Отиди на страница:
....както навремето министър Савов и принц Кирил, съблазнени от комисионната, купили от Круп пребоядисани полски оръдия. Ха, колко добро познаване на "предосвободителната" история на България... , а нито дума за това как мандраджиите освободители фалираха страната заменяйки зарзават за никому ненужни савецки военни играчки... да му се неначудиш. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гарамел |
Комунист та дрънка! Не признава ни черния, ни червения хайвер! А очичките от консерва"Копърка" какъв са тогава? |
| Не искам да се правя на пророк, но само си мисля какво би станало ако по някакъв повод руснаците пребиваващи в САЩ започнат да правят нещо. Шока от търговския център може да се стори като приятен спомен. |
| Foxy, надеждите ти за Русия и Китай зад Русия са напълно правилни. Само че не е ясно какво ще прави Китай "зад" Русия. Примерно, използвайки трудностите на Русия, да играе на "Прекарай другарче" като го натиснеш за безобразно ниски цени на газа: Натисни тук "В навечерието на визитата на Владимир Путин в Пекин, където се очаква приключване на 10-годините преговори за газа, китайците публикуват доста критичен доклад за перспективите за износ на газ от Русия, съобщава Независимая газета. Особени успехи на азиатския пазар Москва няма. А износът на газ за Европа е много по-важен за Русия, отколкото за Европа, отбелязват в Китай. Китайската страна много критично оценява перспективите за износ на газ от Русия както на Запад, така и на Изток. В статия във вестник „Женмин жибао” се казва, че енергийните позиции на Русия са на средно ниво. В статията въобще не се споменава за сигурно подписване на газов договор между Пекин и Москва. Неизвестни са и перспективите за износ на газ в Япония и Южна Корея. „Макар Русия да има перспективни находища, тя нищо не може да направи с това, че газовите пазари в Източна Азия се контролират от други страни”, пише в статията. " Можеш ли от един път да познаеш кои са тези "други страни". Май сиренето е с пари. А това показва много добре кой ще забие първи нож в гърба на Русия, когато тя затъне в някакво военно противопоставяне в Европа. Се ла ви, както казва Джимо. |
| Димитри е много умен човек, но само повтаря и развива отлично моите тези, които аз споделих тук (преди да ме фризират). И досега планът Севън на Джимо се изпълнява точ в точ. Да се надяваме че така ще продължава (да се изпълнява). |
| Да, прав е бате Джимо, че аналогиите между днешната световна криза и констелацията на двете основни елински сили по време на Пелопонеската война са поразителни. Наистина, Тукидид е повече от актуален. Зловещо актуален. От дебелите интерпретаторски книги, които съм чела и които са писани през последните десетилетия, след Втората световна война, съм научила, че той се изучава в най-елитните американски военни академии, при това не по една, а по няколко дисциплини, като нито една от тях не е свързана със самото военно дело или с изучаване на стратегиите и тактиките на едно или друго събитие от почти 30-годишната Пелопонеска война. Неговата "История на Пелопонеската война" е основен текст по теория на аргументацията, защото в нея има няколко десетки речи, при това няколко от т.нар. "сдвоени речи" на спорове между бивши съюзници от Гръко-персийските войни, постепенно превръщащи се в неприятели в междудържавните отношения, а после и врагове на бойното поле. "История на Пелопонеската война"е учебник и по философия на историята, но и по философия на войната и мира, а също и по теория на международните и междудържавните отношения. Тукидид и днес ни дава възможност да прозрем - благодарение на неговото прозрение - истинските причини за войната между единоплеменници. През пети век преди Христа това са били елините, които забравили предупреждението на Херодот след победата над персите: те спасиха Европа от азиатците, но възникнат ли спорове за надмощие между тях самите, Елада ще загине. Има едно поразително място в Трета книга за гражданската война в Керкира, което съответства на духа на всяка гражданска война, включително и на галопиращата към разразяване война в Украйна. Ето най-важните параграфи от психологията на гражданската война според Тукидид в превод на проф. Светлана Янакиева и Милко Мирчев: Натисни тук |
| За много неща е прав Димитри, но за Русия не е. Русия е опасна за Европа и съседите си. Така е било и така ще бъде. А Путин е вреден и опасен и за самите руснаци. Но политиките в Азия са други. Колкото до НАТО - късно е бачо, няма начин. Дрънкайте си колкото ви душа иска, но ние вече сме в НАТО и ЕС. И половината от българите са извън територията, а останалите по всяко време могат да си дигнат дърмите и вие нищо не можете да направите. Нищо. |
