БЕЗУСЛОВЕН БАЗОВ ДОХОД
Отиди на страница:
| Петимен съм да видя най-после осъществен принципа "всекиму според потребностите". Хрушчов го обещаваше за 1980, ама стана Олимпиада. А вие за кога? |
Петимен съм да видя най-после осъществен принципа "всекиму според потребностите". Хрушчов го обещаваше за 1980, ама стана Олимпиада. А вие за кога? Въпросът е кой и по какъв начин определя потребностите. Защото може да излезе, че на семейство от двама работещи без деца (отраснали деца) му се полага много по-малко доход, отколкото на семейството на бай Мангал, който не работи, но има 5-6 деца. Работещите са с висока квалификация и от тях ще се изисква да работят повече, а бай Мангал е неграмотен и не става за никаква работа. Тогава каква ще бъде мотивацията за работа? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Патагонец |
и преди всичко - инфлация. За радост на всички пенсионери. Че на кого в ЕС му пука за България и другите изостанали технологично държави? На развитите държави им трябва инфлация! Имат свръхпроизводство на стоки и услуги за които нямат достатъчно клиенти! Това свръхпроизводство предизвиква дефлация. Ако не искат да спират производства и да губят работни места трябва да наливат пари в системата за противодействие на дефлацията. Иначе има реална заплаха за работните места, които произвеждат в излишък стоки и услуги. И ако наливането на пари като водопад в банките не помогне, може да повикат и хеликоптера. Че България щяла да пострада на тях им е през оная работа. Да живееш под един покрив със силно развити държави, освен предимства има и недостатъци. Диалектика!  |
| Икономическите последици от дефлацията 1. Спад в цените, което води до увеличаване стойността на парите; 2. Скоростта, с която се създава оборот – спада; 3.Има временни преимущества за хора, които разполагат със спестявания, но поскъпването на парите носи само временни предимства за тези социални групи, тъй като когато икономиката рухне, ще засегне и тях; 4. Длъжниците биват ощетявани; 5. Увеличава се безработицата, вседствие на мрачните прогнози за бъдещето; 6. Отърваване от материални ценности, тъй като те губят своята стойност, всеки се стреми да ги продаде, докато може да получи възможно най-много пари за тях; 7. Вследствие на тези стъпки, настъпва всеобща депресия в икономиката; |
Икономическите последици от дефлацията 1. Спад в цените, което води до увеличаване стойността на парите; 2. Скоростта, с която се създава оборот – спада; 3.Има временни преимущества за хора, които разполагат със спестявания, но поскъпването на парите носи само временни предимства за тези социални групи, тъй като когато икономиката рухне, ще засегне и тях; 4. Длъжниците биват ощетявани; 5. Увеличава се безработицата, вседствие на мрачните прогнози за бъдещето; 6. Отърваване от материални ценности, тъй като те губят своята стойност, всеки се стреми да ги продаде, докато може да получи възможно най-много пари за тях; 7. Вследствие на тези стъпки, настъпва всеобща депресия в икономиката;  |
На развитите държави им трябва инфлация! Имат свръхпроизводство на стоки и услуги за които нямат достатъчно клиенти! Това свръхпроизводство предизвиква дефлация. Ако не искат да спират производства и да губят работни места трябва да наливат пари в системата за противодействие на дефлацията. Иначе има реална заплаха за работните места, които произвеждат в излишък стоки и услуги. Пълни глупости. Утре, ако имам настроение, ще напиша няколко реда, сега ми се спи. Сигурен съм, че това не е твое мнение, а си го прочел от някой икономист-нобелист. Което само показва каква aqua nuda са икономистите. |
Пълни глупости. Утре, ако имам настроение, ще напиша няколко реда, сега ми се спи.Сигурен съм, че това не е твое мнение, а си го прочел от някой икономист-нобелист. Което само показва каква aqua nuda са икономистите. Пълните глупости идват от смесване на най-различни верни и неверни неща, не от нобелови награди на икономисти. Една малка инфлация е здравословна против "трупане на сланина" и стимул за непрекъсната икономическа активност, и още доста други добри неща. Свръхпроизводство на нещо реално означава правене на ненужни или недостатъчно нужни неща, като е видимо (поне така си мисля) безумие това допълнително да се стимулира като правило а не временно изключение (каквото все пак реалният живот може да наложи). "Пазарът" трябва да закрива такива ненужни работни места и да отваря други които са нужни и няма видимо място за инфлацията в тази схема. Освен ако не се допуска, че моментно съществуващата система на произвеждане на нещо и на заетост трябва да бъде запазена завинаги по някакви неясни причини. |
"Пазарът" трябва да закрива такива ненужни работни места и да отваря други които са нужни и няма видимо място за инфлацията в тази схема Тази схема работи само в главите на утопистите - пазарни фундаменталисти. Да ти имам пазарната религия и вярата в пазарът- Бог! Тези стоки и услуги не са излишни! Просто не могат да стигнат до тези които имат нужда от тях. Да не ви припомням пак всички причини за това. Но основната причина е нарастващото неравенство! Светът все още не е затънал в разкош и излишъци за да си позволяваме да закриваме производствени мощности особено при стоки и услуги от първа необходимост. Ако оставим пазарът да решава този проблем 90% от населението ще трябва да мине на фотосинтеза. И понеже централните банкери са наясно за какво става въпрос, наливат като водопад пари в банките. С надежда да не им се налага да викат хеликоптерите. Според мен сега ще им се размине, но след 10-20 години когато по голямата част от средната класа в ЕС и САЩ сдаде багажа ще трябва да избираме между ББД и Хеликоптери. |
