Отиди на страница:
| Очакването Тодор Живков да си замине беше много силно. Поради което дори не го осъзнахме в първия момент. Но е факт – имаше голям, огромен ентусиазъм в тая есен на 1989 година... После постепенно настъпи голямото разочарование... Усетихме, че пак ни прекараха. Пак ни излъгаха. Пак ни поведоха нейде си... “Аз не зная, ти не знаеш... Но води ме, води ме натам...” Властта след 1944 година беше заявила доста неща. И повечето бяха изпълнени. Не за ден, не за два – но 25 години по-късно животът на хората беше спокоен и сигурен... Беше... Да, не на всички хора... Интелигентите никога не са доволни. Интелигентният човек винаги търси друго, различно, хубаво и по-хубаво... А нормалният човек – на село, в малкия град, работещ някъде... Нему промени и търсения не са нужни. Нему трябват три неща – спокойствие, хляб, сигурност. Новият стар капитализъм не ги даде... Старият социализъм ги осигури... Само че... Само че нормалният човек няма думата. Ни у нас, ни другаде. Историята се учи по хроники, бележки, документи, спомени – писани все от интелигентни хора. Думата на огромната маса /90% поне!/ в историята рядко се е чувала... Политическата система видимо беше сменена. И??? Какво донесе това на нормалните хора? Че и на интелигентите? Икономическата беше сменена. И??? Какво донесе това? Сменена беше външнополитическата насоченост... Сменени бяха вътрешнонационалните взаимоотношения... Сменят усилено манталитета – изконният, древният морал е променян, смазван, скриван, изкривяван... В полза на нужните на новите господари гейвропейски “ценности”... Има едно – свобода да говориш... Че то вицове и преди се разказваха – при това по-умни и смислени от сегашните... И в кръчмите се обсъждаха куп неща – които по медиите отсъстваха. Както и сега... Има свобода да се пътува. Накъдето и когато си искаш... Само... Само, дето трябва да имаш пари... А и в повечето случаи пътуванията са еднопосочни – българите се спасяват от родината си... Свобода... На думи и на думите... Прехидът, обаче, свърши. Прехвърлиха ни от една социална система в друга. С наше съгласие... Връщане няма. А друга посока не е желателна. Дори забранена за споменаване... Избор няма... Освен между англосаксонския капитализъм и ислямския фундаментализъм... Но ни обясняват – имаме свобода. Която, разбира се, по капиталистически се плаща. С безизходица... И не заменя ни хляба, ни сигурността, нито възможностите... Които са две – или погазваш всичко морално и хуманно, или... Възрастните засега са на “или”... Младите хора усилено попиват новите правила. И газят през морал, нравственост, човечност, законност... Просто друг начин да живеят поне някак си в това общество нямат... И остава изборът: “Хляб или свинец!”... ------------------------ Сайтът на Генек |
| Атеме , ти улаф ле си!? Къде по землището на Долното село хората са пеяли и работили....Като са копали кикюне от тъмно до тъмно ли??!! А сега къцат тикли и се занимават с кутробань..... |
"Идеални строеве няма. През комунизма обаче работа имаше за всички. Хората си изучаваха, караха стаж, после отиваха на работа - без проблем. Иска Иван къща, прави къща. Иска Хасан, и той прави. Сега двамата търсят работа и къща, ама нанайци" Фактологията е вярна - но интерпретациите не. Никой не е и търсил идеален строй. Това което беше тогава беше оптималното, за фа може България да отлепи от дъното на мизерия, бедност и разруха, които ни донесе монархическият режим. България през 1944-1989 направи максимума на възможното - а сега сульо и пульо подплатени от чужди на страната ни интереси или от собствената си мунчова глупост се оплакват, че не е било постигнато невъзможното. "Аз съм прекалено свободолюбива, за да мога да бъда щастлива в ония времена. Четях Фройд, отпечатан на циклостил. Исках много да пътувам, преди 89-а ми се отдаде единствено да посетя Москва. Вярвах в Бог, а ми забраняваха да ходя на църква. Повдигаше ми се от онова "другарю", "другарко". Престанете веднъж завинаги с тези глупости за църквата. Именно НРБ възстанови Българската Патриаршия. Кръщенета и служби се извършваха редовно и имам достатъчно личен опит за това. Пътуванията в чужбина бяха ограничени - за да не се получи това което е сега - всичко умно и кадърно да отива в чужбина. Те не отиват там заради демокрацията - не са хукнали към демократичен Бангладеш - а отиват в богати страни в Западна Европа, САЩ, че и в Дубай, които са богати поради причини несвързани с демокрацията.