Трети брой на a-specto. Твърде калоричен!
Отиди на страница:
Излезе и третият брой на a-specto. Синестезиращият плъх си позволява да отбележи - твърде калоричен!  И все така вкусен. Има опасност да наддадете в интелектуално тегло при безконтролна консумация (аз преядох за една вечер, но всичко си изядох). Това да не ви притеснява. След кратка диета с тъпните на родните ни политици, ще можете да възстановите.  До следващия a-specto.   |
| ПУТИН ПЕРЕ НАЙ-ДОБРЕ Иво Христов "Инструментализирани от политици и специални служби, медиите ни поднасят поредния фалшив епос за борбата на доброто със злото. Този път - в Украйна" "Войната избухва, когато умре последният свидетел на предходната.” Каза ми го премъдрият Ото фон Хабсбург, наследник на австро- унгарската корона и истински баща на обединена Европа, ратуващ за нея още преди Робер Шуман да я формулира в прословутата си реч. Беше през 2003г., а доайенът евродепутат помнеше дори избухването на Първата световна. Внимание! Днес си отиват последните свидетели на Втората световна. Ото фон Хабсбург се спомина преди 3 години и няма как да види днешната украинска трагедия. Нито яловите европейски дебати. Нито вестниците, а той четеше на повечето европейски езиии. Пък и не си струва. Защото днес медиите се множат, а информацията деградира. Способността ни да я възприемаме също. Украинската криза е пореден изпит за медиите. С отчайващ резултат. Бързината днес е в ущърб на анализа. Шокът от образите девалвира думите. А социалните мрежи изпреварват традиционните медии. След трагедията в Одеса, в желанието си да подсилят шока, руски активисти в мрежите развяха ефектни снимки на изгорели тела от друга катастрофа, които тутакси бяха развенчани от противниците им. Получи се бумерангов ефект. Щом тези снимки са фалшиви, какво тук значат някакви трупове, пламъци, изстрели и преразказан ужас. Щипката дезинформация отрови новината. Симптом за неспособността на свръхинформираните потребители да отсяват зърното от плявата. По-любопитна е случката с украинския фотошоп-фалшификат на руски войници, които целуват портрет на Путин с ореол на светия. Снимката бе споделена хиляди пъти в социалните мрежи и предизвика цунами от русофобски сарказъм. Докато някой не изнамери оригинала, на който войниците целуват патриотична картина, на която ликът на Путин въобще отсъства. Знаменателното тук е, че разкриването на истината предизвика по-скоро разочарование, а разговорът във форумите продължи в същия дух. Истинската битка обаче е в ефира. И за ефира. Украйна забрани руските канали. Затова опълченците в източните райони периодично превземат телевизионни кули, преди щурмоваците от Националната гвардия да им ги отнемат. Тв зомбингът приема екстравагантни форми. „Гласът на Кремъл”, политологът Михаил Леонтиев гарнира убедителни анализи с кадри от игрални филми. В отсрещния окоп в Киев е Савик Шустер, стар кадър на американското радио „Свобода”, прочул се с възхвалите си за афганистанските талибани в съветски години. Шустер прави ггаматургични паузи, хипнотизира зрителя, зове съм „отечествена война срещу Русия”, а камерата акцентира върху ужасените лица на събеседниците. При всяка война първата жертва е истината, Логично е достоверна информация да се търси от трети, обективни източници. Новото е, че такива не останаха. В мрежовата епоха никой не е здравословно отдалечен, за да съхрани журналистическата си девственост. Или поне някаква обективност. Демонизацията на руския президент Владимир Путин осигурява манихейски комфорт на огромното мнозинство медии в САЩ и Европа. Според тях Путин е концентрат на злото, което отнапред резервира добрата роля за противниците му. Подобно опростенчество е отказ от рационалност. Но то предлага на аудиторията достъпна холивудска версия за битката на доброто със злото. И отмива политическата ототговорност от всички опоненти на демона. Затова Путин пере най-добре. В отразяването на украинската трагедия забелязваме характерни подмени на информацията, наблюдавани в много военни конфликти от последните години. Ще споменем три за илюстрация. Веднъж посочен демонът, всяка жертва по презумпция се приписва на неговата съвест. Медиите бомбардират с цифри: 8 убити в Славянск, 5 в Краматорск, над 40 в Одеса, без да уточняват кой е убиецът и кои жертвите. Истината е погребана под труповете, а скандалът расте заедно с