Тази схема работи само в главите на утопистите - пазарни фундаменталисти.Да ти имам пазарната религия и вярата в пазарът- Бог! Аз все пак слагам и едни кавички на "пазара". Фундаменталистите не ги слагат и чакат да се оправи самостоятелно с всичко, без да му се месят. Аз разбирам в понятието и субсидии и други подобни въздействия, които изместват действието на този механизъм в желаната посока. Инфлацията (голямата!) също е вариант, но неразумен. Има и огромна разлика между "стоки от първа необходимост" и "само стоки", особено когато става въпрос за свръхпроизводство. Първа необходимост за мен е храна, вода и покрив над главата. При тези неща подкрепа за свръхпроизводство и по-голяма консумация е очевидна безсмислица, не можеш да ядеш два пъти повече защото (евентуално) има свръхпроизведено и да имаш по 2-3 покрива над главата. Неща като помощи и субсидии решават проблема с нямащите или съхраняване на възможностите за лоши времена (в селското стопанство). Стимулиране на свръхпроизводство на печки и хладилници не ми се вижда разумно защото си е живо пилеене на ресурси, за автомобили също. За смартфони и подобни да не говорим. Голямата инфлация води и до други любопитни ефекти, които не са както си мислим ори-мели-яж. Качва риска в икономиката, съответно необходимите проценти възвращаемост за да се започнат инвестиционни проекти. Оцеляват проектите с висока възвращаемост, а тези проекти производство на гащи, чорапи и запалки с повечко заети не са от тях. |
| Само да добавя, че нямам готова рецепта за днешните и утрешните времена. Който намери добрата рецепта ще си е заслужил Нобеловата награда. |
Дежурния 31 Мар 2016 15:09 По принцип разсъжденията ти са верни, но само при положение че имаме пазар в що-годе някакво равновесие. Но в глобален мащаб имаме силно изкривен пазар който засега оцелява изключително благодарение на средната класа в развитите държави. Ако не са те, Китай ще види растеж през крив макарон. Кризата с класическото надуване на имотния балон, която все още не иска да си тръгне е следствие на точно този неравновесен пазар. Огромни средства са концентрирани в ръцете на съвсем малко хора. И както правилно отбелязваш не могат да се хранят по 10 пъти на ден. Но дори и по 100 пъти да можеха, пак не решават проблема. А имотите са удобно място за инвестиране на излишни пари. Докато не се надуе прекалено голям балон. Другата възможност са инвестиции на борсата. Но и там има предел. Мога да приема че пазарът си върши работата само ако нарастваше средната класа, за сметка на бедните и богатите. Но ние на практика наблюдаваме точно обратното, средната класа намаля за сметка на увеличаващите се бедни и нарастване на богатството на богатите. Което рано или късно ще създаде голям проблем и за самия пазар. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
Само да добавя, че нямам готова рецепта за днешните и утрешните времена. Едва ли някой има такава рецепта! Според мен неравенството в доходите няма да може да бъде преодоляно и ни очакват интересни техноментални времена. Ако погледнем дори в близкото бъдеще, все по ясно става че големите сътресения, но и възможни решения ще дойдат от предстоящата технологична революция. Аз лично не съм голям оптимист че ще е добре за всички. Имам мрачното усещане че масата от населението ще затъне във виртуалната реалност и нейните бъдещи разновидности. Дори наркозависимите от Фейсбук сега, ще ни изглежда като невинни дечица. Не случайно порносайтовете първи започнаха производство на "съдържание" за бъдещите притежатели на устройства за виртуална реалност. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
Само да добавя, че нямам готова рецепта за днешните и утрешните времена. То ясно какво ще стане - шумата ще изгори, виртуалната шума се се изтрие, климата ще довърши останалото, дошло е време ни пари да имаш, ни имоти да имаш - кел файда от палат за милиони, като нема вода в тоалетната, ни други материални блага. Блажени са нищите - е за тоя период е написано. |
Мога да приема че пазарът си върши работата само ако нарастваше средната класа, за сметка на бедните и богатите. Крайната бедност в света намалява с доста добри темпове. За крайното богатство има и много митология. Голямата част от огромните богатства не са "конвертируеми" на масова основа. Може би не най-удачния пример, но ако преди 20 години една картина на известен художник е струвала 10 милиона а сега 50 милиона, разликата от 40 милиона не е някакъв новопроизведен продукт който да може да се разпредели. Даже и тези 10 милиона от преди няма да могат да се преразпределят ако всички скъпи картини тръгнат да се "конвертират" в хляб и риби. Дали средната класа намалява или се увеличава зависи от дефиницията която се използва, но пазарът като механизъм за разпределение и мотивация няма отношение към това. Нещата дето въздействат върху пазара имат, но е много дълга тема. |