другите, десетките хиляди, затрити от колегите на убития "днес никой гроба им не знай" и близките им няма къде цветя да сложат. Авторът пише за отрязани глави и инасилени, преди да бъдат убити партизанки. Внимание, пише в минало свършено като пряк свидетел. *** Далеч съм от мисълтта, че законната власт преди 09.09 не е използвала жестокости и на места не е имало изродии. Такива са ставали и на Съединението, когато натегач поручик убива петима чирпанлии. Всяка власт отглежда, възпитава и дундурка в репресивните си органи такива. Азиатско-комунистическият режим след 09.09 беше в пъти по жесток от коя да е власт по тези земи-то няма и как да е другояч, защото силата отива в ръцете на крадци, мовеници и вскакви утайки на обществото, на т.н широки народни маси. И те, така, по народному, без съд и присъда-в ямите. Още от Катин са така-в СССР е било, и при нас-същото. А репресивните органи след 09.09 ? За сведение на другарите, все пак най-накрая през 2000 година бе приет закон, третиращ комунистическата власт като престъпна. Изключително дразнеща е наглостта на потомците им да изтъкват само техните жертви, в името на които после са затрити поколения-и резултатът днес е на лице. Все едно циганин да ти открадне кокошката и ти сетне да затриеш циганската махала, а сетне и да искаш Страсбург да ти даде обезщетение. Наглост, намираща обяснение в егото им-нищо, освен тях няма значение на тази земля и не се е случвало-инак, съвестта на колегата щеше да проговори "Чакай, спри се, ако вземат и те да броят трупове, нали на един- десет сме затрили-цели поколения". Можеше ли изложението без този пример едно, че е Съединение, второ, че е взето от източник, който крещи като некомпетентност, фриволни заключения и ненадеждност.Защо пак"един народ подхвърля кости и гарвани опитомява." *** | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: sybil |
...Научи се, да толерираш инакомислещите и да демонстрираш по-недразнещо поведение... Грациане, за послден път, надяам се И да четеш какво другите пишат, а не само да повтаряш до безкрай огромни едни и същи фермани, чиято истинност, а и толерантност, впрочем, никой не оспорва... Ако има някой добре познает като толерантен в този форум - това съм аз. Никого никого не съм обидил персонално, нито пък съм натрисал на някой меннието, че требе да слуша, гледа, бара, яде и пр. нещо определено. И ти ВСЕ ОЩЕ не хващаш защо ти скочих за постинга, нали? А сега пак, ФНимателно го прочети.... прочете ли? Тъй - това, което ТИ НАПИСА бе: 1. Че соц-културните дейци са с отдавна изтекъл срок на годност 2. Че тяхната култура е МЕСТНА и много по-надоле от световните мерки, каквито и да са те 3. Че пазарно (база слушатели/продадени творби) са още по-надолу. И теглИ чертата и обобщи, че.... не ста'ат! Така ли беше? Ако си имал в пред вид нещо обратно на написаното - значи се научи да пишеш, щото аз претендирам да знам отлично български и другояче не мога да тълкувам твоя постинг. Та - на това написаното аз ти скокнАх и се обосновах защо - защото не е въпрос на лично харесване и нехаресване, а е въпрос най-малкото на уважение към соц-творците да не бъдят поставяни всичките на един соц-кантар. Защото не само ти, който си далеч от тях и като творец, и като манталитет, а и който и да е НЯМА ПРАВО да отхвърля цяла половин-вековна плеяда творци, само защото на някой нихилист му се иска да са по-велики от други (световни?) по негова преценка. За "срока на годност" не ща да коментирам - то е и въпрос на лична профанщина да се праскат такива "определения"... И да обобщя - едно е да си "фен" или не на "Гераците", Пепи Гюзелев, "Овчарчето Калитко" или Лепа Брена и да споделяш собствените си възгледи на маса или във Форума, друго е да определяш "срока на годност" и мащаба на три поколения творци накуп, мерейки ги с твоя кантар, с който мериш шльоковицата и международното положение! Анадънму? А иначе аз напълно си споделям шарените ти илюстраци на принципа "кой-кво-си-иска-тва-да-слуша" - просто хора, които слагат на един кантар Джъстин Бийбър, например, с Джей Зи, Хосе Фелисиано, Николай Гяуров, Пърпъл, Майстора и Стоичков и ги мерят според продадени продукти - аз не ги слушам. Това си е мое право, според твоите толрантнти критерии, нали?...  |
За сведение на другарите, все пак най-накрая през 2000 година бе приет закон, третиращ комунистическата власт като престъпна. ... който е един "мъртъв закон", ако знаеш какво значи. По проста причина - закон, отразяващ конюнктурно съотношение на представителства в Народното събрание, никога не приложен, никога не възприет като ... право. |