нарастващия брой на жертвите. Допълнително разводняване внасят понятията. Докато Москва нарича властите в Киев „фашисти”, а Киев третира всички несъгласни като „терористи”, „независимата журналистика” с нищо не допринася за избистрянето на картината. Уж свободните медии говорят за сблъсъци на „активисти” и „сепаратисти”, дори когато бетеерите на Националната гвардия (въоръженият от Киев ,Десен сектор”  газят невъоръжени люде пред камерите в Краматорск. В случая с Одеса, където поне 43-ма проруски активисти бяха избити с огън и куршуми в изгорелия Дом на профсъюзите, отговорността за трагедията бе приписана на „футболни запалянковци”, хулигани по дефиниция, за да се сведе политическата саморазправа до банално хулиганство. Третият лост за манипулация е легитимирането на недостоверни източници. Докато противо- борстващите страни изопачават броя на жертвите, „свободните медии” вече свикнаха да цитират ръководителя на никому неизвестния Център за военнополитически изследвания Дмитрий Тимчук. Той огласява движенията на армията и броя убити, ранени и безследно изчезнали. В сирийската война ролята на достоверен източник е поверена на митичната Сирийска обсерватория на правата на човека. Разбира се, отнапред е ясно, че никоя неправителствена организация няма ресурса на държавата в набирането и проверката на информацията, но подставените източници с наукоемки и безкористни названия позволяват да се канализира и манипулира информационният поток. Тъжното е, че медиите безкритично ги цитират. Украинската криза обаче бележи и изчерпването на сценария, по който се развиваха конфликтите от 90-те насам. В него едната страна биваше демонизирана,поставяна в международна изолация, а първата кръв даваше повод за възмущение на „международната общност” и претекст за силова намеса. С други думи победоносна война, скрита зад евфемизми като „мироопазваща” или „мироналагаща” операция. В Украйна сценарият се разпадна поради невъзможността да се формира „международна общност”. Относителната тежест на I Русия прави невъзможен военен изход от конфликта и обезсмисля | дори санкциите. ЕС, макар и късно, осъзна, че е инструментализиран от Вашингтон и загуба ентусиазма си. Казионните медии бързат да погребат Евромайдана, ефектното име на затъналата в хаос „революция”, което се оказа прелюдия към гражданска война. Днес националистите гордо наричат нова Украйна „Бандерщад” (държавата на Бандера), а на Изток властта провежда откровен геноцид, който никак не вълнува Запада. Подкрепата му за Киев остава безрезервна. За мащаба на информационната война свидетелства закритата церемония в Кремъл, на която руският президент награди около 300 журналисти за „обективно отразяване на събитията в Крим”. "Руската пропаганда е предозирана, но това е разбираемо. Режимът е авторитарен и журналистите нямат избор. На Запад обаче пропагандата ознаменува триумфа на политкоректното над анализа, френските журналисти дават отговори, преди да задават въпроси” - изригна Владимир Федоровски. Името му заблуждава, Федоровски е френски писател, украинец по произход и ярък критик на Путин. Впрочем, ефектът от демонизацията на руския президент е парадоксален, „Фигаро” се запита защо тогава читателските форуми изобилстват от възхвали на Путин? „Когато г-жа Клинтън сравнява Путин с Хитлер, това вече е ужасяваща глупост” - отчаяно възкликва все същият Федоровски. „Тъкмо разминаването между политико-медийния образ на Путин във Франция и мнението на широката публика, която го възприема като антитеза на хайверената левица, застъпник за традиционните ценности и бранител от ислямизма, подхранва мита и бляновете за Путин сред обикновените французи” - твърди федоровски. „Предупреждавам журналистите, че играейки играта на тайните служби, се превръщат в проводници на войната. А Украйна от 2014 г. може да се окаже Сараево от 1914 г.” Федоровски е автор на критичната биография „Тайният Путин”, но е на мнение, че в украинската криза няма невинни. „Американците търсят да счупят зараждащата се германо-руска ос, включително чрез Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции. С което отблъскват Русия към Китай. А това ще е катастрофално за всички.” Истинско паве в блатото на анализаторския маразъм хвърли Хелмут Шмит. На 96 години бившият федерален канцлер не робува на политическата коректност и не пести думите си в