Отиди на страница:
| Е, и? |
| Както се казва, "У наше село, аналогичен случай". Само децата повече  Едното вече замина  Остават още две. Ако успея да ги убедя да заминат и те, ще съм изпълнила майчинския си дълг. И, ако може по-надалече, че да не им хрумне да се върнат... ТЕРМИНАЛ 2 Тръгвай сине! Напред, и... късмет! Тук надежда за теб не остана. Скътах тези пари за билет ... и поплаках си малко зарана... Все си вярвах, че мойто момче в тоз несигурен свят ще сполучи. Но животът надолу тече и напомня помия за куче. Някой вече ни сложи черта. Като мъртви дори ни посече. Щом преминеш след тази врата - не се връщай тук никога вече. Даже вън да е тежко - ще знам, че синът ми със труд ще успее. Тук да прося за нас ме е срам, а оттатък - поне се живее. Малка пенсия имам. Уви! И за двама се никак не връзва. Тръгвай, моя любов, и върви, че сърце ми от болка измръзва. Ще намериш все нещо, нали? Армаган да изпратиш на време. Вересията свърши. Боли! Левче никой не ще да заеме. Тръгвай, сине, от тоз терминал! Колко други навън отлетяха... Не поглеждай баща си през жал! Тя, в сърцето, е родната стряха! Щом превърнаха родното в ад, то чистилище вънка поне е... Ти си силен и толкова млад, а на мен старостта ми тъмнее. И да пишеш... Ще чакам, до дни! Ето, виждам за теб самолета... Усмихни, сине мой, усмихни на баща си душицата клета... Ясен Ведрин |
| Фирмин, и аз се разпознах донякъде, но се разминах с БФ, по случайност. Въпросът е - само ошашавено или и изгубено поколение сме? Добре дошъл  |
Въпросът е - само ошашавено или и изгубено поколение сме? И двете, Денеб, и двете, даже и трите - онова поколение, дето доживя интересни времена... |
Мила Христова, http://www.webcafe.bg достатъчно за да се игнорира всичко с произход този сайт е признак на умопомрачително безсилие. |
И двете, Денеб, и двете, даже и трите - онова поколение, дето доживя интересни времена... Вече не искам да ми е толкова интересно, ако и баба ми навремето да твърдеше, че съм авантюрист. Тя, средата, не е авантюристична, ами безумна и криминална... |
| И аз да попитам: И? А "На всеки километър" го ДАВАХА ПО ТЕЛЕВИЗОРА през 1969 година. Много ентелегентно бебе... ---------------------------- Сайтът на Генек |
 От още една разпознала се (69)  Разказвам понякога на дъщеря си (91) подобни спомени Усмихва се и казва мило:"О, ти си живяла в миналия век" |
А "На всеки километър" го ДАВАХА ПО ТЕЛЕВИЗОРА през 1969 година. Много ентелегентно бебе... Не знам годината (и няма да тръгна сега да проверявам), но и аз го помня - на същата възраст съм, скоро ще навърша 48. Да не би да грешиш? Апропо, синът ми има спомени от 2-годишната си възраст, за моя изненада. Аз моите не мога да ги датирам точно, но събития помня - като горното. |
А "На всеки километър" го ДАВАХА ПО ТЕЛЕВИЗОРА през 1969 година. Много ентелегентно бебе... Хехееее, а после колко пъти го повтаряхаааааа... ... но не ми се брои Че и единични серии даваха по повод някои празници. Та така | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Клео_ |
Въпросът е - само ошашавено или и изгубено поколение сме? Въпрос за дълъг отговор. Но ... Ошашавено - със сигурност. Преди няколко години имаше мащабно национално изследване на АФИС, индикатори за регионално развитие. В него имаше стъписващи данни за нашето поколение - родените през 60-те. Дали не бъркам, но честотата на неврологичните заболявания сред родените през 60-те беше в пъти по-голяма от родените през предходната или през следващата декада. Уви, болни сме. Не е даром "интересния" ни живот. Дали сме изгубено ... По-скоро губещо. Не мисля, че се справихме. Ако преминалото десетилетие ни е било най-силното, средната възраст, кое направихме както трябва? Харесваме ли това, в което живеем. А то е и наш ... резултат. Да не се окайваме, обаче. Поне не още . Щото не знаем какво ни чака. Като се замисли човек ... Дядовци, баби - родени в началото на ХХ век, до двадесетте. Родители - през тридесетте, четиридесетте. Тяхното житие-битие ... |
Въпрос за дълъг отговор. Но ... Аз на моменти сядам да си отговарям, но наистина - дълъг отговор, че и различен в различните периоди...но неокончателен, засега |