| Немо, дай сега пък аз да ти отговоря, точка по точка: Тъй - това, което ТИ НАПИСА бе: 1. Че соц-културните дейци са с отдавна изтекъл срок на годност Соц-културните дейци, бяха конюктурни творци (те именно заради това бяха наричани соц-културни дейци, а не да речем хиперреалисти, натуралисти, дадаисти, наивисти, абстракционисти или кубисти). Когато една култура е слуга на дадена диктатура ( в случая - диктатурата на пролетарията), то тя разбира се има годност равен на годността на самата дикатура. Някакви допълнителни въпроси? 2. Че тяхната култура е МЕСТНА и много по-надоле от световните мерки, каквито и да са те Покрай соц-културните трегери се понамираха и някои които творяха, не благодарение на системата, а въпреки системата и те горкичките се опитваха да се отбият от руслото на "сивия поток" бълващ произведения подчинени на соцреалистичната естетика. Някои от тях успяваха, посредством "казвам ти дъще - сещай се снахо" методи да бъдат публикувани, други просто тихичко бълбукаха в минорни тонове, а трети - трети изгоряха или практикуваха занаятите си извън "политкоректна среда" - тук можеш да поставиш и твоя любимец Гяуров и Кристо и Георги Марков и даже дуото философствуващо на френски. Изброй ми произведенията с епохално значение разтърсили света произведени в НРБ по време на цъфтящия социализъм...подкрепи, демек, преклонението си с примери за да ме убедиш (без разбира се да включваш онези които на шуробаджаначески принципи са спечелили награди на фестивала в Москва, Карлови Вари или Златният Орфей). Колко произведения с глобални параметри сътвориха соцреалистичните гении? Айде - развихряй се и доказвай! 3. Че пазарно (база слушатели/продадени творби) са още по-надолу. И теглИ чертата и обобщи, че.... не ста'ат! Мога да ти кажа, да речем, че аз съм най-слушаният композитор и най-четеният пишещ в моето семейство. Гаранция -Франция. Прави ли ме това велик, мастит и любим? Предполагам, че "да" - в семейния ми кръг ( ей...и за това не съм много, много сигурен ) Така ли беше? Ако си имал в пред вид нещо обратно на написаното - значи се научи да пишеш, щото аз претендирам да знам отлично български и другояче не мога да тълкувам твоя постинг. Та - на това написаното аз ти скокнАх и се обосновах защо - защото не е въпрос на лично харесване и нехаресване, а е въпрос най-малкото на уважение към соц-творците да не бъдят поставяни всичките на един соц-кантар. Защото не само ти, който си далеч от тях и като творец, и като манталитет, а и който и да е НЯМА ПРАВО да отхвърля цяла половин-вековна плеяда творци, само защото на някой нихилист му се иска да са по-велики от други (световни?) по негова преценка. За "срока на годност" не ща да коментирам - то е и въпрос на лична профанщина да се праскат такива "определения"... Тук забелязвам следи от твоята прословута самохарактеристика: Ако има някой добре познает като толерантен в този форум - това съм аз. И да обобщя - едно е да си "фен" или не на "Гераците", Пепи Гюзелев, "Овчарчето Калитко" или Лепа Брена и да споделяш собствените си възгледи на маса или във Форума, друго е да определяш "срока на годност" и мащаба на три поколения творци накуп, мерейки ги с твоя кантар, с който мериш шльоковицата и международното положение! Анадънму? Съвсем ясно е че имаме различни мерки и теглилки с теб, но пък докато твоите са по всяка верятност добри за ГОСТ стандарт, то моите са по-скоро ISO 9000. Както виждаш, аз отговарям винаги на рецензиите в книгата си за "похвали и оплаквания"...сега дали ще си съгласен или не - това вече е твой личен проблем, а не мой. Моето становище е такова и точка (ей таква- .) * * * Хммм...това извън диалога ми с теб: а бе какво беше написал моя приятел Зе Мария толкова гадно, че беше изпратен на заточение? Питам, бе...интересно ми е. Той обикновенно пише доста мъдро и един от малцината списващи тук които чета с голямо удоволствие...жалко за него...на мен барем ще ми липсва. |
| Грацко, благодаря за подробния, но - както обикновено - нищо-ново-не-казващ отговор. Все едно и също, бе, душа. С две думи - който е живял и творил между 1944 и 1989 - е конюктурен соц-творец. Точка. ДЖелезна логика - спирам повеч да споря, наистина няма смисъл. И не се опитвай да изопачаваш думите ми - едно е да изказваш мнение и да харесваш-не-харесваш някого, друго е да отхвърляш поколения не заради творчество, а заради времето, в което са творили... ма това не може да го осъзнаеш. Към едното съм толерентен, към другото - не бих могъл, сори. Съвсем ясно е че имаме различни мерки и теглилки с теб, но пък докато твоите са по всяка верятност добри за ГОСТ стандарт, то моите са по-скоро ISO 9000. ОК, аз нямам пренции за ГОСТ, ама когато ти ми покажеш сертификат по ISO9000 - може и да продължим темата... И все пак, за да заровим томаховката - един поздрав: Натисни тук - този юнак пя миналата година в твоето село, в Розения Театър...  Наздраве! |