Това бяха 6 истории за хляба и свободата. Тези дни от медиите се леят напоителни оценки за 10 ноември. Но знайте, че вярна е само личната. Не - не е. Особенно ако личността не може да има капацитета и желанието да размишлява отвъд индивидуалното битие и върху причините и въздействията, които предопределят това битие. България преди 25 години имаше 9 млн. вместо 7 млн. население. Всички хора имаха работа и препитание, както и възможност да отглеждат и да помагат на децата си. Имаше образование, имаше здравеопазване, имаше и курорти. Утопично равенство нямаше - имаше това което беше възможно. В сравнение с тогава - и празните ви приказки за свобода на пътуване или свобода да си плещиш каквото си искаш - НРБ беше в пъти по свободна отколкото РБ някога е била. За свободата разправяяйте на 2-та милиона изчезнали от България, на >1 млн. неродени, на >2 млн. пенсионери и тънещи в мизерия, на ок. 0.5 млн. безработни и неграмотни роми. Разправяйте я таз свобода на стотиците хиляди жертви на престъпността, на принудените да проституират, на забулените и зашалфарени жени на мюсюлманите, на къртовските работници по чужди ниви, на феодалните мутри тънещи в разкош, на финансираните от чужбина писачи на безумни "проекти" и "програми". Последните сигурно ще ви се вържат. Ама само те - дори предпоследните няма.  Жалка история. |
Какво донесе това на нормалните хора? Че и на интелигентите??? Истината за т.нар. "демократичен преход" е прозряна най-добре от господин другаря Асан:Попитали Асан: Това изчерпва темата.- Асане, знаеш ли каква е разликата между социализма и демокрацията? - Знам я, бате, как да не я знам! При социализма работиш, работиш - купиш телевизор, работиш, работиш - купиш килим, работиш, работиш - купиш хладилник. При демокрацията - работиш, работиш - продадеш телевизор, работиш, работиш - продадеш килим, работиш, работиш - продадеш хладилник...  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Han |
В сравнение с тогава - и празните ви приказки за свобода на пътуване или свобода да си плещиш каквото си искаш - НРБ беше в пъти по свободна отколкото РБ някога е била. За свободата разправяяйте на 2-та милиона изчезнали от България, на >1 млн. неродени, на >2 млн. пенсионери и тънещи в мизерия, на ок. 0.5 млн. безработни и неграмотни роми. Разправяйте я таз свобода на стотиците хиляди жертви на престъпността, на принудените да проституират, на забулените и зашалфарени жени на мюсюлманите, на къртовските работници по чужди ниви, на феодалните мутри тънещи в разкош, на финансираните от чужбина писачи на безумни "проекти" и "програми".  |
мда, трудно се управлява дръжава в която се продават 300 вида сирене-казал де гол и подал оставка. Особено трудно се управлява, ако преди това си изпратил няколко самолета с долари в Ню Йорк и си поискал да ти върнат стойността им в злато... не сиренето води до оставки... |
Свободата е състояние на духа и нема материално измерение. Лошото е когато държавата целенасочено притиска хората и отнема тяхната инициативност, вкарвайки ги в един калъп.Бедният човек може да бъде свободен, а богатият зависим от много неща, независимо от социалната система. Бедни и богати е имало от памтивека и така ще бъде докато свят светува. Просто защото равенство не може да има и това се видя и при "най-справедливия строй". И точно тази липса на справедливост го срина у ямата. Както и скриването на истината и безбройните лъжи...  |
Свободата, която имат българите сега, е дар, който трябва да ценим. Той е многопосочен - не просто свободата да се пътува, но свободата да бъдеш информиран, да можеш да избираш, да можеш да представиш себе си Ти и конкубината ти - може. За много други това не е така.  |
