Отиди на страница:
| И още една тъжна истина,която хич не щем да си признаем!: Не може ефективно да се образоват,социализират и включват с полза за обществото индивиди,които са генетично увредени,създадени на по 3-4 ракии! Не ме плюйте,а четете Мендел! |
| Много е нагло някой да констатира какво не знаели дванадесетокласниците. Още по-нагло е да го констатират виновниците за незнанието им. Делегирани бюджети, безумно написани учебници, липса на часове за упражнения, излишно претоварени учебни програми, над 50 университета, готови да приемат ВСЕКИ, силно занижени критерии на матурите, неравнопоставеност на учениците при явяването им на матури (различен брой часове в различните гимназии)....... Мога да изброя още. И какво правят в МОН, за да решат проблемите? НИЩО! Задълбочават ги, пращат учителите на безумни обучения, на които се приказват общи приказки или се обговарят неприложими за българската система методики. важното е, че се работи по "европейски проекти", т.е, едни пари се усвояват от "правилните" хора. |
| Когато бащата е давал сина си да учи занаят, казвал на майстора - "Месото - твое, костите - мои!". Демек, учи го на ум и разум, само не му троши костите. Офтопик, като си говорим за кости. Тези дни по телевизията гледах един от новоизлюпените български професори, който си поплю брадата да плюе Мартин Лутер и протестантството, че са наложили всеобщото държавно образование, осигурявайки достъп на граждани и селяни до грамотност, и така са създали ... "месомелачката" на индоктринирането на държавни послушковци. Такъв бих го убил с ритници на площада. А иначе съм много толерантен, вие си ме знаете.  Както и да е. Изучаването на математика, както и всяка друга наука изисква ... мотивация. Учил съм математика, навярно повече от много други тук, в среда с висока мотивация за изучаването и. С голямо натоварване, което обаче почти не се усеща - пак заради високата мотивация. Оттам и резултатите. Практически несравними с други, конвенционални, среди и колективи. Естествено, възниква въпроса как да учим децата на математика в среда и колектив с ниска степен на мотивация. Ами как ... Пак с ... мотивация. Но друг тип мотивация. Чрез взаимната връзка на математиката с други науки, основавайки се на спецификата на познавателния интерес, който е естествен у децата и младежите, има го у всеки един, докато не бъде ... унищожен от "системата". Случвало ми се е да уча на математика деца, буквално лишени от среда и споделящ мотивация колектив. И съм постигал бързо резултати. Как ли? Познахте! - създавайки мотивация. Мотивацията, вече навярно ви се струва, ми е фетиш някакъв. Не. В държави, към които се стремим, също изпитват сериозни проблеми с изучаването на математика. Но там, за разлика от нас, много сериозно си задават въпроса за ранната мотивация на обучаемите в областта на природните науки и по-точно - природоматематичното направление. А колкото до ... социализма. През социализма така ни учеха на математика, че 30 години по-късно не само не съм я забравил, ами съм в състояние да я преподавам и обяснявам на други така, че да я разберат и ... харесат. Имал съм шанса да уча на такова място, от такива хора и с такива хора, че и днес считам годините си в средното училище за най-важните в живота си. Най- ... плътните, бих казал, години. Много ми се даде, много взех, за което ще съм признателен до гроб и на учителите си и на съучениците си. |
Изучаването на математика, както и всяка друга наука изисква ... мотивация. Така е. Като беше малък синът ми, страдах от психичното заболяване водещо до непрекъснато повтаряне на фразата "Ах на татко гениалното дете!". И за да докажа гениалността, го тормозех да учи математика, без обаче да му създам необходимата мотивация. Детето постигна много големи успехи на съвсем крехка възраст но през цялото време се чувстваше че прави всичко "с отвращением". В момента в който престанах да го тормозя, заряза всичко постигнато и учеше само това което искат от него в училище. Накрая стана юрист. Дъщеря си не съм я тормозил и тя стана... математичка. |
Firmin  Повечето хора много лесно се поддават на мириса на статус в хуманитарните науки, вземат се насериозно, но без математика и дейностите, които лежат на раменете й всъщност няма нито наука, нито свобода на мисълта. Противно на публичните твърдения на вече отдавна (още от млада възраст) "хуманитаризирани" светила именно естествените науки, математиката, информатиката и до голяма степен другите инженерни науки дават на човек възможност за собствено мнение - изградено не от случайно залепване на индоктринирани представи, които той дори не знае как да оценява, а мнение и мироглед изградени по пътя към разбиране на процеси, връзки и овързани взаимодействия. Повечето хуманитаристи дори не разбират какво значи статистическо мислене (впрочем и незнайно защо хуманитарните специалности като социология например, където