Отиди на страница:
Firmin 07 Ноември 2013 20:37 Ако ние бяхме подвластни на вътрешния си порив, подобно вас, поставяйки го над закона, просто щяхме да дойдем и да ви изметем. Три танкиста, три весе"льiх друга ....  Гледам сите барекоиди с изопнати нерви след гафовете при командваюия ги коалиционен партньор  |
| Когато по-малко от половината нарушават закона, това е закононарушение/престъпление! Когато повече от половината нарушават закона, това е революция(или преврат)! Преврат е, когато Целта е противоконституционно и противозаконно да бъдат сменени персонално управляващи(те)! Революция е, когато Целта е противоконституционно и противозаконно да се сменят или формата на управление(например, от Монархия в Република- или обратно), или формата на собственост върху средствата за производство(например, от частна в државна- или обратно)! Ерго, възможно е Преврат да прерастне в Революция- но НЕ и обратното! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: paragraph39 |
| Малко биографична информация за автора на пасквила: Николай Вълканов, икономист, аграрна икономика (позиция, осъществена с подкрепата на Фондация „Америка за България” в рамките на проект „Икономически анализ на селското стопанство”  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ablepsia |
Хайде моля ви се стига с тези пасквили! Ако хората наистина се осъзнаят, авторите им ще бъдат първите пребити с камъни на площада! Ще видите тогаз едно неподчинение едно чудо! Целта на тези протести е реформаторите да се върнат в НС и нищо друго. Няма значение, че това ще върне и герберите на власт и че те не са по-читави от сегашните, а са още по-нагли. Бе правете си вашта измислена "революция", но не ни занимавайте с нея. Не сме идиоти!!!!!!!!!!  |
Minderbinder Малце кютек требваше да фърли БоБо на тълпата преди да фърли оставката Ама меко сърце07 Ноември 2013 20:08 И да се разберем - всеки има право на протест, но няма право безнаказано да отнема права на останалите. Неподчинение ? Хубаво, но за това има наказания - арести, глоби, поправителен труд. В по-тежки случаи дори затвор. И малце кьотек, ако много се дръвчиш на полицията. Така поне стават нещата в 'нормалните' държави. |
rorik 08 Ноември 2013 08:11 Що така на крадците не им харесват НПО -тата? Напротив седерастите много обичат НПО -тата, а и те им плащат. "Демократична" корупция. |
| Първо, Торо и в есето си, и в живота си приема, че човек с достойнство трябва да понесе наказанието за своето гражданско неподчинение. Когато отказва да плаща данъците си, моментално е арестуван, осъден и дори лежи в затвора, макар и само за една нощ. Нашите бунтари само да ги бутне някой полицай и опищяват света. Второ ИПИ вчера навърши 20 години. Гражданско сдружение, работещо в частен интерес, съгласно устава и регистрацията си. Частният интерес е на големите мултинационални компании и местните им слуги - компрадорска буржуазия, а също и на добре платените членове и служители на това сдружение. Няма да забравя, как на едно туристическо изложение в далечната 2006(ако не ме лъже паметта) имаше дискусия, в която участваше Красен Станчев. Няколко изказали се и модераторите се опитаха да убедят хотелиерите, че трябва да лобират за по-активна държавна регулация по Южното Черноморие, защото този модел на туризма ще доведе до бетониране на цялото Черноморие и превръщаненто му в оазис на евтиния алкохолен туризъм. Излезе Красен Станчев и каза, че никаква държавна регулация не трябва да има. Пазарът ще регулира всичко. Аплодисменти от страна на хотелиерите, дискусията приключи... Иронията е, че днес почти всичките хотелиери, участвали в дискусията са или мъртви, или в обявен, или в необявен фалит. Черноморието ни е бетонирано и съсипано, а Красен Станчев и ИПИ продължават да убеждават, че пазарът ще регулира всичко. Самият факт, че ИПИ подкрепя протестите на десебарите и гербаджиите ме убеждава още повече, че те са вредни и опасни... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: popangelov |
| Tова вече не знам откъде да почна да го коментирам. А това да се дава трибуна на бръщолевения на видимо неадекватни хора, просто не знам как се оправдава. Нека да пишат във форума щом толкова искат да бъдат чути - те са явно на нивото на няколко хиперактивни форумни индивиди. И на акъл и на претенции. |
