Отиди на страница:
| нещо ми подсказва че едва ли живееш в къща на Франк Лойд Райт,ма едва ли чакаш да се роди нов и засега звездите да са ти завивка.... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: renegad |
Не приемам, че има провал и на гражданското общество, независимо на какво е израз. Това бе доказано миналата година. Според мен имаме такъв провал, а партиите не са причина, а следствие от този провал. Колко граждански организации се пръкнаха от протестиращите? А колко съществуват и днес? Колко от тях оказваха тази година същия натиск и граждански контрол, колкото миналата. Колко от тях оказаха на сужебното правителство същото внимание, колкото на правителството на Орешарски. Сега очаквам други граждански организации да се създадат и те ще оказват натиск на правителството , но също няма да успеят да бъдат граждански коректив на властта. Помисли си на индивидуално ниво, колко пъти ти или твои познати сте отишли да се видите с депутатите, избрани от вашите райони? Колко пъти сте ги питали защо са гласували този или онзи закон? Колцина от познатите ти следят какво става в общинските съвети на общините, в които живеят. Съгласен съм с Харалан Александров за амбивалентното ни отношение към държавата: от една страна ние искаме от нея много, но пък реално не очакваме нея много. Това черногледство се прехвърля и в институциите , защото хората в тях са същите, каквито сме и ние. Получава се порочен кръг, който ни прави все по-черногледи и по-отчуждени, а това означава и по-неефективни. И не се развиваме ние, а равиваме очакванията си. Може пък една една силна децентрализация, предпочитаният от Доган "регионален модел", да е изходът. В малките общности е по-лесно да се намери баланс между солидарност и индвидуализъм. |
Съгласен съм с Харалан Александров за амбивалентното ни отношение към държавата: от една страна ние искаме от нея много, но пък реално не очакваме нея много. Това черногледство се прехвърля и в институциите , защото хората в тях са същите, каквито сме и ние Ах! Ми що не се сетихте за тази "амбивалентност" миналото лято? Барабар с Харалан? |
| Хубава и балансирана статия, но на места не надхвърля клишетата още от 90-те години. А би трябвало. Би трябвало вече да се е разбрало, че преди 1989 г. не е имало никакъв социализъм, а тоталитарен капитализъм. Би трябвало вече да се говори открито, че преходът не е нищо друго, освен преход от опосредствано от притежаването на държавната власт към непосредствено владеене на средствата за производство от групата хора дошли на власт и концентрирали цялата собственост в свои ръце с помощтта на чужда окупационна армия. А преминаването от планова към пазарна икономика, от диктатура към демокрация са само следствие от това, че се премина от концентрирано в разпръснато и от опосредствано от държавната власт към непосредствено владеене на средствата за производство от същата тази група хора формирала се, като господстваща класа след 1944 г.. |
"Та именно заради примитивното ни планиране" В заблуда си. В средата на 60-те в СССР има две възможности - да компютъризира планирането, запазвайки неговата стопанска комплексност и увеличавайки прецизността му, или да децентрализира властта, като даде повече права на номенклатурата по места въвеждайки "пазарни" подходи. Номенклатурата, разбира се пред точността и контрола от центъра избира феодалната самостоятелност, което е и първата стъпка към по-късното придобиване (след 1990 г.) на предприятията от същата тази номенклатура, но вече, като частни собственици. Това са т.н. Косигински реформи или Реформи на Либерман. |
Между другото някак да питам какво става с Лидия, която се самозапали? Няма никакви новини за нея... има ли някаква надежда да се оправи?  Защо всички медии така оглушително мълчат?  За други случаи, като разни катастрофи или оная кифла, дето излъга, че полицайката я опипвала - всеки ден ни занимаваха в новините ...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: BaliBali |
| Ако погледнем развитието на т.н."реален социализъм" до средата на 60-те години и след това, то резултатите от "пазарните" реформи на Косигин (Либерман) са видни. До средата на 60-те все пак има развитие, често по-бързо и силно от това на Запад, след това настъпва упадък и разпад. Произведените във феодални наместници номенклатури, започват все повече да се изявяват, като пълновластни господари на именията и мечтаят да ги придобият и официално, като своя частна собственост. Последното се стимулира и от отслабената централна власт по времето на Брежнев. Опитът на Горбачов да се опре на масите за да пребори феодализма на номенклатурата се оказа илюзорен и доведе до ответна нейна реакция погребала СССР и "реалният социализъм". Последното се среща и във вид на откровени признания, например от Леонид Кравчук. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Neopol |