| Виж сега, така разговорът става много по-цивилизован. Дай сега, още мъъничко да ти дообясня: Всички творили според соцреалистическите норми са соцреалисти. Това е безспорно, тъй като ако бяха "инакви", то те не биха били в съответните гилдии и следователно биха били "заклеймени" и "отхвърлени" от официозните културоразпръсквателни медии (да речем - Радой Ралин). Фактът, че през опоменатият от тебе период са творили и творци, нежелаещи да се впишат в параметрите на казионния художествен стил, е безспорен, но както по-рано казах - те са оставили анемични следи и въпреки, че могат да се намерят образци на "сносно" творчество ние нямаме културни великани от този период, каквито оставиха някои от "братските ни страни" ( творящи при подобни условия). Примери като Форман, Вайда, Окуджава, Момо Капор ми идват на "прима виста". Може би Радичков се приближава най-близко до нещо със субстанция...пак повтарям - това е според моят ISO9000* критерий. Колкото до Джеси, той ми е даже и комшия ( брамтончанин, демек) и затова изявите му в "Роуз Тиатър" са доста чести. _____________________________________________________________________________________ *колкото до този стандарт, това е една от най-гениалните измислици на "алтернативно мислене". Той (стандартът), в действителност само казва: Прави това което казваш, че правиш...тоест: Ако в твоите "директиви" пише: Аз произвеждам лайна! след като докажеш, че наистина произвеждаш лайна, то ти си напълно изряден...гениално. Нито вода иска нито храна и на всичкото отгоре ти си плащаш солидни суми на този "панел" да идва и да ти прави инспекции за да потвърди, че наистина произвеждаш лайна (да речем)...един от гениалните начини да произвеждаш пари от "нищо"...казвам ти го, тъй като аз съм този в моята компания който директно посреща на всеки две-три години ISO инспектори и им доказва, че в действителност лайната които ние обещаваме че ще произвеждаме в нашите свръхдебели "книги" са си баш същите лайна...никакво съпоставяне с лайната на "компетицията" (дето му викат тук), никакви световни стандарти - не бе, ти само трябва да потвърдиш, че спазваш собственните си закони (каквито и да са те)...хитро, а? Айде и от мен един поздрав с нещо от едни мои познати ( в същия дух): |
| За да оправдая никнейма си - линк към песничка от един човек роден на този ден Buddy Holly - Everyday: http://vbox7.com/play:5be30180 |
1. Че соц-културните дейци са с отдавна изтекъл срок на годност 2. Че тяхната култура е МЕСТНА и много по-надоле от световните мерки, каквито и да са те 3. Че пазарно (база слушатели/продадени творби) са още по-надолу. Спомням си едно предаване "Всяка Неделя". Имаше ПТС във Варна, където се провеждаше поредния фестивал на анимационното кино. Дадоха откъси от филми, дето не можеш разбра ни пол, ни порода на движещото се нещо, хеле пък "фабула". Та Кев.Кев. малко грубо прекъсна репортера от ПТС и му каза буквално: "Ние пък си харесваме розовата пантера!". Прекъсна теле-моста и пусна поредната серия на розовата пантера. ОК. До тук добре. Отговаря на 1. 2. и 3. Сещам се обаче за един филм, който ако беше на Антоньони, а музиката на Пинк Флойд, щяха да му дадат Оскар. Да, ама е на Людмил Стайков, т.е. ...ама не. "Илюзия" се казва филма. В самия филм, който сам по себе си отговаря на по-горните три точки има един детайл. Числото Пи. Спомням си сцената в кръчмата и четенето на тълковния речник, дето бяха стигнали до буквата "П" и героя на Велко Кънев с ужас разбра, че числото Пи или числото на Лудолф показва съотношението на диаметъра към дължината на окръжността и то е 3,14 , а той от край време обясняваше на съселяните си с един канап, че два пъти каруцарската спица е три , три и нещо от обиколката на колелото. После при разстрела не си даде колелото. Невероятно. Филм на световно ниво, който в себе си обяснява защо не може да бъде на световно ниво. Защото е български. Това в езиците за програмиране се нарича ракурсия. Във филма имаше и един Арлекин... |
| Грацко, мерси за поздрава... Да, съгласен, донякъде, ама все пак мисля, че ми дължиш едно извинение, или поне уточнение за масовото слагане под един покрив на всичките творци от соца. Може и на маса...  А за "значимостта" - аз обичам да се аргументирам, с примери - ето един показателен - те ти два клипа: Натисни тук и Натисни тук И двата са на официалните изпълнители, така че може да се сравняват. Първия е по твой (ISO9000) стандарт - на известна бизнес-дама, която навървя стотици концерти във Вегас, наша сънародничка. Клипът е гледан от над 8 милиона. Втория е по мой (ГОСТ) стандарт - на почти неизвестна британка, която всъщнест е ОРИГИНАЛНАТА изпълнителка на тази великолепна песен, от UK. Има 800К (десет пъти по-малко) хита. Мисля, че дори и най-непренциозното ухо може да улови кой пее по-добре песента и това не е бизнес-дамата... Но... който и да питаш - знае тази песен като песен на Селин. Въпрос на маркетинг и бизнес. И за последно - не заемам позиция и не съветвам никого кой вариант да слуша... Та тов мие коменатра за "успехи"те на известните и неизвестни веиличиа от соц, кап и средновековето до наши дни... |