Отиди на страница:
Димитри, този път си железарка!  А на Генек да кажа, че такива юнашки присъди за литературата дават само партийни велможи или закоравели сноби. Това да каже на познатия си. В българската литература има още много прекрасни романи - "Осъдени души" на Димитър Димов, "Антихрист", Легенда за Сабин, княз Преславски", "Иван Кондарев" на Емилиян Станев, "Нощем с белите коне", "Синият залез" и "Везни" на Павел Вежинов, "Цената на златото" на Генчо Стоев, "Преди да се родя и след това" на Ивайло Петров... Ей-така, само за да изброя някои. Щото списъкът може да бъде продължен още доста. |
| Не, Генек цитира само "патриотичните" ли .. в този смисъл е цитата. Но аз не бих направила такова тематично деление. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: маргаритка2 |
Е, хайде, Марго, говори за повече или по-малко успешни опити. Не се юрвай да оправдаваш една кръгла глупотевина.  |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| Аз безкрайно уважавам себе си и държа да ми се вярва без знамения. Всичките засегнати от мен полуискрено, полунарочно питат колко струвам. Колко струвам? Сигурно ще сбъркате. Стойността си сам ще изчисля марксически: Тя е равна точно на труда изразходван в себепроизводството ми на човек. © Константин Павлов |
| Сърбите псувните ги имат като нашето "егати". Истинска псувня за тях е като псуват на слънце, хляб и бог. |
| Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора. Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта. А тя беше многобройна. До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца - големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Те напълно оправдаваха турската дума: сомун душманларъ. Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело: - Яжте, татовата, да порастете! Пено, налей паницата пак! Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Бай Марко я поднасяше на децата, като казваше благоразположено: - Пийте бре, маскари! И паницата изреждаше всичкия народ. Очите на народа светваха, бузите се зачервяваха и той си облизваше с наслаждение устните. Тогава Марко се обърна към жена си, която се понавъси неодобрително, и каза строго: - Нека да пият при мене - да не са жедни за вино. Аз не ги ща да станат пияници, като пораснат. Марко имаше свой практически възглед за възпитанието. Човек малообразован, от прежното време, той със своя естествен здрав смисъл разбираше добре човешката природа и знаеше, че онова, което се запрещава, по силно се желае. По тая причина, за да ги заварди от наклонност към кражба, той поверяваше на децата си ключа от ковчега с парите. - Гочо, иди отвори севлевия сандък и ми донеси кесията с минцовете! Друг път поръчаше на другиго: - На, татовата, иди ми отчети от панерчето с жълтиците двайсет рубета, та да ми ги дадеш, като се върна. - И излизаше. Въпреки обичая на повечето бащи по онова време, додето обядват, да държат прави децата си, уж да ги научат на почит към старите, Марко винаги туряше своите на софрата. Също и кога имаше гости, той викаше синовете си да присъствуват. - Нека да добият господарски нрави - обясняваше той, - а не да се дивят и гушат пред хората като Анко Разпопчето. Дико Разпопчето се спряпаше от срам, колчем срещнеше човек в панталони от черно сукно. Като беше постоянно слисан с търговските си работи, Марко само на трапезата виждаше народа си вкуп и тогава допълняше възпитанието му по доста своеобразен начин: - Димитре, не пресягай пред баба си на софрата, не бъди такъв фармасонин. - Илия, не дръж ножа като касапин, не коли, ами режи човешки хляба. - Гочо, що си се разкопчал като ахиевски читак? Па хвърляй феса, кога сядаш на софра. Косата ти е пак порасла като на тутраканец; иди при Ганка да ти я остриже - казашки. - Василе, сбери си дългите мотовили, да се сместят и други хора. Кога идем на полето, там се разтягай. - Авраме, ти ставаш от софра, без да се прекръстиш, протестантино! Но само когато беше разположен Марко, наставленията му имаха такъв тон; сърдит ли беше нещо, на трапезата царуваше гробно мълчание. Дълбоко набожен и благочестив, Марко полагаше голяма грижа да вдъхне у синовете си религиозно чувство. Вечер, доде изчетеше повечерката си пред иконостаса, големите бяха длъжни да присъствуват на молитвата. Дойдеше ли неделя и празник, всички трябваше да идат на черква. Това беше закон неотменим. Нарушението му донасяше буря на къщата. През едни велики пости той поръча на Кира да иде да се изповяда, понеже на сутринта щеше да се комка. Киро се върна скоро скоро от черква. Той