интервюто за „Ди цайт” от 27 март. „Намирам поведението на Путин в Крим за „напълно разбираемо”. Русия наруши международното право, но през 2011 г. Западът стори същото в Либия, където отиде далеч отвъд мандата, даден му от ООН. Украйна е независима, но не и национална държава. Историците спорят дали съществува украинска нация.” Според Шмит „европейците, в частност германците, имат интерес да не се доверяват на някои горещи глави сред американските републиканци като сенатора Маккейн и да не забравят, че и в края на XXI век Русия ще си остане един голям съсед. Що се отнася до санкциите, те засягат отделни хора и са глупост, защото препятстват организирането на международна конференция, която може да регулира проблема. Ако са икономически, ще засегнат толкова Русия, колкото и Германия. Мъдрият Хелмут припомня също, че в Първата и Втората световна война Русия воюва на страната на Запада срещу Германия. „И въпреки това в Русия не мразят германците. Дори се възхищават от германската икономика.” Шмит познава Русия. През 1942 г. той воюва на Източния фронт в униформата на Вермахта. Престарелият Хелмут е един от последните свидетели на последната война, след която бъдещата става възможна. |
| АЗИАТСКИЯТ ВЕКТОР Калина Андролова, брой 3 на a-specto През май 2014 г. на Международния икономически форум в Санкт Петербург Владимир Путин заявява: Еднополярният модел на устройство на света не се състоя! И-с-то6а той официално съобщава, че не признава Вашингтон за глобална политическа столица на света. В своето изказване руският президент говори за много неща, но един важен аспект си струва да се отбележи. ”Преди няколко дни завършиха руско-китайските преговори на най-високо равнище - подчертава Путин - и беше даден старт на нов етап от отношенията между нашите държави, в това число и на икономическите. В хода на визитата бяха подписани повече от 50 споразумения както по държавна линия, така и за частния бизнес. Общият им финансов резултат е десетки милиарди долари. Като имаме намерение при разплащанията да повишим дяловете на рублата и юана и да формираме съвместни- инвестиционни и банкови структури. Такава мрежа ще позволи да се обезпечи финансирането на големи проекти на световно ниво - инфраструктурни, за добив на суровини, в машиностроенето и авиостроенето, както и за научноразвойна дейност. Ние вървим и към формиране на стратегически, енергиен алианс между Китай и Русия, който ще осигурява енергийната безопасност на целия Азиатско-Тихоокеански регион. Такова икономическо партньорство ще бъде мощен стимул за развитието на двете страни, а като се вземе предвид мащабът на икономиките на Кипвай и Русия, това партньорство бъде сериозен фактор в глобален план. Отбелязвам, че в рамките на визитата се договорихме Русия да достави природен газ на Китай в обем от 400 милиарда долара.” Това изложение на Путйн, посветено на отношенията с Китай, не е случайно. То идва да подскаже, че институционализацията на чисто азиатското регионално сътрудничество ще породи и съответната азиатска политическа ориентация. Не само Путин, но и някои азиатски лидери изобщо не крият, че всичко това е насочено към освобождаване от американската доминация. Китайските държавници съвсем открито си говорят за нарастващата роля на Азия, а китайският висш ръководител Ху Дзинтао заявява, че Азия не може без Китай и че именно Китай е силата, която ще тласка развитието на Азия напред. Както правилно се опасява Збигнев Бжежински: „Наблюдава се тенденция към създаването на азиатски икономически блок”. Докато глобалното доверие в Америка е силно разклатено. С изказването си на Международния икономически форум в Санкт Петербург Владимир Путин потвърди за втори път след прословутата „мюнхенска реч”, че има намерение методично да преследва една-единствена цел - пълно възстановяване на геополитическата субектност на Русия. Технологиите на „управляемия хаос” бяха неутрализирани в Руската федерация и страната престана да се свлича към точката на социална бифуркация. Геополитическата доктрина за национална сигурност на федерация (доктрината Путин) оценява нестабилността на постсъветското пространство като заплаха. И Кремъл подобно на Запада също си оставя правото на „хуманитарни интервенции” с цел стабилизиране на обстановката в определено пространство. Става дума за Украйна. Икономиката на Украйна е крайно