Отиди на страница:
Ето още "истини" за златната плоча на Вояджър: откъс от Харалампене му е майката София-Русе, на 15 часа от седми челен В първокласното купе на експреса София-Русе бяхме двама - аз и маестро Димитър Тъпков. Не устоях на любезната му покана да го придружа на мартенските музикални дни. Там предстоеше изпълнение на неговите "Шест и игралки-залъгалки" и "Симфония №2 за глас и оркестър". Началото на март 1984 г. бе хладновато. От прозореца се виждаше следобедното поле, отрупано с бели купчинки - все едно къртици бяха изровили послдени буци от зимата. До Русе тогава се стигаше точно за две бутилки коняк и нито минута повече. Малко след като отминахме гара Лакатник, вратата на купето се отвори. Влезе мустакат кондуктор. Вместо кожена чанта, носеше гайда. Прозвуча басовия му глас: - Билети и домашни за харалампене, моля! Нахаралампи билетите ни - домашни нямахме. След това се взря в маестрото и навярно го разпозна. Тогава Тъпков бе твърде популярен сред железничарските самодейни колективи. - Другарю Тъпков, позволете да ви поздравя с една песен, която се носи из Космоса! Тъпков кимна с глава, кондукторът приседна, гайдата му писна. Дельо хайдутин звуча до гара Зверино. Там железничарят стана, удари токове, изкозирува и ни пожела лек път. Усетих как Митьо потъна в мислите си. Малко след Черепиш ме погледна изпитателно и започна разкази си: - Джимо, отдавна искам да споделя с теб една тайна. Песента, която чу преди малко не се намира на борда на Вояджър. Ето истината. В началото на 1977 в Комитета за култура се обадиха от НАСА. Искаха да им изпратим качествен запис на "Излел е Дельо хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска и гайдаря Димитър Петковски. Десетина минути по-късно, телефонът отново извъня, а долу ни чакаше черна Волга. Веднага ни приеха в ЦК. Там вече знаеха за намеренията на американците, но категорично не бяха съгласни с музикалния им избор. Казваха, че етапът на въоръжената борба е отминал и че българската песен, която трябва да лети в Космоса е нужно да е в унисон със строителството на зрелия социализъм. Настояваха да бъде изстреляна "Полегнала е Тодора". Аз също бях за нея, но по чисто музикални причини. Защо американците искаха точно Дельо - незнам. Предполагам, че Милчо Левиев им е повлиял. Тогава той другаруваше с Карл Сейгън, а и често свиреше на вечеринки в Хюстън. Още същия ден позвънихме в НАСА. Там бяха непреклонни - или Дельо хайдутин, или нищо. И без това имало опашка от кандидати, годни да понесат несгодите на продължителния космически полет. Нямаше какво да сторим. - Пращайте каквото искат! - наредиха ни от ЦК. Изпратихме записа. Но другарите от ЦК не се предадоха лесно. С помощта на момчетата на генерал В.Т. бързо намериха пролука в системата на НАСА. Оказа се, че звукоинженерът, който подготвя златните плочи на Вояджър 1 и 2 си пада по тънката част и непрестанно задиря моми и невести. Бе потънал в дългове. След два месеца дълговете му се стопиха, а върху двете златни плочи вместо "Излел е Дельо хайдутин" бе записана "Полегнала е Тодора". На 19-та позиция, между първата част от Петата симфония на Бетовен и Нощните заклинания на индианци от племето навахо. Предстартовите изпитания минали успешно. Никой нямал търпението да изслуша докрай цялата плоча. С Тъпков продължаваме да другаруваме. Ако чуете неговата Кантата за мира, ще разберете на пореден път колко несправедлив е изборът на Нобеловият комитет при определяне наградата за мир. Последният кукуриг | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Звън® |
| Аз пък си спомних как единственото неостригано момче в нашето училище беше Стефан Данаилов - снимаше се в "Следите остават", мисля, че героят му се казваше Веселин. Повече му завиждахме, че е с коса, отколкото че е киноактьор! Не се сещам за друг като Ламбо, когото всички да обичат независимо от политическите си пристрастия. |
