Отиди на страница:
| Не знам какво да кажа - от дете обожавам Челентано. Бях на около 10 г. когато го чух за първи път и така до ден днешен. Дори дъщеря си кръстих на него. |
| Не знам какво да кажа - от дете обожавам Челентано. Бях на около 10 г. когато го чух за първи път и така до ден днешен. Дори дъщеря си кръстих на него. Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamer |
 Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: valokan |
"По върховете на Манджурия" Даже и не искам да чета нататък... Като ми попремине може и да прочета, ама... Както и да е. 80+ |
| Натисни тук --------------------------- Сайтът на Генек |
| Натисни тук ----------------------------- Сайтът на Генек |
| Да се пренесем в пролетта Натисни тук |
| Попитали Джани Моранди кой е най-добрият певец в Италия. Той казал "Аз". "Е как така - а Челентано?" "Той не е певец - той е бог!" Челентано и "Брала мома ружа цвете": Натисни тук |
| По върховете на Манджурия Натисни тук |
| Челентано и Моранди. http://www.youtube.com/watch?v=JMEXn6A7n8Q |
| Една от най-любимите https://www.youtube.com/watch?v=RFeUUGmHe1I |
| Моята любима Натисни тук А! Намерих я с превод, който си струва да се прочете! Напомня ми как растеше дъщеря ми! Ех да съм жив да видя това и с внучката! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Пенчо бре |
| За героичното форсиране на Вардаро от българската армия има цяла симфония. Баща ми някога пускаше плоча на Челентано и най ме кефиха "Атмосфера" и "Синьо"... |
| Уважаеми колеги, благодаря за препратките и красивите думи. Настроението ми се повиши с няколко степени от прекрасната статия на Калин Донков и от Вашите коментари. Благодаря Ви! |
| Италинаската музика на времето имаше особен чар, който се загуби с поамериканчването и. Някои изпълнения бяха успешни - Боби Соло го водеха за италианския Престли.Натисни тук Натисни тукНатисни тук. Тези които са от моето поколение сигурно помнят с какъв трепет чакахме конкурса Сан Ремо. Челентано беше една от иконите. Наскоро пуснаха няколко стари комедии по ТВ1 с него. Сега, като, че ли няма истински комедии, както на времето. като пуснат американска романтична комедия да се чудиш да се смееш или да плачеш. Както у нас ги няма Парцалев, Калонянчев и другите остаряха, така ги няма френските и италиански комедийни актьори Фернадел, Тото, Алберто Сорди, Луи дьо Фюнес, Бурвил. Това беше истинска епоха в киното. Сега и френските и италианските филми се американизираха. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Mrx++ |
Имам нужда да прекъсна поне този петък катастрофичното свистене на живота около нас и да отстъпим встрани - без изстрели, без пушеци, без заплахи и декларации, без наглост и лъжа, без зловещото самодоволство на охранени лица. Да си спомним заедно, че има някъде точно това - убежище и крила. Или просто да поговорим за друго или за нещо друго да мислим. Както и очаквах, постигна го по най-добрия начин! Благодаря за историите и поуките от тях! |
| "На стопках Манчурии", реквием за загиналите във войната с Япония, началото на ХХ в. Авторът се казваше май Шатов. В детството ми я свиреха с акордеон нонстоп в тъмната и студена утрин от 7 ч., за т.нар. физзарядка преди училище . Много минорно настроение създаваше за цял ден, да не говорим, че от упражненията нищо не излизаше, само бузите и ръцете ни измръзваха, а на хубавото момиче, седнало с акордеона пред нас, не ми се мисли какво му е било. Защото с ръкавици не може да се свири. Сега живеве в САЩ. Защо ли? |
| Прекрасно! Да не забравяме и Юпи ду: https://www.youtube.com/watch?v=EmkQRnVGkL4 Благодаря! |
