Отиди на страница:
...зад телената ограда ще видите три дъбчета, засадени като триъгълник. След още десетина метра - три млади секвои в линия като троен свещник. А като пресечете шосето и се разходите в гората зад по-късно построената телевизионна кула, загладени от годините, още личат като конусовидни вдлъбнатини кратерите от бомбите, които незнаен US бомбардир пуснал в гората, за да не убива хора. [/quote] Това остава след хората - дупки или дървета посадени. И конституции нагласувани. И много думи изговорени, фарисейщини всякакви. |
doc4all 21 Яну 2014 20:54 Без коментар на фактите. Просто остава настроението. Точно така. Той е поет. Успява да ми докара носталгия и всякакви други емоции дори когато пише за неща които иначе са ми чужди. Напомня ми за Romain Gary в “Gros-Câlin“. |
| Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: AVG |
| ама това не го ли четохме бре, и то май скоро беше - гррр, Текс, и трите дръвчета... А дали пък Ботев ако беше доживял до 40, дали не би било възможно да е минал от левия атеистичен бряг на десния... |
Без думи  Винаги съм чел нещата написани от автора. Всъщност навремето още като малък ми правеше впечатление в предаването "Всяка неделя". Дано има повече такива хора като него в България. |
| Като ще е за Ботев, я малце: Грабят наш народ голодный: грабит подлый чорбаджия, грабит нас торгаш дородный, поп, на Божьей литургии! Грабьте, грабьте, без разбора! Грабьте! Кто вам помешает! Отрезвеем мы не скоро: мы в корчме вино вкушаем! Пьем, поем мы буйны песни, скалим зубы на тиранов: стал кабак уже нам тесен, и кричим мы: «На Балканы!» Мы шумим… Но как трезвеем, клятв не помним мы, отныне, и в бессилии немеем перед жертвами святыми! А тираны, в злом разгуле, край терзают наш опальный, режут, вешают и губят наш народ многострадальный!... Но, налейте! – пить я буду, свою душу облегчая, чувства трезвые забуду, твердость духа растеряю! Буду пить назло врагу я, вам на радость, патриоты! Пью, – ну чем же я рискую? пейте, пейте… Идиоты! Туча темная нависла по-над лесом, над Балканом: то ли дождик мелкий брызнет. то ли ждать нам урагана… Эх, дедусь, лихое время! и соха едва влачится, ты во след ей сеешь семя, градом пот с лица струится. Отчего идешь задумчив ты над черными браздами, – испугала ль злая туча, или мрут детишки малы? Расскажи, старик. Я помню, – молодцом каким, бывало, ты пахал, а баба Стойна, да простит Господь, – певала. В прошлый год, ты помнишь, как-то проходил я мимо леса, – средь юнаков восседал ты вожаком – в кругу их тесном… Вот каким ты был недавно! Нынче ж, плачешь, – в чем же дело? Иль не вьется стяг твой славный, или сердце постарело? - Эх, сынок! Пошто пытаешь? Слышишь, ворон раскричался… Коль пойдешь в село, – узнаешь и поймешь, о чем печалюсь. За сохой я – воин старый… Много там людей собралось, перед их предстали взглядом – мои парни, мои чада. И торчат, – увидишь скоро, – головы их на жердинах, на жердинах, да на кольях – перебились две дружины. Воеводы – оба братца, оба преданных мне сына, – меж собою стали драться за отцовскую дружину. Видно, тесны стали горы несговорчивой дружине, – вот и головы – на кольях – чтобы плакал всяк, кто минет… Боже, громом покарай ты! Ветер, прах мой разметай ты! Чтоб не видеть деток малых, как несчастные их мамы Станут близ жердей тех руки к головам тянуть и биться, и вовек пребудут в муках, горем, бедные, убиты… Капли первые упали, гуси враз загоготали, белый свет – вот-вот померкнет – это вам не дождик мелкий. Всяк бежит в село – спасаться. - Дед, пора бы распрягаться… Ну пошли! А то намокнем… - Лучше помереть помог бы! Да приемем, че Господ е атеист - щото не се кланя Сам на Себе Си. За разлика от много сапиенси, за които огледалото е олтар. Примерите са дадени отгоре. |
