Имало в Бургас
Отиди на страница:
 За да изглежда красив един град, трябва да има изработен архитектурен план. А той да е съобразен с куп неща, но най - вече с мисъл за бъдещето. Какъв ще бъде градът след 20 - 30 и повече години. При нас всичко е въпрос на отделни хрумвания на някакви хора, които през плет не са виждали град. Затова заприличахме на джунгла. В тези линкове ще видиш и прочетеш някои от нещата, за които писах. Това е част от пл. Тройката сега. Натисни тук Вижда се само единия блок м/у книжарница Хеликон и Дом на НХК. Между блока и дома е подземната улица И новата спирка, която също се гради вече цяла година Натисни тук Забелязваш ли знаците "?!?" Кметът щеше да налага санкции... Здравка, привет Това, което си написала за Варна, се отнася и за Бургас. Особено в частта за вандалщината и липсата на минимална култура. Достатъчно е човек да мине през който и да е комплекс и ще види коли в зелени площи, навсякъде раздухани боклуци, строежи между блоковете... Никакви санкции за нищо. Постоянно приемат нови и нови наредби за каквото се сетиш. Кипи усилен, безсмислен труд. Звънили сме безброй пъти в общината - обществен ред, озеленяване, паркиране. Пред очите ми свалиха скобата на кола, за която някой се обади и гъската си замина, без да плати нищо. Тролеят спира и чака идиотите, които са спрели колите си по средата на булеварда, да се измъкнат от заведението на една мутра, за да продължи. Нали ни е ясно, че само глобите ще решат част от тези проблеми? Установила съм, че няма друг начин да вкараш простака в релси. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Slava |
Нали ни е ясно, че само глобите ще решат част от тези проблеми? Установила съм, че няма друг начин да вкараш простака в релси.   Само че, тези които трябва да глобяват ги е страх от тези, които трябва да бъдат глобявани.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Здравка |
 Бургаските вятърни мелници  Натисни тук |
  Фонтанът на “Тройката” бълва пара (снимки) Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Slava |
Добре изглежда, Славче. Ако не окрадат окончателно новите варненски павета и у нас ще стане като у вас  А що се отнася до кръчмата на пясъка - коментарът е излишен   |
    24 март 2015 г. ВИДЕО ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ!  | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Slava |
Неговата майка Славка е потомка на стара възрожденска фамилия. Тя е завършила в Прага стоматология. Съпругът й Гавраил пък е учил лесоинженерство в Полша, като при завръщането си в родината става първият български инженер – лесовъд. Двамата родители дори не подозират, че първородният им син е надарен с невероятни умствени способности. Един ден, докато се разхожда с бебето си в градската градина, към Славка се обръща непознат мъж с думите: «Госпожо, вие сте майка на гений». Пророческите слова са произнесени от италиански професор, който преценил по размера на черепа на малкия Рашко, че детето е с необикновени заложби. И наистина учението отрано изкушава самородния талант. Още 14-годишен на своя глава Рашко изпраща документите си в прочутия военен колеж в австроунгарския град Мариеншващкирхен. Независимо, че е единственият кандидат, чиито родители са цивилни, той е приет и дори получава специална стипендия. В семейната хроника е запазен спомена за това как в края на първата учебна година посланикът на Австро-Унгария у нас изпраща файтон да доведе Славка Зайкова в амбасадата. Оказва се, че тя е извикана тук, за да бъде поздравена за отличния успех на сина си. Но въпреки това, военните порядки не допадат на Рашко и той напуска скоропостижно учебното заведение. След време завършва математика и физика в Университета в Гьотинген, Германия и специализира една година теоретична физика при Алберт Айнщайн в Берлин. През 1926 г. Рашко Зайков става първият българин, удостоен с престижната Хумболтова стипендия на едноименната фондация. За него лично е ходатайствал самият Айнщайн. По-късно бащата на теорията на относителността урежда отпечатването на един от първите му трудове, чието заглавие