| За тези и онези списъци (или когато монасите-будисти удрят) Автор: Николай Стайков Посвещавам този текст на Велислава Дърева, един от най-талантливите публицисти на България, и на д-р Николай Михайлов, чиито политически анализи са истинско удоволствие за четене и слушане. И с двамата не съм съгласен по темата „протести“ само на около 10%. Седя си кротко в самолета и вместо да се откъсвам от медийните ни войни, се занимавам със списъци. Гадно нещо са списъците, особено негативните, но този, за който говорим от вчера, е важен. Оставете имената, самото му появяване е посланието. За по-незапознатите, накратко: някакъв човек в един сайт полуанонимно публикува списък на „комисарите на статуквото“ – журналисти, активисти, анализатори, прикрити и неприкрити партийни активисти, които са меко или твърдо против антиправителствения протест. Други, като нас, препубликуваха списъка, за което ни обвиниха, че сме „като тях“. Прави са. Приемете го обаче като предупреждение – след четири месеца на един по будистки мирен протест срещу едно задкулисно и компрометирано управление, някой избухна. За който не е чел будистки притчи, и филмите за бойни изкуства вършат работа – и в тях кротките монаси много рядко избухват и удрят, но като по правило винаги е светкавично и точно. После се изповядват и медитират за изкупление, и поучават младите последователи да не правят така. Не е редно. Като заговорихме за „тях“, онези отсреща, преди няколко дни „те“ публикуваха един друг списък, може би десети пореден – списък на кукловодите на протеста. Като в меню на евтин ресторант, всичко беше илюстрирано нагледно и цветно – кукловодите отгоре, кукловодените отдолу. На предна корица това, а на задна се мъдри единствената реклама във вестника – на ресторант в Драгалевци, собственост на фирма на тандема майка и син. Не просто тандем, а Тандемът. Синът, да припомним, е успял мъж на 33 години, магистрат във вечен отпуск, неприсъстващ депутат от ДПС и управляващ несобственик на медийна империя. Охраняват го бронирани джипове и живее в конспирация и мистерия като злодей във филм за Джеймс Бонд, само дето не е на неизвестен остров, а в пазени от мутри имоти в Бояна, а момичетата на Бонд се заместват от Цветелина Янева и Николета Лозанова. (Явно говорим за личен вкус, не за пари). Протестът, който започна с неговото назначение, продължава да е един мирен, направо будистки протест с песни, танци и сценки, с които протестиращите малко наивно се надяват да убедят повече хора да излязат на улицата, а управляващите да се засрамят и да си тръгнат. Този протест прилича повече на онзи в Тайланд, на монасите в оранжеви дрехи срещу полицията, отколкото на тези с коктейлите „Молотов“ на площад Синтагма в Гърция. Дори когато блокираха мирно колата на премиера, нямаше един камък хвърлен по него. Гледаха, разследваха, изземаха снимки – няма и няма. Министърът лично призна. Живи будисти са тези протестиращи, не балкански субекти. За будисти като стана дума, говоря си с Иван Бедров, един от набедените кукловоди от вестника с единствената реклама. Той директно ги нарича „медийни бухалки“, а не вестници. Реагирайте, казвам, открито писмо, обръщение, дело, абе нещо. Игнор, казва Иван. Казвам ви – будист. Обратно в самолета, в който пиша, и неуспешно се опитвам да избягам от четиримесечното медийно зомбиране, на което сме подложени. Не бих казал закъде пътувам със самолета, ако не беше знаков град – Мюнхен, наричан някога „главния град на движението“ (онова движение, което обединило социализма и национализма в едно, само че директно, а не като при нас в тайно-срамна коалиция). От тук един човек със смешни мустачки е започнал да твори огромни бели, а и там също е имало списъци. Най-известният е онзи, автора на който си мълчал, когато нацистите идвали за тези, онези и другите след тях по списък, и накрая нямало кой да се застъпи за него, защото никой не е останал. Та си приключвам аз текста в кафе в сегашния Мюнхен – любимата бирария на онова движение е пълна с китайски туристи, а отсреща продават курсове по йога и дзен медитация. Тук говорят за производства и технологии, а на час и петдесет минути оттук, обратно в София, правим списъци с врагове и търсим чужденците за да ги намушкаме. Не точно ние, ама така излиза ако четеш уж свободните медии. Кой ни върна тук? Защо вървим назад и викаме демони от миналото? Защо не можем да намерим общите ценности? Всичко ще стане ясно с времето си, съвсем скоро, но нещо първо ще трябва да рухне. Първото в