В "Успоредни животописи" Плутарх не коментира. В "Успоредни животописи" - собствен предговор, Плутарх е рекъл достатъчно точно и ясно (по памет от руски) - "в древната история много преди нас, не е ясно кое е истина, кое легенда и кое мит - и къде е разликата между тях. Аз се стремя от историята на велики деятели от миналото, да извлека морал и поука за тези след нас - та дори и тези неща да не са се случили точно така". За разлика от Тацитчо примерно - при който сичките му герои изнасят едни дълги и славни речи (Емилий Павел на Тразимен изнася реч, с меч заврян нейде). Четете биографиите на Ликург и Нума, Солон и Попликола - без друго за них почти нищо се не знае, извън писаното от Плутарх. За себе си он рекъл: "Роден съм в малкото градче Херонея, и за да не стане още по-малко - сметам да си кибича у него доживот". Което и направил, извън две разходки до столицата. |
| Ех, Джимо . Хвана ме на Радичков тема... препрочитам 7-те му книги... купени част от мен, част подаръци... В тази връзка - имат да ми връщат един том на Стефан Цанев... но не съм преритал за него. Благодаря за написаното.  |
Патриарх Алексий Московский и Всероссийский - "Бреге", който струва колкото 7-8 от най-скъпите ролекси, видях на лявата му китка. И Патриарх Алексий също? Досега знаех само за Патриарх Кирил, а за предшественика му - не. |
| Буков жълъд има и по вид е много различен от дъбовия - по-малък, триръб, обвивката е кафява и е като на кестен. Много вкусна ядка, но не бива да ядеш повече от 4-5, защото се поучава жестоко главоболие. За случая с летците, разказан от Радичков, има и друг детайл - единият е бил със счупен крак и когато полицаите ги прибират, е бил бит с приклад по счупения крак. А местните са се погрижили да ошушкат веднага всичко , останало от самолета, включително и мунициите. |
| До 67 AF. Що се заяждаш с Проповедника /... на себе си/? Ти не знаеш ли за дописката, дето пет пъти я повтори, дето пет пъти Го бъзикаха, дето на масата на Ванга, заедно с Нешка, Свилен отскача да си вземе къшей сиренце и стенописва, Проповедника им разяснява агностицизма, веселената и околностите й? И забахнал го слуша митрополит Николай, нищо че той тогава прав е минавал под масата? Просто Проповедника малко не прави разлика между Натанаил и Николай, но, така де, те и двамата са Му ученици, пък от таз висота можеш ли помни всички? Ти не знаеш ли, че Проповедника ни низспосла, как той и семейстовото му, като всички християни, постели всеки ВТОРНИК и петък. Та сега малко объркал некви си патриарси. Както вече забеляза, Той е над времето и личностите, но ме кефи глагола "видях", щото естествено, Той бе там, га патриарха се ръкува с Путин и после фотошопнаха снимката. Ти не знаеш ли, че Той у тях има 8052 Библии и га прочете "Джизъс Крайст", на всичките 8052 езика, дето владее, сверява правилен ли е превода, щото "се различават" /едва ли е нужно да подчертавам, че цитата е по Него/? |
| Май е време да се замислим за смъртта. А до тогава, поне да не се изпускаме. Затова реших да вляза в бизнеса с памперси за възрастни. Надявам се и българският умирающ да е прихванал малко културно отношение не само към душата, но и към тялото си. Бог-Атеист да ви пази! |
| До Младия хъш. Ей го сега и ти скочи на Демиурга. Млад си, не ги владееш тези пи/е/низи. Просто тази сряда Демиурга въведе нова, едниствено меродавна /както е всичко при Него/, история. Миналата сряда американските летци беха лошите фелоус, ама Му скръцнаха със зъби, та днес ни открехва за истината на българо-американското бойно братство през Втората световна. Тя е изпълнена с много взаимен хуманизъм, лингвистични и земеделски умения и, естествено, с хумор. И, още по-естествено, с Него. Той и колегите Му преди десетилетия така изковаха българо-съветската, извинявам се, съветско-българската дружба, та задачата е лесна, моделът е жив. Ще кажеш "Ама как така"? Ми ей така. Миналата ли, по-миналата ли година, Той бе на еврейска изложба, пийнал /и Демиурзите пийват/ от "Вървящия" и нещо се изрепчил на /ох, страх ме е да напиша Нацията/. И другата сряда - О, Чудо! - нова историческа реалност, навсякъде вторник, около Него сряда, дописката "Трите евреи". Ако имаш приятелка и обичате позата 69, задължително наизустете дописката - ще ви отпрати почти на третото небе, в подножието на нозете Му. Тоз пиениз спрямо таз нация го владеят само кандидатите за УСА президент в разгара на кампанията си, но даже и те не могат стигнат по-долеч от първото небе. Ми как ша могат, след като Демиурга разконспирира библиотеката на Кисинджър? |