Отиди на страница:
| Туй, че нашият пряпорец се държи от всекакви пишман-политици е ясно. Въпросът е, кога най-сетне ще попадне в истински български ръце.  |
| Обама е политически коректна кукла на конци и общо взето интелетуално импотентен. Нашите марионетки са още по-импотенти. Да се иска военна подкрепа от БГ в полза на американска военна дивотия където и да било по света е като да се иска от импотентен кастрат да прави деца! Изобщо казано - пълен конфуз! |
| Магдалена Ташева- депутат от "Атака" : "...Имайте предвид обаче, че американската икономика е базирана върху военно-промишления комплекс. Още при първите ракети „Томахоук“, които се посипят върху сирийската територия акции на големите корпорации ще се вдигнат. Военно-промишленият комплекс тегли като мощен локомотив цялата американска икономика. При война това означава многомилиардни поръчки не само за военната индустрия. Тя от своя страна дава поръчки на автомобилна индустрия, на компютърната индустрия. При войната в Ирак дори фирмите, осигуряващи слънцезащитни кремове на американската армия натрупаха огромни пари. За това Щатите не могат да съществуват без войни..." "...Тъй наречените бежанци, струпани по границата между Турция и Сирия са главорези, канибали и масови убийци. Това се дискутираше в турския Маждлис. Светските партии – Отечествената партия, Републиканската партия, Кюрдската партия искаха моментално да бъдат разтурени тези лагери и тъй наречените бежанци да бъдат екстрадирани в родината им... Защо Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ не приемат бежанци? Те категорично отказват. Тези бежанци там биха живели много по-добре, първо защото това са охолни държави, които могат да се грижат за тях и второ, защото имат верска и езикова съвместимост. Защо Израел не приема бежанци?..." ............................... На 30 август 2013 г. депутати от Атака внесоха в деловодството на парламента проект за решение за обявяване на пълен неутралитет на страната ни при евентуален военен конфликт в Сирия. Настояват България да не участва с контингент, да не предоставя бази, съоръжения или логистична подкрепа. От Атака очакват внесения от тях документ да влезе веднага като първа точка в дневния ред на Народното събрание другата седмица. Проекторешението на "Атака" гласи: На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 1 от ПОДНС внасяме проект за решение за обявяване на неутралитет, неизпращане на български военни контингенти и формирования, забрана за предоставяне на територии, военни бази и/или цивилни съоръжения във връзка с евентуален военен конфликт в Близкия изток и мотиви към него, гласи текстът на проекторешението, адресирано до председателя на парламента Михаил Миков. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: paragraph39 |
| А защо няма поне една статия, посветена на Съединението? Или то вече е без значение при днешното ни разединение? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ablepsia |
| нашият офшорник Арлекино, с глупавата усмивка, няма начин пръв да не покаже, че българските политици са ибрикчии. И той се пише барабар Петко с мъжете. И ако може да му се забрави комсомолското минало. |
карикатурата е боклук Действително, че си е пълен буклук. Комарицки все повече се излага с липсата на каквотои и да е въображения. Само простотии. |
| Честит празник на всички българи . Днешната дата е велика,и според мен тя трябваше да бъде обявена за национален празник на Република България,защото въпреки съпротивата на великите сили България осъществи САМА своето национално обединение. |
| Мдам, политическият слугинаж за кратки срокове силно уврежда не само таланта, но и, очевидно, интелекта и способността за обективна преценка. Човек е добре да крепи публичния си образ чист. Въпрос на личен избор... Честит празник на всички форумци! |