звучи твърде неясно за хората, неизкушени от точните науки – „Приложение на теоремата на Хилберт- Ньотер в афинната теория на полетата”. Връзката между младия специализант и гениалния Айнщайн се основава не само на общите интереси и виждания в областта на физиката. Двамата ги сближава още една страст – музиката. Младият българин свири прекрасно на цигулка и дори е донесъл от родината си със себе си своята „Кремона”. На един благотворителен концерт в берлинската синагога Зайков се убеждава, че и учителят му е добър цигулар. Той има късмета и да присъства на благотворителния концерт на необичайния квартет, съставен от Айнщайн (цигулка) и още трима Нобелови лауреати: Макс Планк (пиано), Фрондлих (виола) и Макс фон Лауфе (виолончело). Българинът често разказвал на близките си една случка с неговия кумир Айнщайн, при която учителят му дал последните си пари на двама закъсали унгарски студенти, а после му поискал петаче за трамваен билет”. Рашко Зайков приежавал уникалната способност да се съсредоточава така, че нищо да не е в състояние да го разсее. Казват, че можел да работи без прекъсване по четири денонощия. Спирал, колкото да изпие един чай и да хапне набързо някакъв сандвич. "Вуйчо беше изключително скромен човек, казваше: "Не ми трябват коли и вили, щом имам маса, хартия и няколко молива да работя" – разказва племенницата му Атанаска Лингурска. През 1928 г. успява да напише и да публикува на немски език научния си труд „Релативистичната теория на петото измерение”. “Тази работа изпратих на Айнщайн. В отговор той ми писа, че, изглежда, аз се намирам на прав път и че без петото измерение е невъзможно да се обяснят микроявленията в квантовата физика” – споделя самият Зайков. В писмата си до него Айнщайн не пропуска да поздрави майка му, като предрича бляскава научна кариера на сина й в родината. Но кореспонденцията между Айнщайн и Рашко Зайков прекъсва в годините на Втората световна война. А писмата му с големия учен са унищожени, след като запалителна бомба уцелва къщата му през 1943 г. и те остават затрупани под развалините. Вместо бляскава кариера обаче, краят на войната донася на Зайков множество проблеми в професионалната му реализация. Тъй като е германски възпитаник, той фокусира върху себе си подозренията на новата комунистическа власт и след 9 септември често е издирван и „викан за справка”. Веднъж дори престоява цели три денонощия в ареста. Тъй като в периода 1942-1944 г. работи в Германия като научен сътрудник в заводите „Фау”, се насажда предположението, че е разработвал теоретични въпроси, свързани с атомната бомба. Властта го отхвърля и обрича на мизерия и заради познанството му с едни от най-големите западни учени. На дъщеря му Виолета е отказано да бъде приета в английската гимназия. Зайков е принуден да изкарва прехраната на семейството си първоначално като учител в гимназията в Благоевград, а след това и като началник отделение „Статистика” в ДЗИ. Едва през 1953 г., благодарение на застъпничеството на проф. Георги Наджаков той става старши научен сътрудник в Института по физика при БАН. Легендарен е конфликтът му с проф. Георги Манев, в който е въвлечен и самия Айнщайн, както и цялата научна общност в Софийския университет. В разразилия се скандал научната общност застава зад проф. Манев и Комисията по разследване на случая отстранява завинаги Рашко Зайков от университета, където от 1928 до 1930 г. той е асистент в катедрата по експериментална физика. В крайна сметка, благодарение на категоричното настояване на проф. Никола Бонев, Зайков получава професорско звание, след като това се протака умишлено дълги години. Проф. Рашко Зайков оставя десетки значителни научни публикации по приложна математика и теоретична физика, голям брой реферати-рецензии върху математически трудове, както и множество научно-популярни творби, някои от които издадени в чужбина. По неговия прословут учебник „Статистически методи” цели три десетилетия вече се учи в Синсинати. Трудовете му могат да се разпределят в четири различни дяла – работи, отнасящи се към Айнщайновата теория на