Представяте ли си в какво интересно време живеем!? Представяме си. Най-лошият атестат е, че тези които бяха на 25 преди 25 вече за пети път се замислят дали да станат мутри, или да изберат Терминал №1,2. И са се превърнали в мухльовци, вече...  |
| Всичко което ни обещаваха за социализма,се оказа лъжа.Но по лошото е,че всичко което ни разказваха за капитализма,се оказа истина. |
| Забравяте нещо много съществено! Свободата! Свободата, която до 1989 г. бе твърде ограничена. Свободата, която днес я има, и дава възможност на всеки да изяви потенциала си. |
| Малко е дългичко, но е по темата. А и на някои тук им бе домъчняло за чичо Фичо Натисни тук |
| Доверчивия, не влизам в скандали, предизвикани от тролове-провокатори. А ти - хубавия, умния, интелигентния - вземи та научи поне правописа. За знания и мислене ще говорим после, след първи клас... ------------------------------------------------------- Сайтът на Генек |
| Основният въпрос не е кое е по-лошо и кое по-хубаво в сравнение със социализма. Основният въпрос е защо като държава се приспособяваме най-зле към новите реалности. Теорията я знаем. Защо куца практиката. |
| Четете какво е било. Сравнявайте . И после коментирайте. http://www.aliceswonderland.eu/Alice-Price-communism.html | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Бай Драган |
Милиони българи, пораснали в нищетата на първата половина на века, бяха щастливи. Но този "прекрасен нов свят" рухна - далеч преди 10 ноември, много преди Рейгън и Горбачов. Това не е вярно за нас. През 1982г. България беше в много добро състояние. Аз не веднъж съм цитирал едно проучване на Швейцарска банка поръчано от първата западна фирма у нас "Тангра" към завод "Хемус"-Бургас, в който се казваше, че България има само 2.2 милиарда долара задължения и икономиката и е в много добро състояние. Това разбира се не важеше за СССР, поради други причини и затова Горбачов разсипа социализма. Източните икономики изостанаха технологично, . Източните технологии по начало са изоставали от западните, а затова си има исторически причини. Обаче точно през 80-те нашите технологии започнаха да се приближават към западните. Бяха пуснати много заводи със западно обурудване, например, . 2/3 от Нефтохим бяха западни заводи,аи много други Сега всички те са скрап. появиха се огромни държавни злоупотреби, Айде чак пък огромни държавни злоупотреби, посмали Манго. В сравенение с тези след 1989г. това беше утринна роса. Тогава се пипаше яко. уравниловката се поддържаше за сметка на невъзстановими разходи, Истина е, че имаше нужда да се мине на нова икономическа политика, но не да се прави капитализъм от нео-либерален тип. в магазините се настани постоянен дефицит. Георги Атанасов в "Уикенд" го е казал много точно: тогава беше сит дефицит, сега сме гладно изобилие. Само за справка в средата на 80-те аз получавах, като младши научен сътрудник 350 лв. заплата, сега на същото положение получават 400-450 лв., а цените са 5-10-20 пъти по-високи. Разбира се тогава всички гледаха на Запад. Те виждаха, че в САЩкараха Фордове, Шевита. Ама не виждаха това, което нямат там -собствени домове например. Така, като попитах един американец, каква е американската мечта, той ми отговори - да имаш добро семейство, кола и къща -къщите там са от талашит, ама за тях цял живот плащат, ако са на работа, разбира се. Един мой колега в САЩ така го бяха изхвърлили на улицата, че не може да си плаща мортиджа (ипотеката). Американските коли въпреки лъскави се разваляха повече от ладите и Москвичите. Когато отидох там ме предупредиха да не купувам в никакъв случай Шеви кавалиер, че са имали огромни проблеми с него. Аз купих 4-ри годишен Форд и имах също повече проблеми от сегашеното ми 15-годишно Митсубиши. Е американците можеха да ходят повече в чужбина, ама колко ходеха. В Ню Джърси, като ни чу, че говорим с жена ми на чужд език една продавачка ни попита от къде сме. Аз казах, че сме от Европа и я попитах била ли е там. Тя ми отговори, че не е излизала от Ню Джърси. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mrx++ |
И това е наистина последно от мен за 1939 г., както казах. Нали ти дадох линк към Статистическия годишник за периода 1940 г. - 1946 г.? Чети, образовай се Чак пък Щурчо да се образва. Той се образова избирателно - това, което му се иска. За немските танкове на границата например, дето никой не го интерисува. |
това за 6126 долара на глава от населението по кой курс на долара е пресметнато. по онзи 91 стотинки за 1 долар вероятно. а на черно е бил 1:10 хамериканчето с много цифри на Д-то не разбира, че колкото повече получаваш в дадена система, толков повече ти вземат. Хубаво е да получаваш в САЩ, пък да ги харчиш у нас. Ама това не става много лесно. В САЩ, например ако си някакъв шеф, трябва да караш скъпа кола , да живееш в скъп апартамент. Обратно ако си подчинен не можеш да се появиш с луксозна лимузина. това беше впрочем и в Германия. Аз можех за същите пари да купя "мерцедес", но шефа кара "Пасат", всичките колеги "Опел астри" и "Голфо"-ве ако се появя с Мерцедес ще ме изядат с парцалите. |