| Честит ден на Съединението на вси! С откъс от народния поет Иван Вазов: Случаят или по-добре - логическият ход на нещата, който събра в Пловдив неколцина от героите на тая история, пръснати досега по разни страни на България, беше довел и Ивана Боримечката. Нашият стар познайник не беше устоял най-подире против влечението на сърцето си и преди две години и половина напусна България. Неговото родно село стоеше още в полуразвалини и той се засели в богатото село Д., в долината на Марица, недалеко от Пловдив. Вкусил доста от политиката, той и сега не оставаше равнодушен на нея и колчем дохождаше в Пловдив, отбиваше се при приятеля си Стремски да узнае нещо по въпроса на съединението. Засега неговата политическа роля се ограничаваше в това въжделение. За депутат да се избира тука той нито помисли. "Де може в автономията един селяк да влезе в камарата! Тук не е простотия, като Шопландия... Тука образовани глави само се избират!" - думаше си Иван не без гордост за "Тракията". Тоя път Иван водеше Гурка и Скобелева - да ги кръсти в огъня на борбата за съединението. Тълпата заприщи улицата, из която вървеше. Вместо да се намали, тя растеше от нови съчувственици. Имаше там: търговци, занаятчии, денгубци, изпъдени чиновници; имаше печатари - напуснали всичките печатници в столицата, имаше гимназисти, изключени и не - между тях - Борис Шамуров, имаше хамали, селяни, чужденци любопитни и всичката празна сган на крайните пловдивски махали, застървена от вчера за днешния митинг - днес беше неделен ден. Но тая смесена тълпа, доведена тука от различни побуждения, се сливаше духовно в едно искрено патриотическо чувство. Полицията оставаше свободно мирното политическо шествие, позволено от законите. Градоначалникът, един русин, не намираше за добре да пречи на народа да иска онова, което Русия бе искала и подписала в Сан Стефано. Иван Боримечката, който по ръст и по разпаленост изглеждаше като един от вождовете на множеството, показваше особено усърдие - неговия огромен глас задушаваше другите и даваше тона. Той често се обръщаше към децата си: - Гурко! Викай! - Скобелчо! Като идем пред руския цар, да извикаш ура, да не стоиш като папин? "Руският цар" беше руският консул, пред балкона на когото тълпата отиваше да манифестира. Боримечката нямаше време тука да обяснява Скобелеву разликата между двамата и да го посветява в тънкостите на държавната наука. Това шествие към домът на руският представител, скръбно по своето възпитателно значение за младото поколение у един млад народ, фърляше едно триумфално изражение по всички лица. Култът към Русия в Южна България, тогава още горещ и непокътнат в масата, а в интелигенцията омекнал до чувството на една разумна признателност - движеше още с магийна сила духовете. Разочарованието в Русия не беше ги докоснало още, както в княжеството, гдето намясата на русите в злочестия преврат от 1881 г. беше произвела първия разрив между интелигенцията и тях. Когато наближиха до къщата на Цветанова, навалицата спря. - Да извикаме Цветанова! - Господин Цветанов, народът, майка му стара, иска да му гълчиш... Раздадоха се безброй гласове. Народът чакаше да види Цветанова. Скоро се изправи на балкона депутатът и поздрави народа, който му отговори с бурни викове, сред които изскачаше по-ясно гръмовития глас на Боримечката. - Да живее съединението! - викаха стотините гласове. Иван извика: - Долу княз Богориди! Такъв смел вик днес пръв път се пускаше. Един господин със златни очила го дръпна и му каза: - Не думай княз Богориди: кажи Алеко паша! - Той не познаваше Ивана. - Мълчи бе, не учи баща си как се правят деца! - изхока го презрително бившият искрецки депутат и политически мъж. Цветанов произнесе реч, която беше една гореща филипика против съществуването на Източна Румелия, "грозен паметник на вопиющата несправедливост на Европа, която чрез разчленението на България осъди отечеството на слабост и политическа анемия". Заключителните му думи: "Съединението ще стане, стига да го искаме. Да живее целокупна, неразделна и велика България!" се покриха с възторжени ура и ръкопляскания. - Да живее! Аз