"Бъркат ми в джоба, което е лошо за държавата..." "Не стига, че трябва да упражнявам непрекъснат мониторинг над работата на стажанта, те искат да му сложа и човек, който да го наглежда..." "За него ще е лошо ако му плащам, щото после мога да го съдя..." |
Не държавата, а гербрастията...тия хоора не могат да се подписват без правописни грешки, законопроет за бизнса щели да внасят... не само, че няма да наемаам стажанти,още по-малко да им плащам. аконякой иска да го обучавам в моя бизнес да си плаща- ще го уча. Щото като ми напише укопация до някой клиент и ми е достатъчно да почвам от начало... |
Доста смислена статия. Все повече и повече правила, все по-безсмислени и все по-трудно изпълними... Намирисва на поредните чиновнически системи за генериране на тунеядци и създаване на прекрасни корупционни практички... |
И ад не ща да се занимавам със стажанти, ама най-нормалното нещо е, като си го взел, да му сложиш некой да го учи, да го препиташ накрая и да му плащаш поне МРЗ. Пък държавата, ако иска некой да върши работата на образователната и система, да го компенсира по някакъв начин. Ама в тия минимални изисквания не виждам какво странно има. |
Времето за провеждането на един конкурс (популяризиране, оценка на кандидатурите и интервютата) отнема на отговорника около 4 пълни работни дни. После следва въвеждане на стажантите, разпределение на задачи и почти непрекъснат мониторинг на работата им. По моя лична преценка това възлиза на между 20 и 24 пълни работни дни годишно. Това са все разходи (или пропуснати ползи) В ИПИ кипи един усилен труд, не е истина... Даже и пропуснати ползи се наблюдават! |
Въпреки съмненията ми за генералната полза от ИПИ и въпреки впечатлението ми че повечето завършили и работещи подобни ... "неща" цял живот работят Captain Obvious с всичките илюзорни ползи за обществото от това ... е, въпреки това в казаното има смисъл. Повечето потенциални стажанти са и студенти, защо учат нямам идея, след като това поне на 90% от тях не им носи друго освен диплома, но ходят в някой "университет" и считат това за по-важно от ходенето на работа (па камо ли стаж). Поради липсата на квалифицирани кадри при нас често сме готови направо да ги назначим под някаква форма и в "междучасията", ако не да ги научим сериозно на нещо, поне да им даваме задачки, които да ги водят в правилна посока. Само, че образованието е по-важно, не че човек завършил някаква информатика някъде ще научи нещо там, но културата ни е такава - образованието, колкото и да е формално е по-важно. Хубаво, всеки има право на избор, ама тия хора в повечето случаи не можеш и на половин ден да ги назначиш, от тях 90% нито имат необходимата настройка за тая работа, нито ходят в двата или трита университета в България, където наистина и нещо се научава - та как някой да спази такъв закон?!? От юрналите се да стават програмисти малка част стават, друга една по-голяма изисква дългогодишно менторство или ако има късмет се превръща в планктон за ковбойските софтурени фирми (работещи на принципа да покажем нещо, клиента да се забърка с нас достатъчно дълго, после ако му стиска да се откаже) - повярвайте ми вредите нанесени от тоя начин на работа не са само за клиента, но и за работника и то за цял живот. Е, как да ги положи човек тия усилия? Иначе в тоя законодателен напън има и нещои рационално, но то се отнася само за ония, които не се решават или не ги бива (още) за редовна работа, но не ходят да търкат банките напразно в Н-тия университет - т.е. трябва да почнат да се издържат, за тия дето и учат такъв закон само ще обърка нещата. |
Това, което много хора забравят, е, че цената на стажантския труд, наред със самото заплащане, включва и разходите за провеждане на конкурс и за обучение. Като ръководител на стажантската програма на ИПИ мога да дам следния пример: от лятото на 2008 г. насам през ИПИ са минали 56 стажанти. Това прави по близо 10 стажанти на година. Все пак, описвайки разходите на време и пари, авторът пропуска да спомене ползата за организацията си. А именно, още 56 промити неолиберално мозъка, които един ден може да заемат позиции, на които да бъдат съветвани от ИПИ. Или да поръчват "изследвания". |
