kosatka 20 Ное 2013 11:51 Мнения: 498 От: Bulgaria Някой/и/ много властен ни смеси първо понятията - патриотизъм и ксенофобия, после хитро сложи знак за равенство и накрая въобще скри патриотизма!!! Ето за това за Атака казват че е ксенофобска , та чак неофашистка партия. Така е ,когато медиите ни са в чужди,враждебни на българите, ръце. Докато не започнем да мислим с главата си а не с други части на тялото, така ще бъде! Що се отнася до НАТО ЕС ЮСА, те открито си казват ,че нямат вечни приятели,а само вечни интереси. Точно това прикрива с прозрачен воал коварството и двуличието им. |
Косатке ти изби рибата " Да ми твърди, че Обама бил много ляв, айде бе. " Сите са глобалисти - сатанисти, членове на разни масонски ложи, Трилателарни комиси, Билдерберги, елитни университетски клубове като "Череп и кости". Предпочитам да греши в изводите си, отколкото съзнателно да манипулира. Защото в анализа му АТАКА са лумпени, а другите "демократи" горките как така нищо не направили, та изпуснали патриотичната нишка. Да ги разправя тия на Кристалина, Паси, Плевню, Станишев, Младенов, Боко, Доган "демократа" и сие. Защото те и подобните им целенасочено ни докараха до тук. И продължават да ни тикат в скотобойната |
Прозрение от преди 80 години: http://publicistika.blogspot.com/ Партизанството разложи нашия обществен организъм Димитър Маринов* Събранието се отвори с тронна реч на княза, положихме клетва за вярност на Конституцията и се избра комисия да състави отговора на тая реч. В туй време ние настоявахме пред Каравелова да ни обясни въпроса за министрите-депутати. За наше големо изненадване, той беше съгласен с Грекова: министрите да изхождат от Народното събрание, да бъдат и министри и народни представители, защото така било в Англия и в другите конституционни страни и ни цитира съчинения на некои английски писатели. Това управление се наричало парламентарно управление. - Е, тогава – възразих аз – защо в чл.152 не положихме, че министрите се назначават и уволняват от Народното събрание, ами това право дадохме на княза? ( чл.152 на Търновската конституция гласи: „Министрите се назначават и уволняват от княза” - Така се пише, но иначе се упражнява – отговори той. – Требва да има солидарност, съгласие и единство и тогава работите ще вървят успешно, а това ще бъде само, ако правителството изхожда от болшинството на Събранието и има неговата подкрепа. - Напротив, - казах аз – министрите ще бъдат тогава внимателни, усърдни, точни и ще се пазят от незаконности, когато имат страх от Събранието да не бъдат критикувани и давани под съд, а как ти ще се боиш от мене или моите приятели, когато ти си ми приятел и виден мой съпартизанин? Как ще мога да те критикувам или да гласувам за да те дадем под съд? Това е невъзможно. И така ще бъде с всички министри, които са депутати и идват на власт не по волята на княза, както гласи чл. 152 и са отговорни и пред него, и пред Народното събрание, а изключително по волята на болшинството, които са всички негови приятели и не са отговорни пред никого, т.е. нямат страх от никого. На тия мои думи той не каза нищо. Обаче видех, че му беше неприятно. От другарите (от либералната партия) едни беха с мене, други с него, но всички одобриха моите мисли. Това беше 1879 година, месец октомври. Сега, когато пиша тия мои спомени, е 1926 година, месец март, т.е. едно междувремие от 47 години и скоро ще празнуваме 50 годишнината от деня, когато се туриха основите на нашия конституционен живот. Бех чиновник и служител, и то все първи длъжности: председател на окр. Съд, областен Управител, директор на гимназия, директор на Народна библиотека, директор и основател на Етнографския музей, т.е. служба и време, през което съм можал да вникна дълбоко и зрело в нашите държавни и политически работи. И днес аз съм дълбоко убеден, дето нашите държавни и политически, па и обществени работи не вървят добре, дето в нас партизанството разложи нашия обществен организъм и дето икономически сме много зле с един преголем и претежък дълг към чужди банки – единствената причина е , че ние газихме, тъпкахме Конституцията цели 50 години. Ние се кълнехме в нея, за нейното спазване, а я газихме с всички наши мероприятия. Ние игнорирахме чл.152 и слехме законодателната власт с изпълнителната и оттам никнеха престъпленията. Правителството, т.е. министрите излизаха из болшинството от представителите народни, които бяха членове на една партия, получила при изборите вишегласие. Тия министри бяха всякога най-видните членове на партията; те немаха страх за някаква отговорност, за каквато говори чл.153 (чл.153 от Търновската конституция гласи: „Министрите са отговорни пред Царя и Народното събрание съвкупно за всичките общи мерки, които те вземат и лично всякой един за всичко, което е той извършил по управлението на поверената нему част”, защото пред княза и да са отговорни, те са недосегаеми, той не може да упражни правата, които му са дадени от чл. 152, които права са му отнети с някакъв си парламентаризъм. А за отговорност пред Народното събрание, т.