свързана с Русия. Опитът Украйна да бъде драстично тласната към евроатлантическата ос ще предизвика пълен колапс на украинската икономика. Както подчертава самият Владимир Путин: „245 предприятия само в областта на военнопромишления комплекс работят на територията на Украйна и тяхната продукция се изкупува от Русия”. Така че откъсването на Украйна, ако се случи, ще бъде дълбоко болезнен процес. След победата си на президентските, избори олигархът Пьотр Порошенко, известен като „шоколадовия крал”, обявява, че ще приключи с хаоса в страната и ще върне Крим в територията на Украйна. „Ние считаме Крим за окупиран” - казва Порошенко. Избирането му е очаквано, но на фона на гражданската война в Украйна изглежда като фарс. Порошенко отдавна е посочен за партньор от Запада и с медийните си ресурси успяваше да контролира определен слой от украинската общественост. Порошенско практически доказа, че майданът в Киев е страшно фалшива кауза, защото единственият печеливш „демократичния” напън е украинският олигархат, който така или иначе задушава държавата. С избера на Порошенко най-после се дава онази привидна банална законност на хунтата. Развращаващото въздействие на двойния стандарт, с който САЩ кроят териториите на света, е забележителен. Джон Кери заяви по темата, че през XXI век е недопустимо да нахлуваш в други страни. „Но мисля, че много американци си казаха наум: „Момент, та точно това направихме в Ирак през този век, ние го направихме и правим това през цялото време” - обяснява парадокса на оценките Джими Картър, бивш президент на Америка. Ирак се оказа геополитическа катастрофа за САЩГ Операцията в Украйна, макар и покрита зад „действията на местни отряди”, също се оказа пълна катастрофа. Най-същественото от всичко обаче е, че тази непремерена операция в Украйна този път дискредитира не частично, а доста цялостно глобалното лидерство на Съединените щати. Почтеността на Америка започна да се срива още от войната в Ирак и в момента в очите на целия останал свят тази американска почтеност клони към нула. „Недоверието подкопава международната легитимност на Америка, която легитимност е важен източник на нейната „мека сила”. Поначало американското могъщество се разглежда като легитимно, защото Америка се възприема като свързана с основните интереси на човешкия род. Мощта, схваната като не- легитимна, е поначало по-слаба. Загубата на „мека сила” отслабва „твърдата сила” - уточнява Бжежински. Според него „уважението към американската държавност стремително пада, а способността на Съединените щати да ръководят е сериозно накърнена”. Технология на „управляемия хаос” принадлежи на американския Институт за междудисциплинарни изследвания „Санта фе”. Водещи при разработването на тази технология са Джин Шарп и Стивън Ман, според които новите геополитически концепции за постигане на превъзходство могат да включват нестандартни подходи към суверенните държави. Например въздействие върху масовото съзнание, усилване на критичността и създаване на хаос в страната, ако това е необходимо за постигане на целите на външнополитическата доктрина на САЩ. Основни хватки при прилагането на технологията на „управляемия хаос” срещу геополитически противници са „съдействие на демокрацията и пазарните реформи, „разпускане на говоренето” до анулиране на всички авторитети, изтласкване на идеологии и национални социокултурни ценности, постоянна промоция на „невидимата ръка на пазара”, която подрежда всичко и всекиго, „спускане на правилното мислене” през подставени неправителствени организации, които индоктринерстват сред населението, и т.н. Основна цел на операцията са „преформатиране” на масовото съзнание и начинът на възприемане на случващото се в окол- ното пространство. Идеята е да се достигне рязко намаляване на способностите на гражданите за самоорганизация. Вместо това се формира биомаса с изтрита историческа памет без рефлексии към заплахи и със съзнание, подконтролно на специфична терминология и „демократизация” на езика. Ако нещо е обозначено като „демократично”, то значи е „задължително добро”, дори да генерира унищожителен разпад. Оформянето на заготовки в съзнанието на нацията е съществена фаза. Защото зад тяхното прикритие необезпокоявано могат да се развиват всевъзможни процеси. Националната държава се разпада и от субект се превръща в обект на международната