статистиката се свежда до смятане на проценти), нито какво значи възприятие изградено на първо място върху "пространства" от взаимодействия и после на обекти (извинете ме за прибързания начин да го кажа) и още по-малко разбират до колко различен тип личност води това. Лошото е, че веднъж настани ли се масово настроение на невиждане на тия разлики мотивацията почти няма от къде да се вземе - за младите хора имам пред вид. Съвсем практически казано, аз губя месеци за всеки отделен човек, който хем е учил Информатика, хем не са успели да го научат на гъвкавост и способност да разбира различни "философии" за изграждане на системи. Постоянно всички следват някакво машинално понятие, абсолютно спонтанно изградено върху онова, с което най-мното са се занимавали и не могат лесно да променят мисленето си към среди изградени на различни концепции, постоянно тръгват в грешна посока, опитвайки се да работят по познатия за тях начин, без да могат да оценят разликата в средите на принципно ниво (можем да го илюстрираме метафорично с нещо като например инстинктивно очкаване всяка група да е комутативна в математиката). Ето това не се разбира от хуманитаристите - точните науки не само не са точни, ами те учат човека на недетерминистичен подход дори на инстинктивно ниво - буквално създават нови сетива, насочени директно към закони на взаимодействие и статистически ефекти. Без достатъчно такива хора нацията е осъдена на невежество, колкото и да се придава важност на папагали повтарящи емоционални твърдения или на "учени" научени повече да се съобразяват с конюнктурата на казано от колеги и "светила", отколкото с научния метод и логиката въобще. |
| Firmin Michael Математиката не е за всеки. По-точно, не всеки вижда красотата (и възможностите) в нея. Преобладаващата част от хората просто ги мързи. В леноста има някаква доза удоволствие. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Zhylaw |
| Предполагам все пак тук се говори за елементарна математика. Т.е. за прости уравнения и тук там някой триъгълник или окръжност. А не, висша математика или информатика, които отдавна са станали толкова абстрактни че за тях действително е нужно мислене, каквото в реалния живот не се формира /друга тема нужно ли е/. Аз например никога не съм могъл да си представя теоремата на Коши за непрекъснатост на функция. Изисква се определен начин на мислене. За мен като инженер е достатъчно да кажа че за всяко "малко" нарастване на аргумента, функцията също нараства "малко", а не се юрва в безкрайност. Едва ли има поправка по математика дето да съм я пропуснал. Ми не е за всеки математиката. Но в случая говорим не за математика, а за приложна аритметика бих казал. |
Съвсем практически казано, аз губя месеци за всеки отделен човек, който хем е учил Информатика, хем не са успели да го научат на гъвкавост и способност да разбира различни "философии" за изграждане на системи. Постоянно всички следват някакво машинално понятие, абсолютно спонтанно изградено върху онова, с което най-мното са се занимавали и не могат лесно да променят мисленето си към среди изградени на различни концепции, постоянно тръгват в грешна посока, опитвайки се да работят по познатия за тях начин, без да могат да оценят разликата в средите на принципно ниво (можем да го илюстрираме метафорично с нещо като например инстинктивно очкаване всяка група да е комутативна в математиката). Ето това не се разбира от хуманитаристите - точните науки не само не са точни, ами те учат човека на недетерминистичен подход дори на инстинктивно ниво - буквално създават нови сетива, насочени директно към закони на взаимодействие и статистически ефекти. Без достатъчно такива хора нацията е осъдена на невежество, колкото и да се придава важност на папагали повтарящи емоционални твърдения или на "учени" научени повече да се съобразяват с конюнктурата на казано от колеги и "светила", отколкото с научния метод и логиката въобще. ... и после хуманитаристите се изумяват на метода и нивото на нечие системно мислене като на нещо изключително. Пък той, човекът, просто бил ... физик, "фен" на сложните системи.  |
| Математиката е съвсем поносима  до пети клас, когато поради някаква сбърканост в програмата изсипват на хлапетата много материал, без да е предвидено време да го "затвърдят". От тогава им се формира трайното отвращение към математиката и природните науки. |
| Пак допряхме до лошите учебни програми, даскалите, методите за преподаваме. И мотивацията. Това ще да е някакво ехо от времената "да се учим, забавлявайки се". Пуснете в гугъла неква тема от физиката, може би от химията, и ще видите в сериозните университети, сериозни учени да се правят на клоуни, в стремежа си да направят атрактивна темата и науката си. За вариете сигурно става, но това е профанация. А профанацията е другото име на чалгата, но в науката. Няма по-силна мотивация от автомотивацията. Но за да се мотивираш сам - трябва да има защо. Какво му предлага на младежа днешното общество? Предлага ли му чрез знания - успех - заможност и сигурност? Предлага - дръжки. Повече възможности му предлага улицата и бандата. А вие си приказвайте за собствените педагогически подвизи. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