доминото е кухата медийна империя с вестниците-бухалки, лафките със законови протекции и манипулативни авторитети. То ще рухне изведнъж, и много от нас ще се изненадат от това. Първите ще бъдат тези, които бъркат реализма с цинизма, и казват че ако не работиш за един Тандем, ще е за Друг. Дотогава предупреждението е ясно – просто и монасите-будисти могат да удрят, а не само да се самозапалват. Някои от тях дори го правят по-добре от тези с мускулите и бронираните джипове. Разликата е само, че след това не се гордеят с удара си. * Авторът е съосновател и координатор на NOresharski.com. Сайтът е създаден от доброволци журналисти и блогъри на 1 юли т.г.. В този ден група протестиращи блокираха кортежа на премиера Орешарски в Бояна и принудиха НСО да го върне обратно в охраняваната му резиденция, като така провалиха ранно и извънредно заседание на правителството. Този факт Правителствената информационна служба отрече, а НСО отказа да коментира. Лично Ани Димитрова, управляващ редактор на безславно изчезналия седмичен вестник на Делян Пеевски „Контрасти“ и сегашен шеф на правителствения пресцентър, се е обадила на големите телевизии, за да поясни казуса. На следващия ден премиерът е посетил Правителствена болница за преглед. Той няма да ви потвърди това, ако го питате, но въпреки това, ако все пак имате такава възможност – гледайте го в очите. Натисни тук |
| Николай Слатински: Още веднъж за „тоя списък” и за обвиненията в болшевизъм Автор: Николай Слатински* Noresharski.com публикува и анонса на публикацията от фейсбук профила на автора: Вече няколко дни не ми дават ни сън, ни покой мислите за „тоя списък“ и всестранната атака – от различни леви и „десни“ посоки на политическия компас, гарнирана със зловещи обвинения за болшевизъм… Отправят се абсолютно болшевишки, хунвейбински, червенокхмерни обвинения по адрес на хора, застанали С ИМЕНАТА си и стоящи вече месеци с тях открито и лично – зад своята абсолютно прозрачна, публична и обществено известна гражданска позиция в подкрепа на протестите и студентите… И то за какво са тези обвинения? Заради някакъв анонимен списък на все още анонимен автор!! Ето защо поразсъждавах на глас в моя сайт над този феномен – да хулиш заради нещо дълбоко анонимно хора, излезли най-открито с имената си пред обществото… И в същото време да не си казал за 4 месеца и 4 критични думи по адрес на онези, срещу които се протестира… Като всеки човек, който изпитва почти физическа болка, че България върви назад и се разпада, че политическото у нея умира, че социумът й се изражда постепенно във война на едни части на обществото срещу други, с тенденция това да се превърне във война на всеки срещу всеки, аз постоянно мисля над въпросите: Какво се случва в страната ни? Защо се случва? Докога ще се случва? Колко още има да ни се случва? В този смисъл непрекъснато преживявам цялата разправия по „тоя списък”. Колко неща се изпонаписаха, колко заклеймявания в болшевизъм, агресия, простотия, фанатизъм, фундаментализъм и какво ли още не не се изляха по наш адрес – по адрес на подкрепящите протестиращите студенти и въобще подкрепящи протестите. Докараха ни дотам, че ние трябва – както и аз постъпих – най-напред публично да декларираме, да заявим, да се разграничим, да осъдим, да охулим, да заклеймим всякакви списъци. Вкараха ни в абсурдна политкоректност! Приписаха ни вини и подеха единен хор с някои талибани от левия партиен печат (защото там има и огромен брой нормално мислещи и пишещи, много свестни хора с леви убеждения – каквото и да означава „леви убеждения” във вестник на партия, в която лидерите до един са пожизнени изборни сенатори с огромни банкови сметки, отиващи повече на олигархични патриарси… .Отново казвам ясно и категорично както преди няколко дни – аз съм, винаги съм бил и ще бъда срещу всякакви списъци, те са чужди на моята същност и дълбоко ме отблъскват и отвращават. Само че съм и срещу това под маската на борбата с болшевизма да се води по болшевишки война срещу всички, които са срещу това, което са писали 90% от попадналите в този глупашки списък! Тук говоря за 90%, защото има 10%, дето са фанатици, тип политическа „Ал Кайда” на червената идея – идея отдавна покварена, обезчестена и изнасилена от една върхушка вечно присъстващи през тези 24 години на Прехода виновници за агонията, анемията, аномията и апатията на страната ни… По болшевишки, точно по начина, по