относителността, серия трудове по математическа статистика, група трудове върху единните теории на квантовата механика, гравитацията и електродинамиката и трудове по теория на елементарните частици. На 25 ноември 1982 г. проф. Рашко Зайков умира след кратко боледуване. Лежащия на съседното до него легло в болницата циганин, казал на близките му: "Този човек не е като нас, той е много умен, няма ли за него по-хубава болница!". Веднага след смъртта му на 25 ноември 1982 г., неговите роднини даряват ръкописите му на Държавния архив. Голяма част от тях все още не са обработени и не може да се ползват от интересуващите се. За огромно съжаление днес името на гения проф. Зайков, заслужил уважението и възхищението на цяла плеяда учени от световна величина, сред които и самия Айнщайн, тъне в забвение. Проф. Зайков (вдясно) с дъщеря си Виолета и пионера на публикациите за Космоса у нас - проф. Никола Калицин, на разходка в Борисовата градина след първомайската манифестация през 1955 г.  |
Автор е на много книги с разкази и повести, пиеси за деца и възрастни. Текстовете му са препълнени с духовитост и ирония. Най-четени са неговите книги: “Приключенията на Лиско по море“, “Десет приключения на Лиско” и др. Той е сценарист на детско-юношеския филм “Бягство в Ропотамо”. До края на дните си изключително много обичаше морето и беше един от първите запалени български яхтсмени. "История на Бургас", стр. 256.       ЗДРАЧАВАНЕ (1989) Петър Слабаков в ролята на Ахото | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Slava |
Намира се точно срещу сградата на Археологическия музей, на ъгъла между улиците “Богородии” и “Константин Фотинов”. Тази къща скоро ще стане на достолепните сто години. Строена е през далечната 1922 г. за Петър Димитров, който по това време, заедно с брат, си бил един от най-големите стопански деятели в Бургас. Двамата основават “Дъскорезница, паркетна, амбалажна и бъчварска фабрика”, която е сред най-модерните предприятия в града. Проектът на къщата отново е изработен от италианския архитект Рикардо Тоскани, който променя изцяло облика на Бургас. Сградата е от жилищно-търговски характер, като на партера са били разположени три магазина и една кантора, а на втория етаж е живял собственикът със своето семейство и прислуга. В сградата може да се влезе от три входа, главният от които се е намирал точно на ъгъла между двете улици. Там е разположено централното стълбище, което отвежда до втория етаж. В ъгловото помещение на къщата е изграден красив полукръгъл балкон, който е нейната запазена марка. Над него има кубе кубе с медно покритие и шпил. Външното архитектурно оформление носи почерка на Рикардо Тоскани, който е повлиян от модните течения в Европа по това време. Фасадата е украсена с множество барокови пластики, изобразяващи венци и цветя.   | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Slava |
 |
Единственият български поет, роден на Благовещение, е гениалният лирик Христо Фотев. Още приживе стиховете му приличаха на своя създател, а той на фина стъклена чаша. И за това, когато говорим за Христо, си представяме фонетичната му феерия, а когато говорим за християнската литургичност, си представяме и хулиганската му походка на спуснат сред тълпите бог. Слаб, невисок, вечно леко приведен, красив, магнетичен за публиката, винаги в черна тениска и черни джинси, митичен, харизматичен, роден за любов и питие, Фотев се превърна в Малкият принц на любовната ни лирика. Той превръщаше тостовете и покаянията в свещенодействия, целият се състоеше от жестовете и жестикулации, той бе самата влюбена възхитата от по-добрите частици на живота… Не се срамуваше да се преструва на слуга на словото, защото беше суеверен и суетен, знаеше, че великолепно владее настръхването на значенията. Той не рецитираше, а оракулстваше в особен транс. Опияняваше се от нежното си жонглиране с остри предмети – внезапни видения, шумни струи от шампанизирани емоции, несъществени съществителни, рошави религии, които сам измисляше… Фотев е от онези пилигрими, които не са просто поети като другите, а инструменти за