| "Дрънкайте си колкото ви душа иска, но ние вече сме в НАТО и ЕС." Не си прав. Предателите на България като тези от Атака и БСП само чакат да разклатят малко нещата, за да изменят статуквото. "И половината от българите са извън територията, а останалите по всяко време могат да си дигнат дърмите и вие нищо не можете да направите." Могат. Примерно, правят така, че България да излезе от ЕС и НАТО, после лека-полека поставят на дневен ред пак "диктатурата на пролетариата" и "братският съюз с Русия" - с изходни визи, граници с бодлива тел, вишки и картечници. Правили са го един път, колко му е да повторят. |
| Ако България излезе от НАТО ще се превърне в подобие на Сирия, на Либия, на Египет или на Украйна. Но, ако Еропа излезе от НАТО, а Украйна и Русия се присъединят към Европейския съюз ще се получи приказна амалгама от европейска култура, Християнство с чудесно , най доброто, географско положение на света. |
| генек 15 Април 2014 20:43 Сега ще долетят троловете /Боже, представих си летящ трол!/ и щръкналият паток ще обясни великата американска идея на пазарната демокрация и самальотите... За ДИ - ---------------------- Сайтът на Генек И кой го пише това? царят на троловете, г-н Генек. Купи си огледало брато, па се виж....... |
| Присъединяването на Крим към Украйна предизвика: Kрим се присъедини след референдум кум Русия, все пак... |
| "Но, ако Еропа излезе от НАТО, а Украйна и Русия се присъединят към Европейския съюз..." Смени хапчетата с по-силни, тези вече не ти действат.  |
| И понеже споменах за поразителните аналогии в противопоставянето, довело до опустошителната Пелопонеска война, която се превърнала в цивилизационна катастрофа и упадък на целия елински свят в десетилетията след това, и днешния галоп към регионална война, която е бременна със световна, ето едно по-подробно откъсче от текст, който съм писала по този повод: Няма да бъдем коректни към текста на “История на Пелопонеската война” и към нейния автор, ако напишем, че в тази книга той се държи като интелектуалстваща особа, която е морално безразлична към тази лична негова, но и общогръцка драма. Не, това би била лоша софистика и Тукидид тогава би бил ловък речесъздател, съчинил образци на реториката и еристиката, втъкани в историографията. Ако беше така, Тукидид не би бил историкът който е. А Тукидид е историкът, който човечеството продължава да чете и да се учи от него, защото в написаната от него история е вложен целият просветителски хуманизъм и интелектуализъм на софистите. Той използва безспорни, очевадни реторически техники и несъмнен софистически метод, но не за да доведе читателя до някакъв ценностен или морален релативизъм, а точно обратното. Целта му е да потърси отговор на въпросите за справедливостта и справедливото, но не и да ги подскаже на читателя още в самото начало на книгата, така както никой добър автор на криминално четиво не подсказва на читателите си още в самото начало кой е извършителят на едно или друго престъпление. Тукидид показва гледната точка както на атиняните и техните съюзници, така и на лакедемонците и техните съюзници. “История на Пелопонеската война” освен проникновено историческо изследване е и блестящо художествено произведение, защото авторът й освен историк-изследовател и философ-софист, е и необикновено талантлив писател. Неговата предпоставена авторска цел очевидно е била: в никакъв случай изводите да не са пропагандно и идеологически предпоставени, а читателите бавно и полека да бъдат доведени до тях. Без да го формулира експлицитно като присъда, която се чете от съдия в съд, Тукидид внушава на читателите своята преценка за причините и началата на Пелопонеската война: за избухването й са виновни и двете страни – както атиняните и техните съюзници, така и лакедемонците и техните съюзници. Свободата и справедливостта са довели елините до победата срещу персите, но после е била изгубена мярата на равнопоставеността и справедливостта на елинските полиси един спрямо друг. От една страна: атинският полисен и културен порядък е несъмнено по-добър, по-демократичен и по-човечен от спартанския, но концентрацията на все повече и повече военна, политическа и икономическа власт е довела до превръщането на справедливостта в несправедливост. Справедливо е било атиняните да се утвърдят