Отиди на страница:
| Брей какви баровци имало, ми те ша ”илядът” като толкова се глезят. Останалите дето си купуваме каквото има как ли сме доживели до днес, незнам. Аман от парвенюта. |
| И за кръщенетата мисля, че най-затегнато е било точно за моето поколение /'58/. Защо мисля така - ами сестра ми е 55 набор и е кръстена като бебе, пък аз не бях. Чак след демокрацията го направих, точно на Христова възраст. Не съм разпитвала нашите, но очевидно точно тогава е било по-затегнато, щото иначе няма логика да кръстят сестра ми, пък мен не. Относно кулинарния офтопик по-горе, защо се възторгвате толкова от кашкавал Маджаров, не знам, веднъж купих и не ми хареса въобще. В последно време купувам кашкавал Свети Илия, от една родопска /около Ардино/ мандра, много е хубав. Кисело мляко - Герзовица, правят го при нас, в Смолян, в затвора /който направиха в сградата на бившия рудник/. Та там предприемчивото ръководство си направи мандра и киселото мляко е истинско! Има два-три милиметра каймак! Капачката се надува на третия-четвъртия ден, прокисва като седи дълго, също както едновремешното кисело мляко. И сиренето им е превъзходно. Но имат малко производство. И добре, че е така, защото ако започнат голямо производство качеството сто процента няма да го има. На времето Родопея тръгна като малка мандра от Бял извор - и млякото, и сиренето, и кашкавалът бяха страхотни. Но собственикът тръгна да прави голям бизнес, направи голям завод, внася мляко от Унгария и Полша, пък името Родопея.... |
Мисля, че се казваше Рубин руският Рубин бяха първите цветни телевизори на нашия пазар. Смътен спомен ми излиза за марка "Орион", за оня първи единствен телевизор в махалата. Да кажат по-"дъртите" форумци, аз съм била твърде невръстна в началото на 60-те и не съм сигурна дали точно такава е била марката, просто ми проблесна спомен, но може и да се лъжа. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: len |
| И аз съм горе-долу от същото поколение. Единственото, за което съжалявам е, че не се махнах по-рано от България. Нямаше как - детето трябваше да порасне и аз тогава да запраша на северозапад. В родината стигнах до високи постове, но те не бяха платени. Постове за кадърни хора, които само трябва да свършат много и качествена работа за жълти стотинки - счетоводител, вкл. глаДен, данъчен инспектор, финансов контрольор на една от най-големите фирми в България по онова време. Такава работа можеше да се намери ако си кадърен, но нямаш връзки. Едва оцелявах със заплатата си. Едва сега живея нормален човешки живот. В чуждата държава, която аз чувствам като мой дом. Трудно е, но вървя макар и с малки крачки напред! Светът е голям, хората са различни - нека всеки намери това, от което се нуждае! Успех! |
len Наборче, ако ти попадне млякото и продуктите на мандрата от Кутела, мисля, че фирмата беше Лактена, пробвай ги. Не знам дали пуска на българския пазар продукти, защото работеше предимно за европейските пазари. Яла съм превъзходно мляко от там. А от сладоледите предпочитам тези на маданската Медина. Те се правят и с истинско, не само със сухо, мляко  А за, Рубина - да, права си, но и аз явно не помня другия. Имам спомен, обаче, че беше съветски. Но пак нашия баща ми го купи от мое чудо. Не можеха да ме приберат от комшиите, а телевизорът им беше наистина единствения в махалата и се събирахме по една тумба дечурлига да зяпаме, докато се покажеше търкалото накрая  . |
| Разсъжденията за липсващите банани и двата вида сирене вървят в правилната посока, но не стигат до изводите. Истината е, че живеехме скромно, но прилично. През 50-те години може би дори на границите на бедността, но не и в мизерия. И наистина, както каза някой по-горе, когато всички живеят така - не е тежко. Истината е, че когато пестиш за нещо голямо, налага се да затегнеш колана. И голямото се правеше. Какви бяха перспективите то да стигне до успешен край - едва ли някой може да каже със сигурност. Вероятно шансовете бяха големи. Вярно е също така, че имаше неравенство. Но погледнато откъм днешния ден, това неравенство е просто смешно. Няма да говоря за бай Тодор, той е извън уравнението. Но да вземем например Пенчо Кубадински. Ходил на лов в Африка. Та може ли той да се мери с един мижав наш бизнесмен, който преди 5-6 години спокойно плати 50 хиляди долара, за да убие бяла мечка? Неравенството се изразяваше по-скоро във властовите позиции, но честно казано... на кого му трябва властта, когато върви с всичките присъщи й главоболия? Може би нещата щяха да бъдат други, ако в Прага не бяха влезли танковете. Тогава със сигурност беше изпуснат един шанс. Не знам. Знам само, че двата вида сирене имат пряка връзка с падането на социализма. Не както мислят мнозина, а точно откъм обратната страна. Народът не се вълнуваше кой знае колко от липсата на лукс. Вълнуваха се онези, които можеха да имат всичко... само че нямаше как да го получат. И за да го получат, ритнаха плановете за изграждане на едно светло бъдеще. Което, пак ще кажа, можеше да се получи, а можеше и да се окаже провал. Никой не знае... |
| Аз тествам кашкавала на пипане - ако е доста твърд, вземам го. Помните някогашния кашкавал - искаше се сила, за да го отрежеш... |
