Киното
Отиди на страница:
Оригиналното му заглавие на френски е "Кучета" /ще сбъркам, ако го напиша на френски - не знам езика/. У нас беше под заглавието "Младата мъртва". По несигурен спомен една от главните роли се изпълняваше от Иво Гарани. Няма да разказвам сюжета, само ще спомена, че историята в него беше сякаш от романите на Зола, по-конкретно "Земя". Толкова ме потресе, че го помня и досега Помня филма, наистина впечатляващ. Кой знае защо, и аз си мислех, че оригиналното заглавие е "Кучета" ...  |
| Леле как се минах днес - да изгледам "Прометей"! Не знаех нищо за този филм. Някъде към средата ме обзеха зловещи съмнения и едва накрая проумях безпощадната истина: то било предистория на досадната психо-хорър-фантастична сага "Пришълецът". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Сократ-май |
Така ти се пада !  Справедливо отмъщение, задето преди време ме прелъга да прочета 'Гравилет Цесаревич'  |
Можеш ли да ме насочиш къде и как да търся? потърсих доста, но го няма за съжаление даже в IMDB едва е споменат има някакъв сериал със същото име от 90- те години, но не знам за какво става дума обаче ше пусна заявка за качване в Замунда ентусиасти има много, възможно е някой да го намери  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |
Леле как се минах днес - да изгледам "Прометей" O My! До края ли го изгледа? доста лош филм наистина но все пак Фасбендър играе почти облечен  |
| аз пък днес мярнах по тв 1000 един филм за Коул Портър, което ме подсети , по средата на френското кино да препоръчам много една холивудска направа Walk the Line 2005 Натисни тук Натисни тук много е хубав този филм за живота на Джони Кеш и срещата му с Джун Картър нямам грам пристрастие към кънтри музиката, но го гледах и слушах с голямо удоволствие в ролите са Хоакин Финикс и Рийз Уидърспуун страхотно превъплащение на Финикс, това момче го държа по око Рийз Уидърспун взе Оскар за тази роля и двамата изпълняват сами песните си, а те са много и е история за всичко – кънтри,кариери, дрога, родителска нелюбов, пропадане но най вече е история за това, как един мъж среща една жена |
| пак ще прескоча френските, но не мога да пропусна хитовете в момента абе през просто ме влече и това си е Крадецът на книги/ The Book Thief 2013 Натисни тук и книгата на Маркъс Зюсак и филмът на Баян Пърсивал са тотални хитове имат си всичко, което трябва за това малко момиче сираче, нови родители, жестока война, Хитлер, много смърт направо са правени за хитове тегавата история е разказана радостно, все едно Снежанка на Дисни и слушам как хората казват”струва си всяка минута” но на мен ми харесват тегави истории, така както ги разказва Фатих Акин – как обича героите си, как ги следва без да се намесва който не е гледал неговите неща - ето Натисни тук Натисни тук Натисни тук в Крадецъът на книги отбелязвам присъствието на Джефри Ръш но и то не е достатъчно | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Lillian |
| Her 2013 год. доста неуместно преведено на български като Тя е глас Натисни тук в презентациите му пише , че това е филм за отношенията между човека и неговия компютър на пръв поглед е така, но не само тук нещата не опират до киното в този филм виждаме това което и по улиците – всеки е вперил поглед в телефона си, контактува, говори, размахва ръце и се усмихва на себе си но филмът не е за отчуждението, не за преминаването на друго ниво на отношения е дали се замисляме защо така трудно се справяме на друг комп, не нашия? не можем да пишем, не можем да намерим нищо защо ни обхваща паника ,когато за час примерно нямаме интернет какво толкова? информацията ли ни липсва? едва ли липсва ни възможността да сме с нашите виртуални хора, които не познаваме, но обичаме и мразим но не само, липсва ни и възможността да сме с нашия компютър та в този филм един човек казва на мислещата си операционната система „никого не съм обичал като теб” и нека да не подценяваме това и да не пренебрегваме, че го има и в нашите глави защото изобщо не знаем кой знае колко за света и дали обектите на наблюдение не зависят изцяло от наблюдаващия, което се отнася и за обектите на любов и също чий мозък е създал операционните ни системи, какво от него е там колко от себе си е пресъздал в чисто нов свят, в който ние влизаме охотно и докъде ще стигне всичко това и да, зная как звучи, но квантовата физика не е от вчера Хоакин Финикс в главната роля, доста равномерен филмът е малко дългичък, над два часа има места, които безболезнено могат да се пропуснат |
Някъде към средата ме обзеха зловещи съмнения и едва накрая проумях безпощадната истина: то било предистория на досадната психо-хорър-фантастична сага "Пришълецът". Alien е шедьовър, а Prometeus не е прикуел. |
| Наскоро намерих един български филм от 1977 - "Авантаж". Оригинален, хареса ми ( не се прайм на културен, де ). Натисни тук |
Alien е шедьовър, а Prometeus не е прикуел. Епосът Alien и (надявам се) епосът Prometeus използват общ plot device(McGuffin), a именно чуждият кораб, съдържащ чужд живот. Този макгъфин е стартова точка на два напълно независими един от друг разказа, така че Прометеус посмъртно не може да бъде наречен "предистория" на Елиън. |
