Отиди на страница:
| Не очаквах от г-н Ламбовски толкова непочтено изопачаване на статията на г-жа Касимова, която той иначе не би прочел, дори препечатана във в. СЕГА, но една позната му обърнала внимание. Странна ми беше и общо взето негативната нагласа към нея на форумци, за които имах друга представа, та я препрочетох. Полуцитатите-полупреразкази винаги са ме отвращавали, а случаят е точно такъв. Внушението за „лют средновековен схоласт” по адрес на проф. М. Цанева си е на г-н Ламбовски, такова нещо в статията на г-жа Касимова няма. Има и съществена разлика между „прекъснала изпитван младеж с яростен възклик”, както е писал г-н Ламбовски, и „прекъсва с въпрос, той прави пауза от няколко секунди, поема си дъх…”, както е в статията на г-жа Касимова (не я познавам). Така или иначе, тук става дума за оправдаване на фразата „Вие не сте тук да мислите!”, казана в учебно заведение в какъвто и да е контекст и извадена от контекст - независимо от верността на разказаната история с изпита. Обосноваването на забраната за МИСЛЕНЕ с долнопробни примери като нуждата от ЗНАЕНЕ на таблицата за умножение или на българската азбука показва нивото на 80-те изпита, на които се е явявал г-н Ламбовски. |
Simeonee 23 Септември 2014 07:58 ...... Обосноваването на забраната за МИСЛЕНЕ с долнопробни примери като нуждата от ЗНАЕНЕ на таблицата за умножение или на българската азбука показва нивото на 80-те изпита, на които се е явявал г-н Ламбовски Абе, Simeonee, Ти не прочете ли това: Упадъкът на образованието ни е от последните 25 години и той има една главна и много точно установима причина - днешната конституция на България. Учението е преди всичко труд, но трудът и на Учителя, и на Ученика е твърде важен и твърде тежък, за да бъде стоварен единствено върху плещите на тези две социални групи, които сами по себе си са твърде слаби. Затова в Конституцията от 1971 година* бе предвидена специалната им закрила и подкрепа, като започнете от Член 39 (1) Възпитaниeтo нa млaдeжтa в комунистически дух e зaдължeниe нa цялoтo oбщecтвo. За къде е младеж, без възпитание в комунистически дух?!?!  |
Мисълта, разбира се, е изключително важно човешко постижение, но във всяка образователна програма има обем знания, които са безусловно задължителни. И ако се явяваш на изпит по таблицата за умножение или по българската азбука, а не ги знаеш, мен не би ме интересувало какво мислиш за математиката. Знанията ако не са осмислени и разбрани не струват пет пари! Дори таблицата за умножение изисква мислене, а не просто папагалско запаметяване... Интересно ми е обаче какви знания по литература е искала професорката от студентите. |
За статията като цяло  Но това "... висшето ни образование скоро ще остане с по-малко кандидати за него, отколкото са дипломите, които предлага" какво означава? Така е в нормалните държави, в които няма планова икономика и планово образование. Предлагането е по-голямо от търсенето и така се ражда конкуренцията, а от тук и се повишава качеството на продукта, пък бил той и образователен. Ще цитирам моя приятел Д. Вълчев, който сравни този "феномен" за една сутрешна водеща с предлагането на дрехи в магазина - те трябва да са винаги повече от жлаещите да ги купят. Другото е от лукавия! |
| Определено предпочитам позицията на Ламбовски пред тази на Касимова. В защита на казаното от проф. Цанева ще кажа, че образованието е преди всичко придобиване на знания и едва след това култивиране на умение да мислиш, т.е - да прилагаш на практика усвоените знания. Примерно в математиката - първо трябва да научим питагоровата теорема, а след това - да решаваме задачи, като я прилагаме. |
| повторение, съжалявам | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: g_ringo |
| YES! YES! "Така е в нормалните държави, в които няма планова икономика и планово образование" От това винаги ме е било най-много страх. "Нашият поручик Маковец винаги ни казваше: "Без дисциплина, тъпанари, не може, без нея ще вземете да се катерите по дърветата като маймуни. А службата, идиоти с идиоти, ще ви направи хора." И не е ли вярно? Представете си някакъв парк, да речем, на Карлака, и на всяко дърво по един войник без дисциплина. От това винаги ме е било най-много страх." |
воина леко ме притеснява, от гледна точка на буквознанието, де. Доколкото си спомням, точно тази думичка е с дублетна форма. Та недей да се притесняваш твърде много. Ако пък не ми вярваш, Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: гошо |
Знанията ако не са осмислени и разбрани не струват пет пари! Дори таблицата за умножение изисква мислене, а не просто папагалско запаметяване... Нещо повече, за да запомниш таблицата задълго, е добре да не я помниш наизуст  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: гошо |
В защита на казаното от проф. Цанева ще кажа, че образованието е преди всичко придобиване на знания и едва след това култивиране на умение да мислиш Нещата трябва да се случват успоредно. Придобиването на знания трябва да е чрез мислене, в противен случай няма как да ги прилагаш на практика. В края на краищата знанията са продукт на мисленето, а не обратното. |