не беше нито помирисал попа. - Изповедà ли се? - попита баща му недоверчиво. - Изповядах се - отговори синът. - При кой поп? Киро се смути, но отговори самоуверено: - При поп Еня. Той излъга; защото поп Еню беше млад поп и не изповядваше. Марко усети тозчас лъжата, скокна сърдито, улови сина си за ухото и го изведе така на улицата. После го потири до черквата, дето го предаде на изповедника, поп Ставря, с думите: "Отче духовниче, изповядай това магаре!" И сам чака в един трон, дор трая изповедта. Още по-строго се отнасяше към ония, които изоставяха училището. Сам остал прост, Марко обичаше учението и учените. Той беше от реда на ония родолюбци, жъдни ревнители на новото умствено движение, с грижите на които, в късо време, България биде засеяна с училища. Той имаше доста мъгляво понятие за практическата облага, която можеше знанието да донесе на тоя народ от земледелци, занаятчии и търговци. Марко гледаше угрижено как животът не даваше ни работа, ни хляб на ония, които излазяха от училище. Но той чувствуваше, със сърцето разбираше, че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще промени света. Той вярваше в науката, както вярваше в бога, без разсъждение. Затова и залягаше да й бъде полезен, по силите си. Той имаше едно славолюбие - да бъде избран училищен настоятел в градеца си - Бяла черкова* И всякога беше избиран, понеже се ползуваше с обща почет и доверие. На тая скромна обществена длъжност Марко не щадеше ни труд, ни време, но бягаше от всички други, често съпрежени с власт и облага, а особено - от конака. |
| а и не е логично и нормално да има новини на турски, а да няма на арменски, иврит, МАКЕДОНСКИ, руски и още няколко. |
| Как`Сийка Не, не е от кобилешко мляко. Връзвали са го в едни като мрежи (та от там изцедено като фъшкиите на леля Сийка). Две такива като вързопи хванати на въже и от там преметнати по едно от всяка страна на коня. Иначе и те имат саламурено сирене, ама много тежи на коня с качето като пътуваш. |
| SPQR 25 Фев 2014 23:07 С това започна съзнателният ми духовен живот. Първи роман на един дъх. Майка, баща, дядо, баба, лели - ходеха на пръсти покрай стаята, дето четях, смеех се, плачех яростно.  С това. Не с Малкия принц и розата. Сполай ти, SPQR. |
| Книжарницата в Белград беше на Теразия. Гледах витрината опулен преди 30 години, но като нямах пари за Webster, нито за DFC (Dictionnaire du francais contemporain) си купих джобен правописен речник на френския език, да си го нося в джоба... |
| Добра е, и тази Писмена рапсодия от Димитри Иванов | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Гладиатор |
| Велик си, Джимо! И още нещо - да си жив и здрав! Разкажи нещо за кавалерията през 1-та световна, май имаше някакъв роднина дето е участвал. Не се знае много за генерал Иван Колев и кавалерията дето е обръснала доста казаци в Добруджа. |
Е, анджак. Дали са ти с лента да си го вържеш на хуя. Щото, ако го закарфичиш, ще боли. Какво пише г-на Иванов си е негова работа, какво се публикува във вестника е работа на редакцията. С този автор навикнахме на какво ли не, по някакви причини му се публикува всичко, което напише, ваша си работа. Аз това го намерих, след като го видях в коментар, не го чета не само защото не ми е интересен, но и влияе зле на форумното ми здраве като го коментирам Само, моля да ми бъде признато правото да кажа, че това е гнусно. Сигурен съм не само за мен. А че е прецедент за сериозен вестник, си е друга бира, по принцип приветствам прецедентите. |
| Музикалните рапсодии, за които споменават и някои форумци са отврат, виж писмените рапсодии -- областта на Димитри Иванов са хубави .... неговите ги харесвам ...други не съм и чел. Май този начин на писане е свойствен за него. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гладиатор |
Книжарницата не беше на Теразия, няма такава улица в Белград, има Теразиjе, в топлата есен на 67-ма година гледах опулен обложката на Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band и се чудех откъде да намеря пари да си я купя. Баща ми, като видя тоз копнеж, ми подаде една едра банкнота и се обърна уж че зяпа встрани телевизионната емисия на парада в Москва по случай 50 годишнината на ВОСР*. Заедно с тавата продавачките ми подариха и един сингъл, на Джордже Мариянович, не мога да го намеря в тубата, но и до днес разхлопва сърцето ми. Потражи ме у Предграђу .. ----------------------------------------------------------- * Енигмата на тази абревиатура можете да потърсите в гуглето, в предградието - няма смисъл. |