който ни обвиняват, оскверняват, заклеймяват, подозират, че щом подкрепяме студентските протести, ние сме виновни за „тоя списък”, точно така те воюват срещу нас. Приписват ни всички смъртни грехове и ни осъждат за престъпването на всички Божи заповеди нас – мислещите различно от това, което за 3-4 месеца изпонаписаха 90% от попадналите в нелепостта на „тоя списък”! Ние сме виновни, ние сме грешни – заедно и поименно и заради какво? – заради един съставен анонимно и от все още анонимен автор списък! Дали си дават сметка всички, които нададоха подобен вой с крясъци и в кресчендо – колко много ни обиждат и ни приписват несъществуващи грехове!? Защо ни нападат? Заради собствените си ли грешки, а може би и заради вътрешните си усещания, че са произнесли думи и са написали слова, от които дълбоката им, искрена и истинска съвест се чувства леко нечиста? В края на краищата нашата подкрепа за протестите – от януари досега, и за стачката на студентите от началото й досега е ясна, публична, открита, заявена многократно, персонално – някои като мен в блога си, други във вестници, трети по телевизии и радиа. И в тази подкрепа няма нищо анонимно, тя не е базирана на някакви лични нападки, на каквито и да било разобличителни списъци, а е принципна – срещу статуквото, срещу олигархичното задкулисие, срещу наглото безсрамие на казуса „Пеевски”, срещу безумно изкористеното решение на Конституционния съд по този срамен казус, срещу нечестностите и нечистотиите на политическия елит… От друга страна 90% от влезлите в този тъпашки списък (вижте как съм принуден на всеки ред да се разграничавам от всякакви списъци, за да не бъда заподозрян, че съм доволен от „тоя списък”!!!) наистина, наистина, наистина, наистина: Насочват силата на своите пера само срещу протестиращите и единствено срещу тях. С редица писания не просто критикуват протестиращите, а ги обиждат, окарикатуряват ги, иронизират ги, заливат ги със сатира и сарказъм, демонстрират презрението и надсмиването си над тях и отвращението си от тях. Постоянно внушават, а значи лъжат де юре и де факто, че протестиращите са плащани от Бойко Борисов, в сговор са с него, действат съзнателно, за да го върнат на власт и са негови слепи марионетки. Забравиха от 3-4 месеца изобщо да кажат и една критична дума срещу онези, срещу които се протестира, не виждат тяхната вина, а понякога дори правят междуредови внушения, че понеже са избрани законно (да припомним ли обаче как водещи фигури от Главна прокуратура в сговор с водещи фигури в БСП излъгаха обществото ни в деня за размисъл и изкривиха ненормално и неморално резултатите от вота) и затова срещу тях не е редно да се протестира. Перманентно разпространяват спекулации за скрито соросоидно финансиране на протестите, забравяйки явно, че в момента в света протестират в 37 държави и вероятно според тях във всичките тях протестите се плащат от Сорос, а не защото светът е с единия си крак на площадите, готов да се бори срещу всяка неправда на властта. Отказват да видят как под повърхността на събитията, под невярната представа за видимостта (а те също изкривяват представата и я правят невярна) протичат процеси на преразпределение на икономически територии, вземат се реванши от бизнесмени, онеправдани и „онеправдани” от мутрорежима на „ГЕРБ”, досъсипват се родни производства, ускорява се стагнацията на икономиката, набира сила отново притихналата временно контрабанда, назначават се ва ключови позиции ченгета и милиционери не само от „добри”, но и от гадни подразделения на бившата ДеСе и тогавашното МеВеРе, лансират се червени и депесарски калинки или корупционери от времето на Тройната коалиция, върви скрито договаряне с медийните олигарси – т.е. малко по-фино, по-културно, по-възпитано, по-образовано, но се повтаря същият този модел на управление, който превръща България в разпарчетосана държавица в насипно състояние с прединсултни синдроми и симпотоми, можещи да я доведат до летален изход. На практика работят именно за циментиране на статуквото, смачквайки и смазвайки ссъс силните си пера дори най-плахите, най-отчаяни и най-последни опити това статукво да бъде дестабилизирано, ако може и дискредитирано, а защо не и променено. Ето защо, вместо те да обвиняват толкова агресивно, осъдително и заклеймително заради някакъв анонимен списък с анонимен автор, нас – тези, които с имената си, с лицата си, с перата си, с