
| " Като външен министър ми направи впечатление и финалът на изказването на президента Ердоган. Финалът на изказването на Ердо оставил у Фльор впечатление за външен министър. |
| Руският хумор е и самокритичен. Покойният сатирик Михаил Задорнов, лека му пръст, казваше, че цял живот е бил честен комсомолец и поддържаше Путин. Ето част от анекдотите му за американците и руснаците. https://news.rambler.ru/other/38381508-pro-tupyh-amerikantsev-i-nashih-lyudey-o-chem-lyubil-shutit-mihail-zadornov/ |
Смисълът на цитата е, че хората са склонни да показват скептицизъм и пренебрежение към нещата, които не са им дадени и им липсват. Абсолютно. Както се вижда ясно и от примера по-долу: То коя жена не се нуждае от а long one... = те сичките жени са еднакви и само от дълги се нуждаят = скептицизъм към женските нужди и пренебрежение към обекта (a long one, в курсив) на техните търсения ![]() | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SgtTroy |
На 27 февруари 2014 г. маскирани руски войски без отличителни знаци поемат Върховния съвет (парламента) на Крим и залавят стратегически обекти в Крим, които довеждат до избирането на проруското правителство Аксьонов в Крим и обявяването на независимостта на Крим. |
| Балбесы, SPQR. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
SgtTroy 27 Мар 2018 10:05 То коя жена не се нуждае от а long one... = те сичките жени са еднакви и само от дълги се нуждаят = скептицизъм към женските нужди и пренебрежение към обекта (a long one, в курсив) на техните търсения Ефрейтор, обърни се към Лигата за сексуални реформи - там ще ти помогнат да намериш утеха за терзанията си. И наблягай повечко на английския. |
Първенюто макар и с пари си е първеню. А бе то и вторенюто макар и с пари си е втореню. Да не говорим за третенюто. |
залавят стратегически обекти Или са се крили, или са бягали бързо! Или това "стратегически обекти" е някакъв нов вид евфемизъм. |
Дорис 27 Мар 2018 09:56 Руският хумор е и самокритичен. Всеки добър хумор е И самокритичен. И всеки човек с чувство за хумор е самокритичен. Човек не бива да критикува другите, преди да е демонстрирал убедително, че може да критикува себе си. Специално руският хумор е особено самокритичен. Към това може да се добави необятното, невъзможно, потресаващо езиково многообразие, произтичащо от невероятно гъвкавата взможност за модификация и синонимия на думите, от тяхната многозначност, от безкрайните начини за тяхното вариране и употреба в преносен смисъл, осигуряващи образност, гъвкавост и еластичност на езика, способност да се предават най-тънки оттенъци на мисълта и усещанията, и всичко това при наличието на сложна езикова структура и желязна граматична конструкция. Н. В. Гогол казва: «...сам необыкновенный язык наш есть тайна. В нем все тоны и оттенки, все переходы звуков от самых твердых до самых нежных и мягких; он беспределен и может, живой как жизнь, обогащаться ежеминутно...» Ето тук част от разговорното богатство на руския език: https://pikabu.ru/story/bogat_i_moguch_nash_russkiy_mat_ostorozhno_mat_1182972 ПП: Аз към тази сбирка бих могъл да добавя по памет поне още десетина значения. |
Всеки добър хумор е И самокритичен. И всеки човек с чувство за хумор е самокритичен. Човек не бива да критикува другите, преди да е демонстрирал убедително, че може да критикува себе си. Специално руският хумор е особено самокритичен. Към това може да се добави необятното, невъзможно, потресаващо езиково многообразие, произтичащо от невероятно гъвкавата взможност за модификация и синонимия на думите, от тяхната многозначност, от безкрайните начини за тяхното вариране и употреба в преносен смисъл, осигуряващи образност, гъвкавост и еластичност на езика, способност да се предават най-тънки оттенъци на мисълта и усещанията, и всичко това при наличието на сложна езикова структура и желязна граматична конструкция. Аз нали съм с гимназизия в Съюза, с първа жена - рускиня, тъщата - и тя, това съм го знаял подсъзнателно, ама като не мога да го кажа така хубавоо.. А с английския как е, тях 30 думи знам, ама съм чувал, че българи в Англия говорили по английски само с котките си.. Иначе им вършел работа подобен език. |