Наскоро намерих един български филм от 1977 - "Авантаж". Оригинален, хареса ми ( не се прайм на културен, де Аванатаж е страхотен филм – в топ 5 на любимите ми е както и Мера според мера и другите филми на Г.Дюлгеров, но скоро говорих с един от тези среди и ми казва „това не са филми на Дюлгеров, филми на Руси Чанев са работил съм и с двамата и знам” възможно е, не знам дяволски огън има в Руси Чанев, харесвам го, но не искам да го познавам обаче тези филми защо ми напомниха за Людмила Гурченко този въпрос е също като „защо си припомням ловът на делфини сега...” без отговор гледах Гурченко скоро по тв Время, в една безсънна нощ Господи каква звезда! на 70- години, по - красива отколкото на 25, изпя, изтанцува, изигра целия си живот пред камерата и всяка роля казва за себе си „оная” като се гледа в първия си филм Карнавална нощ тъгува за Абдулов ”ех Сашенка, царство эму небесное „ и хем тъгува, хем играе тъгуваща жена имам страшно любими нейни роли, но две от тях са просто велики в Пет вечери на Михалков, с онази незабравима сцена , когато посреща любимия си с ролките на главата най-проникновеното изиграване на любов, примирение и приемане и в Любимая женщина механика Гаврилова на Тодоровски, особено кадрите на срещата й през стъклото със самия механик и не по-малко прекрасна в мюзикълите и бурлеските си, които гледах едва наскоро звезда равна Грета Гарбо и Марлене Дитрих не познавам съвременното руско кино, нито младите звезди но младите западни не са на крайчето на дантелките й Натисни тук Натисни тук Натисни тук Натисни тук  толкова я харесвам, харесваше я и баща ми, царство эму небесное той се смее сега на небето , че го споменавам на руски |
| естествено след Гурченко следва Никита Михалков, много ясно че следва още един мой любимец, харесвам го и като актьор и като режисьор мисля, че ако ме питат за последно желание, ще е Жесток романс Натисни тук тук изигра всичко, което жените искаме , дори да ни убива, нека да виждаме как идва на бял кон по стълбите към нас който не е гледал Жесток романс, пред сторя Натисни тук харесвам обаче само филмите му от 70-те Незавършена пиеса за механично пиано, Пет вечери, Робиня на любовта, етс тези сладостно протяжни изделия, направени все едно специално за теб и на никого не му пука, ще се продават ли, или не Натисни тук Натисни тук не харесвам нито един от филмите му след 90-та – нито Изпепелени от слънцето, нито Сибирският бръснар, за 12 изобщо не споменавам но може би трябва да се гледа „Анна от 6 до 18” филм за света през погледа на дъщеря му, доста манипулативен, но интересен Натисни тук Михалков си е изначално манипулативен, властен, суетен, шумен, не е мой тип но пък как го харесваааам и как не – в чий друг филм ще видиш Елена Соловей, със сърцевидни устни и шапка от бяла дантела сама , на задната платформа на вагон носещ се неуправляемо по релсите преследвана в бясна екшън сцена от казаци на коне да промълви едва чуто „Господа, вый звери, господа!” |
нито Изпепелени от слънцето, нито Сибирският бръснар, за 12 изобщо не споменавам "Изпепелени от слънцето" бе убийствено скучен и тягостно разводнен филм. "Сибирският бръснар" - по-забавен, но твърде повърхностен. 12 не съм гледал. |
12 не съм гледал. Вместо 12 на Михалков винаги бих предложила оригинала Дванадесет разгневени мъже на Сидни Лъмет Натисни тук направен е със театрални средства, но не му пречи държи те до последната минута а и заглавието е чудесно преведено, добавя веднага смисъл като Сто години самота е, или Полунощ в градината на доброто и злото прекрасни фрази, сами по себе си арт снощи пък гледах All is lost Натисни тук филм с един актьор – Робърт Редфорд, един режисьор - J.C. Chandor и единадесет продуцента катастрофична лента, в която героят на Редфорд се мъчи да оцелее на яхта в буря в открито море, не знам дали е оцелял, още не съм изгледала края Редфорд обаче така ми умиля, като го видях отново стар, доста стар и изглежда така тъжен, сякаш знае нещо неизмеримо повече от другите, а не му е позволено да го каже  краят може и да не го гледам, за какво ми е да знам миражите са близо, пътят е далеч... |
a именно чуждият кораб, съдържащ чужд живот. Този макгъфин е стартова точка на два напълно независими един от друг разказа, така че Прометеус посмъртно не може да бъде наречен "предистория" на Елиън. Е да де, ама този кораб не е какъвто и да е кораб, а е същият онзи от първата част, създаден от Гигер. Натисни тук |
„това не са филми на Дюлгеров, филми на Руси Чанев са работил съм и с двамата и знам” възможно е, не знам дяволски огън има в Руси Чанев, харесвам го, но не искам да го познавам Не е точно така. Работите им са плод на... как да го кажа... На симбиоза. Георги Дюлгеров и Руси Чанев са съученици и близки от хиляда години. Едно светоусещане, една естетика. Освен това Руси Чанев е не само прекрасен актьор, той много отдавна пише. |
Работите им са плод на... как да го кажа... На симбиоза. и аз така предполагам слушала съм как Руси Чанев разказва за Мера според мера, снимали онази сцена, в която хайдутите се разделят, за да си идат по домовете всички борби са свършили, те вече не са необходими на никого и се връщат в света, където не знаят какво ги чака сцената нещо не се получавала, Дюлгеров се тревожел тогава актьорите се събрали тайно и изпробвали какви ли не неща, които предизвикват плач установили, че мъжкият фалцет е такова нещо, направили го и така снимали тази велика сцена, в която хайдутите ридаеха безутешно а някой знае ли какво става с Руси Чанев сега? не играе нищо, не се чува нищо за него |