| Ох! Вие сте по-млади и не помните колко хубави неща за ядене имаше през 50-те и 60-те години – от истински шпеков салам и пражка шунка на кокъл, до телешки кренвирши и немски лебервурст, само че родителите ми, и двамата с хубави професии, в края на месеца винаги взимаха от приятели и съседи по 20-30 лв на заем, за да свържем двата края. Разбира се, че имаше много хубави неща през онези години, както сигурно е имало и в нацистка Германия, но те ставаха не поради, а въпреки системата, в която живеехме. Знам, че мнозина не се чувстваха угнетени от живота, прекаран във всекидневна лъжа. Отвратителната демагогия и невъзможността да кажеш какво мислиш, за някои не бяха проблем. Просто изглежда те нямаха сетива за всичко това и им стигаха дребните житейски радости на най-ниско битово равнище. Оказа се, че са били мнозинството. |
Та може ли той да се мери с един мижав наш бизнесмен, който преди 5-6 години спокойно плати 50 хиляди долара, за да убие бяла мечка? Тоя изрод да го удушиш и да го излежиш  Пп: За 60-те години не знам, но през 80-те имаше чешки джин в целофан за 5 кинта, телешко филе за 6 - 7 кинта, мешана скара в "Тенекето" с пържола, кебапче, шишче и дробче (отгоре с картофи), пушено сирене като салам и пр. Даже бай Тошо направи неква идиотска оргия на "Стамболийски" с колиби, живи овце и кукери и кокошки и печена скумрия, сигурно за да демонстрира стандарт. Обаче верно, че повечето хора немаха пари. Сега пак е така. |
| Навремето като ученик поправях черно бели телевизори - всякакви лампови или хибриди от рода на Осогово/Мизия/Мургаш. По онова време това беше престижно някак си. Не го правих за пари. Доставяха ми удоволствие други форми на благодарност. После изкарах МЕИто - инженерче от ония дето гледат да набъкат етера със все по сложни сигнали та и до днес. А иначе като всички останали. казарма, следване,семейство,деца,емиграция. Мисля си че перфектното детсво и юношество които изкарахме през онези години са сред факторите за високата криейтивност на това поколение. Спомням си че някъде през 70те имаше някакво смешно но много кометирано повишение на цените и кой знае защо като пример все се даваше цената на баничката скочила със няколко стотинки. |
| XGan4ev Бъди инженерно коректен.Повишение на цените нямаше, а имаше корекции на цените за все по високото и по пълно задоволяване потребностите на трудещите се, за повишаване на тяхното жизнено равнище и просперитета на народното стопанство ... Блажени години, рокендролът беше млад... |
XGan4ev 26 Юли 2014 17:04 А помниш ли едни телевизори "Пирин"? да си поправял такива, какво мислиш за тях? |
| Как да не ги помня...със стъкло пред кинескопа. Спомням си че бяха със европейската серия лампи. По късно от съсщото поколение се появи "Плиска". Схемата беше доста изчистена без трансформаторно захранване и доста добре оптимизирана за онези времена без компютърни симулации. Поради това бяха и по леки от руските. Спомням дори че след около 2 години работа показваха типичен дефект - пробив на кондензатор във вертикалната развивка. |
| Те заради ТОА кондензатор телетехниците бяха станали най-честите гости в дома ни. Да го веба и в телевизора. Добре стана чак през 1981 г., когато баща ми закупи "София 81". Той се развали чак през 1997 г., дойде един човек - Б. Янчев - още му пазя името в едно тефтерче, оправи телевизора за половин час. Същият този телевизор "София 81" още бачка в село Лозно в къщата на майката на мой приятел. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
| Това, критическата възраст, се отразява много зле. Особено на 47 годишните. Особено на Илияна Йотова, Мая Манолова и Корнелия Нинова. Те много бързо се сбабичоваха. На Татяна Дончева (която им е кака) само леко се отразява на килограмите. Впрочем, днес се загледах в нея, с малко работа, може да се пооправи. А, да, и Дарина Павлова (Берлускони ) е около възрастта на Таня Дончева, но и тя изглежда много по-млада от кухите лейки на БСП. |
| Интересни представи има авторката за царските офицери:от философското"Абе, не е ли то чекмеджето да те удря в корема..."(много типично за тяИнтересни представи има авторката за царските офицери:от философското"Абе, не е ли то чекмеджето да те удря в корема..."(много типично за тях),до това да им вземат "двата коня, каруцата и нивите, за да го вкарат в ТКЗС-то".И завършилият на ВНВУ плаче като дете!.Абе пълен потрес!!! |
Навремето като ученик поправях черно бели телевизори - всякакви лампови или хибриди от рода на Осогово/Мизия/Мургаш. Да сте жив и здрав, XGan4ev,  "Осоговото" се развали на втория ден след покупката - звук има, образ няма, а даваха "Последна проверка". Чак в 9 вечерта дойде един симпатяга с дълга коса и брада, Сашо му беше името. Бръкна с едни дъълги пинсети, изкара едно изгоряло бушонче, смени го и телевизорът "тръгна". Татко учтиво попита човека какво ще пие. Сашо рече "Уиски", на шега, баща ми кимна и измъкна "Балантайнс". Онзи ококори очи и си пийна, а и на мен сипаха, бях на 7 години. После само него викахме щото нямаше разбирачи за този телевизор, кът бяха, а Сашо се беше специализирал по такива телевизори. Веднъж дойде един друг техник, постара се ама си игра доста, гледа му схемата, мисли, пуши много, но го поправи. Определено обаче си беше читав телевизор, бая годинки изкара макар и черно - бял. Татко разправяше, че "Осоговото" били полулампови, полутранзисторни. Интересното беше, че имаха и дециметров обхват. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: ИлияНиколов |