Киното
Отиди на страница:
добре – Изабел Юпер Юпер е обобщената ми представа за френско кино тя не е от поколението, за което писах, нито от това на класическите звезди сега е около шестдесетгодишна, т.е. тъкмо навреме и мислех, че Плетачката на дантели/ La dentellière (1977) Натисни тук e филмът нейна марка но ми хрумна, че има филм, който слага край на полусенките и нюансите на многозначното й мълчание в предишни роли – Пинистката/Le pianiste 2001 Натисни тук даже е абсурдно да си представим на един място Елфриде Йелинек - филмът е по нейна новела, Михаел Ханеке, Изабел Юпер и Беноа Мажимел, но е така този филм е абсолютно сублимиране, от началото до края разкриващ страшното насилие на реда и морала над инстинкта но и обратното също – страшното притворство на покварата както и тежестта на родителското бреме , основна тема на Ханеке и работата е там, че не мога да определя отношението си към филма, същото както и с Лолита на Набоков примерно все си казвам, тези неща за какво са, за кого са предназначени? защо сме подвеждани от претенцията за изкуство на озъбения нагон? не и когато гледам първата сцена на Лолита на Кубрик обаче, онази с лакирането на ноктите, памучетата между пръстите, четчицата се движи напред назад... и еротиката ме оставя без дъх и ще му мисля чак после, не сега абе тежко ми е положението  но поне със сигурност знам, че не харесвам Йелинек, нито която й да е друга феминистка | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |
| Първо, да подчертая, че съм пълен лаик по отношение на киното. За мен има три вида филми: - които ми харесват (напр. "пейзаж след битката" или "Писмата на мъртвия човек"  - които не ми харесват (тук можете да сложите почти всички скорошни 'оскари') - развлекателни - предимно криминалета (филми, които ми помагат да 'убия' час-два, които не ме дразнят, но и не ме обогатяват с нищо) Сега по същество. Исках да споделя един свой домисъл, породен от филм, който жена ми гледа преди малко. Някаква история за две сестри, едната извършила нещо лошо, ама го приписали на другата, която отишла в затвора, пък първата цял живот се мъчила с угризения. И всичко това - на фона на английски ливади, замъци и елегантни тоалети. Изкущих се да си помисля - дали същите терзания на героинята щяха да впечатлят зрителя, ако тя трябваше да ходи на работа от 7 до 5, да готви, да чисти и пере и да кара на заеми "до заплата" ? Същото (или подобно) ми беше хрумнало преди години по повод филма за двамата педали - Планината Броубек май се казваше. Убеден съм, че цялото 'очарование' на този филм е в хомосексуалния контекст. И си представях колко романтично би изглеждала същата история, ако ставаше дума за две краварки в някой съветски колхоз. Как мислите ? |
ти може би се шегуваш, Ни най-малко - нямаше как да вляза в непринудения ти и лек стил на описание. Благодаря ти, за което! Любим филм, особено финалната сцена с уплашения и паникьосан Фр.Клузе... П.П. По действителен случай е, не е Пепеляшкин  |
не мога да определя отношението си към филма, същото както и с Лолита на Набоков примерно Гледала си и това, предполагам - Натисни тук - знаменит филм. Реакцията ти, или може би липсата на такава според мен се основава на сблъсъка между чистото удоволствие на един киноман от чудесния филм и инстинкта на една майка, каквато вероятно си. |
И си представях колко романтично би изглеждала същата история, ако ставаше дума за две краварки в някой съветски колхоз. Как мислите ? Аз лично мисля, че си един нормален класически сексист, какъвто съм и аз...  |
| @Lillian 29 Яну 2014 19:55 тук сама си пиша и май сама се чета Не искам да ви плаша, нито да обвинявам, но основната вина за това е ваша. Вдигнахте летвата толкова високо, че само двама-трима успяват да се престрашат и да се включат. А и за четенето определено не сте права -- четат ви и други хора  |
