Отиди на страница:
| Народът е казал просто и ясно: "Страх лозе пази". С други думи не е важно присъствието на жандармерия само по себе си, а наказанията - многобройни и неизбежни. |
| Загубил съм отдавна вяра на МВР-то. Поредна шумна кампания с цел да увеличат издръжката на милиционерите,които са се преработили. Няма никакво значение коя е партията. |
| По-голям ефект ще има ако жандармерията без предупреждение минава из циганските махали профилактично и при всяко цигаско съпротивление или псувня ги прибират за по 24 часа и съд по-бързата процедура. |
| Не уважавам полицията. Всичките ми контакти с тях са били унизителни за ченгетата. Примерно, когато ми задигнаха гумите и джантите в София, пристигналите полицаи ме разходиха по комшиите да търся свидетели, за да се докажело, че гумите липсват (!), и после ми предложиха да си купя "малко употребявани" гуми и джанти от тях. Също така съм против камерите, подслушването и всякакви други форми на шпионаж и полицейщина. Но поздравявам това начинание и дано да има успех. Изненадан съм, че начело на МВР най-сетне има хора, които разбират каква остра нужда има от възвръщане на реда върху огромни части от територията на страната. Като балканско чедо съм научен, че нормалното положение е като си оставиш примерно алуминиевата стълба насред двора (сиреч на поляната, защото ограда не ти трябва) и се върнеш след две седмици, всичко да е точно както си го оставил. Който мине може примерно да си откъсне от сливите ти, но не и да ти ги обере (в уста може, но в джоб не се слага). Всичко друго е недопустимо и всяко посегателство върху собствеността се наказва брутално и твърдо. В момента този ред съществува единствено в чисто българските анклави в Балкана, но исторически такъв е бил редът в цялата страна. Не вярвам да има някакъв шанс този ред да се върне, тъй като за съжаление не са само циганите - и доста българи си покрадват. Но това трябва да е посоката и непрекъснатитте кражби (и все по-често обири) трябва да спрат или поне в някаква степен да се ограничат. Успех на момчетата и дано осъзнават своята отговорност! |
В одном из телевизионных интервью телекомпании "РИАК" народный депутат Сергей Гриневецкий рассказал, что в пору недавней смены одесских губернаторов ему поступило предложение из столицы — вернуться в кресло главы облгосадминистрации. Его тогда спросили: "Каких полномочий хотелось бы?". Гриневецкий ответил, что его вполне устроили бы "полномочия маршала Жукова и — два Гоцмана рядом". Но, кажется, на том конце провода его не очень-то поняли…  |
| Ако бях цар ... Ако бях в МВР, щях да си осигуря подкрепящ инсайдър в тази операция. Ето как. Грубо казано, ромските кражби са два вида - организирани и "неорганизирани". Това произтича от социалната структура на ромските общности и наличието на авторитети в тях. При организираните кражби ромските ОПГ отчисляват пай за босовете си срещу услуги, заеми (лихварство) и протекция. Неорганизираните кражби са дело на крайно маргинализирани групи и индивиди, които крадат, за да просъществуват. В единия и в другия случай за делата им са известени ромските тартори. Именно ромските тартори трябва да се превърнат в подкрепящ инсайдър. За целта, чрез МВР, във взаимодействие с други държавни администрации, трябва да настъпят "тежки времена" за нелегалния или полулегален "бизнес" на тарторите. Тотален натиск. Този натиск трябва да се осъществи от "аутсайдери" - командировани от други части на страната служители. Местните звена на МВР не са подходящи, въпреки познаването на контингента. Това познание често е разменна монета и много от местните полицейски началници са в нерегламентирани връзки с ромските босове. Тези връзки са сложни - протекция срещу информация, понякога търговия с влияние, нерядко и пряка корупция. По тези "канали" е добре да се разгласи, обаче, за настъпващите "тежки времена" и че веселбата свършва. |
| За ромските тартори е вярно, но според мен само отчасти. Има и други фактори, отстраняването на които би повлияло положително. Ще илюстрирам с една разказана ми от приятел история, като предварително се извинявам за многословието! Живея във Варненски квартал с пренебрежими поражения от цигански набези, най-много по някоя изчезнала скара или капак за шахта. Край Варна обаче има вилни райони понасящи по-сериозни щети. Един такъв (няма да конкретизирам мястото), обособен като малко самостоятелно селище от около 80 къщи, преди години трайно беше привлякъл вниманието на група доста упорити в набезите си цигани с каруци. Вероятна причина беше, че въпреки отдалечеността си от всякакви цигански махали, райончето се обитава предимно от възрастни, но затова пък доста мукаетни, ако мога така да се изразя, хора, поради което винаги е изобилствало с изкусителни за "предприемчивите" каруцари предмети и стока. Един от обитателите на тази местност е моят