| Хари Тороманов беше актьор в Младежкия театър. Гласът му въобще не беше страшен, при все че разказваше приказки по "Лека нощ деца". Песента на Валя Балканска е заедно с още 26 музикални произведения или откъси от тях, без да се броят природните звуци от различни точки на Земята. - Бах, Бранденбургски концерт номер 2 във Фа, първа част, Мюнхенски оркестър на Бах, с диригент Карл Рихтер, продължителност 4:40 мин. - Песен от остров Ява, записана от Робърт Браун, 4:43. - Сенегалски ударни инструменти, записани от Чарлз Дювал, 2:08 - Заирска песен, записана от Колин Търнбул, 0:56 - Австралийски аборигенски песни „Сутрешна звезда“ и „Дяволска птица“, записани от Сандра Холмс, 1:26 - Мексиканска песен „El Cascabel“, изпълнена от Лоренцо Барчелата и Мариачи Мексико, 3:14 - „Johnny B. Goode“, текст и изпълнение на Чък Бери, 2:38 - Песен от Нова Гвинея, записана от Робърт Макленан, 1:20 - Японска песен „Гнездото на Жерава“, изпълнена от Горо Ямагучи, 4:51 - Бах, „Гавот и рондо“ от Партита номер 3 в Ми мажор за цигулка, изпълнена от Артур Гримо, 2:55 - Моцарт, Вълшебната флейта, ария на Царицата на нощта, номер 14, Еда Мозер — сопран, Държавна баварска опера, Мюнхен, диригент Волфганг Савалич, 2:55 - Хор от Грузинска ССР — „Чакруло“, записана от Радио Москва, 2:18 - Панови флейти и перкусия от Перу, записана от Каса де ла Култура, Лима, 0:52 - „Меланхоличен блус“ изпълнена от Луис Армстронг, 3:05 - Гайди от Азърбайджан, записани от Радио Москва, 2:30 - Стравински — Пролетно тайнство, жертвен танц, Симфоничен оркестър на Колумбия, диригент — Игор Стравински, 4:35 - Бах, Добре темперирано пиано, том 2, прелюд и фуга в До, номер 1. Пиано — Глен Гулд, 4:48 - Бетховен, Пета симфония, първо движение, Филхармоничен оркестър, диригент — Ото Клемперер, 7:20 - България — „Излел е Делю хайдутин“, изпълена от Валя Балканска, 4:59 - Индианци от племето навахо, Нощни заклинания, записана от Уилард Роудс, 0:57 - Holborne, Paueans, Galliards, Almains и други къси арии, „The Fairie Round“, изпълнени от Дейвид Мунроу и Early Music Consort of London, 1:17 - Панови флейти от Соломонови острови, записани от Предавателната станция на Соломоновите острови, 1:12 - Сватбена песен от Перу, записана от Джон Коен, 0:38 - Китайска песен, „Течащи потоци“, изпълнена от Куан Пингху, 7:37 - Индийска рага „Jaat Kahan Ho“, изпълнена от Сурашри Кесарбай Керкар, 3:30 - „Тъмна бе нощта“, по текст и изпълнение на Blind Willie Johnson, 3:15 - Бетховен, Струнен квартет номер 13 в Си бемол, опус 130, Каватина, изпълнен от Струнен квартет на Будапеща, 6:37 |
| Голям майтап с този форум. Като учебник по експериментална психология. Спомних си, че думата violin на английски я научих през 1965 от заглавието на една книга: The boy with the violin by Pavel Vezhinov. Преди това от Алианса знаех само fiddle. А най интересното, че в amazon същата книга (същото издание) се продав за 18 долара. Ха, ха, може ли ДИ да кажеq без да гледа в WWW кой е преводача от български на английски. Но пък във WWW попаднах на едно име Йордан Вълчев. "....И ненавършил 22 години е изпратен на фронта като ротен командир. Неговата част се сражава, така че той се оказва единственият български писател, който реално участва в бойните действия. Другите са се предвижвали с обоза и са пращали дописки от фронта. Въпреки тежестите на войната в окопите Вълчев пише разкази и след като е демобилизиран, ги събира в книгата "Боеве". По същото време, но в тила на армията и без да участва в боевете, служи и Павел Вежинов. Своите спомени от преживяното той издава в книгата "Втора рота"..... Който му е интересно да си намери текста, да чете нататък и да преценява от собствена гледна точка. |
чичо Звън  а по въпроса за пишката - дали почитаемият колумнист не е щудирал тайно злободневното изследване на Лиса Ранкин "Что там у него внизу".  |