| Току-що прегледах темата и отначало си помислих, че няма да се включа. Причината - от няколко години не ходя в киносалон. Ужасно чувствителна съм към шум и безкрайните децибели в мултиплексите са ми непоносими. Също така съм против гледането във формат 3D. Резултатът - гледам филми по телевизията, а тогава те не са нови. След казаното дотук няма да повярвате, че всъщност съм бивш (има ли такива?) киноман. И тъй като Лилиън явно си разбира от темата  , бих предложила за разглеждане следните две подтеми:1) Любима филмова сцена; 2) Евентуално обяснение за невероятното /имам предвид най-вече мъжкото/ келтско присъствие на екрана. Използвам "келтско" в обобщителен смисъл, имайки предвид актьорите от ирландски, шотландски и уелски произход. П.П. Поздравления за темата, Лилиън! |
| Изведнъж ми проблесна, че може би не е в реда на нещата да предлагам подтеми за темата /при това чудесна!/ на друг форумец. Моля да бъда извинена. Като компенсация мога да предложа само краткото описание на една от моите любими филмови сцени /по една случайност силното актьорско присъствие в нея е точно ирландско-уелско/. Става дума за сцена от "Томас Бекет" /скоро споменавахме филма във връзка с кончината на големия Питър О'Тул/. В сцената английският крал /О'Тул/ се среща, след дълга раздяла, с някогашния си приятел и настоящ противник Томас Бекет /Ричард Бъртън/ и казва: "Откакто те няма, аз воня". Зрителят моментално осъзнава, че не става дума само за къпането, каквато сцена с поливането на краля от страна на Бекет има по-рано във филма. Тъй като скоро не съм го гледала отново, не съм съвсем сигурна дали е било така на екрана или аз си дорисувам във въображението сцената, но ми се струва, че говорейки, Питър О'Тул хваща с двата си изящни пръста ризата си и гнусливо я подръпва. Ако беше казал: "Толкова ми липсваш, такива неща вършехме двамата с теб, вече няма човек от твоя покрой край мен" и т.н., едва ли въздействието върху зрителя би било по-силно... Това е. |
Исках да споделя един свой домисъл, породен от филм, който жена ми гледа преди малко. Някаква история за две сестри, едната извършила нещо лошо, ама го приписали на другата, която отишла в затвора, пък първата цял живот се мъчила с угризения. И всичко това - на фона на английски ливади, замъци и елегантни тоалети. Изкущих се да си помисля - дали същите терзания на героинята щяха да впечатлят зрителя, ако тя трябваше да ходи на работа от 7 до 5, да готви, да чисти и пере и да кара на заеми "до заплата" ? Ти питаш сега, бихме ли харесвали Ален Делон, ако не беше богат и красив- ама тогава той нямаше да е Ален Делон  и сериозно – аз не мисля, че киното описва действителността, не то създава нова паралелна действителност, която ни е насъщна затова няма велики филми по действителни истории фантазмените потоци в главите ни са сериозни и имат нужда от подкрепа, от място за реализация киното е такова място, моловете също, круизите места извън действителното, много по-интензивен живот, който някой е създал специално за тебе аз дори смятам киното за ,равностойно на действителността абе знам как звучи но я ако се замислим, с какво чувствата, сълзите предизвикани от филм са по - различни от другите? къде са примерно увлеченията, любовите към хора ,които отдавна не са в живота ни реалност ли са, с нас ли са, къде са? ами не, при филмите са вероятно | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |
Гледала си и това, предполагам - Натисни тук - знаменит филм. Реакцията ти, или може би липсата на такава според мен се основава на сблъсъка между чистото удоволствие на един киноман от чудесния филм и инстинкта на една майка, каквато вероятно си. да, абсолютно винаги това си мисля, не дали е възможно да съм аз това е друго но ако се случи на детето ми ... Джеръми Айрънс е по-добрият Хумберт обаче! |
Не искам да ви плаша, нито да обвинявам, но основната вина за това е ваша Съжалявам, още съм нова тук и съм малко привтесана |
