Отиди на страница:
| Къде е гледал мача, та къде го е гледал. Никъде не видях, че Джимо не е в Бразилия. Пожелавам му да си пие биричката в компанията на поне една мулатка на Ипанема Двайсет и трите плажа на Рио де Жанейро образуват 72-километрова ивица бял пясък, но Ипанема е най-изисканият и елитният – за надарените с красиви тела, оскъдни бански костюми и нагласа да се сравняват с другите.  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Пенчо бре |
САЩ нямат друг вариант, освен да правят глупости по целия свят. You can always count on Americans to do the right thing - after they've tried everything else. Winston Churchill |
vorik 02 Юли 2014 11:17 За всички тия, дето питате това нещо. У писаницата е ясно као Слънцето речено, че човекът е бил НА ГОСТИ! На гости, на гости. Там е гледАл у телевизоро. |
За всички тия, дето питате това нещо. У писаницата е ясно као Слънцето речено, че човекът е бил НА ГОСТИ! На гости, на гости. Там е гледАл у телевизоро. Добре де ... вместо да го гледа талавизора,бачу ви Джиму не е ли можел да го изфърли през балконо ? Аааа,сетих са ... на гости-то не е имАло балкон.  |
Я, швейцарците колко почернели! По отношение на багрите европейският футбол стана досущ американския баскетбол. Което не е лошо, защото иначе европейците нямаше да хванат ръка.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ганий |
Пък ЦРУ умни хора. Ако някой застреля президента Буш, те щели да застрелят вицепрезидента Куейл. Тва го помня... Разказваха го, мисля в `За рубежом`, като виц. Че първата точка в наръчника на охраната била: `ако застрелят президента - първата работа е да застреляте вицепрезидента` - щото бил Дан много неумен* и поразиите за САЩ биха били катастрофални, станел ли № 1. --- заб.* - така едно време соцпропагандата говореше и за Спиро Егню (ся май го пишат Агню). Мдааааааа... Соцпропагандата винаги е била по-милозлива от каппропагандата. Не го пишеха (доколкото си спомням) Агню - щото звучи чобански, а Егню - щото звучи купешки. Демек - плюеха го, че е неумен, но го щадяха от неуместни алюзии с името. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Ганий |
| Определено си намерих майстора, за това няма повече да цитираме руско съветски автори. Обръщаме на полски.През 1970-1971 г. Станислав Лем написва романа „Конгрес по футурология”. Докато героят Ийон Тихи се рее из бъдещето попада на изключителна реализа (разтваряне или по-точно – изчезване на действителността). Тя дава невероятни възможности, съграждайки безмерна антиутопична вселена, в която всеки живее както си поиска, било то индивидуално или колективно. Достатъчно е да употреби подходящите наименования (n-на брой) от богата продуктова гама на вездесъщата психотропна фармакологична индустрия. И разбира се – да се остави в ръцете на въздействието, по простата причина, че сферата на реалните блага на човечеството се стопява ужасно бързо. В настоящия за Ийон Тихи момент цивилизацията е изместена от „псивилизация”, думата психически – от „психимически”, и въобще цялото житие-битие се е превърнало в една голяма психимия. Взимаш „Автентал” и - хоп! - получаваш спомени, които никога не си преживявал. Хедонидол, филантропин, алтруидан са от групата на любвеобилните и умилителни еликсири, с които ще обичаш всички. Със „Сънан” си осигуряваш дистанционно управляван сън по поръчка. Но това са по-елементарни препарати. Има далеч по-интересни и полезни, като например „Фройдил” – освобождаващ децата и младежите от Едипов комплекс. За съмнително-творчески натури пък се препоръчват супозитории „Дантин” и благодарение на тях за кратко бива придобивано абсолютното, „дълбокото убеждение за авторство на „Божествена комедия”. А се е появила група недоволни, а някой иска да прави преврат, властта взима незабавни мерки чрез сипване на препарат във водата за пиене, наречен „Двуоглупин”. А на базата на този роман един евреин направи уникалния филм "Конгресът". В който доразвива идеята за химиокрацията и тоталния диктат на фармакомпаниите, за зомбираните хора, които живеят тук уж, ама иначе градят психеделично-силиконови светове. По нашите краища, в нашите светове, обаче, няма ни диктат на фармакокомпании, ни медикаменти. Освен един-C2H5OH, единственото химическо, историческо и всякакво съединение, което българинът признава. Но си imame psiwilizaciq, в която масово хората са засегнати психимически, преживели са голямата психимия, имат спомени, сякаш са гълтали "Автенал", пишат, все едно стават и лягат с 'Дантин." Колкото до "двуоглупинът" ние го поемаме още с майчиното мляко. Като степните хора, очакващи срядата и четивото, пардон, победата на комунизма. Е, как без Платонов. "Покрай каруцата назад минаваше трева, сякаш се връщаше в Чевенгур, а полусънният човек пътуваше напред, без да вижда звездите, които светеха над него от тъмните висини, от вечното, но вече достижимо бъдеще, от онзи тих строй, където звездите се движат като другари." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Зе Мария |
| ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Зе Мария |
| "...- Вы все искали "источники демонизма", мерзлянчик вы этакий, ледышка моя допотопная... Так вот - их нет. Ваша любознательность удовлетворена? Их просто-напросто нет, понимаете? Мы даем наркоз цивилизации, иначе она сама себе опротивела бы. Поэтому-то будить ее запрещено. Поэтому и вы вернетесь в ее лоно. Бояться вам нечего, это не только безболезненно, но и приятно. Нам куда тяжелее, мы ведь обязаны трезво смотреть на вещи - ради вас же. - Так вы это из альтруизма? Ну да, понятно, жертва во имя общего блага. - Если вы и впрямь так цените ужасную свободу мысли, - заметил он сухо, советую оставить глупые колкости, иначе вы добьетесь того, что вмиг ее потеряете. - А вы хотите мне еще что-то сказать? Я слушаю. - В настоящий момент, кроме вас, я единственный человек в целом штате, который видит! Что у меня на глазах? - добавил он быстро, испытующе. - Темные очки. - Значит, мы видим одно и то же! - воскликнул Симингтон. - Химик, давший Троттельрайнеру отрезвин, возвращен к нормальной жизни и более ни в чем не сомневается. Сомневаться не позволено никому, неужели не ясно? - Позвольте, - прервал я его. - Похоже, вы и в самом деле стараетесь меня убедить. Странно. Собственно говоря, зачем? - Затем, что действидцы - не демоны! Обстоятельства нас вынуждают. Мы загнаны в угол, играем картами, которые раздал нам жребий истории. Мы последним доступным нам способом даем утешенье, покой, облегчение, с трудом удерживаем в равновесии то, что без нас рухнуло бы в пропасть всеобщей агонии. Мы последние Атланты этого мира. Если миру суждено погибнуть, пусть хоть не мучается. Если нельзя изменить реальность, нужно хоть заслонить ее чем-то. Это наш последний гуманный, человеческий долг. - Неужели совсем ничего нельзя изменить? - Сейчас две тысячи девяносто восьмой год, - сказал Симингтон. Шестьдесят девять миллиардов людей живут на Земле легально и еще, надо думать, двадцать шесть миллиардов тайных уроженцев. Температура падает на четыре градуса в год; очень скоро здесь будет ледник. Остановить обледенение мы не в силах, - разве что замаскировать. - Мне всегда казалось, что в пекле будет адская стужа. А вы украшаете вход в него миленькими узорами? - Именно так. Мы - последние добрые самаритяне. Все равно кому-то пришлось бы, сидя на этом вот месте, разговаривать с вами; случайно это оказался я. - Да, да припоминаю: ecce homo. [Се - человек! (лат.).] Но... погодите... сейчас... Я понял, чего вам надо! Вы хотите убедить меня, что без вас, эсхатологического анестезиолога, не обойтись. Раз нет хлеба - наркоз страждущим. Не понимаю только, к чему вам мое обращение в вашу веру, если мне все равно придется тут же о нем позабыть? Если средства, которые вы применяете, так хороши, к чему заботиться о доказательствах? Достаточно пары капель кредобилина, и я с восторгом буду ловить каждое ваше слово, буду чтить вас и слушаться. Похоже, вы и сами не очень-то убеждены в достоинствах такого лечения, если вам по душе обычная старомодная болтовня, если вам приятней беседовать, чем орудовать распылителем! Вы, как видно, прекрасно знаете: психимическая победа - всего лишь жульничество, на поле боя вы останетесь в одиночестве - триумфатор с изжогой. Убедить, а после столкнуть в беспамятство - вот чего вы хотите. Не выйдет! Раньше ты повесишься на своей благородной миссии вместе с теми вон девками, что скрашивают тебе труды по спасению. А все-таки настоящих хочется, без щетины? Его лицо исказила гримаса ярости. Вскочив со стула, он заревел: - У меня найдутся не только аркадийские средства! Есть и химический ад!..." И что, почитаемый Зе? Научили ученого? И не пытайтесь. А то... Ах, что "А то"? А именно то, что думаете.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
Не го пишеха (доколкото си спомням) Агню - щото звучи чобански, а Егню - щото звучи купешки. Spiros Anagnostopoulos (Agnew) напразно са го щадили (ако ти е вярна теорията) - Агнев е хубаво име. Виж, др. Arvo Kustaa Halberg (Gus Hall), по нашему - Гюс - имаше нужда от камуфлаж. Също и Aubrey Solomon Meir Eban (Abba Eban). Да не говорим пък за дипломатите Menzies, Motyka и Lopata. |