За мен като инженер е достатъчно да кажа че за всяко "малко" нарастване на аргумента, функцията също нараства "малко", а не се юрва в безкрайност. То не е задължително да се юрне на майната си. То за непрекъснатостта е ясно, ама за гладкостта, как да им обясниш, че не трябва да се къса първата производна. А пък и де да знам дали им трябва - казваш "в графиката да няма чупки" и толкоз. Кво е "чупка" - ако питат. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
Пак допряхме до лошите учебни програми, даскалите, методите за преподаваме. Даскал си имам вкъщи, под юргана. Четвърт век уже. Преподава ... и математика.  Така че, за лошите учебни програми, (добрите) даскали, методите за преподаване и ... подвизите, мога да ти открия лектория. Светът се развива. Вече и в бандите търсят образовани, а не нискочели биячи. За разлика от българската политика, де. |
| мммм, хамел /01 Апр 2014 14:01/, не чак с толко отчаяние. познавам прекрасни деца, които наистина положиха усилия в математиката. сега са студенти по един куп компютърни специалности /баси, навремето само информатика в софийския имаше, сега нявсякъде по нещо/ и мотивацията им се отплаща, вервай ми. всичките си работят и не се нуждаят от издръжката на мама и тате. което пък действа скрепително на самочувствието им. физиците са по-малко, но и тях ги има. но онези времена, в които в 10 клас имах по 25 часа седмично математика /класни и извънкласни, сип, зип, числени методи и аналитична геометрия, тук-там малко алгебра от висшата, щото линейната кой ли ти я брои за нещо/, ги няма. голямата до от пети до седми клас беше запалена по математиката - попадна на учителка, която да я насърчи. но тя още от 8-9 годишна искаше да е лекарка и сега учи медицина. малката в момента е на математическо състезание /заминаха и сандански, и елена, дето смятах да скокнем през пролетната/, чакам да излезе и да звънне. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: onzi |
За разлика от българската политика, де Навсякъде е така. Виждаме ги харвардски, чикагски и други икономисти и политици. |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Justinian2 |
познавам прекрасни деца, които наистина положиха усилия в математиката. сега са студенти по един куп компютърни специалности Е, и аз тва казвам - автомотивация. Има, разбира се, то не може да няма. Щях да кажа и "Слава богу", ако бях сигурен, че са достатъчно. Но не съм сигурен. |
За вариете сигурно става, но това е профанация. Ето ти един "вариететен" номер, пък ти ми кажи профанация ли е. По телевизията го гледах тези дни. Влиза водещия в един магазин за музикални инструменти и ги пита колко метронома имат. Изкараха му шест-седем. Хайде, казва, СЕГА да ги синхронизираме. Всеки хвана по два и на Раз! ги пуска. Както се досещате, след малко малките разлики във времето станаха големи и никакъв синхрон не остана. Я дайте, пак казва водещият, една дъска, ако ви се намира. Дават му парче шперплат. Той нареди отгоре шест метронома. После изкара две кутийки от бира отнякъде и върху тях, като на ролки, сложи шперплата с метрономите. Пусна ги да работят. Не след дълго и шестте се синхронизираха. Вариете, а? Но колко физика има в това малко "шоу"! |
Но колко физика има в това малко "шоу"! Явлението се нарича самосинхронизация и възможно, ако има енергетична връзка между трептящите системи - в случая метрономите. Било е известно още е 17-ти век на холандските часовникари, които са окачвали махални часовници на обща еластична рейка - демек колко са ни точни часовниците и колко хубаво са направени. Тази еластична рейка е енергийния канал. Впрочем и въртенето на Луната около Земята е пример за периодична синхронизация. Подобни явления има и в електрически роторни машини на обща еластична основа - при изключено захранване, двигателят на една сцена в един театър, се е въртял с оборотите на друг двигател - на същата основа. Монографията на Блехман по Самосинхронизацията в Природата и техниката е около 900с. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: hamel |
Монографията на Блехман по Самосинхронизацията в Природата и техниката е около 900с. ... но нещо трябва да те накара да я прочетеш, нали? Да и отделиш част от единствения (?) си скъпоценен живот ...  |
| Явно по-голяма част от коментиращите не осъзнават, че абитуриентите не се справят лошо само с математиката. И проблемът не е в математиката или в "хуманитарите", а проблемът е системен и огромен. Но като искате да си коментирате математиката, коментирайте. В горещи излезе "това новина" за несправянето на учениците. |