| И въпреки всичко не вярвам, че не умеете да играете на карти.Хайде бридж - добре, но белот, сантасе?Сигурен съм, че сте и добър, и на шах. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: AzUrAL |
| Идват празници и носят настроението, което ни връща към спомените. Но всеки спомен е среща с най-големият ни приятел и враг, Времето. Може би това е нашата мисия - да оставим белези по лицето на Времето. Едни го могат, други не. Безспорно, ДИ принадлежи към първите. |
| Павел Вежинов, един от най-любимите ми. Има особено силно отношение към духовното. Неотдавна се препрочетох няколко: "Нощем с белите коне", "Везни", "Бариерата"... |
| Днес сутрин си напълних бойлерчето с две ху-у-у-у-бави шкембета, с много чесън и люто. Много добре направени - честна пионерска! 1/4 прекрасен ръчен хляб и две люти, мариновани чушки бяха гарнитурата. И... през цялото време си мислех за г-н Иванов - как никога няма да попадне на това малко, работническо заведение. Което си е много жалко. То е много семпло, има истинско меню, силно доближаващо се до идеалното домашно. То е отворено от сутрин до ранен следобед и е се посещава единствено от работниците и служители от околните складове, работилници и кантори. Мислех си, докато "сърбах" за тезите му, за писмата на Димитри И. Мислех си за увълчването, шестващата простащина, убогост и непроходима глупост в не малка част от публиката. И форумът не е пощаден. За липсата на родолюбие, патриотизъм, рационалност ако щете, липсата на елементарно самосъхранение (Ако го имаше, то България нямаше да изглежда така сега.). Още, за надвисналият край на Държавата и страната със сегашното си българско население... После се сетих за една статия от инж. Сергей Комаров - Русия. В нея е написал не малко, вътре има много истински и точни мисли и констатации. Но за разлика от преобладаващото множество умници ръсещи тонове "констатации" из мнозинството от т.нар. "медии" тук, Сергей дава идеи. Идеи как може да се излезе от грозящият всички ни, Армагедон. Ако не в прекият смисъл, той в преносният вече е почти завършен... - Надявам се, че поне няколко души, поне от егоизъм, биха снисходили и прочели не съвсем краткото изложение на Комаров: - "Это забытое слово ПРОПАГАНДА!". Струва си! Приютих го, за по-лесен достъп: -Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Eisblock |
За картоиграчите, коледата, автора, Вежинов, спомените, мечтите, мостовете, совалките, срещите с извънземни и тяхното отношение към човешките творения  Лулу и защо трябва да се мечтае бавно Лу мечтае бавно, за да й остане нещичко забавно стара като стане. ако измечтае всичко през нощта, току-виж е стара още сутринта. |
| За картоиграчите, коледата, автора, Вежинов, спомените, мечтите, мостовете, совалките, срещите с извънземни и тяхното отношение към човешките творения Лулу и защо трябва да се мечтае бавно Лу мечтае бавно, за да й остане нещичко забавно стара като стане. ако измечтае всичко през нощта, току-виж е стара още сутринта. |
| Номерът с бриджа много ми хареса, напомни ми една случка от "Трима души в една лодка, без да се брои кучето" на Джером Джером, където Хер Слосен Бошен пеел изключително трагична немска песен, а едни студенти предупредили присъстващите англичани, че песента е най-комичната, която ще са слушали и тъжното изражение на музиканта е част от номера. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: pechen |
| И що се казва, специално за момчетата: - ..., да не му стане нещо ? Трябва да е обратното. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: pechen |
| Чърчил казал София да се изравни със земята и земята да се засее с картофи. После през февруари 1944 след тримесечните бомбардировки Рузвелт предложил на Чърчил да спрат бомбардировките, пък Чърчил казал "След като лекарството върши работа, нека да получат още дози." Димитри, Ти човек ли си, или извънземен!!! Знам, че не обичаш палчета, но не можах да се стърпя. |