Дъщеря ми завърши училище. От обърканите учебници по история горе-долу успя да разбере кой е Тодор Живков. Така и не проумя обаче що за идиоти ни управляват през последните 25 години, защо толкова много крадат и защо толкова много лъжат. Всъщност вече не я интересува, защото реши да учи в чужбина. А аз се моля да не се разколебае за заминаването, да успее и да не се връща тук. Тя / дъщерята / няма как да проумее, ако майка й не й разкаже - не само за управляващите, а и за вината - нейната собствена и на поколението, което аз не бих нарекла "ошашавено", а страхливо и примиренческо. Остава ни да се покаем, че изгонихме децата си далеч - от очите ни, и от ръцете ни  |
Тя / дъщерята / няма как да проумее, ако майка й не й разкаже - не само за управляващите, а и за вината - нейната собствена и на поколението, което аз не бих нарекла "ошашавено", а страхливо и примиренческо. Остава ни да се покаем, че изгонихме децата си далеч - от очите ни, и от ръцете ни Ха! И защо така реши? (Както вече казах, "У наше село, аналогичен случай", та третото лице по-долу да се чете първо.) А, ако майка й няма вина? Ако й е разказала всичко? Ако дори дъщеря й е треперели за майка си, че я разкарват разни местни политико-дерибеи по съдилищата заради това, че нито се е държала страхливо, нито примиренчески, тогава какво правим? И пак майка й би искала да замине и да не се връща, или може би точно заради това би искала? Тогава какво би казала? Пак ли би лепила етикетчета? Аман от смелчаци отзад клавиатурите! |
| Мила Христова, да си жива и здрава ти и семейството ти! Благодаря ти за хубавата история! Много е поучителна и увлекателна! Рядко се срещат обективни и смислени четива за близкото ни минало! |
| "На всеки километър" аз помня, че го гледах някъде в началото на 80-те, 69-та не съм бил роден, та явно за това става въпрос. А интересното време не е хич лошо, ако ти е интересно да живееш. Ако маймуните не бяха живели в интересно време, немаше да станат хора, та е и полезно. Сигурен съм, че ще ми се разплаче сърцето, ако сега се върне спокойствието от 70-те и 80-те. |
Пък аз съм връстник на пишещата и не се считам ошашавен. Ама изобщо. Първо съм щастлив, че съм част от някакво поколение и се радвам на Божия свят! Благодаря на Господа Бога, че съм се родил, че живея и се възхищавам всеки ден на прекрасните Му творения! Второ, благодаря затова, че се формирах в относително успешната образователна и възпитателна среда на началното училище, средното училище и университета на Народна Република България! Трето, благодаря, че имах възможност да се радвам на анимационните филми на съветското, чешкото и унгарското кино! Четвърто, благодаря, че се хранех сито и здравословно с храни по БДС! Благодаря, че всичките ми дядовци, баби, лели и чичовци бяха с хубави професии и високо образовани! Благодаря, че комунизмът падна точно навреме, за да обиколя Европа и част от света! Когато му беше времето. Благодаря, че имах възможност да се "насладя" на демокрацията по тертипа на янките, защото, ако това не се бе случило, щях да имам винаги една носталгия по съществуващата някъде отвъд Атлантическия язовир държава-Едем. Благодаря, че срещнах съпругата си и имам детенцето си, да ми е живо и здраво! Благодаря на всичките си противници, че ме поддържат активен, както и на онези, с които ми е приятно да пия, да разговарям и да си прекарвам времето! Благодаря, че научих три чужди езика, за да получавам относително достоверна информация днес! Благодаря на всички жени, които са ми доставяли удоволствие! Аре да спирам, щото требе да благодаря и на Академията за Оскара...  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
Аре да спирам, щото требе да благодаря и на Академията за Оскара... А трябва ли да ти го връчим след толкова благодарности?  |
| Клео_ 23 Юли 2014 21:23 Нямам спомен сред нас да живее "Жана д'Арк". Имам спомен за едни барикади в Дупница, но кои бяха революционерите, че толкова бързо се оттекоха...Етикетчетата си ги лепи всеки сам, но вкупом излишни станахме. Толкова хубости сътворихме, че децата ни бързо направиха сравненията с тук и там, където заминаха. А твоята теория е населена с прекалено много "ако". Ние изградихме бъдещето на децата си и в него няма "ако". Както и в историята. П.П. Смелчаците като мен нямаха достатъчно съмишленици, а после ... после моментът беше пропуснат. Или шансът, все едно. Покрай спомените за онова време се сетих за няколко имена - Тренчев, Меди Доганов, Емил Кошлуков и пр. Слушах за тях по едни забранени радиостанции... Нямах представа как изглеждат, едва след 10.11. 1989 г. ги видяхме по тв. Хм, къде са те сега! И какви са  |