дните и нощите си излизат на протест или подкрепят протеста, нека 90% от попадналите в „тоя списък” се замислят – какво и защо всъщност се случва и на практика какво и кого обслужват… Не казвам, че го правят съзнателно или заради келепир, те могат да се заблуждават от най-искрени подбуди, да смятат, че са честни и почтени и да са такива, но в края на краищата позицията им е контрапродуктивна и контрапротестна. Лимфните възли са система за ранно сигнализиране за опасни болести в организма. Когато лимифните възли са подути, те макар и да изглеждат грозно, неестетично, (вероятно) отблъскващо – сигнализират, че организмът се разяжда от патология. Твърде нелепо е да обвиняваш, лимфните възли, приписвайки им грозни неща и нелицеприятни прояви, затова че са подути – те са подути, защото организмът е болен. Най-образно казано – когато с културтрегерски бяс и естетска пяна на уста осъждаш надуващия вувузели, помисли първо – какво иска да каже той с това неестетично надуване. Когато осъждаш този, който протестира, помисли – а може би има нещо много патологично в това, СРЕЩУ КОЕТО и у тези, СРЕЩУ КОИТО той протестира. В края на краищата протестиращите и въобще тези, които тръгват за промяна на несправедливото общество, винаги са по-малкото, те са малцинството; докато онези, които са срещу тях винаги са повече, те са мнозинството, което винаги трепери срещу промяната. Това мнозинство злорадо или с безразличие чака първите да паднат в кърви, да бъдат изгорени на клада, обезглавени от гилотината или разпънати на кръст – та с това да му поднесат Свободата на тепсия, за да се радва то, мнозинството после на тази свобода и да преяжда с нея оригвайки се, а после вопейки, че виждате ли свободата не била свобода, а била свободия… Нищо, че точно това мнозинство е злоупотребило със свободата и я е изродило в свободия… Затова не е истинската и не е гражданска позицията, която приглася на пасивното и страхливо мнозинство и е на принципа – сакън да не се случи нещо; по-добре така, отколкото с промяна, че може да стане и по-зле; долу всякакви нехранимайковци, които с тръби или вувузели бунят раята! Ето защо искам да кажа на въпросните 90% от „тоя списък”, че сега те са с точно с този тип мнозинство – на примирените, на намиращите паникьорски, робски или на раята; естетски, идеологизирани или някакви други основания – да нападат малцинството, т.е. далеч по-малкото на брой хора, които са на практика лимфните възли на нашето общество. Така че моля тези 90% – не ни обвинявайте нас в болшевизъм! Защото когато си на страната на мнозинство, което не иска да е свободно, което не иска да се опитаме още веднъж да станем поне малко европейска, поне малко демократична, поне малко модерна, поне малко нормална държава, т.е. когато си на страната на точно такова уплашено, примирено, предало се, спихнало се мнозинство, приличащо на стадо, то ти си именно на страната („мнозинство” може да се нарече и „болшинство” на болшинството!А когато си на страната на точно на такова болшинство, то може би именно ти си заразеният от болшевизъм… Болшевизмът не е преди всичко способност да се съставят списъци (защото много преди болшевизма е имало списъци – и по-малко или повече гнусни и повече или по-малко опасни). Болшевизмът е много повече от това – той е съзнателно усилие да отречеш самата възможност да има свобода, което в частния случай на България и при подробностите от нашия обществен пейзаж означава – да отречеш самата възможност България да стане някой ден европейска, демократична, модерна и нормална държава. Точно това не ние – подкрепящите протеста или протестиращите, дори не обърканото наше общество, а техните деца – децата на 90% от „тоя списък” – не биха им простили… И биха ги попитали някой ден – как така се оказахте в една толкова реакционна и склеротизирала компания, в едно толкова схоластично и догматично обкръжение, в един толкова безпардонен и безценностен отбор с другите 10% от абсурдното, ментално изкривено творение на „тоя списък”? И да го нямаше „тоя списък”, на практика дълбоко уважаваните от мен личности, съставляващи 90% от него, сами – неволно и никога няма да повярвам, че волно – допуснаха да се наредят в тази компания, в това обкръжение, в този отбор – заедно с дълбоко неуважаваните от мен останали 10%, които като две капки вода припяват с писанията си на делата на онези персони, дето 24 години поред пречат на България да си поеме глътка въздух, защото са се превърнали от самото начало на Прехода в кост, заседнала в нейното гърло… Николай Слатински 06.11.2013 г. |