първи ще издигна байрака на връх Балкана! - извика Иван Боримечката. - Ура! Да живее велика България! - Да живее Русия! - На консулатото! - Викайте, бре! Майка ви... - извръщаше се възторжено Иван към Гурка и Скобелева, които възпитаваше в политически живот. Рангел, чужд още на тая страна и непознат със страстите, които я вълнуваха, едвам къде края можа да разбере в що се състои работата. Той се наелектризува от общото вълнение и зафана да вика. Мирната манифестация отмина нататък. Но тя скоро доби малко бурен характер. При един кръстопът, из една тълпа, която стоеше настрана, чу се вик: - Долу! Тоя оскърбителен възглас, фърлен очевидно на манифестантите, направи ги да се обърнат към казаната купчина зрители. Между другите познаха там доктора Догански с гневно лице. До него един млад поп, с килната назад килимявка, с лице сухо, с рижда рядка брадица, стискаше юмрука си и говореше нещо ядосано на окръжающите го като погледваше презрително към тълпата. - Кой извика: долу? - питаха някои. Догански благоразумно влезе в кафенето. - Тази ли козя брада вика: долу? - попита зачуден Боримечката, като се вгледа в попа. - А бе този е аргосаният: поп Кън! - извика един. - Поп чапкън! - изсмя се друг. - Долу черните раси! Долу идиотите учители! - извика Борис Шамуров, като зърна пред кафенето и някои от своите учители. - Тоя пък какво! - попита един, като посочи Борис Шамуров. - Той е изпъден гимназист. - Кого де боли, там се чеше - усмихна се другият. - Да живее Алеко Богориди! - извика попът дръзко. В туй време двама стражари го приближиха, за да му дадат покровителство, ако стане нужда. Това повторно извикване и появлението на полицията разгневи тълпата. Неколцина от най-буйните се фърлиха върху попа, като разблъскаха стражарите, и пръв го улови Рангел за гушата. Той разбра, че тоя същи поп е влизал у Миткови с безчестно намерение и зафана да го дави. Но Иван Боримечката го изтегли из ръцете му веднага и каза на уплашения поп: - Изреви едно: "Да живее съединението!" или ще ти сплескам главата! Като видя страшния юмрук на Боримечката, попът извика с разтреперан глас: - Да живее съединението! - Хай сега върви си. Попът се вмъкна в кафенето сред смеховете на тълпата, която продължи шествието си нататък, шумяща и внушителна, за да прави овация на Русия пред балкона на нейния представител и да го моли да предаде на царя народното желание за съединение.  |
"България счита, че Съветът за сигурност на ООН е необходимо да изпълни своите отговорности, за да се прекрати насилието в Сирия". С други думи, България очаква великите сили да се разберат (иначе няма да има решение на Съвета за сигурност), след което тя ще ги подкрепи. Удобно, ала непрактично, защото е ясно, че не могат да се разберат. Много съм удивен, когато автори като горния се опитват да ни вменяват някакъв комплекс за малоценост, че не се произнасяме по въпроси свързани с конфликти по света. Все едно, като каже някой български политик нещо вярно или грешно, ще променим хода на събитията?!?! И нищо да не кажем, на никого няма да му пука. Въпросът е, да не го отнесем покрай една бежанска вълна. Но и да пискаме, пак никой няма да ни чуе. Простичък факт. Така че, самият текст е толкова високопарен колкото позата на Мистър Чехльо. |
Сидеров си е обикновен комунист, червена кратуна, последователен марксист-ленинец. Другото по него е камуфлаж. Авторът на горните глупости борави с понятията като слон в стъкларски магазин.  |
