населението на България беше 9 млн., Щото вътрешните граници бяха затворени, затова бяхме 9 млн.:-)) Виц "Златна решетка" от времето на развития социализъм: Среща между М. Тачър и Т. Живков. Тя: "Мистър Живков, защо не спазвате човешките права и не пуснете хората да пътуват свободно?" Той: "Ах ти, палавнице, искаш да си останем само двамката!" |
Между другото през българия мина 3-ти Украински фронт, така, че това не са били руснаци, а украинци. Боже мили! ОНЕМЯХ! Не може да съществува толкова елементарност! |
Че , Резлива бира, на какво да се възхищават хората - на елементарната седерастия и дупедавщина на задокеанци , която превърна държавата ни за 25 години в бантустан ? Евростат- 2010 г : " При сегашните темпове на развитие , България ще стигне нива на покупателна способност в съотношението заплати / цени от равнище 1989 г, едва след 45 години . " С всичките си грешки , които е допуснал, Тато се очертава като един от държавниците -строители на България в нейната история . И колкото повече минава времето, очевидно на фона на всички измекяри , изредили се да управляват и грабят България 25 години , Тато се оказва истински държавник. |
Село_ 01 Октомври 2014 09:30 Соцносталгията не е изолиран български феномен. Среща се в целия бивш източен блок - в Германия, например, говорят за Ostalgie. А защо е така? Обяснението, че е заради комунистите е най-малкото несъстоятелно, и непълно. Дали пък не е заради нещо извън материалните придобивки? Със сигурност. Във всяка една държава има места, животът в които е организиран на 100% по комунистически. Едното е затвора Второто е лудницата. И двете не могат да се издържат самостоятелно. (както и социализЪма, междувпрочем) |
Село_ 01 Октомври 2014 00:37 Щурчо, Щурчо, и ще се задоволявате с тая България, която имате? Ще сравнявате тогавашното положение с това сега, и това сега ще ви се вижда много хубаво Бе много хубаво не е сегашното положение, по това спор няма. Ама е много ПО-ХУБАВО от предишното! |
Мое мнение: 1. Към 1916 - 1917 става неизбежна някаква форма на диктатура за модернизирането на България, с огромното и селско население, с разпокъсаните нивички и огромното социално напрежение, което за жалост не намира отдушник, а още по-голяма драма в националните катастрофи - 1 и 2 част. 2. Първи опит - диктатура на протофашистката партия на Стамболийски - неуспешен, преврат(Кимон), две въстания. 3. Втори опит - 9 юнски преврат(Кимон и Дамян). 3 Трети опит - авторитарният режим на Борис. Този опит е най-близо до успеха в сравнение с предходните, но се проваля по две основни причини - грешни геополитически избори и твърде голямо социално напрежение. Борбата на бедните срещу богатите далеч не е измислица на комунистическата пропаганда, нито е чисто резултат от намесата на коминтерна - тя е съвсем реална, българия е пълна с безимотни хора, а се появява и пролетариат в градовете. Големите сделки с Германия не водят до всеобщ просперитет, а до свръхзабогатяване на малцина. 4. В резултат от изхода на IIСВ четвъртият опит успява(познайте кой - Дамян и Кимон) и цели 45 години къде с добро, къде с лошо, къде с откровени престъпления като лагерите и избиването непосредствено след девети България се модернизира и урбанизира. Това, което се появи беше общо взето съвсем прилично но със сериозен родилен дефект - насилието. Не бива да се забравя, че България изоставаше с урбанизацията си с повече от 200 години от водещите европейски държави. Направеното обаче носеше своя родилен белег на насилие до края - несвобода, противопоставяне на всяко свободомислие. Това го и провали в крайна сметка. Съвсем очевидно можеше да построим нещо много по-добро като обществен строй от социализма. Причината да има носталгия обаче е съвсем проста - ние построихме нещо много по-лошо. Ето това не е схванал авторът. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: popangelov |
Ама е много ПО-ХУБАВО от предишното! Ами именно това не е вярно за около 80 процента от населението. Ако беше толкова хубаво, нямаше да има 2 милиона зад граница. |