приятел. Оправен човек на възраст, пенсиониран преди доста години полицай, който си доработваше доскоро в една от варненските охранителни фирми, основана от негови колеги. Когато честотата на набезите надхвърлила критичната точка на търпимост, комшиите му групово се обърнали към него с настоятелна молба, да се задейства най-сетне. Той бидейки законопослушен гражданин, отишъл най-напред в полицията, където имал доста връзки. Там му казали:"-Нямаме хора! Оправяй се сам, не е да не знаеш как става. Само, ако утрепеш някого, гледай да го заровиш по-надълбоко, че да не го намерим!". Разбира се такова решение не устройвало приятелят ми, та затова извикал няколко момчета от фирмата. Издебнали една от каруците и охранителчетата определено се постарали, въпреки че не им е плащано нищо. Млади, яки, такива рядко отказват да ступат някого, че да имат после с какво да се хвалят, пък и приятеля ми по него време им се падаше някакъв началник във фирмата. Все пак не "стоте кила бой" е било решаващото за справяне с проблема събитие, поне според подробния разказ който чух, а това че застреляли коня. По реакцията на циганите, последното категорично надхвърляло по болезненост всякакъв вид бой. Оттогава, вече 7-8г. (не помня коя година точно беше, но там някъде) тази миниатюрна общност е като имунизирана от цигански набези, макар намиращи се в близко съседство доста подобни на нея райончета, ни най-малко не са щадени през целия този период... Моля да не бъда разбиран погрешно! Изобщо и през ум не ми минава да призовавам за избиване на коне. Аз обичам животните, а и конете в случая вина нямат никаква, даже са жертви. Може да не ми повярвате, но миналата година минавайки през Синдел, с очите си видях "конен автовлак" т.е. две свързани каручки натоварени с дърва и теглени само от една дръглива кранта, интензивно шибана от един мангал намиращ се в първата. Няма ли в България закони закрилящи животните от подобна диващина? Не е ли редно коне, магарета, мулета или катъри подложени на такова отношение да бъдат конфискувани? Напоследък се наблюдава и подчертана модернизация на мобилността при занимаващите се с такава "дейност" групи. Във всевъзможни трошки обикалят навсякъде, в едно раздрънкано Рено бях видял чаве возещо се отзад в багажника... Питам се, как стои въпроса с шофьорските книжки, винетките, "гражданските отговорности" и пр. необходими за управлението на такива превозни средства задължителни атрибути?!? Пиша всичко това защото съм убеден, че дори минимални усилия насочени към ограничаване мобилността на крадците, ще допринесе повече полза дори от постоянното присъствие на полиция и жандармерия. Ясно е, че полицаи и джандари, навсякъде няма да могат да огреят, даже всичките да ги пратят, за да работят единствено по този проблем... |
| Аз си мисля,че ако министерот издуха поне 50% от мацките дето се подвизават из канцелариите на министерството и областните и районни полицейски управления то ще има достатъчно кадри ,които да упражняват контрол и превенция в почти 95% от населените места -независимо малки или големи.Аз живея в ГОЛЯМ град,но на така наречения КВАРТАЛЕН не съм му виждал дори физиономията,независимо че съм управител на жил.сграда вече 12години??? |
| Интересно - а кво прай жандармерията сега? Както и армията? Някой някъде отчита ли се? Или само получават заплати и лапат ли, лапат... |
| Започнах направо от коментарите, и спрях до Комар1 за да му кажа да прочете последния брой на КАПИТАЛ-а, в него има статия от оная девойка Ваня Евтимова, дето телевизиите я показват по скайпа от САЩ с актуални коментари (аз за пръв я видях, когато ни разказвше за "фискалната урва" /the Fiscal Cliff/), в която статия тя разказва много интересни неща за тамошните доброволни отряди (neighbourhood watch), за позволеното им и непозволеното, за движещата се граница между разрешено и неразрешено за "отрядника" - съобразно това колко отдалечен е "отрядът" и съответната "махала" (neighborhood), в която той оперира, от съответния шериф и неговите "сили и средства"! Интересно четиво! Аз ще продължа с четенето на коментарите, но първо отивам да си потърся в килера старата лента (червена) за ръкава, с надпис "ОТРЯДНИК", и съответната карта (снимка, име, печати, въобще всички реквизити!), която получих някъде към 1979 година, веднага след като се нанесохме (като младо семество) в новата ни панелка в един от кварталите на София! Та, само седмица-две след нанасянето ни в панелката, дойде районния инспектор от МВР и домуправителя на нашия вход, и ми направиха предложение за влизане в доброволния отряд, на което не можех да откажа! (Просто защото тогава членувах в онази БКП, която след 11.11.1989 година остана само със 100-ина хиляди члена, а другите й 800 000 членове и членки чевръсто захвърлиха партбилетите и хукнаха да правят СДС, после НДСВ, после ГЕРБ, who's next?...) |