| Бих искала да забравя за социализма, защото сега съм щастлива и доволна и всичко ми е наред. Уви, не мога да не правя сравнение след като някой постоянно ме кара да го върша. Социализма не беше най-доброто, което можем да желаем. Имахме доста проблеми с купуването на телевизори, автомобили и с ограниченията в пътуванията. Но всички имахме работа, имахме евтини карти за почивки и безплатно здравеопазване и образование. Сега последните ги няма и повече хора нямат работа, право на лекар и пари за образование, което е ужасно. В замяна на това има много телевизори и можем да пътуваме. Така трябва да решим дали сменихме кон за кокошка или кокошка за кон? За всички е различно. Онези, които спечелиха от прехода и ядат трюфели на Малдивите и карат коли за 100 бона са страшно доволни. Но тези, които нямат работа и ровят по кофите едва ли са такива. Най-тъжното и опасното е, че държавата ни е все по-зле и така е и в другите държави. Това, че свободата се оказа само за някои, които си пълнят джобовете. Ако искаш да си свободен, трябва да стоиш гладен. Иначе трябва да мълчиш и да слугуваш на някоя партия или на някакъв тарикат, който е успял с ум или с мошеничества да се издигне над теб. Дори на управляващите вече не им пука дали имаш работа и хляб, колко удобно, нали? За това в Брюксел се бунтуват и палят коли, за това в Неапол беснеят, а в Герания има постоянно стачки. Демокрацията и свободата са само за капитала, не за останалите. Това е истината. |
| Казано с прости думи - голяма част от българите живеят трудно и в недоимък при капитализма (както е било и преди 9-ти 1944-та ) , вече 25 години, но нямат силата и опита да се борят срещу това зло. Някой гледат с носталгия към социализма, други го хулят и керванът си върви ли върви... |
бедност и разруха, които ни донесе монархическият режим. невярно България през 1944-1989 направи максимума на възможното пак невярно и презрително към нацията Именно НРБ възстанови Българската Патриаршия. Тук под "възстановяване" се разбира - предишните свещенници по лагерите и смяна им с доносници и агенти. Гнусно. Пътуванията в чужбина бяха ограничени - за да не се получи това което е сега - всичко умно и кадърно да отива в чужбина. Ограничени ли!? Ограничени!!! Ах колко нежно казано (почти амбреажно). Това го заявете на близките на убитите по границата ни. Лично им го кажете, а те ще ви поимогнат да се ориентирате. Носете памперс и бинтове. Разправяйте я таз свобода на стотиците хиляди жертви на престъпността, на принудените да проституират, на забулените и зашалфарени жени на мюсюлманите, на къртовските работници по чужди ниви, на феодалните мутри тънещи в разкош, на финансираните от чужбина писачи на безумни "проекти" и "програми". Най-после нещо вярно. Червеният обрив захвърлил партийния билет, се оказа още по-лош и уродлив безродник в ролята на капиталист. |
А нормалният човек – на село, в малкия град, работещ някъде... Нему промени и търсения не са нужни. Нему трябват три неща – спокойствие, хляб, сигурност А нещо за свободата като ценност да си чувал, пишман-Ентелектуалецо? Като състояние на духа? Така ли го виждате вий обикновения човек - вегетиращ бозайник? Чакащ с обожание в своята кочинка-любимка Господаря, сипващ помия в копанята? Помия, ама еднаква за всички! Спокойствие, хляб, сигурност. До Коледа, обаче, после - ножа! Баси отвратта!   ЕнтелЕгенти! |
| Няма повод за празнуване на 10.11.2014г. Само сравнете 25г за периода 1945-1970 и 1989-2014г. Какво е направено за това време? Не превъзнасям социализма, но последните 25г са абсолютно пропиляно време за повечето от нас. |
Новият стар капитализъм не ги даде... Старият социализъм ги осигури.. Да припомня един стар соц виц: Социализмът има три етапа на развитие: 1. Грешка в растежа; 2. Разтеж на грешкита; 3. Бавно и мъчително връщане към капитализма. Та, като чета мненията под статията, явно за некои дрОгаре третото е много бавно и много мъчително.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Федя |
| Тия дрОгаре така и не могат да обяснят, като е бил толкоз хубав Соца, що така безславно се спомина... |
