
| ти гема имаш сериозен интерес към класическото кино давай повече от него тук, моля! не съм гледала този филм с Брандо, иначе намирам Брандо за велик, от най-великите, но му се възхищавам от дистанция,не е от моите хора като скала е , няма начин да не го забележиш или да го подминеш но винаги играе едно и също – себе си отслабнал Брандо, масивен Брандо, Брандо ,който е прекарал месец при ветерани харесвам го в Трамвай Желание и долу горе в Последно танго в Париж, но пък този филм е доста калпав нямаше да е такъв ако Бертолучи, се беше спрял до анонимната първичност, не беше прекалил с цивилизационния напредък в края на филма героят на Брандо прилича на началник склад, но Бертолучи винаги си прекалява, освен може би в Чай в пустинята а пък, ето какво пише любимият ми Капоти за Брандо, цитирах това преди все заради Боб Дилън, но сега ми падна Брандо Марлон Брандо. От моето поколение няма актьор с по-голяма природна надареност; но и никой не е въздигнал интелектуалната кухост с такава смехотворна претенциозност. обаче любимият ми Капоти е само един нисък гей с писклив глас, проскубано пиле това обяснява всичко |
А, ако не знаем нещо за четвъртокласното кино, тук ще го научим. уважаемият Caravaggio не се аргументира но никът му ме кара да мисля, че е възможно той да харесва Фелини, Антониони, Трюфо, Годар, Бергман и аз ги харесвам,те са, но дето казва поетът вечно и свето е само мъртвото живото живее в грях та всичко се променя, киното също в този отрязък от живота ни е такова, прилича на времето си но е жалко ако го пропуснем и през ум не ми минава да го отрека а и имам стройна теория за безнюансните отрицания но да не се занимаваме с любителска психоанализа сега ние не сме такива за нас е чест да утвърдим и предполагаме, че Caravaggio ще сподели аргументите си, if any минахме на ние заради целите на внушението и сега да вървя, щото нали Трифон Валънтайн и всекиму най-малко желаното |
| от писането в кулинарната тема ми хрумна за кулинарни филми и ето Угощението на Бабет 1987 Натисни тук шедьовър, ако не броим първите 40-ина минути, когато си леко озадачен от лекомисилието да гледаш това след тях обаче, животът и възможността за избор са прославени, изпяти и изтанцувани с готвене също както Кармен на Саура с фламенко ама и друга история е забъркана в това, щото пък новелата е на Карен Бликсен тази дама, по чийто мемоари е създаден Aut of Africa абе нали разбрахте, Карен Бликсен е Мерийл Стрийп Вторият шедьовър Като гореща вода за шоколад 1997 Натисни тук вече не харесвам толкова латиноамериканските магии но скоро го гледах отново и е великолепен това пък е история за живота без възможност за избор но липсата е привидна защото да избереш да преживееш най-великата чувственост готвейки пъдпъдъците с рози е ода на възможността Comme un Chef 2012 Натисни тук не пренебрегвам Жак Рено никога, но доста отрюфелен филм, не мога да го оценя, вкусът ми е непознат още два, италианският Bella Martha 2001 и американският му римейк No Reservations 2007 Натисни тук Натисни тук италианският е с вкус на pasta con aglio, olio, e peperoncino а римейкът е с вкус на Катрин Зита Джоунс и разбира се тегавичката лента на Фатих Акин Soul Kitchen 2009 Натисни тук ама хем тегава, хем радостна, като онези бири-скари и кебапчета в детството ми и сега опитват да правят такива, ама не е същото, няма спирит Джули и Джулия 2009 Натисни тук филм за Джулия Чайлд и нейна последователка, с много познатият вкус на бьоф бургиньон и Мерил по Станиславски Love's Kitchen – вкус на маршмелоу, не го догледах Натисни тук Tortilla Soup 2001 Натисни тук като онези торти е, на които се казва „лекички”, разбирай кисело мляко захар и бисквити забъркани в някоя йена, тц, шоколад обичаме и лешници, не го догледах също, и Вател, когото не съм гледала но тази несправедливост ще бъде поправена Натисни тук естествено и сериалите руският Кухня и корейският Паста но от руския съм гледала твърде малко, а корейскто кино предстои да бъде разнищено с любов | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Lillian |
харесвам го в Трамвай Желание и долу горе в Последно танго в Париж, но пък този филм е доста калпав нямаше да е такъв ако Бертолучи, се беше спрял до анонимната първичност, не беше прекалил с цивилизационния напредък в края на филма героят на Брандо прилича на началник склад, но Бертолучи винаги си прекалява, освен може би в Чай в пустинята "Последно танго в Париж" е в десетката ми от любими филми. Не е филм, а страдание! Но, както е казал древният философ, човекът е мярка за всичко. У едни филмът остава спомен за изчукване с масло, у други - убиващ копнеж за любов. И смазващо безсмислие... А Бертолучи никак не е лош. Например "ХХ век" е визуална картина за идеологиите на века приложени в реалния живот, която не бива да се пренебрегва. |