само с котките си Винаги и само на български. Те като излизаха навън, не разбираха английските котки какво им казват и все ставаха битки от недоразумение - каже му някой на Марко "гуд бой" и Марко веднага налита на бой. ПП Цеко да каже некоя лакърдия за сиамския котарак на, хм, гувернантката му, да се посмеем | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SgtTroy |
Първенюто макар и с пари си е първеню. А бе то и вторенюто макар и с пари си е втореню. Да не говорим за третенюто. |
Н. В. Гогол казва: «...сам необыкновенный язык наш есть тайна. В нем все тоны и оттенки, все переходы звуков от самых твердых до самых нежных и мягких; он беспределен и может, живой как жизнь, обогащаться ежеминутно...» Величайш! Негово Величество Гогол! Характерът и животът му са енигми, а творбите - е няма друго такова чудо на света! Пушкин има прелестен разказ "История села Горюхина", който се родее с езика и кръгозора на Гогол. Нищо чудно. Вопросу о литературно-творческих взаимоотношениях Пушкина и Гоголя и об их исторической преемственности в истории русского реализма посвящена обширная литература. В ней получили освещение и важнейшие факты личного общения Пушкина и Гоголя в первой половине 1830-х годов, и роль Пушкина как литературного наставника, советчика, воспитателя молодого Гоголя, высоко оценившего талант своего более молодого собрата по перу уже начиная с первых его литературных выступлений, подсказавшего ему сюжеты «Ревизора» ( это именно Пушкина приняли за ревизора, о чём он и рассказывал Гоголю, а потом с удовольствием ходил на спектакль "РЕВИЗОР" и на фразе: "С Пушкиным на дружеской ноге"- буквально падал с кресла от смеха! ) и «Мертвых душ» , а в последний год своей жизни привлекшего его к участию в «Современнике» . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
Първенюто макар и с пари си е първеню. А бе то и вторенюто макар и с пари си е втореню. Да не говорим за третенюто. Одинако, Двако и Трико В лицее во времена Пушкина служил гувернером некто Трико, докучавший лицеистам бесконечными придирками и замечаниями. Однажды Пушкин и его друг Вильгельм Кюхельбекер попросили у Трико разрешения поехать в находившийся недалеко от Царского Села Петербург. Трико, однако, не разрешил им этого. Тогда довольно уже взрослые шалуны все равно вышли на дорогу, ведущую в Петербург, и, остановив два экипажа, сели по одному в каждый. Вскоре Трико заметил, что Пушкина и Кюхельбекера нет в лицее, и понял, что друзья ослушались его и уехали в Петербург. Трико вышел на дорогу, остановил еще один экипаж и поехал вдогонку. А в то время у въезда в город стояли полицейские заставы и всех ехавших в столицу останавливали, спрашивали, кто такие и зачем едут. Когда ехавшего первым Пушкина спросили, как его зовут, он ответил: «Александр Одинако». Через несколько минут подъехал Кюхельбекер и на тот же вопрос ответил: «Меня зовут Василий Двако». Еще через несколько минут подъехал гувернер и сказал, что его фамилия Трико. Полицейские решили, что или их разыгрывают и подсмеиваются над ними, или в город едет группа каких-то мошенников. Они пожалели, что Одинако и Двако уже проехали, и догонять их не стали, а Трико арестовали и задержали до выяснения личности на сутки. Источник: В. Н. Балязин «Неофициальная история России» | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: georgwolf |
ама съм чувал, че българи в Англия говорили по английски само с котките си.. Ми какво да правят, завалиите, като само с котките си се разбират на английски... Англичаните категорично отказват да ги разбират. |
А бе то и вторенюто макар и с пари си е втореню. Да не говорим за третенюто. пръв дошъл, втори дошъл и трети дошъл? Да не се бърка с аривистите - те са пристигнали. |