За постингите на OtvoriO4i, тук и другаде от днес и вчера -->  Изпитвам същото разочарование като Дон от няколкото карикатури по "темата". Тук е скрит един друг феномен, който за жалост ние не коментираме, но го забелязваме ката ден с невъзможните по убогост коментари на проскубаната гарга, зетът на тьощата, "боцман"-а портиер уж от цру, арпаджик 2 и още един двама, далеч по-безмозъчни "герой" от по-близката околност. Тезата ми е, че тези и не малка част от нео-либералните апологети, живеят в миналото. Когато, поради младост, глупост и не информираност всеки що-годе разумен човек вярваше, че трябва да е готов на мига и да грабне букетите цветя за да приветства любимите американци-освободители на гара София!! Така беше преди няколко десетилетия, но животът ни даде всякакви възможности да прогледнем, дори да развием повече или по-малко мисленето си, логиката, човещината - дори тя да е останала на латентни позиции, все пак трябва да я имаме... Но в същност нещата са точно обратното! Наблюдава се дегенерация дори в мнозинството, което намирайки се заедно, по-лесно може или би могло да запази положителните си настройки. Докато изолирани единици от нацията нямат никакъв шанс ако не са много твърди и устойчиви характери - особено емигрантите. Което на свой ред също не е за чудене! - Че как иначе, след като и в местните координати (било поради едно или друго) способностите да се обмислят, претеглят и решават нещата стигат само до първите срички на идеята? Та не е ли този ментален недоимък виден на всеки един метър, да не кажа сантиметър в заобикалящата ни действителност тук ?! Не прозира ли този във всяка една дума, жест и постъпка на всеки един/една от т.нар. "елит", политици, общественици - и така до най-долу - до бай Иван и бай Мангал?! Може да наречем липсата както си искаме, но няма да можем да я отхвърлим или замаскираме с всякакъв род извинения. Неспособността да се мисли целенасочено и изяло, от "А" - до "Я", оплитането на "конците" не по-късно "М" или "Л" и в най-добрият случай: спиране на "П" е тъжна даденост. Но "П" - само като подкуп, а не Постижение!! Описаната умствена недостатъчност за мен е дори нещо повече: - Тя е Проклятие! За индивида, семейството, групата, народа... Така излиза, че талантът и дарбата не са достатъчно и окончателно условие за прескачане на зацикляния и оставане в миналото. Както "онова", с букетите за "добрите". Още повече в сила когато се оказа, че в същност тези са били винаги възможно най-лошите. За да възприеме и премели този шок, не всяка душа намира сили. Просто предпочита да не прогледне. Което си е и нейно право, но не когато тя е Президент на няколко милиона загубени и предварително осъдени от съдбата, души! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Eisblock |
. Уви!| Не си спомням и една карикатура на външнополитическа тема от Комарници, да е сполучлива. Виж на тема, български зоопарк, Комарницки има изключителни произведения. Една идея за вестник СЕГА си позволявам да дам. Комарници може и да има гениални хрумвания, но очевидно не му идват по желание и всеки ден. Като няма нищо интересно, заменете карикатурата с некое убаво маце, пак ще зяпаме с интерес, нищо че публиката тук не е младежка. |
| Отвори очи е най-близо до същината на нещата. Както и позицията на народната представителка от "Атака". Единствено техните позици заслужват внимание. Що се отнася за опростялата до оскотяване проамериканска сволоч , ще им се сбъдне мечтата - Ще има война! Пак и пак! Защото капитализмът неизбежно стига да тежки кризи - локални, регионални и глобални. И едиственият начин да излезе от тях е ВОЙНАТА! Ще се оживи икономиката на империята, ще се реализират натрупаните запаси от оръжие и муниции, ще се преразпределят суровинни източници, пазари, ще се затрият част от "излишните" за империята второкачествени народи, ще бъдат "поучени" всички други, които не слушат и не слугуват на Великият "бял" Баща от "най-хуманната и най-демократичната в света" империалистическа държава - САЩ! А българският слугинаж на Господарят за пореден път ще изуе гащи и ще заеме удобна за онождане поза! И ще спечели своите 30 сребърника! А българският народ ще трябва да приюти, да нахрани и облече част от стотиците хиляди жертви на поредната хуманна и демократична война за своя сметка. Така ще стане! Както ставаше и както ще става, дорде не рухне империята на финансово-монополистичния капитал, който някога се наричаше империализъм, а днес "Глобализъм"....... |