политика и транснационалните компании. Подобна държава в хаос може да съществува само чрез постоянни заеми от МВф и Световната банка, които някои анализатори закачливо наричат „филиали на американското Министерство на финансите”. Често се ползват и „хуманитарни интервенции” с помощта на демократични и справедливи бомби. В организационен план се „мобилизират криминални престъпници”, радикални националисти, последователи на радикални секти, младежи от социалната безпризорност, а медиите дискредитират дитират ударно институции и силови структури. Нагледно учебно помагало по темата „управляем хаос” днес е Украйна. Описаната по-горе технология е изпробвана в „цветните революции” и Арабската пролет. В Украйна този процес бе наречен от експертите „черна революция със смрад” (прекалено много гуми бяха изгорени на Майдана). Формулата за победа над руснаците най-сполучливо е описана от „железния канцлер” Ото Бисмарк: „Не е възможно да победиш руснаците, ние се убедихме в това след много години. Но ако се инжектират лъжливи ценности, то тогава руснаците ще победят сами себе си!”. Днес Русия почти се е изтръгнала от обятията на „управляемия хаос”. Но Украйна се задушава и умира. Очевидно е, че технологиите на „управляемия хаос” напоследък са най-ефикасното бързо практическо средство за реализиране на геополитически стратегии. Русия също се опасява, че в някакъв момент към нея ще бъдат насочени всички усилия за организирането на „руски майдан”. Точно по начина, по който украинските олигарси профинансираха украинската революция и „управляемия хаос”. Затова и усилията на властта в Москва вероятно ще бъдат насочени към неутрализиране на „офшорната аристокрация”, така наречената напоследък „Пета колона”. Реакцията от страна на САЩ след събитията в Украйна наистина не закъснява. Вашингтон предвижда в периода 2015-2017 година 30 милиарда долара за „развитие на демокрацията в Русия”. Според сайта на Алекс Джонс infoware.com тези пари са предназначени за смяна на режима в Руската федерация. Сравнението с Украйна е показателно. На Киев за 23 години 5 милиарда долара, а на Русия за три години 30 милиарда долара. „Товарищ волк знаеш кого кушать - кушает и никого не слушает” - казва Владимир Путин за САЩ. Китай поради специфичния си непропусклив комунистически режим все още слабо е засегнат от подобни интервенции. Според спомените на китайския външен министър, малко след смъртта на Николае Чаушеску Дън Сяопин моли гостуващия тогава египетски президент Хосни Мубарак да предаде следното съобщение на американския президент Буш: „Не хранете прекомерни амбици относно случващото се в Източна Европа и не се отнасяйте по същия начин с Китай”. Днес обаче Китай вече дълбоко се опасява, че ще бъде прицел. Че ще бъде обект на инвазия, привидно елегантна, опакована като просто едно масово нахлуване в общото национално съзнание през лостовете на западната културна хегемония. Ху Дзинтао дори директно заявява, че Западът използва културни средства за разделяне на Китай: „Международните сили се опитват да ни западнизират и да ни разделят чрез идеология и култура, трябва да сме подготвени за опасността”. По отношение на „обработката” в Азиатския регион Бжежински подчертава: „Япония и Южна Корея бяха усмирени и позитивно преобразувани в периода на тяхната зависимост от САЩ след Втората световна война. Зависимостта беше преработена в съзнанието на двете нации като историческа и стратегическа необходимост”. След което той пояснява за капсулирания случай „Китай”, че измежду многото фактори, които могат да предизвикат политически и социални вълнения и така да „преобърнат” китайската система, най-важен е факторът „интернет”. Интернет като основен проводник и неограничена медия за промяна на масовото съзнание. Чак след това идва социалното неравенство. Бедността може да се структурира за бунт и метеж само ако е въоръжена с идеологическа доктрина. Съвсем скоро Китаи ще понесе редица удари, тъй като упорито започва да се предифинира в евентуален лидер на Азия. Върху Китай ще се работи дълбоко и целенасочено, още повече, че китайците си позволяват да оспорват идеята за благоприятното въздействие на глобализацията, което представлява доктринално неподчинение. Вярно е, че глобализацията дава известна възможност за икономически растеж и привличане на капитали, но заедно с това представлява и загуба