Отиди на страница:
| Статията е много добро достижение в творчеството на Димитри Иванов! Но мисля, че е дребнаво да се взема по некое пасажче от написаното и къде във, къде извън контекста му - да се коментира. Фактологията е важна, когато се отразяват събитията на деня, или се описва някакво минало историческо събитие, с цел то да се аргументира. Тук (както и в повечето случаи) авторът изразява мисъл. Своя при това. Не можете ли да схванете, че това е израз на някаква човешка позиция и четящият би трябвало да я схване и разбере от цялото съдържание на изложението?! А то - дали ще или няма да се гласува. Кой е Пеевски и защо. Кой е бил повече, съвсем, или по-малко педал, което вече е смехотворно. (Марийка е малко бременна...) И т.н. Остана да ни беше ни дадена и формула от динамиката за удар на куршум върху скъпоценен камък! Със съответните стойности на коефициентите на твърдост на материалите, скорости, съпротивление на въздуха и др. променливи!!! А Козма Прутков... съвсем късо, но много умно го беше казал - ЗРИ В КОРЕНЬ! |
Извинявам се за това поетично вмешателство, но стига вече политика! Благодарско от мен.  Изкуството е търсене на изход от политическите катастрофи с мирни средства.Владимир Маяковский А все-таки Улица провалилась, как нос сифилитика. Река — сладострастье, растекшееся в слюни. Отбросив белье до последнего листика, сады похабно развалились в июне. Я вышел на площадь, выжженный квартал надел на голову, как рыжий парик. Людям страшно — у меня изо рта шевелит ногами непрожеванный крик. Но меня не осудят, но меня не облают, как пророку, цветами устелят мне след. Все эти, провалившиеся носами, знают: я — ваш поэт. Как трактир, мне страшен ваш страшный суд! Меня одного сквозь горящие здания проститутки, как святыню, на руках понесут и покажут богу в свое оправдание. И бог заплачет над моею книжкой! Не слова — судороги, слипшиеся комом; и побежит по небу с моими стихами под мышкой и будет, задыхаясь, читать их своим знакомым. 1914 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| Текстът е най-доброто от ДИ от доста време насам. Старият стегоцефал е във форма. Ако и редакторите му обръщат внимание върху откровени тъпизми като "полски бандеровци" (!?) , дискредитиращи смисъла на цялото есе, би се получило доста по-добре. Не че това има някакво значение за запалените ултраси на автора, за които "Писмата" Му са като Светото писание, де. |
| ".. за Жан-Клод Юнкер???, който вярно каза, че Европа не може да приеме цялата мизерия на света, но не каза защо България трябва да приеме и издържа 40 пъти повече от Австрия пришълци, които никой не ги знае откъде са и платените ни правозащитници вместо да ги приемат в къщите си, хулят селяните от Розово, че били ксенофоби." Естествено не става дума за дребните грешки на господин Иванов, които един осведомен редактор би трябвало да отстрани. Става дума за цитираната по-горе фраза: гадна и ксенофобска. Та значи: когато англичаните не искат нашите българи са лоши, но когато простаците от Розово предпочитат украинки пред сирийски семейства с деца, бягащи от ВОЙНА са мили и добри хорица. Ай сиктир господине, казваше дядо ми. |
Майсторе, тук си се издънил | Жителите на Розово изгониха имигрантите не от къщите си, а от селото, където те бяха настанени в друга къща. Освен това ще ти кажа и на тебе - не гласувай, щом като това го позволява съвестта ти. Така ще бъдеш сигурен, че си допринесъл съществено за същото, срещу което се бориш. А колкото до ЕС, сриването му няма да е същото като това на СССР, нито последиците. Ще пострадаме най-вече такива като двамата с тебе. |
Та значи: когато англичаните не искат нашите българи са лоши, но когато простаците от Розово предпочитат украинки пред сирийски семейства с деца, бягащи от ВОЙНА са мили и добри хорица. Хората от Розово не искат африкански и азиатски имигранти от страх и вероятно, за да не бъдат един ден превърнати в бежанци в селището си и в собствената си държава, така както преди четиридесетина години стори ООП с християните в Ливан: След клането на християните в Damour, градът се превръща в опора на ООП. Църквата "Св. Константин и Елена” е превърната в гараж за превозни средства, като същевременно служи и за стрелбище. Отговорът на тези кланета не закъснява. На 26 юни християнската ливанска фаланга напада палестинските бежански лагери Тел Zaatar и Jish Ел паша в Бейрут. Изживявайки се като велик полководец Арафат се заканва да превърне битката за тези лагери в "Палестинският Сталинград". Битката приключва на 12 август като броят на убитите мюсюлмански терористи е 1600. ООП е спасена от по-тежки поражения, защото сирийски военни части нахлуват в Ливан и започват военни действия срещу християнската фаланга. Подгонени от кланетата, ливанските християни бягат към северната граница на Израел. Тук са под негова закрила. 20 км от най-южната територия на Ливан е обявена от Израел за “зона на сигурност”. И като отваря границата си при Метула, дава възможност на прокудените ливански християни да влизат на негова територия и да търсят - основно, медицински услуги и работа. “Доброто Убежище” - така го наричат бежанците, преминаващи с хиляди всеки ден. “Ние отворихме нашите домове и дадохме подслон на палестинските бежанци А ООП ни превърна в бежанци в собствената ни страна”, споделя мъката си един ливански християнин. Заключение По време на войната: - 800 000 християни напускат Ливан.... - много християнски села са изтрити от лицето на земята; - 150 000 християни са убити; - 100 000 християнки са изнасилени, като 60 000 от тях са принудени да родят еничери за мюсюлманската вяра. Натисни тук |