като първи след гърците, но изгубването на мярата на тяхното първенствуване с течение на времето се е превърнало в силово налагана доминация. Многото малки поводи, заради които започва конфликтът и умишлено безинтересният начин, по който педантично ги показва Тукидид в Първа книга са една целенасочена философска ретардация. Читателят трябва да бъде забавен от повествованието и да прочете внимателно речите от антилогиите, за да разбере какви са големите причини зад множеството дребни на пръв поглед поводи. От друга страна: спартанската общност и съюзниците на лакедемонците отстъпват в много отношения на атиняните – като политически ред, традиции и пайдейя , но все пак в междудържавните дела пелопонесците са се удържали в една добре опазена мяра на съразмерното отнасяне към другите полиси. И отново, от една страна, Атина справедливо е станала градът-хегемон след гръко-персийските войни, но акумулирането на все повече и повече власт, както и самозабравянето на атиняните в техните все по-разрастващи се властови претенции са деформирали справедливо придобитото им водачество в тирания и диктат над останалите елински полиси. И отново, от друга страна, дори и в началната фаза на войната атиняните да са били по-виновни поради своята неовладяна несправедливост, в хода на военните действия и особено в първата фаза на войната, лакедемонците извършват много повече несправедливи – много меко казано – деяния. Ще дам пример с касапницата в Платея, описана в края на Трета книга – едно от първите места, в които най-после Тукидид взема думата за да каже нещо директно оценъчно на читателя. Лакедемонците уж организирали съдебен процес, на който дали думата и на двете страни от локалния конфликт между тиванците и платейците, но след това се оказва, че процесът е фарс, защото лакедемонците предварително, още преди да чуят антилогиите, аргументите и контра-аргументите били решили какво ще направят: след привидния процес всички мъже на Платея са избити, а жените са продадени в робство. И това не е било справедливо, но лакедемонците постъпили така от гледна точка на бъдещата полза: тиванците можели да станат техни съюзници във войната и поради това било необходимо унищожението на враговете на техните бъдещи приятели. “История на Пелопонеската война” поради това е една тъжна и депресираща книга. Ако в нея имаше морален релативизъм тя би била написана по друг начин. В нея, обаче, има друго: поуката и индиректното морализаторстване, че всички страни и всички полиси са били виновни, защото когато на една несправедливост се отвръща с отмъщение и несправедливост, от тях се поражда още по-голяма несправедливост и още по-жестоко отмъщение, и така пораждането на все нови и нови несправедливости и мъст води до залеза и упадъка на всички елински полиси. Тук няма как да не отбележим и необикновеното сходство, което има между това основно послание на Тукидид и речта на Тразимах, както и мита за Гигес, разказан от Главкон в началото на „Държавата” на Платон – за справедливостта като налагане на силата над правото и за потенциалната склонност на всички към вършене на несправедливости, както и за възпиращата сила единствено на страха от последиците и наказанията след това. *** И тук ще свърша със самоцитирането. Но поуките от четенето на Тукидид са двойни: прав е бате Джимо, че война между Русия и Украйна ще изтощи и двете, така както войната между Керкира и Коринт не просто е съсипала и двата полиса, но и е довела до гражданското клане в Керкира. Но така както това сблъскване през пети век преди Христа се разразява в общоелинската почти 30-годишна Пелопонеска война, така може да стане и сега. В Пелопонеската война уж заслужено и неизбежно след почти 30 години победили лакедемонците, но с полисния гръцки свят, с онази култура, с нейните политически и цивилизационни достижения след още няколко десетилетия било свършено. Така ще стане и сега. Война в Украйна ще доведе до война между бившите съюзници и победители от Втората световна, така както Пелопонеската е била война между бившите съюзници и победителите от Гръко-персийските войни. Дори и едната от воюващите страни да спечели след няколко изтощителни десетилетия и за двата блока с всички техни съюзници - а реалистичният поглед предполага няколко изтощителни десетилетия за всички участници в конфликта и сега, в последна сметка това ще е край на днешната култура, техника, политически ред и цивилизация в цялото северно полукълбо. Няма как да бъде иначе. Който и да бъде победител