Евентуално обяснение за невероятното /имам предвид най-вече мъжкото/ келтско присъствие на екрана Много ме заинтригува с този въпрос, кажи повече моля! Ето го ирландския ми фаворит  Гейбриъл Бърн ходи нагоре –надолу из филмите, често на страната лошите с мрачно достолепие ето един филм с него, който може да се гледа Натисни тук има двама млади ирландци –Майкъл Фасбендър и Килиън Мърфи, които скъсаха холивудските роли, ама не са моите хора ах, сега проверих, любимите ми Кенет Брана и Даниел Дей Луис са ирландци ама всеки от тях заслужава отделно внимание и ще го получи обаче сега забелязвам, че горните момчета доста си ги бива никой не е сладичък, до един са мрачно сериозни с плътност на присъствието като скала не искаш да спиш с тях, искаш да ги познаваш е, за Даниел Дей Луис не съм много сигурна | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |
| А пък аз още съм под очарованието на последните филми на Уди Алън - "Полунощ в Париж" и "На Рим - с любов". Това е един доста различен Уди Алън от този, когото познаваме и това отново доказва гения му. Приемам тези филми като поклон пред незабравимата за мене книга "Безкраен празник" на Хемингуей и неговия Париж, като апотеоз на Фелини и италианския неореализъм и Вечния град Рим, въпреки че сюжетът е съвременен. Уф, много претенциозно го написах, но не мога да опиша състоянието си, докато гледах тези филми. И досега като си мисля за тях, се усмихвам и ме обзема чувство за някакво незабравимо и прекрасно изживяване. |
| аз не харесвам много тези два филма на Уди но градовете, особено Париж, бяха снимани великолепно дори когато си в Париж и Рим, не можеш да видиш всичко това |
| Да, разбрах, прочетох на предишната страница определението "туристически". Няма смисъл да спорим. Може би е въпрос на настроение и душевна нагласа. "Пурпурната роза от Кайро" е прекрасен филм, но еднакво отдалечен както от първите филми на Алън, така и от последните . Това показва огромният му талант, всичкоможенето му. Като стана дума за френско кино, от доста време се опитвам неуспешно да открия в нета нещичко за един филм, който гледах в една "Седмица на френското кино" /някога, много отдавна имаше 2 -3 пъти в годината такива "седмици" на европейското кино/. Някой друг път ще пиша по-подробно, но сега за филма, който търся. Оригиналното му заглавие на френски е "Кучета" /ще сбъркам, ако го напиша на френски - не знам езика/. У нас беше под заглавието "Младата мъртва". По несигурен спомен една от главните роли се изпълняваше от Иво Гарани. Няма да разказвам сюжета, само ще спомена, че историята в него беше сякаш от романите на Зола, по-конкретно "Земя". Толкова ме потресе, че го помня и досега, но така и не мога да открия нищо. Можеш ли да ме насочиш къде и как да търся? |
| @Lillian 31 Яну 2014 19:18 „Не искам да ви плаша, нито да обвинявам, но основната вина за това е ваша“ Съжалявам, още съм нова тук и съм малко привтесана Споко, след първите няколко години се свиква и привтесанието изчезва |
| Относно актьорите с келтски корен - набързо съставен списък /не непременно по ред на предпочитание, известност или значимост/: Ирландци: Питър О'Тул, Джонатън Рис Мейърс, Ричард Харис, Лиъм Нийсън, Колин Фарел, Пиърс Броснън, Стивън Риа, Стюърт Таунсенд, Силиън Мърфи /вече бяха споменти Дениъл Дей Луис, Кенет Брана и Гейбриъл Бърн /;Шотландци: Шон Конъри, Юън Макгрегър, Джеймс Макавой, Джерард Бътлър, Робърт Карлайл, Дъгрей Скот, Хенри Йън Кюсък, Алън Къминг, Кевин Маккод; Уелсци: Ричард Бъртън, Антъни Хопкинс, Джонатън Прайс, Тимъти Далтън, Люк Евънс, Джон Рис-Дейвис, Крисчън Бейл /само роден в Уелс/, Ioan Gruffudd /не съм сигурна как се произнася/. Има нещо в тази келтска кръв, размита с вековете или не, което допринася за доброто актьорство. |
Оригиналното му заглавие на френски е "Кучета" /ще сбъркам, ако го напиша на френски - не знам езика/. У нас беше под заглавието "Младата мъртва". Оригиналното заглавие е La jeune morte (1965) La Jeune morte is a French film drama first released in 1965, directed by Claude Faraldo and Roger Pigaut. The film stars Françoise Fabian, Ivo Garrani, Huguette Hue, Muni and Guy Naigeon. Our overall rating for La Jeune morte is: mediocre, a film that has some saving graces and is reasonably watchable - there are worse things you can do with your time than watch this film. |