| И за пореден път: 1939 България е аграрна страна с електрифицирани едва 13% от населените места, в които живее около 40% от населението. Дължината на пътищата с твърдо покритие е около 19 000 км. Автомагистрали – няма. В селското стопанство са заети над 80% от населението, в промишлеността – едва 8%. Няма металургия, почти няма химия, инвестиционното машиностроене е непознато понятие. 1989 За 50 години са построени 135 електроцентрали (88 водни, 18 термични, 1 атомна и 23 заводски), над 150 000 км електромрежи, автоматизирана система за диспечерско управление на електроенергетиката, над 20 топлофикации с прилежаща инфраструктура, транзитни и разпределителни газопроводи, газохранилище в Чирен. Някои от тези съоръжения са уникални и нямат аналог в Европа като ПАВЕЦ "Чаира” (мощност 861 МВт), чиято турбопомпена зала се намира на 360 м под земята в каверна с размерите на Зала 1 на НДК, каскада Белмекен-Сестримо с три електроцентрали с обща мощност 735 МВт, ВЕЦ и язовир Кърджали – с уникална за Балканите дъговогравитачна форма на стената, висока 103 м. През тези години, изградените генериращи мощности нарастват 120 пъти. Но не само това. България влиза в клуба на атомните държави, притежаващи и експлоатиращи високотехнологичен процес за генериране на енергия. За 50 години се изгражда транспортната инфраструктура. Дължината на ж.п. линиите достига 4500 км.Електрифицирани са над 60%. Пътищата с асфалтово покритие достигат 32 000 км (първи клас 2 900 км, автомагистрали – 266 км.) Построен е Дунав мост (1954 г) и ферибот Варна-Иличовск (1978 г). Създадени са уникални компании, чиито имена са запазена марка дълги години. СО "МАТ” (1959 г), "превозвачът на Европа" оперира с 4 500 автовози (тежкотоварни, хладилни, цистерни, ро-ро кораби, с широка мрежа от клонове и представителства, терминали в европейските столици; БГА "Балкан” (1956 г) с 52 самолета, за превоз на пътници и карго, селскостопанска авиация (1948 г); морски търговски флот със 109 кораба с 1.87 млн. т товароподемност. За 50 години България се нарежда на 27 място в света като металургична сила. Тръгвайки от нищото, се стига до леене на специални бронестомани и лигирани стомани, предназначени за зони с полярни температури, корабна ламарина, спиралошевни тръби за транзитни газопроводи, прахова металургия, металокерамика, вакуумно леене с противоналягане (по метода на акад. Балевски), при което се изработват алуминиеви джанти за автомобили и детайли със специално предназначение. За 50 години от държава, внасяща дори син камък и сода каустик, България е световен производител на минерални торове (карбамид), химикали за растителна защита, калцирана сода (4-ти в света), пластмаси (17-ти в света), изкуствени влакна, таблетиране на субстанции и т.н. Построени са две нефтени рафинерии – в Бургас и в Плевен, За 50 години България влиза в световната тройка производители на електро- и мотокари (след "Кларк” - САЩ и "Тойота” - Япония) – до 83000 броя годишно и в петицата световни производители на електротелфери (до 150 000 броя годишно). Към 1989 в България има 730 машиностроителни завода, 40 от които произвеждат машини за прецизна обработка на метали – металорежещи с ЦПУ (ЗММ София, Казанлък), автоматични технологични линии, манипулатори, стругове, фрези, агрегатни машини. Тръгвайки почти от нищото, към 1989 г в България се произвеждат трактори (Болгар), автобуси (Чавдар), тролейбуси, товарни автомобили (Шкода-Мадара), велосипеди (Балкан), моторни помпи, електродвигатели, електрогенератори, силови трансформатори, промишлени роботи, парни и водогрейни котли, асансьори, кабели, проводници, електромери, водомери, хладилници, телевизори, перални и т.н. Развити са абсолютно нови индустриални направления - електроника и изчислителна техника. Построени са заводи, произвеждащи запаметяващи устройства (ДЗУ Стара Загора, Пловдив, София), памети и телеобработка (В.Търново), магнитни глави (Разлог), печатни платки (Русе и Търговище), микропроцесорни системи (Правец), УКВ-радиостанции (Г.Делчев), градивни елементи (София, Перник, Айтос, Кюстендил, Никопол, Сливен, Ботевград, Разлог). Изграден е ВПК (Казанлък, Сопот, Карлово) с ВРЗ, АРЗ, изпитателни стендове и полигони. Завод "Бета” Червен Бряг произвеждаше бронетранспортьори в различни модификации – амфибии, универсални, санитарни, специални със защита от радиация, от газове, самоходни установки. |