след няколкото десетилетия на война, макар и студена, които ни заплашват отново, просто с нашия свят ще бъде свършено. Не само юдео-християнската цивилизация, но и страните, политически основани на исляма, ще загубят, защото и те ще се присъединят или по-точно ще се разединят и противопоставят, като ще заемат почти по равно позиции и от едната, и от другата страна на бойните действия. Ще пострадат всички страни с най-непосредствените потомци на Сим, Хам и Яфет - всички ще загубят, ако се върнем към сюжета за Ной, познат от книга Битие на Свещеното Писание на Стария завет. И тогава какво? Ex oriente lux. Слънцето (ще) изгрява от Изток. *** Eдна от крилатите апофтенгми, сиреч сентенции на Тукидид е: „Бъдещето е неясно”. Бъдещето носи неизвестност, развитията на събитията и следствията от последиците на определени събития след години и още повече след десетилетия не могат да бъдат предвидени днес, тук и сега. Това е една тема, която многократно се появява в „Историята на Пелопонеската война”. За първи път тя прозвучава в началото на Първа книга, когато Тукидид обяснява, че в началото на един военен конфликт хората и от двете воюващи страни предполагат едно или друго, но не е в обсега на човешкото наистина да се предвиди и да се знае със сигурност отнапред какво ще се случи, колко дълго ще продължи, как ще се развият събитията и какъв ще бъде финалът от една тежка и продължителна война. *** Поуката от неговата "История на Пелопонеската война" е: има войни между единоплеменници, които се превръщат в цивилизационни катастрофи, преобръщащи хода на историята на цялото човечество. Война между двата най-големи славянски народа няма как да не стане световна. Дано политиците, военните и държавниците да се сещат за тези поуки и за това, че прозорливите мислят за десетилетията, които предстоят, а не само за идващите години. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Една размишляваща |
| Цитирам по памет един български политолог: България и българите се почесваме по врата заседнали между изтока и запада и се чудим чия страна да вземем. И забравяме, че ние страна сме взели отдавна - от 10 години сме в НАТО и от 7 години в ЕС. Та вместо да си губим времето със слабоумно възхищение към великата Росия и лека носталгия към отминалия комунизъм, не е лошо да се замислим как да извлечем максимална полза ( в добрия смисъл на израза) от съюзите, в които членуваме сега. |
| Не че се заяждам, но м/у ambiance и ambience има има малка разлика и макар втората да е англ. версия на първата (която иде от френски), тя е предпочитаната в съвременния английски. |
Защото присъединяването отложи естествената и заслужена смърт на анахронизма НАТО. Казано на френския дипломатически език, НАТО отдавна нямаше "raison d'etre". С какво това твърдение е по-вярно от следното: Присъединяването потвърди необходимостта от съществуването на НАТО и показа далновидността на тези, които го съхраниха и разшириха през тези 25 години. |
| "Дори да приемем, че присъединяването на Крим е червена точка за Русия, то е черна точка за нас." Това твърдение няма никаква аргументация. След вероломното анексиране на Крим, Путин запрати Матушката в девета глуха. Сега вече знамето на православието, което кремълските чекисти захвърлиха ще премине в български ръце. |
За статията,  ,Потвърждава и мнението ми, писано във форума преди няколко дни: Със сигурност ЕС, Украйна и Руссия губят от конфронтацията помежду им. Печелят САЩ. Няма причина Европа да влиза в конфликт. Натисни тук Като част от Европа България трябва да подходи максимално дипломатично към ситуацията. Без остри и меко казано, необмислени изявления на нейни официални и неофициални представители. Кризата е в началото си и в голяма степен в зависимост от сегашните решения ще берем плодовете по-късно.  Много ми хареса: 'реки от кръв ще донесе напливът на мюсюлмани и черни на острова, напливът на сексуално различни в армията, политиката и дипломацията' Докато вдигат врява за нас, румънците и поляците на Острова се напълни с горните... |
| Мислите на уважаемия г-н Иванов ми се струват малце недовършени. Скача насам, скача натам. Сбор от повече или по-малко любопитни факти, а бъдещето къде го? Русия Путин ли е? САЩ биг бизнес ли е? Евро-азиатската интеграция илюзия ли е? Постижимо ли е в съвременния свят и в близкото бъдеще конфликтите да се преодоляват по мирен начин? Това ми се вижда по-важно от яйцата на Буш-старши. От човек с познанията и опита на ДИ очаквам да видя път, а не само пейзаж. |