във всяка образователна програма има обем знания, които са безусловно задължителни Авторе ( ), ти си безподобен задунаец и ретроград. |
Simeonee 23 Септември 2014 07:58 Твърдите "Полуцитатите-полупреразкази винаги са ме отвращавали, а случаят е точно такъв. Внушението за „лют средновековен схоласт” по адрес на проф. М. Цанева си е на г-н Ламбовски, такова нещо в статията на г-жа Касимова няма. Има и съществена разлика между „прекъснала изпитван младеж с яростен възклик”, както е писал г-н Ламбовски, и „прекъсва с въпрос, той прави пауза от няколко секунди, поема си дъх…”, както е в статията на г-жа Касимова (не я познавам)." Цитат от статията в СЕГА И точно в този миг, по някаква необяснима причина госпожа професорът тропва с ръка върху масата и със спираща дъха ярост изкрещява: "Колеги, вие не сте тук да мислите! Вие сте тук да знаете. Ще мислите, след като се дипломирате!"... Простете за въпроса, отвращавате ли се от себе си???  |
| за споделените размишления и най - вече : "....във всяка образователна програма има обем знания, които са безусловно задължителни. И ако се явяваш на изпит по таблицата за умножение или по българската азбука, а не ги знаеш, мен не би ме интересувало какво мислиш за математиката. И за грамотността...." |
| Г-н Ламбовски! Коментирахме я темата и преди и някой много хубаво напомни - как се учи чужд език? Ами има си неща, които трябва да се знаят, пък мисленето, дай боже, и да се появи. Ей на, аз като студентка се явявам на изпит по английска литература - 17-18 век. Джон Милтън, Изгубеният Рай, тухла отвсякъде, време няма. Изчитам добросъвестно всичко, което е написал проф. Минков (невероятен ерудит, жалко, че не го заварихме, беше пенсионер), наизустявам цитати и откъси от произведението, това някъде към 2-3 през нощта. На сутринта съм на изпит, познайте, единият от въпросите - Джон Милтън. Започвам да говоря упоително и ерудирано. Свършвам с този въпрос, другите не помня какви бяха и иде време да свърши изпитът - преподавателката ми подава книжката, усмихва се и казва: " И все пак, колега, добре ще е да прочетете Изгубеният рай!". На мен гемиите ми потъват, излизам, не смеейки да отворя книжката. Отвън отварям - о, изненада, имам отличен! Трябва ли да казвам, че седнах и изчетох "Изгубеният рай". Та така със знаенето и мисленето.  |
как се учи чужд език? Ами има си неща, които трябва да се знаят, пък мисленето, дай боже, и да се появи Да де, само че имаше един израз, че трябвало да почнеш да "мислиш" на езика... А това е именно осмислянето, а не назубрянето, на всички граматически зависимости за да можеш да се изразиш правилно. Това се постига с упражнения, т.е. с решаване на задачи, т.е. с мислене, а не със зубрене. |
| Ще ме прощаваш, Гошо, ама съм филолог по чужди езици, пък и с езикова гимназия преди това - за да стигнеш до граматиката, където трябва да мислиш, са нужни думи, а думите се учат наизуст, няма друг начин! |
Като отзвук от дискусии в чужди системи периодично, най-вече около 15 септември и 24 май, се изстрелват публицистични тези, групирани около два полюса в методиката на педагогиките ни. Единият, общо казано, е, че трябват повече строгост и дисциплина, а другият - повече свобода и стимулиране на "творческия дух". А каква е пречката тези две концепции да съществуват паралелно една до друга? Така може да се оцени след време, коя методика, какви предимства и недостатъци има спрямо другата. Поне в големите градове това би било възможно, а и в малките може да се подлага на гласуване от жителите, как иска мнозинството от тях да бъдат обучавани и възпитавани децата им. А относно дискусията за знанията и мисленето, тези две функции на мисловната дейност са неизменно свързани. За да възникне абстрактното мислене, на мозък му е необходимо известно количество инпут: знания, информация, на базата на които той изгражда модели и ги пренася върху непознати явления. Абстрактно мислене, без реален и проверен инпут крие потенциал да се превърне в заболяване. От друга страна, трупането на знания, без те да бъдат интегрирани в някакъв матрикс от познания е много трудоемко, неефективно и дори нездравословно. А за да се интегрират знанията, те трябва да бъдат анализирани, сравнявани с вече познатото и т.н.., т.е. нужна е мисловна дейност. Всъщност, мозъкът разчленява информацията на минимални съставни части, които се разпределят в различни центрове и "научаването" се състои в това, да бъдат изградени правилните нервални връзки, така че при нужда, мозъкът да събере отделните части в правилното "едно". Именно това е и ключът към абстрактното мислене. Нервните клетки могат да подреждат отделните компоненти, като срички, във всевъзможни комбинации и да тестват тяхната правилност и своята изобретателност . 15 повторения средно са нужни, за да бъде записана информация в дълготрайната памет. Разнородните и противоречиви показания на свидетели на престъпления са един от фрапиращите примери, какви фантасмагории може да натвори мозъкът за кратко време и колко относителна е истинността на явления, в които хората се кълнат, че са възприели  ! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Пипиlota |