Спомени 08 Ное 2013 11:30 Имах вече възможността да тегля майните на списъка и на списувателите му в Тема на форумците. Там само Сократ-май въздъхна и то щото е ... пренебрегнат Слатински го уважавам и ценя като експерт. СЕГА е от другата страна. Което не пречи с повечето от нещата, написани от него, да съм съгласен. Не съм съгласен в едно. В това, че той, тъй внимателен в анализа си и подбора на средства, с които да изложи тезата си, пропуска проявите, проекциите на същия този болшевизъм, който громи, в редиците на протагонистите на протеста. Няма как да не го е видял, щото е от зрящите и мислещите. Следователно, поизкривил си е душата, уви. Така или иначе, Слатински в редиците отсреща ми дава някаква утеха или поне надежда за зрънце разум, рацио, дето се вика, и там. Дано. И без ... надали. |
| Злокобното присъствие на този измислен институт в България е осезателно.Ето пример за пълен провал на система - здравната /при слушкане на „института”/ с която България се гордееше и беше на първите места в Европа.Това може да се види от годишната класация през 2008 г. на европейските държави на база Индекс на здравния потребител. Той представлява годишна класификация на европейските системи на здравеопазване в пет категории, които са ключови за потребителя: права на пациента и информация, време на чакане за лечение, резултати от здравни грижи, предоставяни услуги и достъп до лекарства. В класацията за 2008 г. от класирани 31 европейски държави,България е на 28 място,на първо място е Холандия.Отделяното за здравеопазване в Холандия е едно,а в България е съвсем друго.Това е важното - внушението да ловим с трици пазар. Натисни тук В същата класификация за 2009 г. при класифицирани 34 държави вече са ни изпреварили Латвия ,Македония и Хърватска - съответно на 32, 27,23 място и сме на последното 34 място с продължаващо „устойчиво” развитие,тъпчейки на едно място.През 2012 г. сме на предпоследното 33 място от класифицирани 34 държави. На последно място е Сърбия,която не виждам да е включена в предишните класификации.Всеки може да си проследи класификациите за отделните години по индекса,ако му е интересно.Това е отрицателния принос на Института за пазарна икономика,съветите на който бяха приемани на доверие от правителствата ни и особено радушно за здравеопазването от правителството на Б.Борисов - резултатът е показателен.Особено активен е набеденият за икономист Красен Станчев - сипе непрекъснато идиотиите си на различни срещи и при различни интервюта.За него се знае,че е много добре слушан и тачен, като гуру от масата назначени неграмотни набедени за „корпоративни бизнесмени”.Ето негов бисер по време на пресконференция по повод неефективността на здравната ни система и БДЖ - „Който субсидира глупост, получава глупост. Който субсидира неефективност, получава неефективност”.Значи със субсидираната от ИПИ глупост за пазарна икономика в здравеопазването /да се правят болниците на ТД и GP –тата на търговци/,от нещо умно чрез правителствата си и НС ние получихме пълна глупост. За БДЖ да не говорим.Абе,вярна мисъл,все пак.А Кр.Станчев се води за един от успелите в „института”. Така разсъждават и повечето български служители в смучещите ЕРП-та,Софийска вода и мн.други субекти на „пазарната” на други българска,с извинение, икономика. Честита годишнина на "института".Случихте на "политическа класа". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: В.Каменов |
| Мааму - прав е др. Каменов - възкликна Киркор - що авторът се е подписал след името с ИПИ? Темата не е пазарна икономика. Трябваше да се подпише просто като гражданин. То и това е опасно щот некои другари пък ще речат - ето цепи народа на граждани и селени. Пак добре, че не му е хрумнало да напише ром или сириец. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Garabed |
| А и аз искам да кажа - рече Агоп - нашият другар по форум тов. Фирмин също донякъде е прав в деликатните си попръжни към Слатински. Не съм експерт кат него ама от жизнен опит знам че болшевизмът проличава чак тогава когато протестиращите се окичат със златния лавров венец на власта. Тогава нашият другар ще има пълно основание за обвинения срещу да кажем ранобудните. Засега болшевизмът се упражнява задкулисно от други. |