поезия. Като Федерико Гарсия Лорка. Като Димчо Дебелянов. Като себе си. Поезията му е древна, почти древногръцка, поезия за слушане, а не за изучаване в леглото. Или за дисекция върху кабинетното писалище. Поезията му е зрелищна, култова, некултурна, неправдоподобна, площадна, но не улична, театрална, но не сценична. Драматична, но не и трагична, достъпна, но недосегаема. Не става за пеене, защото самата е неизвестен вид вокал. Не става за маршируване, защото е твърде свободна, освободена, за да се подчини на командите на есента. Не става и за цитиране, защото цитатът не би могъл да се самоцитира. Който не имал приключението да го слуша и гледа на живо, няма да чуе и да види никога повече тайнството на зачатието – как от мъжката самота се стига до епилептичния крясък на гларуса и григорианските гонения на делфините. Нека помълчим за момчето, което не се вразуми и което не успя да погали всички жени, но поне се опита. Усещаше властта си върху тях чрез магията на думите, жените бяха част от неговото себеизразяване. Неподправено нежен към особено беззащитните, Фотев остава да гори и до днес като фосфориращата факла в пещерната утроба на грубостта. Той ни показа как се добива опиума на поезията, остави ни своите неизпълними алхимични рецепти и се завърна в сенките на вечността, във водите на бъдещите ни спомени… Бъди, Христо!  |
Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още... Запретни ръкави... И тихо прошепни „Живей, живот!“ Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат...Час след час... Но радвай се! Защото още гледаш... Защото чуваш... Дишаш... Плачеш... Спри! И осъзнай със колко светла щедрост! природата живот ти подари. Живей, живот! Живей, другарче мое... Прегръщам те... И ти ме прегърни... Един до друг... Далече е завоя... Напред ни чакат още, още дни. 24 март 2015г. ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ Толкова е странно... Толкова е бяло... Ето, че се връщам в своето начало. Още нецелунал... Още недокоснат. Слънчево невежество... Приказка магьосна... А морето!.. Детско... Бистро... Необятно... А небето!.. Дълго... Звездно... Непонятно... А земята!.. Мека... Топла...Тревна... Древна... Любовта!.. Единствена... Тайна... Ежедневна... Стар велосипед с дебели тежки капли... Слънчоглед в кесийка... И кутийка вафли... Алаброс... Фуражка... Учене наужким... Стихове в тетрадка под носа на „Пушкин“. Тя не подозира... Тя е още малка... Стръвно, кръвно пише новата писалка... Ямбове... Дактили... Или анапести... И самоспирачки... И самоарести... Строга дисциплина... Дебнене на плажа... „Ще умра, но никога няма да й кажа.“ Някога било ли е... Някога било е... Смешно... Свято... Истинско... Непременно мое. Вече съм към края... И Оназ намига... Лично разполагам с тази дълга книга... Писна ми да пиша и да я дописвам. По-добре прашасяла пак да я разлиствам. Толкова е странно... Толкова е бяло... В своя край да търсиш своето начало... Времето... Изплъзва се... Трябва да го хвана... Да го върна... Мога... И там да остана... 26 март 2015 Бургас 1956   |
“Император, цезар Елий Елиан Антонин август, благочестив, баща на отечеството, с трибун- ска власт за 18 (път), консул за 4 (път) построи бурги и президии за охрана на провинция Тракия, като Гай Юлий Комод Орфелиан, императорски наместник, пропретор се погрижи да се построят бурги и президиум по границата на Флавиевата колония Деултум”.  |
| Господ бил бургазлия по майчина линия Евалла комшии за самочувствието ви Не идвайте във Варна драги мои неварненци още месец, ако не ви се налага. У нас системата "тапа, спирка червен светофар" ще действа до приключване на ремонтите на централните булеварди. Снощи се прибирахме 85 минути, при нормални под 40 от работа до вкъщи. И през Виница не става по-бързо. |
 В събота ходихме до Поморие. Такова чудо не бях виждала  Всички улица са разкопани, навсякъде е покрито с дебел слой прах, който и най - слабият ветрец разнася във вид на облаци... все едно си попаднала в пясъчна буря... Сменят ВиК. Не зная каква вода ще пият, но въздуха, който дишат, със сигурност ще ги усмърти |