на национален контрол върху основните икономически активи. По повод на глобализацията френският философ Жан Бодрияр пише един доста злостен памфлет Lesprit du terrorisme. В него той свързва атентата от 11 септември с глобализацията, като казва, че „тероризмът е аморален... и отговаря на глобализацията, която също е аморална”. Глобализацията носи „колективна вина за масовото ликуване от гледката на рухването на една световна свръхсила, от картината на едно импозантно самоубийство”. Според Жан Бодриар човечеството днес е свидетел на четвърта световна война, като първата е срещу колониализма, втората е срещу нацизма, третата - срещу съветизма, а настоящата четвърта световна война е срещу глобализацията. На 18 март 2014 г. Владимир Путин отправя следното послание към Федералното събрание на Руската федерация: Никакво „вграждане” в световната икономика и световната политика, зависими от Запада! И обявява собствен план за възраждане на страната. Във вътрешнополитическата стратегия на Владимир Путин се вижда ясно връщането към национално историческите корени, културно-цивилизационните ценности и това е политиката на континенталния консерватизъм. По думите на Алексей Милер газовата сделка на Русия с Китай, която някои аналитици определят като новата ориентация на Русия към Азиатския регион, е „най-голямата по обем сделка на „Газпром”, такава няма с друга компания”. Сделката е важна не заради мащаба си, а заради установяването на едно постоянно присъствие на руския газ на китайския пазар. И заради осъществяване на целите на руската държава: диверсификация на газовия експорт. В последно време износът на Русия беше ориентиран изключително към европейския пазар, който не само че отказва да нараства, но и непрестанно прави опити по политически причини да изтласка руския доставчик и да ограничи потреблението на газ от Русия. Да се говори за зависимост на Европа от Русия заради газа е нелепо поради причина, че Русия е също толкова зависима от купувача Европа. Споразумението с Пекин за доставки на газ от Русия включва и помощ при финансирането на разработването на две обширни газови находища в Източен Сибир. Според данните, изнесени от Путин, запасите на находищата Ковикта и Чаянда надвишават 3 трилиона куб. метра газ. Планира се газопроводът да продължи до Тихоокеанското крайбрежие, откъдето ще могат да се снабдяват и другите азиатски страни с руски газ. Информацията за контракта между Китай и Русия предизвика леко смущение в Европа и беше последвана от изказване на Европейската комисия в лицето на прессекретаря на ЕК Сабина Бергер, която коментира, че ЕС винаги е бил надежден и привлекателен партньор за руската държава по отношение на газа и че Европа се надява нейният доставчик да остане все така надежден и отговорен. Германия открито започва да се безпокои, че Русия постепенно може да преориентира доставките си предимно на изток. Самият Путин призовава ЕС за ново базово икономическо споразумение с Русия. А лондонският „Гардиан” смята, че новият газопоровод между Китай и Русия ще увеличи и цената, по която Европейският съюз плаща за газа на Русия, тоест ще увеличи натиска върху Европа за по-високи цени при следващите енергийни споразумения. Подобна версия развива и шефът на „Газпром” Алексей Милер, че с подписването на този договор ще се появи конкуренция между страните от Европа и Азия за руския газ по тръбите. От визитата на руския президент в Китай възниква и друга особено интересна линия, която на фона на газа остава на заден план. Владимир Путин говори за „необходимостта от сътрудничество между Русия и Китай във валутно-финансовата област, тъй като двете страни имат огромни златновалутни резерви” (високоликвидни финансови активи). Златновалутните резерви на Китай са такиВа, че страната може няколко пъти да изкупи златото от всички централни банки на света. Въпреки че някои анализатори предсказват координиране на действията между Китай и Русия за съкращаване на доларовите резерви, все още няма явен признак за подобни действия, което успокоява САЩ, които се осланят най-вече на здравата логика, че подобна крачка би нанесла ущърб в много голяма степен на самия Китай. А никоя страна не предприема нещо, което я застрашава напълно нея самата. Поначало темата за рублата като валута за международни разплащания се повдига периодично в руския вътрешен дебат, както