Отиди на страница:
, за Автора!!!! Удоволствие да се чете, явно словото още не е изчезнало.| Джимо е предколедно мек и толерантен. Благодаря! По принцип, а не относно срещата му с Павел Вежинов, може би е по-добре читателят да не влиза в лични неформални запознанства с "големите". Понякога е по-добре писателят да си остане на висотата на пиедестала, на който е поставен от почитателите си поради творчески достойнства. Тежко разочарование би било да откриеш, че известният с горям талант, брилянтен ум и хуманизъм не е лишен от снобизъм, дребнавост, суета и интригантство в ежедневието си. Като простосмъртен читател, не бих желала да загубя досега с творческото величие на някого, само заради несъвършенствата на битийната му същност. |
| Няма ги вече европейските работи: полякините , играта на карти, литературата , европейските филми. Има турски сериали, лесни кредити, хазарт, безработица, наркотици и мизерия. Американските и английски "крепости" успяваха да разрушат мирните европейски градове (по-лесно е да хвърляш бомби по градовете, отколкото по военните обекти и окопите), но европейското население успя да ги изгради наново. Днес мафията действа като неутронната бомба. Материалното остава, изчезва народонаселението. За 23 години се стопихме с 3 милиона. Това, което бомбите не могат да направят за столетие, мафията го направи за една две петилетки. |
Аз съм мъжът на тридесет години - господарят на света, свят на виетнамски трагедии и свръхудобни хотели, успокоена и все така дива в мен протича кръвта, през тази възраст на самоубийства и разстрели... Това е от Хр. Банковски. Ние не сме на тридесет, кой на повече, кой на доста повече... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: taidzi |
| Без още да съм проверил в WWW си припомням първия досег с творчеството на Павел Вежинов - една сиво-зелена книжка със заглавие "Следите остават". Там "лошият" се казваше Хари Тороманов. Сега ще проверя дали спомените не еволюират. Да се чуди човек къде се съхраняват тези терабайти от детството. |
| Любителите на бридж могат да се пробват онлайн /ако още не са/: Натисни тук Регистрираш се и сядаш - при полякини, съсредоточени и скучни, или латиноамериканки, неопитни и забавни, или както щете  |
| Ха, ха Асен Тороманов. Хари Тороманов е актьор който участваше в радиотеатрите. Имаше и такова забавление. |
| На 20-ти декември се навършва кръгла годишнина и от друга смърт. На кръстника на колумниста. Светла им памет! |
| Малко по късно от училище ни водиха колективно да гледаме "Кой сте Вие доктор Зорге?". Та значи Павел Вежинов е знаел за поляците още по времето когато Следите оставаха. |
"Следите остават". Там "лошият" се казваше Хари Тороманов. Точно така! Бдителните деца му проверяваха електромера... Намразих името Хари и фамилията Тороманов. А имаше един актьор в Народния театър, пълен адаш! Жална му майка. Нямах му доверие като човек и творец- и туй то! Била съм на 7 г., най-много 8. Не помня в какви роли съм го гледала, но лошото чувство остана - като във вица.  |
... Първо идваше Нова година, Коледа беше през януари.  А баба ми Ката я наричаше "Колада".И не знаех защо когато не исках да заспивам ме плашеше с караконджули и каталани.Не смеех да я попитам какви са тези страшилища, но знаех че са страшни.Снегът беше дълбок.Над момчешки бой.Снегът от спомена се срещна с белите коне на Павел Вежинов от писмото на Димитри Иванов и заедно ме заведоха при черния кон от детството на Павел Матев : Недокоснат и слънчев, януарският ден носи пак неотлъчна ранна мъка за мен. В най-тревожната зима и най-белия сняг ясно, необяснимо, виждам траурен знак. И жестоката горест с бледи думи теша. Зрее някаква повест в мойта жива душа... Тъмна сянка се спира на студения праг. Черен кон ли умира там на белия сняг?.. . Мотото над стихотворението беше от превод на руски на стихотворение на Кайсън Кулиев.Той пък е планинец,балкарец.На 1 октомври 1941 година участва в парашутния десант край Орел.Оцелява..После – преселение в Средна Азия.Мирен живот.Слава. Борис Пастернак го наричал „кавказкият Есенин“... |