А Бертолучи никак не е лош не е лош, да "Чай в пустинята" е много любим мой филм, не може да си го пропуснала няма друг филм, в който цветовете да играят абсолютно самостоятелна ,главна роля "20-ти век" не ми е много любим но аз изобщо не съм никакъв фен на италианското кино /и на испанското също/ пък и след тези два филма Бертолучи снима такива въховни глупости като Мечтатели примерно а забравих - Последният император също става, зрелищен е и със страхотен финал |
| Лилиан, ще се включа в темата с по едно изречение за последно гледани от мен филми, и за потвърждение,че доста често, гледаме едни и същи неща, но виждаме и приемаме по различен начин. За филмът "Крадецът на книги" и аз потвърждавам думите - струва си всяка минута. Прекрасен филм, за книгата - не съм я чела, но предполагам, че е по-хубава, защото, книгата описва по-обстоятелствено, предразполага за повече въображение от страна на четящия. Другият скоро гледан филм е "У дома през август". Тежък филм, с истерични, обременени типажи и актриси, изключително добре влезли в кожата на героините си - Мерил Стрийп и Джулия Робъртс. Доста филми са предложени тук. Не знам дали присъства филмът "Най-добрата оферта". Препоръчвам го. Добра оферта за филм е! The Best Offer 2013 Сценарист: Джузепе Торнаторе Режисьор: Джузепе Торнаторе В ролите: Джим Стърджис, Джефри Ръш, Лия Кебеде, Доналд Съдърланд, Филип Джаксън, Силвия Хукс Успех с темата! | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Luna |
| Благодаря ти Luna! „Най - добрата оферта” вече беше наред аз щото доста филми гледам и рядко харесвам някой филм изцяло интересни са ми фрагменти, препратки, някакви режисьорски хватки обаче има едни филми , които ми оставят усещане за добро кино е този е от тях, хареса ми много и хем ми стана жал за горкия Джефри Ръш, хем му завидях щото нали има такива интензивни мигове, които заместват години живот киното е за тях а пък „12 години в робство” спечелил наградата на БАФТА ега ти лицемерието британско какво му харесаха на този филм да бяха дали рицарски орден и на Хариет Бичер Стоу |
| а сега докладвам за Der Baader Meinhof Komplex 2008 Натисни тук Натисни тук този филм ми хареса най-неочаквано за терористичната група на Баадер-Майнхоф RAF е беше ми интересен и като информация няма грам идеология във филма, напротив безпристрастен е , безоценъчно следва героите на градското партизанство и нарича убийствата - убийства историите за терористи и масови убийци са ми интересни най-вече с ореолността си чудя се какво я създава, как стават част от масовата култура ето ги и тези, обезсмъртени със сакралното buy now Натисни тук а оказва се, че Чарлз Менсън печели по 250 хиляди долара годишно от продажби на сувенири в сайта си |
| о да, има много и как няма да има, 70% от световното изкуство се потребява от жени ами те за нас ги правят филмите |
| Имах предвид - филми, негледаеми от мъже. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
Имах предвид - филми, негледаеми от мъже. да за тях говорим определено има и то много ромкомите примерно, които по мое мнение са не по-малко от половината от филмовата продукция, но тук ти и други мъже биха могли да кажат гледате ли примерно филми като „Четири сватби и едно погребение”, „Сватбата на най-добрия ми приятел””Булката беглец” „Шаферки”, „Бриджит Джоунс”, Ловкия е спеменал култовия ”Сексът и градът” аз мисля, че не ги гледате тези филми са направени специално за нас, те са наша паралелна действителност гледаме ги заради надеждата, че каквото и да става, все най-накрая ще срещнем истинския, и дори ако отвън изглеждаме като наредени от понички, все някой ще оцени , че отвътре сме само сърце и усмивки ще ни отведе със себе си и ще не даде всичко, от което се нуждаят сърцата ни щото тези дето казват, че жените искаме само пари, лъжат всъщност искаме кола, къща, сигурност,пари и романтика |
| аз пък опитах да гледам някакъв нов филм за Алекс Крос Натисни тук еми класически образ в жанра обаче не, съсипан напълно актьорът, който играе д-р Крос би играл успешно берач в памукови полета, да пее тъжни африкански песни и да е влюбен в мис Пеги Сю, и всички да го харесват и да тъжат за него но не е д-р Крос единствен Морган Фрийман е д-р Крос естествено! този сериозен, тъжен, черен мъж Натисни тук Натисни тук |
но тук ти и други мъже биха могли да кажат гледате ли примерно филми като „Четири сватби и едно погребение”, „Сватбата на най-добрия ми приятел””Булката беглец” „Шаферки”, „Бриджит Джоунс”, Ловкия е спеменал култовия ”Сексът и градът” аз мисля, че не ги гледате Да, не ги гледаме. Но, дали е нормално (приемливо) в едно претендиращо да бъде антидискриминационно общество, да има такива филми ? Все пак, не е като производството на червила или рокли, броим киното за изкуство, нали ? Да продължа мисълта си. След като им а "мъжко" и "женско" кино, не ли това доказателство за различността на половете ? И ако е така, не е ли това основание за други разделения по полов признак ? Да не говорим за различността на джендърите, които не са полове. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Калки |