Отиди на страница:
| Благодаря, Калине. Толкова отдавна чета тук, че си позволявам да говоря неофициално. Друга тема е, че си затривам регистрациите и все съм "нова" и брой мнения "непокътнати". Отново прекрасно, и стягащо като вратовръзка врат! Аз съм от онези нещастници, които нямат село, ама никак. Едните праотци са руснаци, бежанци от 17-та/ или емигранти??/, граждани, другите са чирпанлии седем поколения назад. Добре, че поне живея в къща, откакто се помня, двор, птички, идилия в ада, но както казва една баба- вещица от един роман на Пратчет" Всичко е главология" Двор в града...ама двор. Цаца, ама риба, нали? Дворчето ми е гушнато между високи кооперации, ама инатливо си садя цветенца в него. Пия си кафето сутрин и гледам как "грамофончето" се всеки ден се вие нагоре, по сантиметър поне. Ако се загледам дълго време, имам чувството, че ще видя как го прави този номер. Забеляязах, че и родителите ми, много градски и влюбени в културата и действието хора, /лека им пръст/ просто се чудеха как да се махнат, поне за малко. Направиха виличка, овошки, емоции и приятели, с които да опитват посятото./ и дестилирано, след това, де/ Не успяха да избягат, тотално, преди това си тръгнаха, надявам се се донякъде щастливи. Красиво е написаното, сантиментално и жегващо. |
Баща ни бе родом от село, но по битие и дух космополит (поради естеството на работата си ("рационализатор" бе обиколил света) и дори у дома не сваляше вратовръзката си и нямаше нито един пуловер или пък жилетка - казваше, че вратовръзката била глаголът на интелигенцията. След пенсионирането си на 60 г. започна да мечтае да се върне на село само с котката и да си построи там къща по негови си чертежи, но почина внезапно на една Цветница, няколко години по-късно, облечен все така в костюм и с вратовръзка, докато събираше самин боклука под балконите на съседите, дошли от село и все още бъркащи пространството под балконите и прозорците със селското дере... 20 години по-късно съседите продължават да хвърлят като за световно...За вътрешна емиграция говореха някои наши автори нейде из началата на демокрацията, дори филми се изиграха по техни творби... Показваха тия дни някакво село от Северозапада, останали само 5 души и дори не общуват помежду си... Те пък какви емигранти са? |
Все чета . Тихо спокойно. Истинската история е тази.. Историята на духа на човека. Тази емиграция е последствие на оная емиграция , когато се индустриализираше България. Тогава набутаха свободния дух на селските деца в автобуси с ремаркета. На онези деца , които в просъница чуваха пропяването на петли, суетнята на бабите да приготвят мекици,дрънкането на синджира на кладенеца , плисъка на водата от кофата в каменното корито ,да се напоят конете,дъх на сеното в каруцата, песента на колелата, които ги отвеждаха под клоните на жътварката до къщето на полето. Онези деца които, едва проходили , яздеха коне. Онези деца , дето с отворени уши и очи чуваха тихия монолог на прадядото "Сине, внимавай , не удряй с мотичката главината , виж как плаче.Аз сънувах ли или вчера в лозето видях летящ змей над ей оная лоза, змей с крила. Не пипай зайченцето , че майка му после няма да го приеме. Видях лисица, майка му го е довела да го пазя , а тя сигурно е побягнала далече за да запази детето си. Ако е оцеляла ще дойде да си го отведе.... " Тези деца ги набутаха в мазетата и таваните на градските къщи, в заводите с електронен достъп , който ти отмерва точно часа на влизане Имаха усещането че са като на стъргата дето доят овцете. Бутаха се на опашка системата да им отброи секундата на влизане. Затвориха духа им в орехова черупка.Станаха , техници , инженери , построиха им панелки , но духа им си остана завързан във възела на вратовръзките. 1989 г. разхлабиха възела. Духа колебливо надникна.Надникна в един национален протест "Долу" и някой друг хепънинг Децата им пък ги затвориха в София. По пътя за морето,или турските курорти , им се мяркаха наследени от бащите им , дъх на ливади,сладка дрямка край кристално бистрата река, пълна с риба в миража на някое запустяло къще. . .Бащите емигрираха на село. , махнаха вратовръзката , но на нея си остана възела.От възела плахо наднича духа , когато човека поглежда луната и звездите,когато вкусва от домата откъснат от няколкото стръка в градината. Духа се събужда и в просъница чува пропяването на петлите.Песента на петлите , песента на колелата ще разцепят възела на вратовръзката. А децата ми?Надява се да са наследили неговия дух, и се моли да не им връзват вратовръзки. |