Сега не разбрах какво предлага афтора. Да се взимат стажанти без да им се плаща, без да им се назначи някой да ги наглежда и въвежда в работата и без накрая работодателят им да се убеди дали тези хора са вече годни да заемат самостоятелно длъжността? Да се плаща на стажант (под стажант аз лично разбирам лице в процес на обучение, все още незавършило, което отива да се запознае със спецификите и условията на труд там, закъдето се е насочило) не е редно, освен ако не изпълнява (заема) щатна длъжност, на която няма назначено лице. Съответно след подписване на временен трудов договор. Що за стаж ще бъде, ако сложиш един стажант на някакво бюро и му кажеш - виж там, занимавай се с нещо, за да мине времето, а после ще видим кого ще назначим. То, в такъв случай, на другаря не му е нужен стажант, а опитен работник. Ама ако може да се води на стаж и да не иска заплата.. |
Има резон в някои от твърденията. Безплатните стажове обаче провокират работодателя да ползва стажанта за глупости и да не го учи на нищо. Все ми се струва най- ефективно обучаваният дас плаща и после да има право на претенции за нивото. И все пак, автора, защо 56 стажанти годишно? ОТ любов към младежите и желание да им дадете път в живота? Хайде бе! |
Държавата си задава грешния въпрос и съответно адресира грешния проблем. Въпросът не е колко струва трудът на младите, а колко е склонен да плати работодателят им. Последният ще е склонен да плати повече, ако първите произвеждат повече с труда си. За да стане това обаче, на първите им трябват две неща - по-добро образование и повече практически опит. Предложеният законопроект намалява достъпа на младите хора до второто, а първото не е в обхвата му. В главата на автора има каша - на 27 години той смята, че вече всичко знае и може да дава съвети на всеки. Да, младежите нямат опит, често и нямат подходящото образование. И какво - да ги пенсионираме като безработни ли? Те имат право да се научат и наше задължение е да им помогнем. Начини има . за всеки младеж, който теперва започва работа и няма никакъв стаж, държавата може да направи данъчна отстъпка на работодателя, което ще му компенсира първоначалната инвестиция за обучение на новака. Така на последния се дава шанс да тръгне отнякъде, пък ако има ищах - и да натрупа професионален опит. Същевременно частично се покрива и рискът на работодателя и освен това той пък получава шанс да намери качествен работник, обучен по негов тертип. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mladya hqsh |
Статията е смислена, но като гледам "най-интелигентният форум" се е отдал на плюене по принцип и деклараци от политико-идеологическо естество със съмнителна стойност Най-грубо казано минимално гарантирано заплащане за всеки стажант е аналогично на минимална гарантирана стипендия за всеки студент в държавата, още повече стажовете коригират недъзите на висшето образование. |
Ми това си е пълно безобразие. От къде на къде ще им плащат на тия стажанти? Не стига че ги учат, ами ще им плаща. Те те не работят, те само стажуват. Стажуването си е пълно лентяйство. даже трябва да ги задължат да си плащат стажуването на работодателите. Всъщност тук и дума не може да става за работодател. Тук става дума за СТАЖОДАТЕЛ. Тоест такъв дето ти дава нещо, а стажанта му взима. |
Целия тоя спор за стажантите и заплащането им, ми прилича на следното: Отиваш в магазин за професионално оборудване да си купуиш една непозната за теб досега машина. И се пазариш - когато машината си избие цената поне 10 пъти, чак тогава ще я платя на половин цена. Да, ама не. Ей затова всичкото бизнес крещи и реве, че не може да си намери персонал за квото ви хрумне. В малко по-нормалните държави, към начинаещите (НЕ стажанти) има определени предварителни изисквания, които се проверяват в няколко часов тест. Който е покрил минималните изисквания, се назначава на работа с ОБУЧЕНИЕ, и не на МРЗ за страната, а на МРЗ за компанията. Ама нали сме уникати, требе да преоткрием топлата вода и от ИПИ да ни обяснят как се вадят домати с гранати... |