| Хареса ми есето. Особено това за подхода на началния учител; явно човекът не е забравил, че и той е бил дете. Някак си ме обхвана нещо коледно след като прочетох цялото есе. Бог да го прости Павел Вежинов. Романът му, "Нощем с белите коне" съм го препрочитал поне двайсетина пъти. И пак ще го препрочета. А първата негова книга, която прочетох, беше през детството ми - "За честта на родината". "Следите остават" я четох по късно, после гледах филма. "Не я разбирам тя мода писателят ,поетът ,въобще човекът на изкуството да е ектравагантен и изчанчен тип , надарен с всички пороци ,който на простотмъртния са строго забранени , а човекът барнат от бога се извисява чрез тях" Kunert, това е много интересно наблюдение и аз съм се чудил на това, но си го обяснявам с факта, че при такива хора емоциите са водещи, т. е. чувствата управляват поведението им и алкохолът е един вид ускорител, катализатор, който ги изважда на бял свят. Възможно е обаче, в определени моменти, алкохолът да играе и ролята на спирачка. Иначе могат да прекалят с емоциите и да станат най-малкото досадни или да се изчерпят. Винаги ми е било интересно да слушам какво разказват на чашка такива люде, много са сладкодумни. |
| Павел Вежинов .... много, много значим учител по човечност, във времена на масов фалш... За мен беше много важен човек. Последно се бях впечатлил от разказа му "Един есенен ден на шосето". |
| Хубава коледна приказка, благодарим, cher maitre Зачудих се за момент, дали този ваш разговор не е бил повод за разказа "В един есенен ден по шосето". Но вероятно не, има разминавания във времето. В разказа чуждият разум, подобно на "Контакт" на Сейгън, казваше, че не бива да се меси на Земята. Но накрая помогна на болен човек, съвсем от хуманистични подбуди. Все пак според Стивън Хокинг би трябвало да избягваме контакт с извънземен разум, защото той няма да е добронамерен. Ако търсим прецеденти в земната история, винаги високоразвитата цивилизация унищожава диваците. Дори в наши дни, с Шеврон и еквадорците, или фармацевтичните компании и експериментите им в Африка. Между другото Хокинг е агностик, докато Карл Сейгън, макар и евреин, казвал че агностиците са страхливи атеисти. Но може би най-добрите фантасти си остават Лем и Стругацки, също евреи (винаги съм се възхищавал от този народ). Наскоро препрочетох "Разследване" на Лем, където разпознаваха кой е андроид и кой човек, и първият въпрос беше "Вярвате ли в Бoг". Между другото, едно мнение на водещ съвременен физик-теоретик, проф. Шон Керъл, също атеист "The Branch We Were Sitting On"... Поздрави на всички и светли празници! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: spectator |
| на другия хотел на МОЖ, който май се казваше "Парк хотел" Да, по точно името му беше "Парк хотел ресторант и сладкарница" с управител Иванов,а шеф на ресторанта и сладкарницата беше Т.Дяков преподавател в Пуца на Балкантурист,и не е бил на МОЖ,а там летуваха предимно дойчовци, от туристическата агенция на "Некерман",.Наистина идвава гости от хотела на журналистите,а също и от почивната станция на БАН,която е по-нагоре по баира.През лятото на 1973 г.бях там сервитьор , може и аз да съм Ви сервирал в сектора, който ми беше определен,а сметката я прибираше един вечно пиян сервитьор, Дяко от Габрово,който отпиваше от чашите ,и бутилките вино на клиентите и ги допълваше с вода . |
| Чудесно написано. А това: момченце е, ще му падне пишката не съм го чувал. Имаше израз: "Момче е, ще му стане нещо." и е истина. Случвало ми се е и на мен. Една жлеза около чатала набъбва и е леко болезнено. Лекуваше се с баене, което включва и лека разтривка с хладка вода и сапун. Явно разтривката помага. Тези, както се казва "бабини деветини" ги имаше в България и са истини. Хора от Севера не ми вярваха когато им ги казвах. Като например, дете да "хване очи". Получава се когато е погледнато от някой със "силни" очи. Детето започва да изпитва болка и плаче непрекъснато. Също се "лекуваше" с баене, но основата, може би, бе че очите се наплискват с вода с въглен. |
| "Намразих името Хари и фамилията Тороманов." Напразно за името.Името на лошия в "Следите остават" беше Асен Тороманов". На Хари Тороманов винаги му даваха роли на "лошия" заради гласа му. И аз го мразех Хари Тороманов. Ама повече го мразех Георги Черкелов - наборите ти знаят защо. |