е. пред болшинството на това събрание не може и да се помисли, защото туй болшинство никога нема да бламира или да съди своите водители. И по този начин правителството – министрите вършат беззакония, престъпления не само срещу Конституцията, но и такива престъпления, които се наказват от обикновените наказателни закони; кражби, рушвети, подкупи с користни цели за обогатяване, без да им мигне окото. От това се създадоха агитатори, изборджии, службогонци, на които щом им се дадеше длъжност от съпартизанското приятелство, вършеха най-вулгарни беззакония и кражби, защото за такива закон и наказание нямаше. България не е оскъдна от добри, честни и вещи люде, щеха да бъдат отлични дейци и министри, обаче те не беха партизани и парламентаризмът беше им заградил пътя към ръководството делата на държавата. Аз говоря не за една партия само и за едно правителство, но за всички партии, за всички правителства, които сме имали в течение на целото време от 1879 година до тоя час – 1930 година. Из „Спомени из моя живот и моята биография”, Димитър Маринов, издателство Изток-Запад. Публикуваме фрагмента от сайта на Център за анализи и образование. * Димитър Маринов Бонев е роден на 14.10.1846 г. във Вълчедръм, Монтана. Учи в Рилския манастир (1863) и във Военното медицинско училище (Цариград, 1867-71). През 1875 г. завършва философски факултет в Белград и започва работа като учител в Лом през същата година. Депутат в Учредителното събрание, съдия в Лом, Силистра, Русе, Видин (1879-82). Директор на Народната библиотека (1894), учител в Лом, Русе и София. Основател и директор на Етнографския музей (1904-1908). През 1921 г. приема духовен сан. Активно сътрудничи със статии и студии в областта на фолклора и етнографията в периодичния печат; преводач. Автор на “История на българската литература” (1887), “Жива старина” (І - 1891, ІІ, ІІІ - 1892, ІV - 1894, V - 1901, VІ - 1907, VІІ - 1914), “Как е създадена българската екзархия” (1898), “Евтимий патриарх Търновски” (1900) и др. Умира през 1940 г. в София. |
Генек, здравей! За Петър Бобев - израснах с книгите на този човек. Имах всичко или почти всичко: "Залива на акулите", "Белия лоцман", "Дракона от Луалаба" и онази чудна книга за Австралия "Опалите на Нефертити". За съжаление нищо не ми е останало. Чудя се дали може да се намерят издания на този прекрасен автор, така несправедливо забравен. За мен Бобев е българския Майн Рид. Чудесните приключения винаги бяха допълвани със зоология, ботаника и география. Какво по-добро за едно дете жадно да чете... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ivo kunchev |
*** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
*** | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sybil |
България не е оскъдна от добри, честни и вещи люде, щеха да бъдат отлични дейци и министри, обаче те не беха партизани и парламентаризмът беше им заградил пътя към ръководството делата на държавата. Колко истина от нашето време! Самото съществуване на политическите партии създава предпоставки за действия против националните интереси. |
Станете Нрави! for whom the bell tolls |
Сещам се за Петър Бобев. Запомнил съм "Отмъщението на мъртвия инка", мисля, че беше от него. Имаше една друга книга за динозавър замръзнал в айсберг. А опт ранните на Любен Дилов "Атомния човек". А може би най-любимта ми детска приключенска книга беше "Наследникът от Калкута", за която едва много по-късно, на 'стари' години разбрах, че авторът (Роберт Щилмарк) бил руснак. А пък Айзък Азимов като дето го мислех, че той е руснак (имаше негови разкази в "Космос". |
разбрах, че авторът (Роберт Щилмарк) бил руснак А разбра ли, че е бил зэк и че е писал романа по заповед на криминален бос в лагера? Ако да - добре и браво. Апропо! И на мене ми е една от най-важните приключенчески книги от юношеството. И колко е знаел човекът! Там имаше един Трелони. От къде е могъл да знае, че в Корнуол много фамилни имена и особено топоними започват с тре-? А тоя Трелони беше точно от там. Дали е знаел за единия от химните на Кoрнуол Trelawny! |
Апропо, на времето Штилмарк ни го "продаваха" за съветски геолог, който бил писал романа по време на експедиция. А се оказа, че го е писал в лагер на ГУЛАГ по време на 10-годишната си присъда и в началото съ-автор му е бил този криминален престъпник, който го е накарал да напише тази велика книга. Сега ме е страх да я отворя за да не се загуби магията. |
Сега ме е страх да я отворя за да не се загуби магията. Не се страхувай. Прочетох я сравнително скоро - очарованието остава. |
Трудно, много трудно е в сегашното безвремие да се чуе гласът на свободния, талантливия, неподвластния на конюктурата и дребнотемието. Една от заслугите на ДИ, облечена в изящна словестност. |
Намерих я в оригинал и се чете страхотно! Мерси за съвета. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Nickolas |