и сега във връзка със събитията в Украйна. В тези намерения обаче има твърде много въпросителни. Основната от които е, че повечето контрагенти на Русия при сделките с енергоносители, например ЕС, продължават да играят по правилата на световния финансов ред и изискват разплащанията да се осъществяват в долари, в краен случай - в евро. Америка определя „дружбата” между Китай и Русия като „еднократна”, породена от моментно лошите отношения със САЩ. Държавният секретар Джон Кери не вижда връзка между случая „Украйна” и дългосрочния енергиен контракт между Русия и Китай, - това е сделка, върху която е работено 10 години, отбелязва Кери. Руските експерти обаче прогнозират, че отключеното сега сътрудничество между Китай и Русия ще се превърне в истински кошмар за Америка. Санкциите, които Западът обяви, че ще използва като инструмент за геополитически натиск върху Русия, катализираха процеса на стратегическо сближаване между Русия и Китай, две страни с общи възгледи върху хегемонията на Америка. „Не е ли очевидно, че икономическите санкции като инструмент за политически натиск в съвременния взаимозависим свят имат ефект на бумеранг и в крайна сметка се отразяват на бизнеса и икономиката на страните, които ги инициират?” - казва Путин и подчертава още веднъж, че светът е многополярен. От една страна, Западът постоянно говори за сбободна търговия и заедно с това постоянно налага санкции по всевъзможни проблеми в различни части на света, които практически блокират свободната търговия. Отново двойни стандарти в моралното стожерство. Санкциите, разбира се, предизвикват известни промени в руската икономика, въпреки че руснаците отричат. Част от тях са обичайн неприятности като тази, че се увеличава отливът на чужд капитал от Русия, засилват се слуховете за проблеми и руската рубла пада. Банката на Русия всяка седмица изважда няколко милиарда долара от своите резерви за поддръжка на руската рубла. Украинската криза предизвиква извеждане на чужд капитал от Русия около 50 милиарда долара за тримесечие. Освен това руските банки и корпорации започнаха да прибират своите средства от финансовите институции, които се намират в зоната на непосредственото влияние на Вашингтон. Също така се прегрупират и някои дялови активи от САЩ в по-безопасни зони. Например руският милиардер Алишер Усманов продас своя дял и акциите си в американската компания Apple, като инвестира част от средствата в китайската икономика, а друга част върна обратно в русия. Друга сериозна неприятност от санкциите е, че чуждите банки спират да предоставят кредити на руските корпорации и даже за някои видове кредити искат срочно погасяване. И така нататьк, списъкът с ефекти може да се продължи. ’ Договорът за доставки на газ между Русия и Китай предизвиква много коментари. Така Китай придобива четири източника на газ по тръби. На юг Китай получава газ по тръбопровод от Бирма, около 10 милиарда куб. метра на година. На запад газ се подава от Туркменистан в обем около 26 милиарда куб. метра. И два руски проекта ще обезпечават Китай на север: 38 милиарда куб. метра от т.нар. проект „Силите на Сибир” и около 30 милиарда куб. метра от „Алтай”. Към този момент на територията на Китай действат четири терминала за доставяне на втечнен газ и още седем терминала се намират в процес на строителство, като обезпечават Югоизточния крайбрежен регион. Така че за някаква изключителна газова зависимост на Китай от Русия изобщо не може да се говори. Още повече, че структурата на енергийното потребление на Китай включва 4% газ, 18% нефт и почти 70% въглища. Но Китай си поставя за цел да увеличава с времето потреблението на чиста енергия, каквато се явява природният газ. Точната цена, по която Китай ще плаща газа на Русия, не се обявява, но според изчисленията тази цена ще бъде приблизително 350 долара за 1000 куб. метра газ. Което е по-евтино дори от газа, доставян по тръбата от Туркменистан, който струва около 370-380 долара. И още нещо съществено, цената на руския газ от този договор е с около 40% по-ниска от цената на втечнения газ, който Китай получава по море. Китай ще участва във финансирането на инфраструктура за придвижване на газа до Тихоокеанското му крайбрежие, което ще обезпечи бъдещи доставки чрез танкери и за други страни от Азия. Поради този факт експертите смятат, че договорът между Русия и Китай ще окаже изключително голямо влияние върху цените на втечнения газ изобщо в Азия. Разработването на газови находища е бавен дългосрочен процес, който струва десетки милиарди долари, поради което инвеститорите са много чувствителни към промените в цените на газовия пазар. Сделката между Китай и Русия може да доведе до опасност цените на втечнения газ сериозно да паднат и дейността в региона да стане нерентабилна, пише западната преса. |