Да се обяснява тъгата по миналото само със тъпата дума "соцносталгия" е доста ограничено и невярно. Носталгията е по скоро по морала и ценностите на поколения, които се трудеха, предаваха опита си на младите, възпитаваха децата си и се страеха да ги опазват от пошлостта, която сега ни залива отвсякъде. И обърнете внимание на това: такива бяха не само безпартийните, но и доста редови партийци. Ако някой не ми вярва да пита по - големите тук, ще му обяснят. Така че първо имаше морал, ценности и любов към труда, благодарение на което в България се построи много. А Баце не че кой знае колко се възхищава на Тато; просто гъделичка самочувствието на част от застаряващия електорат. |
"Боже мили! ОНЕМЯХ! Не може да съществува толкова елементарност!" Човекът тънко иронизира на фона на събитията в Украина и безрезервната подкрепа от ЕС и САЩ, що се правиш, че не схващаш? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ИлияНиколов |
А Баце не че кой знае колко се възхищава на Тато; просто гъделичка самочувствието на част от застаряващия електорат. Вярно. Той, Баце, по начало се възхищава само на себе си - всичко друго е парлама за лековерната публика. |
"Причината да има носталгия обаче е съвсем проста - ние построихме нещо много по-лошо. Ето това не е схванал авторът." Popangelov, И за целия постинг. |
Много глупости са изписани тук - но тази е вмъкната някак си по между другото - сякаш е напълно естествено Живков и ръководителите на НРБ да са някакви неграмотни расисти избиващи на популизъм. При тези хора българите строяха атомни реактори, компютри и роботи. При тях нямаше хора ровещи по кофите за боклук, населението на България беше 9 млн., а грамотността и продължителността на живота бяха стигнали недостижими висини. Българите ходеха по хотели на морето и планината, а имаха надежден и евтин междуградски транспорт. Да не забравяме, че имаше български морски флот, авиация, че и космонавти. Колкото до расизма - тогава ромите и мюсюлманите имаха работа и прехрана (кой всъщност е расиста??). Така, че ако онези ръководители са били прости и неграмотни, какво да кажем за сегашните, дето стопиха народа до 7 млн., разсипаха индустрията и избиха повече хора с мизерия, колкото процентно голодомора в Украйна не беше погубил? Ами че те трябва да са някакви откровени олигофрени? Е, що за човек би гласувал за такива? Само че пропускаш едно - всичко това беше възможно блаагодарение на "решаващата помощ на СССР", както го формулираха тогавашните идеолози. В социалистическата си история България беше също така два пъти изправена пред фалит, на няколко пъти и беше опрощаван дълг, докато накрая същите корифеи обявиха и фактически фалит с невъзможността страната да изплаща дълговете си. Аз бих добавил също, че съвпадна с период на всеобщ икономически възход, икономически бум на почти цялото северно полукълбо след Втората световна война. Та за България социализЪма завърши като дискотека в банкрут. Тези обстоятелства, които изградиха българска икономика като колос на глинени крака, в момента не съществуват: няма кой да дотира българска икономика , основана на реекспорт, крадене на know-how и контрабандни канали на оръжие и наркотици. |
на няколко пъти и беше опрощаван дълг Това са пълни глупости. А Луканов обяви невъзможност да си плащаме външния дълг, само и единствено защото парите на външнотърговските дружества бяха откраднати и раздадени в куфарчета(по-скоро сакове - информация от първа ръка). |
Дай Боже, сегашните политици да намерят такава ниша в пазарната икономика, каквато Бае беше намерил при социализЪма... |
Както и да е. Социализмът приключи отдавна. Преходът също приключи през 2007 година. Налице е това, което е налице. Сега енергията на обществото трябва да е насочена не към това дали да променя / разрушава / запазва комунизма или не, защото не можеш нито да разрушиш, нито да промениш, нито да запазиш нещо, което го няма, а какво да прави с това, което го има. Носталгията - истинска или въображаема както по царска България на Борис III, така и по комунизма трябва да служи като ориентир какво трябва да имаме, а го нямаме, и какво трябва да нямаме, а го имаме. Какво трябва да имаме: Свобода, социална справедливост, силна държава, силна средна класа, предприемчивост, индустрия, силно селско стопанство. Какво трябва да нямаме: Олигархия, насилие, корупция, окопал се във властта и парите елит. |