| Та, да си продължим приказката за филма. В него главната героиня е Робин(Робин Райт)- самотна майка, чиито подрастващ син Аарон постепенно губи слуха и зрението си; от друга – актьорската й кариера стремоглаво се търкаля по нанадолнището, само защото е над 40-те и никой повече не иска да я ангажира. Всъщност на актрисата не й пука толкова за филмите, основната й грижа и притеснение са свързани с лечението на момчето и хонорарите, които трябва да се плащат на д-р Бейкър . Неочаквано настоятелно агентът на Робин - Ал (Харви Кайтел), предлага алтернативен договор с продуцента Джеф (Дани Хюстън)За целта Робин трябва да бъде сканирана. В 3-4-5-100-D. Изцяло и завинаги. До последната мимика, до последното трепване на миглите, усмивка, и следата от засъхнала сълза, оставяйки не само графиката на тялото си, но и огромната палитра от артистични и екранни емоции. Притежавайки това „работно копие” на Робин, студио „Мирамаунт-Нагасаки” нямат повече физическа нужда от актрисата. Когато им потрябва, ще я вграждат както си искат във филмите си. И така… минават години. С напредъка на химиокрацията и стимулираните психеделични субстанции, продавани досущ като безалкохолно, Робин разбира, че е продала идентичността си. Copy/Paste е еволюирал като продукт до ликуидност (но не и ликвидност): всеки, който иска, може да се превърне в нея, в Робин, или в неин популярен екранен образ, изпивайки просто една ампула с името й… Дали и как другите ще разпознаят коя е истинската актриса и коя реалната Робин, всъщност се оказва, че е по-малкият проблем в живота й. И сега малко техника. Първата час, която обяснява горното е игрална. Втората-анимационна. Игралното, както се сещате, е изцяло подчинено на рисунката. А тя е страшна. "Трябва да имаш куража да променяш - казва в интервю Фолман(режисъорът на филма) - да адаптираш, да си свободен и да не влизаш в капаните на оригинала... Всъщност, докато търсехме локации за снимки в Лос Анджелис, разбрах, че такава сканираща стая съществува. Бях шокиран, че технологията е факт. Актьори от плът и кръв вече не са нужни в пост-Аватаровата ера! Икономическите интереси диктуват появата на нова генерация кино с ново поколение „актьори”, които са всъщност „built from scratch” (изградени от щрихи, драсканици)." Тук, дебелата ми поанта е, как в псиwilizaciqta изчезваш като в реализа. Започваш от зор и се продаваш. Сетне им трябваш само като име-а ти-ти си отдавна в реализа. Няма те. Трябва им името, създали са виртуалния образ. Дано си на някой остров под палмово дърво, на хамак с чаша дайкири. Ма то това май само се случва на босовете на Мирамаунт-Нагасаки. А филмът бил вик за помощ. Ако се съди по нас-закъснял. Колкото до това да си продадеш живота на Дявола, темата е прекалено развита още от Средновековието. Тук иде реч за esse homo. <Се - человек! (лат.).За неговия избор-оригинала-в Матрицата, степен човек от Чевенгур, или свободен. Трудно е-но инак-в анимацията. Разбира се-всеки търси лесното. Но анимацията тепърва се сгъстява. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Зе Мария |
| ""ECCE HOMО" - Този ли е човекът?" Отдавна не съм чувала думата човечност. Дали някой си спомня какво означава? Нормалност, та нормалност! Как да не полудее човек? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: doodle |
| Как така какви морски битки е водил! ДИ не е ли чувал за втората успешна торпедна атака на българския флот! Изстрел от упор... |
- Щото ми я наля в чаша. Латиноси ми казаха, че мъжете наливали от бутилката на дамите в чаша. Ако налееш на мъж в чаша, все едно му казваш ти си педерас'. Не съм ти дошъл в къщата да ме обиждаш. Аз съм обидчив расист и сексист. От 4.06.2014: Обаче, да не се сипва бирата за мъж в чаша, защото за него това е непростима обида, достойна за дуел с мачете! На мексиканския мачо все едно му казваш, че е марикон (maricón)... ...Бира се сервира в чаша само на дама. За мъж единственото изключение е, ако си е поръчал сервеса мичелада (cerveza michelada, смесена бира), която наред с традиционните съставки съдържа още сос Tabasco, лед и други съставки, и няма как да се приготви в бутилката. Натисни тук Поласкан съм, че Д.И. е прочел и някои читателски писаници и дори почти ги цитира. Но за да ги има тези читателски писаници тук, във в. Сега, причината е той самият. И от тази седмица писаницата е хубава , Д.И.  Не казвам „днешната“, щото безнадеждно съм закъснял, че професорите Вал. Димитров и Пан. Куртев трябваше да ме направят частичен реститут. За цялостен реститут ще трябва да чакам октомври. Но аз не бързам. Само си стискам палци.  А на горепосочените професори и целия им екип и персонал в СБАЛО - поклон доземи. Ама вий ще видите, че ще го направя, само да ми махнат конците. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Посейдон |