| Двата текстта по-горе ги пействам по молба на Калки. Помолиме от негово име да отбележа, че в книжното тяло никаде няма забрана за пействане. |
Атлантис, и аз благодаря, щото вие само дразните нас, чужбинските! Нали трябва някой да отиде, да го купи, да го сложи в пощенски плик, да го прати, пък аз след три месеца да го получа и да го прочета!  |
И от мен огромни благодарности, атлантис! И аз съм сега от тия, дето могат да четат само тук. След малко ще си доставя удоволствието.  |
| Ми питайте в редакцията дали имат желание да ви го пратят в електронен вид. Срещу скромна такса, естествено. |
Двата текстта по-горе ги пействам по молба на Калки Гисоидина Фърнин поради что не е дал линк към мат'ряла за да не се препействат чак такива чаршафи? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Gan(ю)гоТрий |
| Още веднъж благодаря, Калки! Ако имаш възможност, ще съм ти много благодарна да пуснеш още материали. ПП Ган, доколкото разбрах от предишните теми, списанието излиза само на хартия. Затова сме така зарадвани от пускането на статиите тук  |
Въпросът е надлежно зададен на редакцията, седя и чакам отговор! Хексе, ще предам по веригата какво ще рекат!  |
| Уважаема Атлантис, и Вие, г-н Калки, предлагам ви отражението на неволите ви, а също и тези на г-жа Андролова /удачно наречена Андропова от слушател на де-ре-об-кон-рекон... струкция преди месец-два/. Бистра. Вие ще ме намерите невинна, но аз не съм такава. Прав бяхте снощи, когато казахте, че аз се отдадох. Можех и да извикам, и да стрелям – но не направих нито едното, нито другото. Аз запазих оръжието, което не спаси някога честта на моя мъж. То ще спаси днес вярата му в моята любов. Бях решила за утре... (Изважда един револвер и го насочва в главата си.) Това е моето изкупление! Общ уплах. "Когато гръм удари, как ехото заглъхва", Пейо Яворов |
Die Hexe 21 Юни 2014 00:08 Още веднъж благодаря, Калки! Ако имаш възможност, ще съм ти много благодарна да пуснеш още материали. Ето, Калки прати още! Присъединявам се към благодарностите от Хексето. Препращам по пощата. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
| Боя се, че така, публикувайки сканирани материали, нарушаваме авторските права на авторите и списанието. А ми се ще да сме коректни към тях. Може би е (малко) по-добре да си препращаме сканирани копия от публикациите по е-поща, знам ли. Списанието не е евтино, по нашите стандарти, и навярно не всеки разполага със средствата да си го купува редовно. Имам намерение моите броеве или други закупени от мен да предоставя на читалището, където членувам. Преди това мисля, все пак, да си ги "дигитализирам" за личен архив. |
| Още поща от Калки: "По повод изказаните от Firmin опасения за нарушаване на авторски права, мога да ви уверя, че съм влязъл в контакт с редакцията (лично с г-н Волгин), откъдето съм получил 'зелена светлина' да публикувам по този начин материали от списанието." Поздрави ! |
| Поздрави на Калкич, но за по убаво прочетете Иво Христов по въпросите които ви сърбят. Тези протяжни четива тука не са втасали за печене. |
| Интервюто на д-р Михайлов е, както винаги, занимателно четиво. Бих поспорил с доктора за някои неща, но сега съм леко отнесен след вечерната доза ... Само ще допълня към последната му теза - че БСП е понесла унизителна изборна загуба. Майната им на БСП, лощото е, че разумността в България претърпя унизителна загуба. 8 от 13 места са за Борисов и Бареков .... Това не е просто декаданс на западната цивилизация, на задоволеното общество, това е дегенеративност на мисленето. |
лощото е, че разумността в България претърпя унизителна загуба Първата ми реакция беше да кажа, че разумността не би претърпяла унизителна загуба, ако присъстваше истински на изборите. Дори си мислих как ще докажа оптимизма си. След което се сетих какъв беше резултата на Николай Василев (лека му пръст) на президентските избори. И разбрах, че греша. |